РЕШЕНИЕ
№ 120
22.04.2020г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание с
участие на секретаря Емилия Павлова на 18.02.2020г. като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев гражданско дело № 713 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.
номер 104384/08.08.2016г. по която е
било образувано гр.д. 9812/2016г. на Софийски градски съд.
С Определение на САС от 20.12.2018г. по ч.гр.д. 6296/2018г.
исковата молба е изпратена за разглеждане от Пернишки окръжен съд (поради
отводи на всички съдии от СГС) като е образувано и настоящото гр.д. 713/2018г.
на ПОС.
Исковата молба е от И.В.К. срещу Софийски градски съд
и Прокуратурата на Република България при условията на пасивна солидарност. С
исковата молба е заявена претенция по чл. 2б от ЗОДОВ - за обезщетяване на
неимуществени вреди, като е посочено, че вземането за неимуществени вреди е в
размер на 30000,00 /тридесет хиляди/ лева и се твърди да е нарушено правото на
разглеждане в разумен срок на наказателно производство (НОХД 226/2005г. на СГС,
сл.д. 220/1997г. на НСлС, пр.пр. 4007/1997г. на СГП ) срещу ищеца, водено в периода 04.07.1997г. до 04.03.2015г. или 17
г. и 8 месеца. Производство било за длъжностно присвояване на суми в особено
големи размери, съставляващо особено тежък случай в условията на продължавано
престъпление по чл. 26 НК и съучастие. Твърди, че своевременното приключване на
делото било от изключителна важност за него с оглед обвинението за тежко
престъпление за което се предвижда лишаване от свобода, при което прекомерната
продължителност му нанесла изключително интензивни негативни преживявания. Бил
в състояние на продължителна и интензивна фрустрация и чувство на безпомощност.
За този продължителен период бил в неизвестност за бъдещето си и обект на
постоянно разследване.Твърди, че след приключване на наказателното производство
е депозирал заявление по реда на чл. 60а и сл. от Закона за съдебната власт в
срок, но му било отказано заплащане на обезщетение.
Ответниците оспорват иска. Релевират възражения, че
срока на наказателното производство не е прекомерен с оглед на фактическата и
правна сложност на делото. Действията по него се извършвали ритмично, постоянно
и без необосновани прекъсвания и забавяния.
Софийски градски съд прави възражение че констатациите
от съдебните инстанции за неразумен срок не обвързвали държавата и СГС като
неин процесуален субституент.
Твърди се, че няма
забавяне от страна на СГС. Посочва, че следва да се вземе предвид прекомерната
натовареност на съдиите в Софийски градски съд като се позовава на практика на
Европейския съд по правата на човека, че държавата може да се освободи от
отговорност ако е взела мерки за справяне с пренатоварването на съдилищата,
евентуално, иска това обстоятелство да се отчита при определяне размера на
обезщетението. Твърди, че съдиите докладчици са извършвали всички действия своевременно
с оглед на високата правна и фактическа сложност и обема на материалите, която
изисквала продължително обмисляне и значителни време и усилия. Правени били
искания от защитника за по - голям период между заседанията, което не можело да
се възлага в тежест на държавата. Освен това самият ищец се укривал от
съдебните и разследващите органи и се наложило да бъде провеждано производство
по екстрадирането му от чужбина (***) до 19.02.2007г. производство по
екстрадиция не било приключено. Били извършвани призовавания със съдебна
поръчка в ***. Делото в било пращано и на горни инстанции по повод частичното
му прекратяване по давност.
Отделно счита, че дори да се приеме неразумен срок, то
за вредите от нарушаването на това право ищецът е бил компенсиран в самото
наказателно делото като наложените му наказания са били намалени по времетраене
с повече от половината им размер, а част от наказанията изобщо не е наложил,
която непарична компенсация е приета в практиката на ЕСПЧ.
Идентични по същността си са и възраженията на
прокуратурата като същата възразява и че имало друго наказателно производство
по НОХД 1487/2001г. на СГС, по което периода частично съвпадал с периода на
НОХД 226/2005г. и не можело да се разграничи от кое точно производство са
вредите ако има такива. За другото НОХД на ищецът било присъдено обезщетение от
5000,00 лева по гр.д 1674/2017г.
Пернишки
окръжен съд счита предявеният иск за допустим. От приложеното заверено копие на преписка по заявление N. PC-15-316/08.09.2015г. се установява, че
ищецът е спазил срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗОДОВ за предявяване на претенция
пред Инспектората към ВСС и има произнасяне по неговото заявление, което води
до извод за изчерпване на административната процедура и допустимост на иска
съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните писмени
и гласни доказателства и приложеното наказателно производство ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите по сл.д. 220/1997г. се
установява, че ищецът е привлечен като
обвиняем на 16.07.1997г. (постановление за привличане е на л. 42-43 от том 1 от
сл.д. 220/1997г.).
Наказателното производство приключва на 04.03.2015г. с
постановяването на окончателно решение на ВКС по КНОХД 898/2014г.
Продължителността
на наказателното производство срещу К. е 17 /седемнадесет/ години, 7 /седем/
месеца и 16 дни. Обвинението е за тежко умишлено престъпление (чл.203, ал.1,
вр. чл.201. вр. чл.26, ал.1 НК- длъжностно присвояване в периода
1994-1995г. на 93 242 983,30 лв. от бившата „Бизнесбанк“АД), наказуемо (към момента на повдигане на обвинението) с
лишаване от свобода от 10 до 30 години, както и с кумулативно приложими наказания
– лишаване от права и конфискация на цялото или на част от имуществото.
Първоначално
ищецът е бил задържан под стража – от
16.07.1997 г. до 14.11.1997г., когато е освободен, след като по ЧНОХД 1074/1997г. на СГС е отменено
задържането под стража и постановена „гаранция“ от *********,00 лева
неденоминирани.
На 19.05.1998г. и
21.05.1998г. са връчени призовки до ищеца чрез дъщеря му и баща му (л.91 и 92
от т.1, сл.д. 220/1997г.), но не се е явил и на 29.05.1998г. е заменена
гаранцията със задържане под стража от СГП с Постановление на л.106 от т.1,
сл.д. 220/1997г.
По друго следствено дело на
18.05.1998г. е обявен за общодържавно издирване, а на 22.05.1998г е обявен за
издирване с ИНТЕРПОЛ.
Тоест след като е била заменена мярката за неотклонение „задържане под
стража“ с „парична гаранция“ ищецът се укрил от органите на наказателния процес.
През огромен период от
време неговото местонахождение не е било известно – до 27.01.2005г., когато Министерство на правосъдието с
писмо по НОХД 226/2005г. на СГС е уведомило съда, че К. е задържан в ***.
Междувременно по наказателното производство на няколко
пъти е внасян в съда обвинителен акт, както и след връщане от съда, прокурора
също е връщал делото на следствените органи за доразследване.
За пръв път
обвинителен акт е внесен през на 18.04.2000г. На 24.07.2000г. СГС по НОХД
766/2000г. е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения, а на 08.09.2000г. СГП връща за
доразследване на СпСлС.
На 22.10.2001г. е внесен
нов обвинителен акт в СГС и по НОХД
1922/2001г. на 28.01.2002г. СГС прекратява съдебното производство и връща с
указания да се прати на „Интерпол“ изрично искане за задържане по сл.д.
220/1997г., а не само по други следствени дела, които се водят срещу К.. На
05.07.2002г. САС потвърждава връщането от СГС.
На 12.08.2003г. отново (за
трети път) е внесен обвинителен акт, като по
НОХД 2232/2003г. На 10.11.2003г. СГС прекратява и връща за доразследване.
На 11.02.2004г. се депозира
нов (четвърти) обвинителен акт и по НОХД
327/2004г. на 18.03.2004г. СГС насрочва за 03;04 и 07.06.2004г. К. е
призован чрез адв. П. на 21.05.2004г. Адв. П. не се е явил на 03.06.2004г. в ОСЗ, което е
причина за отлагане поради заболяване на П. (обадил се по телефон в
деловодство), като впоследствие е представен болничен лист. Делото е Отложено е за
2,3,4 Ноември 2004г., когато на делото не е даден ход, а е прекратено и върнато
на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.
На 11.01.2005г. е внесен
нов (пети) обвинителен акт и е образувано НОХД 226/2005г. на СГС. МП на 27.01.2005г. уведомява СГС, че К. е задържан в ***. С писмо
от 07.02.2005г. от МП е допълнено предходното писмо, като е посочено, че
искането за екстрадиция трябва да се направи чрез посолството в Мексико поради
липса на дипломатическо представителство на Р. България в ***.
На 28.02.2005г. СГС е насрочил делото за 11.07.2005г. На
08.07.2005г. МП уведомява СГС, че има започнато производство по екстрадиция на К.
в ***.
С разпореждане от
11.07.2005г. в „З.З.“ поради неприключилата екстрадиция делото е отложено за
10.11.2005г. С писмо 09.11.2005г. МП е дало информация, че съдът в *** не е
приключил още делото за екстрадиция. В
ОСЗ на 10.11.2005г. адв. П. се е явил и
е искал да не се дава ход, както и прокурора заради екстрадицията. Не е
даден ход и се отлага за 14.02.2006г. С Писмо на МП от 25.01.2006г. се
уведомява СГС, че не е приключила екстрадицията. На 14.02.2006г. отново има
писмо на МП-още не е приключила процедурата. На 14.02.2006 в ОСЗ се явява адв. П.,
като не е даден ход заради екстрадицията и се отлага за 18.05.2006г. Проведени
са още няколко заседания (18.05.2006г;, 12.12.2006г; 19.02.2007г.), на които не
е даван ход заради неприключилото производство по екстрадиция на К., установено
с уведомителни писма от Министерство на правосъдието до СГС. На 13.03.2007г. е получено писмо от МП, с
което е посочено, че окончателно се отказва екстрадиция на К. от ***, поради
придобито гражданство на тази държава. В ОСЗ 19.02.2007г. СГС не
дава ход-счетено е, че преди да се мине към задочно производство следва да се
изясни дали К. не е напуснал ***. Защитника
на К. също е искал да не се дава ход. Делото е отложено за 28.06.2007г. В ОСЗ
на 28.06.2007г. не се дава ход заради нередовно призоваване на „Бизнесбанка“АД -
ощетено ЮЛ. Отлага се за 19.10.2007г.
В ОСЗ на 19.10.2007г. П.
иска да не се дава ход, а К. да се призовава в *** и че не е налице чл. 269,
ал. 3 НПК, защото може да се призове чрез властите в ***, на които е известен
адреса на К.. Другите адвокати искат да не се дава ход, защото „Бизнесбанк“АД
не е заличена, а в ликвидация и трябва да се издири и призове ликвидатора. СГС
е счел, че К. е уведомен за наказателното дело още при делото за екстрадиция и
явно не желае да взима участие. Не е даден ход, за да се издири ликвидатора на „Бизнесбанка“АД
и да има възможност да встъпи като граждански ищец, както и същото за БНБ. Отлага
за 20.11.2007г. На 19.11.2007г. е предявен граждански иск от БНБ. В ОСЗ на
20.11.2007г. П. заявява, че няма връзка с К. и не го е уведомил за заседанието.
ГИ на БНБ не е приет за разглеждане. Не е даден ход заради непризоваване на
синдиците и невлязло в сила решение за заличаване на „Бизнесбанка“АД. Отлага за
16.01.2008г.
В ОСЗ на 16.01.2008г. се ДАВА ХОД при задочно
производство срещу К.. Разпитани са явили се свидетели и се отлага за 18.03.2008г. за разпит
на други свидетели.
На 18.03.2008г. съдебното
следствие продължава с разпити на явили се свидетели. Отлага се за разпити на
други свидетели по искане на страните за 15.05.2008г. Наложени са глоби на
редовно призованите и неявили се свидетели.
В ОСЗ на 15.05.2008г. и
18.06.2008г. се продължава с разпитите на свидетели.
В закрито заседание на
16.10.2008г. е пренасрочено делото без дата
от нов съдия – Д. (досегашния Б. е в законен отпуск по майчинство).
На 05.12.2008г. е насрочено за 15.12.2008г. И ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО - не е имало резервен съдия
съгласно чл. 260 НПК.
Разпоредена е съдебна
поръчка до *** за призоваването на К..
На 09.12.2008г. е постъпила
молба от П. за отлагане поради служебна ангажираност в друг съд - Пловдивски
военен съд. В ОСЗ На 15.12.2008г. - не дава ход заради нередовно призоваване на
К. и за да се изпълни съдебната поръчка. Отлага за 06.03.2009г. с резервни дати
11.06.2009 и 11.09.2009г.
На 23.02.2009г. МП връща съдебната
поръчка защото *** не е страна по конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни съдебни актове от 1961 г. – трябвало е да има
АПОСТИЛ. Посочват, че първите две дати били много ранни. Срока за съдебните
поръчки извън Европа бил поне 6 месеца. Посочват нужда от пренасрочване и да се
пратят нови книжа с новите дати за съдебната поръчка. Трябвало всичко да се
праща чрез дипломатическа поща през Мексико защото няма договори на Р. България
с ***. Неясен бил и графика на дипломатическите куриери.В ОСЗ на 06.03.2009г. ;
11.06.2009; 11.09.2009г.; 11.12.2009 не се дава ход заради съдебната поръчка.
От 11.12.2009г има нов състав (Г.У.). Разпоредена е
нова съдебна поръчка защото по старата датите на заседанията са минали. От 18.03.2010 отново съдията Б. разглежда
делото.
На 18.03.2010г. посолството ни в Мексико уведомява, че съдебната поръчка
е върната от Върховния съд на ***, защото не могли да намерят К. - нямал адрес
в страната на който да е регистриран.
В ОСЗ на 07.04.2010 е даден
ход при продължаване на съдебното следствие от с-я Б. и задочно гледане.
Разпити на свидетели. Отлага се за 13.05.2010г. за други свидетели.
В ОСЗ на 13.05.2010г. разпити на свидетели; прекратено е поради давност спрямо трима подсъдими (З., С. и С.). Отлага се за нови свидетели за
15.06.2010г. с дата за изслушване на вещи лица на 01.07.2010г.
На л. 1446 от том 4 от НОХД 226/2005г има молба от И.К. за прекратяване
по давност за деянията с изтекла такава.
В ОСЗ на 15.06.2010г. се провеждат разпити на свидетели. Прекратено е частично срещу К. за деяния през 1993г. Отлага за
01.07.2010 за разпити. Обжалвано е прекратяването.
В ОСЗ на 01.07.2010 не се дава ход- делото не е върнато от САС където е пратено по жалбата
срещу прекратяването частично.
С разпореждане от
06.08.2010 е насрочено за 27.09.2010г.
В ОСЗ на 27.09.2010 и 27.10.2010 се разпитват на свидетели и отлага за 25.11.2010г.
за други свидетели и приемане на експертизите.
На 26.10.2010г. пристига писмо от Посолството ни в Мексико, че в *** И.К.
е с името J. H. B. P. и го издирват чрез Интерпол
за връчване на призовката в ***.
В ОСЗ на 25.11.2010 са разпитани явили се свидетели. Прочетени са и
приети експертизите и делото се отлага за други свидетели и се глобява неявил
се свидетел.
В ОСЗ на 08.12.2010г. разпит на свидетел, заличава неявилите се и неоткрити
свидетели и дава ход на съдебните прения.
На 09.12.2010г. е
постановена присъда, с която е признат за виновен по чл.203,
ал.1, вр. чл.201. вр. чл.26, ал.1 НК-
длъжностно присвояване в периода
1994-1995г. на 93 242 983,30 лв. от бившата „Бизнесбанк“АД. Осъден е на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА – 13 години И 15 г. лишаване от права да упражнява ДЛЪЖНОСТИ И ДЕЙНОСТИ
В БАНКОВАТА СФЕРА И УПРАВЛЯВАНЕ НА ПАРИЧНИ СРЕДСТВА и конфискация на половината
имущество.
Срещу присъдата са подадени и жалба и протест. Образувано е в САС ВНОХД
1279/2011г., което в ЗЗ от 30.01.2012г. е насрочено за 14.03.2012г., когато не
е даден ход поради заболяване на адв. П.. Отлага
за 11.04.2012, когато е отложено за 16.05.2012 поради молба на П. и
нередовно призоваване на други подсъдим. На 16.05.2012 е отложено за
28.06.2012г, поради нередовно призоваване на другия подсъдим. К. ангажира и адв. Л. (л.99 от ВНОХД
1279/2011). На 28.06.2012 САС дава ход
задочно спрямо К.. Провеждат се разпити на свидетели. Отложено е за 27.09.2012г. по искане на Л. и П. за нови свидетели.
На 27.09.2012г. е отложено поради неявяване на единия свидетел и нередовно
призоваване на другия за 06.11.2012г. В това заседание адв. П. заявява, че К.
знае за датата на заседанието. Има обаче
нов член на състава и започва отначало въззивното съдебно следствие, като е
разпоредено ново призоваване на вече разпитаните свидетели от предишните
въззивни заседания. Отложено е за разпити, глобени са двама свидетели за
неявяване, назначена е графологическа експертиза. Отлага за 05.12.2012г.,
когато П. заявява, че К. знае за датата, но не желае да се явява. Проведени са
разпити на свидетели и вещо лице, като отново е отложено за свидетели, които не
се явили и е разпоредено принудително довеждане и глоби. Освен това е
постановен преразпит на вещи лица по две СЧЕ от досъдебното производство.
Отложено за 06.02.2013г., когато са изслушани вещи лица по едната експертиза.
Отложено е за 27.03.2013г. за разпит на свидетели с принудително довеждане и за
другата експертиза. На 27.03.2013 разпити на свидетел и експерти. Отлага се за 15.05.2013г. за нова експертиза
по искане на Л. и П.. И за принудително довеждане на свидетел.
На 15.05.2013г. е разпитан
свидетел и е отложено за 02.10.2013г. по молба на вещите лица за още време. На
02.10.2013г. е приета СЧЕ. Отложено е за доказателства от архива на БНБ за
08.11.2013г., когато отложено за 16.12.2013г. за изискване на информация от
Държавен архив. На 16.12.2013г. е отложено за 13.01.2014г. за представяне на оригинали
на документи от „ЦКБ“АД и БНБ.
На 13.01.2014г. са приети
документи от ЦКБ и е проведен допълнителен разпит на вещи лица. Даден е ход по
същество.
Решение е постановено на 13.02.2014г., като САС
изменя присъдата като намалява с повече от една втора всички наказания, а конфискацията
направо отменя. Изрично се посочва в решението
на САС, че намаляването на наказанията и отмяната на конфискацията се прави
заради констатирано категорично нарушение на чл. 6 от Конвенцията на правото на
разглеждане на делото в разумен срок като това е като компенсация за
бавното правосъдие.
С решение на ВКС от 04.03.2015г. решението на САС е оставено в сила,
като ВКС също потвърждава нарушението на
чл. 6 ЕКПЧ.
При така установеното развитие на наказателното
производство и неговата продължителност ПОС намира, че действително е налице
нарушение на правото по чл. 6 от Конвенцията.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на ответниците, че действията на органите на прокуратурата и съда
са извършвани без необосновани забавяния. Голяма част от забавянето на
производството в досъдебна и съдебна фаза се дължи на действията на органите на
прокуратурата и съда.
Както се посочи по-горе
четири пъти делото е било връщано от съда за отстраняване на допуснати на
досъдебна фаза процесуални нарушения, което пряко се отразява на
продължителността на досъдебната фаза на процеса. От 18.04.2000г. до
11.01.2005г. Забавянето се дължи на връщането от страна на съда на
обвинителните актове, за да бъдат отстранявани допуснати на досъдебната фаза
процесуални нарушения. Тоест поради действия на следствените и прокурорски
органи (връщане за доразследване от страна прокуратурата е имало неколкократно
и преди делото изобщо да стигне до съд през 2000г.)
От друга страна съдебната
фаза също се забавя неоправдано чрез замяната на съдебния състав, наложила
започване отначало на съдебното следствие, след като вече са разпитани
множество от свидетелите и са проведени не едно заседания. Излизането на съдия Б.
в отпуск поради майчинство не е обстоятелство, което да не е могло да се
предвиди и да се приложи разпоредбата на чл. 260 НПК. С оглед на огромния
доказателствен материал по делото и предварителната яснота, че ще се извършват
множество разпити (свидетелите са посочени в обвинителния акт) е могло да се
привлече резервен съдия, което би довело до избягване на необходимостта след
излизане в отпуск на съдията Б. съдебното следствие да започне отначало с
призоваване на всички страни, участници и свидетели в процеса и нов разпит на
вече разпитвани свидетели, което само по себе си е забавило много
производството, което се установява и от съдебните протоколи, от които е видно,
че делото многократно е отлагано за разпити на свидетели. Забавянето е с 11
месеца -толкова е изтекло от началото на съдебното следствие при съдия Б. на
16.01.2008г. до 15.12.2008г., когато започва отначало.
Освен това по НОХД
3271/2004г. (образувано при четвъртото внасяне на обвинителен акт) са били
проведени заседания и едва след тях са констатирани нарушения на досъдебна фаза
и делото е прекратено и върнато на прокуратурата. Като следствие забавянето е с
около девет месеца.
Действително делото е било с висока правна и фактическа сложност. Само досъдебното производство е 76 тома с доказателства. Разпитани
са огромен брой свидетели (75 само в съдебната фаза). Изготвяни са множество
експертизи, тъй като деянията са във финансово икономическата сфера и са
извършвани в немалък период от време и без вещи лица не би могло да се изясни
обективната истина. Има експертизи и за други деяния (подправка на документи).
През по-голяма част от времетраенето си процеса е воден срещу множество
обвиняеми (петима на брой), наложило се е извършване на множество
процесуално-следствени действия (огледи, претърсвания, изземвания, очни ставки,
изисквани са документи от множество институции).
Вярно е също, че поведението на К. е допринесло значително за забавяне
на съдебната фаза на процеса. Същият се е укрил ( а и понастоящем се укрива) и едва през м.01.2005г. е установено
неговото местонахождение. Наложила се е процедура по екстрадиция текла до
м.03.2007г. и станала пречка за даване ход на делото, поради липса на условията
по чл. 269, ал. 3 от НПК.
Имало е няколко отлагания
на делото и по обективни причини-заболявания на адв. П..
Въпреки това обаче ПОС
намира, че продължителността на производството няма как да се вмести в понятието
„разумен срок“ по смисъла на ЗОДОВ и Конвенцията. Изтеклите почти 18 години на
практика съставляват две трети от предвиденото към деня на обвинението
максимално наказание от 30 г. лишаване от свобода, а след 2006г. когато е
намелен размера по НК и става 20г., то периода изтекъл до приключване на
производството е на практика максимума на наказанието от 20 г. Такъв период
няма как да бъде оправдан, независимо какво е било натоварването на който и да
било орган на наказателния процес, включително съда.
Независимо от горното ПОС намира иска за
неоснователен. Трайна е практиката на Европейския съд по правата на човека и на ВКС,
че няма пречка и всъщност е и подходящо в такива случаи предвидените в
законодателствата на държавите наказания да бъдат намалявани като компенсация
за нарушено право на гледане на делото в разумен срок.
Самият ищец е посочил
практика на Съда по правата на човека в този смисъл още в исковата си молба.
В конкретния случай САС при
въззивното разглеждане на наказателното дело изрично е посочил в мотивите на
своето решение, че жалбата на К. срещу постановената присъда поначало е
неоснователна.
Изрично обаче е признато от
съда, че е налице нарушаване на правото по чл. 6 от Конвенцията. Изрично е
посочено, че средство за отстраняване на това нарушение е редуциране на
наложените на подсъдимия (сега ищец) наказания, а налагането на други е направо
отменено.
Според съда по правата на
човека, за да се счита, че е извършвана компенсация на нарушението по чл. 6 от
Конвенцията следва в съдебните актове да има изрично признание за извършеното
нарушение и да се посочва каква тежест се придава на продължителността на
производството при намаляване на присъдата.
Според ПОС решението на САС
и потвърдителното решение на ВКС в случая напълно отговарят на тези изисквания.
САС е признал нарушението и въпреки, че е счел оплакванията в жалбата на К. за
неоснователни е намалил с огромна част наложените наказания, а други е отменил
само поради продължителността на производството, като така ѝ е придал изключителна
тежест – всъщност единствено поради нея е изменена присъдата на първата
инстанция.
Трябва да
се отбележи, че размерите на наложените наказания „лишаване от свобода“ и
„лишаване от права“ са намалени с повече от една втора за лишаването от свобода
и с две трети за лишаването от права. Прави впечатление, че наложените
от САС размери са значително (с почти една втора) по-малки от предвидените в НК
специални минимуми на тези наказания за престъпленията за които К. е осъден, а
наказанието „конфискация“ е изцяло отменено - тоест на К. практически е
позволено да се ползва от облагите придобити чрез престъплението, за което е
осъден, защото именно това е смисъла на „конфискацията“ – препятстване
облагодетелстването от престъпления. Следователно
нарушението е поправено. Следователно:
„……установеното несъобразяване с разумния
срок е решаващ фактор и единствен мотив
за намаляване на наложеното наказание, и
че въпросното наказание е било намалено с четири години и е било определено
под предвидения минимум в закона за извършеното нарушение. При тези
обстоятелства Съдът преценява, че съдебният орган е предложил на жалбоподателя адекватна поправка, като е намалил наложеното наказание по изричен и измерим начин (виж Бек срещу Норвегия
(Beck c. Norvиge), № 26390/95, § 28, 26 юни 2001 г., Хаджийски и Илиев срещу
България (Hadjiiski et Iliev c. Bulgarie) (дек.), № 68454/01 и № 68456/01, 2
юни 2005 г., Бочев срещу България (Botchev c. Bulgarie), № 73481/01, § 83, 13
ноември 2008 г.). Следователно
жалбоподателят не може да претендира, че е жертва на
нарушение по чл. 6 § 1, по смисъла на чл.
34 от Конвенцията. Претенциите за понесени вреди по тази част от предмета на жалбата са явно неоснователни и се отхвърлят
в приложение на чл. 35 § § 3 (a) и 4
от Конвенцията.“ - Решение
от 9.07.2013 г. на ЕСПЧ по делото на Георги Миленков Божилов срещу България, по
жалба № 49502/2008 г., Четвърто отделение, председател Пейви Хирвеле.
Като се има предвид и
поведението на К., който се е укрил и се укрива и понастоящем, което е повлякло
значително забавяне на съдебната фаза на производството, то ПОС намира, че
ищецът е бил изцяло компенсиран за всички причинени му неимуществени вреди от
продължителността на наказателния процес още в хода на този процес чрез
намаляването на наложените му наказания и отмяната на част от тях.
Отделно ПОС намира за недоказано наличието на изключителни неимуществени
вреди.
Безспорно наказателния
процес обичайно предизвиква у наказателно преследваните лица негативни емоции, като
страх от осъждане, притеснения и прочие, но за изключителност на интензитета на тези вреди трудно може да се
говори в случая поради липсата на конкретни доказателства. Свидетелските
показания в тази насока ПОС не кредитира. И двамата свидетели изнасят данни за
„тежкия“ живот на ищеца в чужбина, но те не са получени от преките им
наблюдения, защото не са виждали живота на ищеца, а само са се чували с ищеца
по телефона, което значи, че те преразказват негови твърдения.
Освен това единия свидетел
е баща на ищеца и е явно заинтересован от изхода на делото. Показанията на този
свидетел са и нелогични. От една страна твърди редовно да се чува с ищеца,
който му се обаждал по телефон, от друга страна обяснява, как само ищецът му се
обаждал, защото разговорите били много скъпи и в същото време обяснява как
ищеца „слугувал“ за прехраната си. При тези показания възниква логичния въпрос,
като е толкова скъпо и като ищеца слугува, колкото да изкара прехраната си
откъде има средства за телефонните разговори?
По изложените по-горе
съображения ПОС намира настоящият иск за парично обезщетяване за неоснователен
и следва да го отхвърли.
По разноските:
Ищецът няма право на
разноски.
Ответника Софийски градски
съд има право на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, макар да е
представляван в процеса от съдебен помощник, а не от юрисконсулт. Съдебните
помощници са съдебни служите съгласно закона за съдебната власт и имат висше
юридическо образование, поради което същите са „други служители с юридическо
образование…“ по смисъла на чл. 32, т. 3 от ГПК и са приравнени на
юрисконсултите. Следователно не може да се счита, че ако юридическо лице е
представлявано от служител, който формално не заема длъжност „юрисконсулт“, то
няма право на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В конкретния случай ПОС
намира, че дължимия размер е 150,00 лева.
Прокуратурата на република
България не е искала разноски.
Водим от гореизложеното
Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният при условията
на солидарност от И.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Прокуратура на Република България с адрес в гр. София, бул.
„Витоша“2 и Софийски градски съд с
адрес в гр. София, бул. „Витоша“2 иск с правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 30000,00 лева - обезщетение на неимуществени
вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на водено
наказателно производство по сл.д. 220/1997г. на НСлС, пр.пр. 4007/1997г. на СГП
и НОХД 226/2005г. на СГС.
ОСЪЖДА И.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на Софийски градски съд сумата от 150,00 лева- разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК за
защита от съдебен помощник.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: