РЕШЕНИЕ
№ 8671
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110102226 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. П. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******************, чрез адв. С. А. М., САК, Личен № ***********,
съдебен адрес: ************************ (ГТЦ), срещу „ЮБ“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: ********************, представлявано съвместно от ПНД
и ДБШ- Изпълнителни директори, с която се иска да бъде установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата по изпълнителен лист от ************ г., издаден в полза на
“БПФ” ЕАД, ЕИК ********* по ч.гр.д. № ***** по описа за 2011 г. на Софийски районен
съд, 68 състав, а именно 1 960,27 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № Р**************** г. между страните; 996,68 лв.,
представляващи договорна лихва-печалба за периода от 30.12.2008 г. до 29.04.2011 г. и
483,26 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 30.01.2009 г. до
15.04.2011 г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението по чл. 41- ГПК- 27.04.2011 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 68,80 лв., представляваща направените от
заявителя разноски по делото- платена държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща полагащото се на дружеството-заявител адвокатско
(юрисконсултско) възнаграждение, въз основа но което е образувано изпълнително дело №
53/2012 г. по описа на ЧСИ АБ с №*****, адрес: ***********.
Излагат се съображения, че “БПФ” ЕАД, ЕИК ********* е дружество, което
понастоящем е придобито от „ЮБ“ АД, ЕИК ***********. Ищцата се позовава на нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че вземането е било изискуемо от датата на издаване на
изпълнителния лист. Твърди, че от този момент – ************ г. – до настоящия момент
спрямо нея не са предприемани никакви изпълнителни действия по изпълнителното дело,
предвид което процесните суми, предмет на принудително изпълнение, са погасени по
давност.
Представени са писмени доказателства – Изпълнителен лист от ************ г. по
ч.гр.д. *****/2011 г. по описа на СРС, 68 състав.
Иска се да бъде изискано от ЧСИ АБ с № ***** изпълнително дело № 53/2012 г.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът„ЮБ“ АД, ЕИК *********** не е депозирал писмен
отговор.
В срока по чл. 131 ГПК „КИ” ЕАД, легитимирайки се като цесионер на вземанията,
предмет на иска, въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземанията, сключен
между „БПФ“ ЕАС и „КИ“ ЕАД, е депозирал писмен отговор, с който излага доводи за
неоснователност на иска, доколкото били извършвани изпълнителни действия, които
прекъсвали давността многократно, предвид което твърди, че давността не е изтекла.
Претендират се разноски.
С Определение № 16981/11.04.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.05.20205 г. от 11.30 часа. Указано е на „КИ” ЕАД, и да уточни какво
процесуално действие цели да упражни с подаването на „Отговор на искова молба“ и в
случай, че това е искане по 218 ГПК за встъпване в делото като трето лице помагач, да
отстрани нередовностите, като посочи какъв му е правния интерес и формулира искане в
съответен смисъл. С молба вх. №*********** г. „КИ” ЕАД прави искане за встъпване като
трето лице- помагач на ответника. Извежда правен интерес от качеството му на цесионер на
вземанията на ответника спрямо ищеца
С Определение № ********* г. съдът е конституирал „КИ” ЕАД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: ***********“ като подпомагаща страна на ответника
„ЮБ“ АД.
Няма данни извършената с договора от 22.04.2016 г. цесия да е била съобщена на
длъжника по надлежния ред преди датата на подаване на исковата молба по настоящото
производство. В този смисъл единственият известен на длъжника кредитор към датата на
подаване на исковата молба е бил „ЮБ“ АД, ЕИК ***********, поради което основателно
искът е насочен именно към него (така и Определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. №
1375/2020, III ГО на ВКС).
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
Б. П. К., от една страна и „БПФ“ ЕАД, ЕИК : *********, от друга страна са били
страни по ч.гр.д. №*****/2011 г. на Софийския районен съд, 68 състав, по което на
06.06.2011 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 960,27 лв
(хиляда деветстотин и шестдесет лева и двадесет и седем стотинки), представляващи
главница по Договор за потребителски паричен кредит № Р****************г. между
страните; 996,68 лв. (деветстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващи „договорна лихва-печалба“ за периода от 30.12.2008г. до 29.04.2011г. , и
483,26 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляващи
„лихва за забава“ върху главницата за периода от 30.01.2009г. до 15.04.2011г., заедно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК-27.04.2011г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 68,80 лв. ( шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща
направените от заявителя разноски по делото- платената държавна такса, а на основание
чл.78,ал.8 ГПК сумата от 100лв (сто лева), представляваща полагащото се на дружеството-
заявител адвокатско (юрисконсултско) възнаграждение
На ************ г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение.
2
По молба на взискателя „БПФ“ ЕАД от 20.01.2012 г. е образувано изп.дело
№2012*****040053 по описа на ЧСИ АБ. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със Запорно съобщение ********************
Със Запорно съобщение ********************
Със Запорно съобщение ********************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение ********************
Със Запорно съобщение ********************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение и******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Съдебният изпълнител е насрочил дата за опис на движимо имущество на длъжника за
06.08.2015 г.
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
Със Запорно съобщение *******************
С молба с вх. ******************* е поискало да бъде конституирано като взискател
по делото, като се легитимира като цесионер на вземанията на „БПФ“ ЕАД спрямо Б. П. К.
въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. С молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на
изпълнението.
С молба в ******************* е поискало да се насрочи дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
С молба *******************е поискало да се насрочи дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
Съдебният изпълнител е насрочил дата за опис на движимо имущество на длъжника за
12.9.2017 г.
С молба ******************* е поискало да се насрочи дата налагане на възбрана
върху притежавани от длъжника ид.ч. на недвижими имоти.
На 14.11.2017 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху 1/11 ид.ч. от
недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в *******************
Със Запорно съобщение ******************* наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Б. П. К. в „ЮБ“ АД.
Съдебният изпълнител е насрочил дата за опис на движимо имущество на длъжника за
28.11.2018 г.
Със Запорно съобщение изх. *******************. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника Б. П. К. в „ЮБ“ АД.
С молба ******************* е поискало да се насрочи дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
Съдебният изпълнител е насрочил дата за опис на движимо имущество на длъжника за
3
19.01.2021 г.
С молба вх. *******************е поискало да се бъде наложен запор върху банкови
смети на длъжника.
Със Запорно съобщение *******************е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Б. П. К. в „ЮБ“ АД.
С молба ******************* е поискало да се бъде наложен запор върху банкови
смети на длъжника, да се насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи на длъжника.
Със Запорно съобщение ******************* г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Б. П. К. в „ЮБ“ АД.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
4
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че
заповедта е влязла в сила е ************ г..- датата на която е издаден изпълнителен лист.
Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2011г. по
описа на Софийски Районен Съд, 68 състав е влязла в сила на ************ г.- Също така
следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е
започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 16.01.2021 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2012*****040053 по описа на ЧСИ СХ - 20.01.2012 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано ИЛИ е предприето последното валидно
изпълнително действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Така дори и само искане за извършване на
изпълнително действие, без то да е извършено от съдебния изпълнител също прекъсва
давността.
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
5
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка съдът не
изследва дали са били налице предпоставките за перемиране на изпълнителното дело.
В процесния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и/
или е поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на :
-20.01.2012 г.,
-30.01.2012 г.
-10.07.2015 г.
-16.06.2016 г.,
-08.06.2017г.,
-23.08.2017 г.,
-10.11.2017 г.,
-23.10.2018г.,
-15.10.2019 г.,
-10.09.2020 г.,
-26.07.2021 г.,
-04.08.2021 г.,
-19.06.2023 г.,
-24.08.2023 г.
На всяка от тези дати давността е прекъсвана и е започвала да тече нова давност, като
новата давност не е изтекла до следващия път, в който същата е прекъсвана.
За последен път давността е прекъсната на 24.08.2023 г.и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 24.08.2023 г. то същата би изтекла на 24.08.2028 г.
Така новата 5-годишна давност не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба/15.01.2025 г./
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело 2012*****040053 по описа на ЧСИ АБ не
намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на Б. П. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******************, чрез адв. С. А. М., САК, Личен №
***********, съдебен адрес: ************************ (ГТЦ), срещу „ЮБ“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ********************, представлявано
съвместно от ПНД и ДБШ- Изпълнителни директори, за признаване за установено по
отношение на ответника, че не съществува право на принудително изпълнение спрямо
6
ищцата за сумата по изпълнителен лист от ************ г., издаден в полза на “БПФ”
ЕАД, ЕИК ********* по ч.гр.д. № ***** по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 68
състав, а именно 1 960,27 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит № Р**************** г. между страните; 996,68 лв., представляващи
договорна лихва-печалба за периода от 30.12.2008 г. до 29.04.2011 г. и 483,26 лв.,
представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 30.01.2009 г. до 15.04.2011 г.,
заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението по чл. 41- ГПК- 27.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 68,80 лв., представляваща направените от заявителя
разноски по делото- платена държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100
лв., представляваща полагащото се на дружеството-заявител адвокатско (юрисконсултско)
възнаграждение, въз основа но което е образувано изпълнително дело № 2012*****040053
г. по описа на ЧСИ АБ с №*****.
Решението е постановено при участието на „КИ” ЕАД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: *************** като подпомагаща страна на ответника
„ЮБ“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7