Решение по дело №335/2013 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 148
Дата: 27 май 2013 г. (в сила от 28 май 2013 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20135620100335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №148

 

                                 21.05.2013 година, град Свиленград

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският Районен съд, гражданска колегия, ІІ състав,  

на 21.05.2013 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

Секретар: Р.И.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

Гражданско дело номер 335 по описа на Съда за 2013 година,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Районен съд - Свиленград сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща Глоба за извършен акт на домашно насилие, реализиран на 29.04.2013 година в частен дом, находящ се в село Левка, на улица ”Панайот Волов” №2, област Хасково, изразяващ се в психически и физически тормоз на Т.А.Н. с ЕГН ********** ***.

На основание чл.5, ал.1 т.1 от Закона за защита от домашното насилие, ЗАДЪЛЖАВА С.К.А. с ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.А.Н. с ЕГН ********** ***.

На основание чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие, ЗАБРАНЯВА на С.К.А. с ЕГН ********** ***, да приближава пострадалото лице Т.А.Н. с ЕГН ********** ***, жилището й, находящо се в село Левка, ул.”Панайот Волов” №2, област Хасково и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по – малко от 15 м. /петнадесет метра/, за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

 На основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Районен съд - Свиленград сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Т.А.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски по делото.

Да се издаде Заповед за защита, в която се впише, че при неизпълнението й нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР съгласно чл.21, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Препис от Заповедта и Решението да се изпратят на РУ „П” по настоящия адрес на извършителя за изпълнение съгласно чл.21, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок, който тече от днес.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                            / Кремена Стамболиева /

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към Решение №148 от 21.05.2013 година

по гр.д.№335/2013 година по описа на Районен съд - Свиленград

 

               Производството е чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

            Образувано по Молба на Т.А.Н. с ЕГН ********** ***.

             От Съда се иска да наложи мерки за защита срещу акт на домашно насилие, реализиран на 29.04.2013 година, извършен спрямо молителката от лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство - С.К.А. с ЕГН ********** ***, изразяващ се във физическо и психическо насилие – в частен дом, находящ се село Левка, на улица „Панайот Волов” №2, област Хасково ответникът  я псувал, заплашвал с убийство нея и семейството й, ударил я, хванал я за косата и започнал да я дърпа и влачи, вкарал я насила в автомобила си и потеглил като продължил да я заплашва с убийство. По нареждане на ответника и тъй като изпитвала панически страх и ужас за живота си, молителката се обадила в РУ”П” – Свиленград като казала да не я търсят, защото доброволно била отишла с ответника.

            Ангажира писмени и гласни доказателства.

            Претендира разноски по делото.    

            В съдебно заседание молителката, редовно призована, се явява. За нея се явява адвокат П.К., която пледира за уважаване на Молбата и издаване на Заповед за защита при условията и срок, посочени в Молбата.

            В съдебно заседание ответникът С.А., редовно призован, се явява. Заявява, че изложеното в Молба не отговаря на действителността. Пледира да не бъде уважена подадената Молба.

           Ангажира гласни доказателства.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът в настоящия си състав установи следната фактическа обстановка:           

По делото не се спори, че страните са живеели на семейни начала около четири години.

Ответникът и молителката не съжителствали добре, тъй като С.А. не я пущал да ходи сама при родителите си, които живеели в друго населено место, заплашвал я че ще я напусне и че ще си вземе друга жена.

На 25.04.2013 година молителката успяла да убеди А. да я заведе да види родителите си в село Левка, област Хасково заедно с децата Райна Стоянова Ангелова, родена на *** година /съгласно Удостоверение за раждане, издадено от Община – Свиленград, област Хасково/ и Мануел Тамаров Николов, роден на *** година /съгласно Удостоверение за раждане, издадено от Община – Свиленград/, но когато станало време да си тръгват му заявила, че не желае повече да живее с него и че се разделят, тъй като съвместният им живот не протичал добре. Ответникът си тръгнал за село Младиново, но продължил да я заплашва по телефона със саморазправа както спрямо нея, така и спрямо родителите й. Заплахите по телефона продължили до 29.04.2013 година, когато ответникът дошъл с лек автомобил късно вечерта около 23.00 часа в село Левка, област Хасково в дома на родителите й, находящ се на ул.”Панайот Волов” №2, заедно с други свои роднини, между които и майка му – свидетелката Катя Петкова Ангелова. Влизайки в стаята, където била молителката ответникът започнал да я псува, да заплашва с убийство нея и семейството й, ударил я, хванал я за косата и започнал да я дърпа и влачи като дори откъснал кичур от косата й, вкарал я насила в автомобила си  и потеглил заедно с роднините си като продължил да я заплашва с убийство. В тази насока са показанията на свидетеля Рени А.Н. и Съдебномедицинско удостоверение №186/13г. от дата 01.05.2013 година, издадено от д-р Христо Еленски /специалист по Съдебна медицина/.

Междувременно между роднините на двамата възникнал скандал, при който пострадали тези на молителката видно от Съдебномедицински удостоверения №187/13г. и №185/13г., двете от дата 01.05.2013 година, издадени от д-р Христо Еленски.

След като била изведена насила от дома на родителите си и качена в автомобила на ответника Т.Н. се обадила по телефона в РУ”П” – Свиленград по нареждане на ответника и тъй като изпитвала панически страх и ужас за живота си, като казала да не я търсят, защото доброволно била отишла с ответника.

Междувременно за случващото се свидетелката Рени А.Н. ***, който от своя страни сторил това по отношение на органите на реда. Полицаите намерили молителката в село Младиново в дома на вуйчото на ответника. Пред полицаите Т.Н. признала, че насила е държана от ответника и че желае да е при родителите си.

Ответникът продължавал да притеснява по мобилните телефони не само молителката, но и сестра й – свидетелката Рени А.Н. като до образуване на настоящото производство звънял на ден по 60 пъти като заплашвал със саморазправа молителката и семейството й. След образуване на делото телефонните обаждания били преустановени.

Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е възпроизведена горната фактическа обстановка.

Издадена е Заповед за незабавна защита на дата 07.05.2013 година.

По делото са допуснати и изслушани свидетелките Рени А.Н. и Катя Петкова Ангелова. Първата свидетелката сочи за трудния и изпълнен с неприятности живот на сестра й – молителката в настоящото производство, която били кротка жена с ответника, за случилото се на 29.04.2013 година, за действията си след това и възпроизведе това което е научила от молителката за случилото се след като била качена в колата на С.А.. Втората свидетелка твърди, че действително на процесната дата отишли в дома на родителите на молителката в село Левка, за да вземат последната с тях и да заживеят отново заедно с ответника заради децата, че ответникът само хванал за ръката молителката, извел я от дома на родителите и без принуда и насилие от негова страна Т.Н. влезнала в колата и тръгнала с тях за село Младиново и че междувременно докато били в дома на родителите й последните се нахвърлили върху свидетелката.

По делото е представена и приета като доказателство преписка с вх.№ЯС – 2290/13г. образувана по Жалба на Т.А.Н. във връзка със случилото се на 29.04.2013 година. Към преписката е приложено Разпореждане на полицейски орган към ответника С.А. да не се осъществява психически тормоз и да не отправя закани или заплахи  за физическа саморазправа срещу Т.Н. и нейните близки; Докладни записки на полицейски служители; Медицинско направление и Обяснения на участниците в случилото на 29.04.2013 година. Всички документи, приложени към полицейската преписка изцяло подкрепят изложеното от молителката Т.Н. в Молбата й до Съда.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Рени А.Н., макар и дадени от лице в кръга на чл.166 от ГПК, тъй като са вътрешно логични и непротиворечиви и тъй като кореспондират на всички другите събрани по  делото доказателства с изключение на показанията на свидетелката Катя Петкова Ангелова – майка на ответника, които Съдът не кредитира, тъй като са изолирани.

         Пред настоящия състав на Съда ответникът С.А. заявява, че не притежава недвижими имоти и МПС, работи на частно когато намери работа и няма регулярни месечни доходи, както и че има 7 дка тютюн, който все още не е реализирал.

С оглед гореизложеното и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът намира за доказан по безспорен начин фактът на упражняване на физическо и  психическо насилие от страна на ответника С.К.А. срещу молителката Т.А.Н.. С факта, че я е псувал, заплашвал с убийство нея и семейството й, ударил я, хванал я за косата и започнал да я дърпа и влачи, вкарал я насила в автомобила си и потеглил като продължил да я заплашва с убийство, ответникът е осъществил психическо и физическо насилие над молителката. Действията на ответника към молителката могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Това обуславя извод за основателност на подадената от молителката Т.А.Н. срещу ответника С.К.А. Молба за защита.

В подкрепа на изложеното е и факта, че съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН Декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява доказателство за основателност на депозираната Молба, ползва се с доказателствена сила дори когато е единствено доказателство за извършено домашно насилие, тъй като в нея е индивидуализиран и конкретизиран акта на домашно насилие.

Следователно налице са предпоставките за кумулативно прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, тъй като Съдът намира, че с тези мерки в достатъчна степен и ефективно ще се въздейства върху ответника и по отношение евентуалните му бъдещи намерения да осъществява актове на домашно насилие.

Мярката по т.3 на чл.5, ал.1 от ЗЗДН следва да се наложи за срок малко над средния, като Съдът намира че подходящия срок е 12 месеца, а разстоянието следва да е не по – малко от 15 метра. За да определи срока на тази мярка Съдът взе предвид обстоятелствата, че молителката е подлагана на домашно насилие многократно и че това не е единичен и изолиран случай, а начин на живот през последните години на съвместното й съжителство с ответника.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на извършителят следва да се наложи Глоба в минималния размер - 200 лв. За да конкретизира размера на Глобата Съдът се съобрази с финансовото положение на ответника – няма регулярни месечни доходи, с имотното му състояние – не притежава МПС и недвижими имоти, с факта, че дължи издръжка на малолетното си дете, с обстоятелството че се намира в трудоспособна възраст и че в кориците на делото няма данни за наличие на здравословни проблеми и с размера на минималната работна заплата /310 лв./ към момента на деянието и към настоящия момент.

Относно разноските:         

По делото се констатира да са направени действително разноски от страна на молителката в размер на 240 лв. съгласно представеното Пълномощно, които следва да се присъдят в полза на молителката с оглед изхода на делото и направеното в тази насока искане.

           По отношение на Решението в частта, с която се присъждат разноски молителката не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от молителката.

Относно държавната такса:

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати в полза на Районен съд – Свиленград дължимата държавна такса в размер на 25 лв.

Мотивиран от горното, Съдът постанови Решението си.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                    / Кремена Стамболиева /