№ 72
гр. Смолян , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500046 по описа за 2021 година
Производството е по чл.268 от ГПКвъв вр. чл.124,ал.1 ГПКвр.с чл.22
ЗПК,във вр.чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 10023 от
20.01.2020година от Я.Н.К., действащ чрез своята майка и законна
представителка Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със съгласието на своята майка и
законна представителка Е.Н. Х., депозирана чрез пълномощника им адв. М.
О., против Решение №10173 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело №
141/2020г. по описа на Районен съд гр.М., с което са отхвърлени предявените
от тях искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,във връзка с чл.22 ЗПК,във
връзка с чл.10,ал.1 и чл.11ал.1т.10 и т.11 ЗПК за признаване установено по
отношение на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД София
недействителността на договор за потребителски кредит PLUS12****,
сключен на 15.03.2016година с наследодателя им Н. Ш. К., починал на
01.11.2018година и осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД за
сумата 7 774.65 лева,представляваща недължимо платена сума от
наследодателя им, с която е погасил вземания по кредита, произтичащи от
1
нищожни клаузи, както и са възложени в тежест на ищците направените
разноски от ответника.
С въззивната жалба се атакува решението изцяло и се поддържа
оплакване за нарушаване разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК , с твърдения,че
шрифтът е по-малък от 12, което прави договора недействителен. Направено
е и оплакване за неспазване императивни изисквания залегнали в чл.11
ал.1т.10 ЗПК, тъй като са посочени абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране
разходите по кредита - кои точно компоненти са включени и как е формирал
посочения в договора ГПР 39.60 %. Не е ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя-настоящи или бъдещи,доколкото са предвидени в
тарифата към заема и такси за администриране просрочени вноски,месечни
такси за обслужване,такси за теглене пари в брой от банкомат,за справки за
разполагаем лимит в банкомат, като не е ясно дали тези разходи са включени
в ГПР, нито че са изключени. Твърди се още, че не е изпълнено изискването
на параграф 1,2 и 3 на ДР на ЗПК, тъй като освен предоставената по договора
сума 8 000лева следва да се включат и общите разходи по кредита, освен
възнаградителната лихва, всички други
такси,комисионни,възнаграждения,които следва да заплати потребителя. На
следващо място е направено оплакване, че в погасителния план по договора е
посочен общ размер на месечната погасителната вноска,без да посочени
отделните компоненти, с което се обосновава наличие на самостоятелно
основание за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.22
ЗПК. Направено е и оплакване, че след плащане погасителната месечна
вноска с падеж 05.10.2018година оставащата главница е била в размер на
5 597.05лева или е погасена разликата между отпуснатата сума 8000лева -
5 597.05лева, като до смъртта си кредитополучателят е върнал на кредитора
главница 2 402.95лева, като разликата между общо погасената сума
9 541.50лева с погасената главница е платена за погасяване на лихви,такси и
други разходи, които според жалбоподателите са недължимо платени, както и
първите две погасителни вноски на 05.05 и 05.06.2016годиа на стойност
318.05лева всяка, тъй като не включват погасяванията на главницата и е
направен краен извод за недължимост на платената сума от
кредитополучателя в размер на 7 139.70лева, която им се дължи на основание
2
чл.55ал.1пр.1 ЗЗД.
Позовава се на съдебната практика, която трайно приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени
кредити - двукратния размер на законната лихва), в какъвто смисъл са и
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Изложени са
оплаквания, че уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 31,95% годишно е повече от трикратно по-висока от размера на
законната лихва, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и се
явява нищожна.
Иска се съдът да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове.
С писмения отговор се поддържа неоснователност на въззивната жалба
и се предлага атакуваното решение да бъде потвърдено. Оспорена е
легитимацията на ищците да водят настоящото производство, тъй като са
наследници, но не са страна по договора за потребителски кредит, при който
изпълнен е целият фактически състав по сделката, породил е своите правни
последици и е прекратил своето правно действие, след изплащане на
застрахователното обезщетение от страна на застрахователя, след
настъпилата смърт на кредитополучателя. Обявяването на договора за
потребителски кредит за недействителн означава, че застрахователния
договор, който по своему се явява акцесорен, не следва да породи правни
последици, а застрахователното обезщетение следва да бъде възстановено от
наследниците на г-н К.. В нито една фаза на процеса, включително и пред
настоящата инстанция не е привлечен като техен помагач по делото К.
Животозастраховане. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е
съставен и изготвен на шрифт Garamond, размер 12. Позовава се и подкрепя
изцяло подробните мотиви на Районен съд — гр. М.. В договора са посочени
годишен лихвен процент (ГЛП) — 31,95% и годишен процент на разходите
(ГПР) — 39.60 %, които две икономически понятия при определянето на
3
годишния лихвен процент, а именно фиксиран и референтен. Действително
чл. 11, ал. 1,т.9а изисква посочването на методиката за изчисляването му, но
след това чл. 33 а посочва изрично, че методиката се посочва само при
изчисляването на референтен лихвен процент, какъвто не е настоящият
случай, тъй като в чл.З от договора, ясно е посочено, че лихвеният процент
на договора е фиксиран за целия срок на договора. Това означава, че
задължението за посочване на методика за изчисляване на лихвения процент е
неприложимо. В договора са посочени още няколко параметра, от които за
кредитополучателя става изначално ясно каква точно сума сума усвоява и
каква точно сума подлежи връщане - размер на кредита- 8 000.00 лв. и обща
стойност на плащанията - 19 083.00 лв.,поради което обща сума дължима по
кредита е ясно и еднозначно посочена като абсолютна величина в български
лева.
По отношение на твърдението, наведено за първи път пред въззивната
инстанция, че договорът за потребителски крелит накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се поддържа, че за да бъде разглеждана хипотеза,
в която далена клауза от договор противоречи на добрите нрави означава, че
няма съществуваща правна норма в действащото законодателство, която да
регламентира същата. Поддържа също така, че подобно условие в настоящия
казус не е налице, тъй като договора попада в обхвата на Закон за
потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, в сила от 23
юли 2014 г. визира, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което означава, че ГПР не следва да надхвърля величина
от 50.00%. Твърди още,че в настоящия случай, това нормативно заложено
правило е напълно изпълнено, тъй като определения в договора ГПР в размер
на 16.41% е дори в пъти по-малък от законодопустимия. Позовава се на
решения No 369 от 25.10.19 на Пазарджишкият окръжен съд постановено по
ВГД No 525/2019г.,решение №56 от 25.05.2018 на Шуменския окръжен съд
постановени по в.гр.д. № 41 от 2018 г.,решение № 152 от 17.10.2019 г. по в.
гр. д. № 247 / 2019 г. на Окръжен съд – Търговище и решение № 260246 от
25.11.2020 г. по гр. д. № 3669/2019 г. на Районен съд — гр. Пазарджик.
Предлага окръжният съд да потвърди обжалваното решение.
4
Смолянският окръжен съд, като взе предвид исканията и
твърденията на жалбоподателя, становището в писмения отговор на
въззиваемия, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищците в качеството на наследници на починалия на 01.11.2018година
кредитополучател Н. К. излагат фактически твърдения, че между техния
баща и ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит PLUS 12**** на
15.03.2016година, по силата на който кредидодателят е предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 8000 лева, за срок от пет години, платим
за срок от 60 месечни погасителни вноски, всяка по 318.05лева, с годишен
процент на разходите 39.60% и лихвен процент в размер на 31.95% и обща
стойност на плащанията 19083лева.Твърдят също,че месечните погасителни
вноски са плащани редовно от починалия до смъртта му, до която дата е
внесъл 30 месечни вноски на обща стойност 9 541.50 лева. Твърдят още, че
след смъртта на Н. К. погасяването на вноските е преустановено от
наследниците, тъй като кредита е обезпечен със застраховка живот и
остатъкът от кредита е погасен от застрахователя на кредитора. Излагат
твърдения, че договора е сключен в нарушение на чл.10,ал.1 Закона за
потребителския кредит касателно шрифта на договора, поддържана е
неговата недействителност поради неспазване изискванията на чл.11ал.1т.10
ЗПК, с твърдения за липса на ясно разписана методика на формиране ГПР,
както и непосочване компонентите на формираната общо дължима сума
19 083.00лева, както и неяснота дали в сумата е включена застраховката.
Претендирано е прогласяване недействителност на договора за потребителски
кредит на основание чл.22във вр.с чл.10,ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 и 11 ЗПК, както
и се иска осъждане на заемодателя да заплати на наследниците на
кредитополучателя 7 774.65лева, представляваща недължимо платена сума за
погасяване на кредит по процесния договор за потребителски паричен кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Ответникът е оспорил активната легитимация на ищците, тъй като договорът
за потребителски кредит е сключен с оглед личността на потребителя и
5
излага пространни твърдения относно неоснователността на твърдените с
исковата молба обстоятелства.
Съдът установи следното:
Няма спор по делото, че между наследодателя на ищците и ответника по
делото съществува облигационна връзка, по силата на която е сключен
договор за потребителски кредит PLUS2**** от 15.03.2016година и
кредитополучателят Н. К. е получил потребителски паричен кредит в размер
на сумата 8000 лева, за срок от пет години – в размер на 60 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на сума 318.05лева, с годишен процент
на разходите 39.60% и лихвен процент в размер на 31.95% и обща стойност на
плащанията 19 083лева.
Към договора за кредит за покупка на стоки или услуги е приложен
сертификат PLUS2****, в който е отразено, че застрахователите "К.
Животозастраховане, Клон България" и "К. Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията".
Издаденият сертификат не представлява застрахователна полица, нито може
да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на
застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на
посочените застрахователи "К. Животозастраховане, Клон България" и "К.
Общо застраховане, клон България, а носи само подписите на
кредитополучателя и на представител на кредитора по договора за
потребителски кредит, но в хода на разглеждане делото не е оспорен.
Приложени са и Общи условия, в чл.7 от които е видно, че в зависимост от
срока и размера на кредита застрахованият заплаща месечна или еднократна
застрахователна премия, като еднократната застрахователна премия се
финансира от договорителя и се изчислява като % върху сумата на
отпуснатия кредит,умножено по продължителност на кредита по месеци, а
месечната платимата премия е за сметка на застрахования и се изчислява като
процент върху финансираната сума по кредита.
Вещото лице по назначената и изслушана пред МРС съдебно-икономическа
експертиза,неоспорено от страните, дава заключение, че с плащанията Н. К.
в размер на 9 542.65лева са погасени задължения за главница в размер на
6
2 402.95 лева, 5 794.55 лева договорени лихви и 1 345.15 лева застрахователно
обезщетение, а след смъртта му – със изплатено застрахователно
обезщетение на 12.12.2018година е погасена неиздължената главница в
размер на 5 597.05лева и начислена лихва за забава за периода от
05.10.2018година до 01.11.2018година – 76.99лева. Към заключението на
вещото лице е приложен погасителен план, в който дължимата месечна
вноска –сумата 318.05 лева е разбита на отделни компоненти - вноска
главница, дължима лихва и застраховка главница. Според експертизата на
дати 05.05.2016година и 05.06.2016година вноската по главницата не е
включена, а само –дължима лихва - 273.25лева и застраховка главница-
44.80лева.
При тази фактическа установеност, за да отхвърли предявените искове МРС е
изложил мотиви, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК за
действителност, като въпреки констатацията, че е използван шрифт с размер
Garamond 11 е прието, че кредитополучателят е могъл да се запознае със
съдържанието на договора и да прецени обхвата на своите задължения.
Прието е също така, че договорът отговаря на изискванията за действителност
по смисъла на чл.22 ЗПК, тъй като съдържа информация относно размера на
кредита, лихвения процент на кредита – 31.95% , определен на годишна
основа съгласно параграф 1т.4 ДР на ЗПК, годишния процент на разходите
по кредита 39.60% определен към момента на сключване договора и
доколкото е договорен фиксиран лихвен процент не е необходимо
посочване на методика на изчисляване на референтен лихвен
процент,изготвен е погасителен план. Прието е също така, че ГПР не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договорения лихвен
процент е съобразен с факта,че се касае за необозпечен кредит, със
сравнително дълъг срок на погасяване и договорения лихвен процент не
надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което съдът
приема, че не накърнява добрите нрави. Приета е още във връзка
твърдението, че не са посочени компонентните формиращи размера на
месечната погасителна вноска неоснователност, обоснована с практиката във
връзка с приложение на директива 2008/48/ЕО (транспонирана в ЗПК) и
решение от 05.11.2019година по дело С-331/2018 - Словакия относно
приложението на директивата за договорите за потребителски кредит, която
7
не допуска изискване договорът да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска и да показва размера на главницата, лихвите и допълнителните
разходи. Предвид постановяване отхвърлителен диспозитив по иска с правно
основание чл.124ал.1 ГПК е отхвърлен и иска с правно основание чл.55,ал.1
ЗЗД, като е прието, че с погасяване на 30 падежирали вноски наследодателят
на ищците е погасил сума в общ размер 9 542.65 лева, от която са погасени
главница – 2 402.95лева, договорни лихви – 5 794.55лева и застрахователна
премия 1 345.15 лева, а след 01.11.2018година предвид предявената
претенция от наследниците на кредитополучателя към застрахователя по
застраховка „комбинирана защита“, последният на 12.12.2018година е
изплатил на кредитора застрахователно обезщетение, с което е погасен
остатъка от неплатената главница по договора – сумата 5 597.05 лева и лихва
за забава в периода 05.10.2018година до 01.11.2018 година –сума в размер на
76.99лева.
При така установеното от фактическа страна съдът констатира,че въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт, в законово установения срок
от процесуално легитимирани лица, които има интерес от обжалването,
поради което същата се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Неоснователно е поддържаното с писмения отговор на въззиваемия „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, че жалбоподателите не са
активнолегитимарни в настоящето производство. Възражението е правено и
пред районен съд,с чиито изводи настоящият състав се солидаризира и от
своя страна счита, че независимо,че договорът за потребителски кредит е
сключен с оглед личността на кредитополучателя, след неговата смърт
задълженията на кредитополучателя са наследими и с приемането на
наследството наследниците са материално правно легитимирани да
предявяват искове и да отговарят по такива искове, както е процедирано
конкретния случай.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Въззивният състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
8
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени. Предметът на делото пред настоящата въззивна
инстанция касае действителността на договор за потребителски кредит.
Нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договор са повелителни, по отношение да тях намират
приложение дадените разрешения в т. 1 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при
проверка на правилността на първоинстанцинното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване ,в какъвто смисъл е
Решение № 23 от 7.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., ТК.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във вр. чл. 269 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, след съобразяване писмения отговор, настоящата съдебна
инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно
фактическата страна на спора, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на Районен съд – М., като по този начин те стават
част от мотивите в настоящия съдебен акт.
За отбелязване е също, че по делото не се спори, а и във въззивната жалба не
са наведени конкретни твърдения за неправилно установени факти от страна
на първостепенния съд, като единствено се излагат съображения по същество
относно недействителността на договора за потребителски кредит.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка решаващият
първоинстанционен съд е достигнал до погрешни правни изводи, като
съображенията на въззивната инстанция в тази насока са следните:
Районен съд – М. е сезиран с искане за прогласяване недействителността на
сключения между страните договор за потребителски кредит поради
9
противоречието му с повелителни разпоредби посочени в чл.22 ЗПК и
осъдителен иск с правно основание чл.55ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо
платена от наследодателя на ищците сума, с която е погасил вземания по
кредита, произтичащи от нищожни клаузи.
За да постанови своето решение, съдът е приел, че договорът е сключен
изцяло в съответствие с изискванията на ЗПК и по тези съображения е приел
предявените обективно, кумулативно съединени искове – с правно основание
чл.124ал. ГПК във вр. с чл.10ал.1т.10,във вр. с чл.11 ГПК и иска по
чл.55,ал.1пр.1 ЗЗД за неоснователни, като ги е отхвърлил.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и
практиката на ВКС обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи
служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката
са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците
на неравноправна клауза в договор с потребител.
Видно от мотивите на атакуваното решение, районният съд е осъществил
такава проверка, като е достигнал до извода, че не е налице порок в договора,
водещ до неговата недействителност. Този извод обаче настоящия състав
намира за неправилен.
Несъмнено е и правомощието на въззивната инстанция, при проверката за
правилност на оспорения акт да следи служебно за спазването на
императивни материално-правни норми, каквито са тези, регламентиращи
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит в ЗПК.
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за
заем с разпоредбите на ЗПК, въззивният съд намира, че при сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
10
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и
останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК
реквизити.
В случая е налице погасителен план, подписан лично от
кредитополучателя, представляващ неразделна част от договора за кредит - с
вписани 60 бр. месечни погасителни вноски, фиксирана месечна падежна
вноска - 318,05 лв., с точни дати за погасяване на отделните вноски, в които
вноски е включен посоченият фиксиран лихвен процент. Настоящият състав
се съгласява с извода направен от първоинстанционния съд, че за да е
действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена
точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това
вноската какви части от лихвата и главницата погасява, поради което счита
направеното в този смисъл оплакване в жалбата за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да
съдържа за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
С оглед практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно
договорите за потребителски кредити (Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г.,
Решение от 05.09.19 г. по дело С-ЗЗ1/18) в договора за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез вноски, не е необходимо да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи. Посочения в чл. 11. 2. от договора
погасителен план съдържа визираната по-горе изискуема информация.
Доколкото в договора не е предвидено заплащане на суми, дължими при
различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните
11
неизплатени суми. начисляване на лихвата.
Настоящият състав приема,че не е налице недействителност на
договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на изискването на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за минимален размер на шрифта на текста на договора,
каквото оплакване прави жалбоподателя. Последният изразява несъгласие с
тезата на районния съд, че неспазването на шрифта на изготвяне на договора,
който в случая е установен след сканиране оригинала на процесния договор
и прието, че няма основание за санкциониране на кредидодателя, тъй като
кредитополучателя може да се запознае със съдържанието на договора и да
прецени обхвата на своите задължения.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че разпознаването на
вид и размер на шрифта на документ не всякога изисква използване на
специални знания, тъй като техническите познания, които притежава всеки
магистрат с оглед характера на своята работа, по правило позволяват
извършването на визуална съпоставка, даваща възможност за формиране на
извод в нужната посока,а и в случая е използвана програмата FINE READER.
В този смисъл е отчетен вида и размера на използвания шрифт, както е
направил районния съд и няма пречка въззивния съд да осъществи такава
проверка.
При извършване на такова сравнение, настоящата инстанция се солидаризира
напълно с извода на предходната такава, че процесният договор е изписан с
шрифт 11, който макар и по-малък от минималното законово изискване на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК -12 не е основание за извод за незаконосъобразност на
договора за паричен кредит.
От съдържанието на договора настоящият състав констатира, че освен
възнаградителна лихва и еднократна "такса ангажимент" 280 лева,
кредитополучателят дължи заплащане на застрахователна премия в размер на
2 688 лева. Съгласно чл. 2 от Условията по договора, страните са уговорили,
че размерът на кредита за покупка на застраховка "защита на плащанията" ще
бъде платен директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД. В
същият член е посочено още, че сумата в поле "застрахователна премия" е
разделена на равен брой вноски, съответстващ на посочения брой вноски в
поле "брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
12
вноска, посочена в поле "месечна погасителна вноска".
Във връзка наведените оплакване в жалбата проверяващият съд следва да
съобрази действителността на договора относно определяне ГПР. Легална
дефиниция на годишния процент на разходите е дадена в чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
където е посочено, че това понятие отразява разходите по кредита за
потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се
изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по
формула съгласно Приложение 1 към Закона. От определението е видно, че
годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита,
както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към
момента на сключване на договора или в бъдеще. От посоченото се налага
извода,че в настоящия случай такса ангажимент и застрахователната премия
следва да бъдат включени в годишният процент на разходите по кредита.
Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната
премия, представлява част от месечната погасителна вноска по кредита.
При това положение съдът констатира, че годишния процент на разходите,
изчислен, съобразно параметрите главница, възнаградителна лихва и
еднократна "такса ангажимент" не отговаря на действителния такъв, тъй като
в размера му не е включена дължимата от кредитополучателя застрахователна
премия. При включването в ГПР на застрахователната премия, размера на
разходите нараства.
Следователно застрахователната премия в нарушение чл.19,ал.1вр.с параграф
1т.1 ДР на ЗПК не е включена в годишния процент на разходите по кредита,
за който липсват данни как е определен, а същевременно е включена в
главницата по договора, за която се начислява договорна лихва. При това
положение и с оглед изложеното съдът приема, че договорената
застрахователна премия е разход пряко свързан с кредита и на основание
чл.19ал.1 ЗПК следва да се включи в годишния процент на разходите. В
противен случай се заобикалят изискванията на закона за точно посочване
финансовата тежест на кредита за длъжника , както и се заобикаля
ограничението на чл.19ал4 ЗКП за ГПР, не по-голям от петкратния размер на
13
законната лихва, което според проверяващия съд води до недействителност
на договора по смисъла на чл.22 ЗПК.
Ето защо, съдът намира, че бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично, изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително
съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на
подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно
към този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по
отношение на неговите общи параметри.
В тази връзка следва да се отбележи неоснователност на оплакването във
въззивната жалба,обосновано с позоваване на практиката на ВКС, съгласно
която трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва).
От данните по делото е видно, че посочената възнаградителна лихва в
процесния договор 31.95%, т.е към долната граница на законово
определения, трикратен размер.
Съдът намира за необходимо в тази връзка да отбележи, че към момента на
сключване на процесния договор – 15.03.2016 г. е приета разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
14
Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането
на посочените разпоредби е поставена "рамка" по отношение на уговорките
при потребителските кредити за размера на лихвите и съответно при
нарушение на законовата разпоредба клаузите в договора за дължимостта на
всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът
за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на
договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя
кредитополучател е по-слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка
нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с
регламентираните в нея "рамки".
Друг е въпросът обаче с оглед констатациите изложени по-горе за ГПР, при
съобразяване размера на отпуснатия паричен кредит и дължимата сума за
връщане, съществуващата неяснота с оглед посоченото в чл.7 от договора,че
се дължат всички такси и комисионни, свързани с използване банковата
сметка в размер съгласно тарифите на обслужващата банка. Не е ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в тарифата към заема са предвидени освен лихвения процент и
такси за администриране просрочени вноски,месечни такси за обслужване,
такси за теглене пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в
банкомат.
15
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването
в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След
като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел,
тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща"
търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.
Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика
представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за
кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В случая е констатирано от решаващия състав нарушение разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,съгласно която договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Определеният в посочения договор
ГПР е в размер на 39, 60%, но без да са включени разходите за
застрахователна премия в размер на 2 868 лева, посочени в раздел
"Параметри и условия" и т. 2 от Условията по договора. При включването на
тези разходи се установява, че ГПР е в по – голям размер от посочения в
договора и надвишава законово установения по изричното предвиждане на
чл. 19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК, съобразена с размера на ОЛП на БНБ
16
към датата на сключване на договора. В заключение, че договореният ГПР
надвишава 50% и в случая изчислен с CALCULATOR.BG – 80.8119% не е в
рамките на допустимата граница. Както съдът посочи по - горе видно от
договора за кредит застрахователната премия от 2688 лв. е включена в
стойността на кредита. При това положение и при липсата на други данни,
съдът намира, че тя представлява пряк разход от кредита, поради което следва
да бъде включена в ГПР, което в случая не е направено. По тази начин се
постига заобикаляне на изискването за максималния размер на ГПР,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора
на основание чл. 22 от ЗПК.
С посочената законова разпоредба се цели да бъде избегнато възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала
и добрите нрави общото оскъпяване на кредите.
В допълнение следва да се отбележи, че изискването за изготвяне на
договора на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на
страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. От
посочените в процесния договор параметри за размер на отпуснатия кредит,
срок за издължаване, такса ангажимент, застрахователна премия и ГПР, както
и посочването, че погасяването на кредита се дължи на равни анюитетни
месечни вноски, не може да бъде установено как е формиран размера на
дължимите месечни погасителни вноски, съответно общата сума, дължима от
17
потребителя. Вярно е, че размера на погасителната вноска, умножен по срока
за издължаване на кредита отговаря на посочената в договора общата сума,
дължима от потребителя, но посочения размер на погасителна вноска не
отговаря на горепосочените параметри на договора. (Това обстоятелство се
установява при ползването на посочения по-горе калкулатор, като дори при
калкулирането на дължимата месечна сума от застрахователната премия,
размерът на погасителната вноска не е такъв, какъвто е посочен в договора, а
е значително по-нисък). Наред с изложеното от представеният по делото
погасителен план се установява, че за първите два месеца от срока на
погасяване на задължението, при заплащането на дължимата месечна
погасителна вноска, кредотополучателят не погасява никаква част от размера
на задължението си за главница, което е недопустимо при уговорка за
плащане на анюитетни вноски и допълнително е налице неяснота относно
погасяване на задълженията по договора.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Ето защо предвид констатациите за нарушени норми, следва да се
приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Последиците съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай са ,че потребителят връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С оглед изложеното, независимо, че формално е изпълнено изискването за
посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, предвид липсата на яснота за формирането им и тяхното
некоректно посочване, за потребителя е налице пречка да разбере какви са
икономическите последици за него от сключването на договора. В договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е
нарушение
и на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
18
В обобщение налице са основания за приложение на посочената разпоредба и
в конкретния случай. Доколкото по делото е установено, а и не се спори от
страните, че плащанията от наследодателя на ищците –кредитополучателя Н.
К. по процесния договор са в размер на 9 542.65 лева, от които суми според
вещото лице е погасена главница в размер на 2 402.95 лева. След смъртта му
кредиторът е получил застрахователно обезщетение в размер на сумата
5 674.04лева, която представлява съгласно чл.9 от Общите условия за
застраховка, съгласно които в случай на смърт на застрахован
кредитополучател застрахователят заплаща на ползващото лице баланса по
кредита към датата настъпване застрахователното събитие, т.е оставащата
главница за погасяване кредита към датата на смъртта. Кредиторът е
получил от сбора на платеното от кредитополучателя приживе 2 402.95лева и
изплатеното застрахователно обезщетение 5 674.04лева или общо сумата
8076.99 лева, което е повече от чистата стойност на заетата сума 8 000 лева.
Разликата между общо заплатената сума и погасената главница се явява
платена за погасяване лихви, такси и други разходи, които с оглед
недействителността на договора за кредит са недължими по смисъла на чл.23
ЗПК. Платената сума над главницата в размер на 7 139.70 лева е платена при
начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане на
основание чл.55,ал.1пр. ЗЗД на наследниците на починалия
кредитополучател.
По изложените съображения въззивната жалба се намира за частично
основателна, а първоинстанционното решение като неправилно на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да бъде отменено по отношение двата обективно
кумулативно съединени иска до размер на сумата 7 139.70 лева, а решението
в частта, с която исковете са отхвърлени в разликата над този размер до
претендирания 7 774.65 лева се явява законосъобразно постановено и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани се дължат
съразмерно отхвърлената част от иска направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50 лева, които следва да
се заплатят от ищците по делото.
Ще следва първоинстанционното решение като неправилно на основание чл.
19
271, ал. 1 от ГПК да бъде отменено в частта с която са отхвърлени
предявените кумулативно съединени искове до размер на сумата 7 139.70лева
и вместо нето постановено друго, с което предявените обективно
кумулативно съединени искове следва да бъдат уважени.
Тъй като с определение №167 от 14.08.2020година ищците,настоящи
жалбоподатели са освободени от заплащане на държавна такса, с оглед
изхода на спора ще следва да бъде осъден ответника по
първоинстанционното дело и настоящ въззиваем „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ да заплати по сметка на М.ски районен съд държавна такса 4%
върху цената на предявените обективно кумулативно съединени искове за
всеки един от тях по 285.59 лева или общо сумата 571.18 лева, а по сметка на
Смолянския окръжен съд 2 %държавна такса върху исковете – за всеки по
142.79 лева или общо сумата 258.59 лева.
На основание чл.38 ЗА във връзка с чл.7ал.2т.3 Наредба за минимални
размери на адвокатски възнаграждение се дължат на адвокат М. О. за
осъщественото от нея безплатно представителство на ищците по делото за
всяка инстанция - 1393.97лева(хиляда триста деветдесет и три лева,
деветдесет и седем стотинки) или общо сумата 2747.94лева(две хиляди
седемстотин четиридесети седем лева,деветдесет и четири стотинки).
С оглед изхода на спора се дължат на жалбоподателите направените разноски
по делото за заплатеното от тях възнаграждение за вещото лице в размер на
150лева, които също следва да се възложат в тежест на ответника, настоящ
въззиваем.
Мотивиран от гореизложеното, съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №10173 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело
№ 141/2020г. по описа на Районен съд гр.М., в частта, с която са отхвърлени
предявените от Я.Н.К., действащ чрез своята майка и законна представителка
Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със съгласието на своята майка и законна
представителка Е.Н. Х. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,във връзка
с чл.22 ЗПК,във връзка с чл.10,ал.1 и чл.11ал.1т.10 и т.11 ЗПК за признаване
20
установено по отношение на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД София недействителността на договор за потребителски
кредит PLUS12****, сключен на 15.03.2016година с наследодателя им Н.
Ш. К., починал на 01.11.2018година и иска с правно основание чл.55
ал.1пр.1 ЗЗД да бъде осъден кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД София за сумата 7 139.70(седем хиляди сто тридесет идевет
лева,седемдесет стотинки) лева,представляваща недължимо платена сума от
наследодателя им Н. Ш. К., с която е погасил вземания по кредита,
произтичащи от нищожни клаузи и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД София, ЕИК ********* недействителността на
договор за потребителски кредит PLUS12****, сключен на 15.03.2016година
с наследодателя на ищците Я.Н.К., действащ чрез своята майка и законна
представителка Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със съгласието на своята майка и
законна представителка Е.Н. Х. - Н. Ш. К., починал на 01.11.2018година на
основание чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.22 ЗПК и
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД София ЕИК
********* на основание чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД да заплати на Я.Н.К., действащ
чрез своята майка и законна представителка Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със
съгласието на своята майка и законна представителка Е.Н. Х. сумата
7 139.70(седем хиляди сто тридесет и девет лева,седемдесет стотинки)
лева,представляваща недължимо платена сума за потребителски кредит
PLUS12****, сключен на 15.03.2016година с наследодателя Н. Ш. К.,
починал на 01.11.2018година, която сума се дължи ведно със законната лихва
считано от 08.07.2020година(предявяване на иска) до окончателното й
изплащане, както и да заплати на Я.Н.К., действащ чрез своята майка и
законна представителка Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със съгласието на своята
майка и законна представителка Е.Н. Х. направените разноски по делото пред
първата инстанция за заплатено възнаграждение за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД София да заплати в
полза на М.ски районен съд държавна такса върху предявените искове в
размер на сумата 571.18 лева.
21
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД София да заплати в
полза на Смолянския окръжен съд държавна такса върху исковете сумата
258.59 лева(двеста петдесет и осем лева, петдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД София да заплати на
адвокат М. Минчева О. направените разноски за осъществено от нея
безплатно процесуално представителство на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата в производството по делото пред М.ски районен съд и
Смолянски окръжен съд общо в размер на сумата 2 747.94лева(две хиляди
седемстотин четиридесети седем лева, деветдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Я.Н.К., действащ чрез своята майка и законна
представителка Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със съгласието на своята майка и
законна представителка Е.Н. Х. да заплатят на БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД София направените разноски съразмерно уважената част от
въззивната жалба сумата 50(петдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията
на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22