Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Русе, 29.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №3060 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът
- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България заявява, че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №PLUS – 11150754, Н.Н.Н.
изявил желание, освен посочения усвоен кредит, да ползва револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта. На 31.05.2016г. ответникът
активирал предоставената му от дружеството кредитна карта №CARD-12474587
с 1000 лева максимален кредитен лимит, представляващ револвиращ
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции
(теглене в брой от банкомати АТМ; плащания през терминални устройства и др.),
осъществени чрез издадената карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване. Съобразно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращия кредит, кредитополучателят
се задължил да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, зависима от ползваната
сума.
След
01.05.2017г. Н.Н. преустановил обслужването на
кредитната карта, което принудило кредитора да блокира използването й. Към този
момент задължението на ответника възлизало на 772.21 лева. Въпреки
многократните опити за контакт и отправените покани за доброволно изпълнение,
кредитополучателят на погасил дълга.
През
2018г. Н.Н. заплатил 200 лева, които кредиторът
разпределил по реда на чл.76 ЗЗД, но не погасил остатъка, съставляващ сбор от:
604.24 лева – главница; 8.75 лева – възнаградителна
лихва и 31.85 лева – мораторна лихва.
В
качеството си на кредитор, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България входирало
заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ЧГД №1070/2019г. срещу Н.Н.Н.
за сумите: 604.24 лева – просрочена главница по договор за потребителски заем №PLUS
– 11150754/31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 8.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017г. – 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна
лихва за периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г.; 25 лева – заплатена държавна
такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя
(ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Н.Н.Н.,
ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д. Димитров
сумите: 604.24 лева – просрочена главница по договор за потребителски заем №PLUS
– 11150754/31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 8.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017г. – 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна
лихва за периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г.
В
условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да заплати
сумите: 604.24 лева – просрочена главница по договор за потребителски заем №PLUS
– 11150754/31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 8.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017г. – 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна
лихва за периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д.Т. – особен представител на
ответника Н.Н.Н. е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва претенциите като неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
09.02.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и Н.Н.Н. е
сключен договор №PLUS – 11150754, по силата на който
дружеството предоставило на ответника заем в размер на 5400 лева.
Кредитополучателят се задължил да възстанови заетата сума, съгласно погасителен
план, за 60 месеца, на равни вноски, всяка в размер на 231.66 лева.
В
чл.12 от Договора е предвидена възможността кредиторът да предостави на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева, която ще бъде издадена и доставена след проучване изпълнението на
задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя. Указано е,
че издаването на картата ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок,
разделът от договора не произвежда действие. Страните приели, че задълженията,
произтичащи от договора, свързани с ползване на кредитна карта, ще възникнат
само след като кредитополучателя активира издадената кредитна карта. Следващите
клаузи от договора визират начина на определяне кредитния лимит по кредитната
карта, възможностите за ползването й, както и разходите, с които ще бъде
оскъпена, като изрично е посочено, че същите ще бъдат конкретизирани в
приложението по чл.21.
Приложението
към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS
– 11150754 е едностранно подписано от
представител на кредитора. В документа се сочи, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД отпуска
на Н.Н. кредит в размер на 1000 лева, при годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в приложението. Указани са: лихвения
процент – 35%; ГПР – 44.90%; задължения за заплащане минимална месечна
погасителна вноска и дължимите такси, в зависимост от начина, по който се
усвоява кредита.
От
товарителница изх.№ЗП001541614 е видно, че на 10.03.2016г. ответникът е получил
„документи“, изпратени от ищеца.
Съгласно
месечно извлечение, задължението на кредитополучателя към 01.12.2017г. възлиза
на 772.21 лева. На 12.12.2017г. е изготвена покана до Н.Н.,
в която е указан размера на дълга и е предоставен срок за погасяването му.
Ангажирани
са писмени доказателства, с които се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж“
е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
********* и упражнява дейност в Република България, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.
Въз
основа на заявление, депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“, в РРС е образувано ЧГД
№1070/2019г. и издадена заповед №548/22.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Н.Н. за сумите:
604.24 лева – просрочена главница по договор за потребителски заем №PLUS
– 11150754/31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 8.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017г. – 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна
лихва за периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г.; 25 лева – заплатена държавна такса
и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя
(ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането си.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена
и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. След извършена проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е посочило в табличен вид
движението по кредитната карта. Въз основа на счетоводните записвания,
експертът е приел, че към 20.02.2019г. главницата, дължима по договора за
издаване кредитна карта е 604.24 лева, а договорната лихва – 167.97 лева,
съставляваща сбор от начислена месечна лихва – 139.97 лева и месечна такса
обслужване – 28 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 604.24
лева – просрочена главница по договор за потребителски заем №PLUS
– 11150754/31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 8.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017г. – 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна
лихва за периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г., предмет на заповед
№548/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ЧГД №1070/2019г. по описа на РРС.
В
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за посочените суми.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №1070/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес за запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ основава претенцията си на договор №PLUS
– 11150754/09.02.2015г., в частта относно предоставяне и ползване на кредитна
карта №CARD-12474587.
Доколкото
процесното правоотношение попада под правната регламентация на ЗПК, съдът
приема, че не е налице валидно сключен договор за револвиращ
кредит под формата на предоставена кредитна карта, тъй като ангажираните в хода
на производството доказателства не обуславят извод, длъжникът да е изразил
съгласие с условията на договора, касаещи издаване и ползване на кредитна карта
№CARD-12474587. Приложението, в което се съдържат условията,
свързани с ползването й не е подписано
от Н.Н., т.е. не е налице валиден договор, съобразно
изискванията за съдържание, установени с императивните разпоредби на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 ЗПК.
Отделно
от това, ищецът не е установил релевантен за спора факт - предаване кредитната
карта на ответника. Същата представлява електронен платежен инструмент и попада
под правната регламентация на Наредба №3/16.07.2009г. за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. В
чл.25, ал.5 от Наредбата е предвидено задължение за издателя на платежната
карта да я предаде на оправомощения ползвател на
платежни услуги. Представена е товарителница (лист 27), от която е видно, че на
10.03.2016г. Н.Н. е получил „Документи“, но не и
кредитна карта, изпратени от ищцовото дружество. Не става ясно какви документи
е съдържала пратката и с кой от двата договора са свързани: с договора за
потребителски паричен кредит или с договора за издаване и ползване на кредитна
карта №CARD-12474587. От заключението на СИЕ се установява само, че с
картата са теглени и внасяни суми, но при липсата на категорични доказателства,
че картата е била предадена преди първото теглене на картодържателя
– ответник, не може да се направи извод, че именно Н.Н.
е извършил платежните операции с картата (в този смисъл Решение
№10/19.07.2016г. по дело №3386/2014г. на ВКС, І т.о.).
С
оглед изложеното съдът приема за недоказано както надлежното сключване на
договора в частта относно ползване револвиращ кредит
по кредитна карта №CARD-12474587, така и предоставянето й
от ищеца на ответника, поради което за ответника не са възникнали задължения за
заплащане на процесните суми, предмет заповед №548/22.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №1070/2019г. Претенцията за
признаване установено дължимостта на сумите, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
същите съображения следва да се отхвърли и предявения в условията на
евентуалност осъдителния иск.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство.
Предвид
изхода на спора и липса на доказателства за направени от ответника разноски,
такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл ФайненсС.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д. Д. срещу Н.Н.Н., ЕГН **********
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че Н.Н.Н., ЕГН **********дължи
на„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“рег.
№********* сумите: 604.24 лева – просрочена главница по договор за
потребителски заем №PLUS – 11150754/31.05.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане; 8.75
лева – възнаградителна лихва за периода 01.05.2017г.
– 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна лихва за
периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г., предмет на заповед №548/22.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №1070/2019г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д. Д. срещу Н.Н.Н., ЕГН **********
осъдителен иск за заплащане сумите: 604.24 лева – просрочена главница по
договор за потребителски заем №PLUS –
11150754/31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 8.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017г. – 07.12.2017г.; 31.85 лева – мораторна
лихва за периода 07.12.2017г. – 11.02.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: