Р Е Ш Е Н И Е
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
разгледа докладваното от съдия Дабкова адм.дело
№597/2023 година по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3 от
Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалба вх. №4706/13.10.2023
г., подадена от името на Й.Х.С. ***, действащ чрез упълномощен адвокат от ВТАК.
Оспорва се Протокол
за изземване на вещ по реда на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР, с рег.
№3392р-10973/07.09.2023 г., издаден от полицейски орган на длъжност началник на
Група „Криминална полиция“ при РУ – Тунджа, потвърден с Решение №**********/25.09.2023
г. на впд директор на ОД на МВР – Ямбол.
ІІ. Становища на страните:
Оспорващият твърди, чрез упълномощения адвокат, че Протоколът
е процесуално и материално незаконосъобразен и иска отмяната му, като иззетата
вещ – автомобил „Митсубиши Аутлендър“ рег. №***, ведно със
свидетелство за регистрация и ключ да му бъдат върнати. Сочи, че както при
изготвянето на договор за покупко-продажба на МПС при нотариус, така и при
регистрацията му в КАТ са извършени всички необходими проверки и не са
установени пречки за прехвърляне на собствеността, като собственик на
автомобила е добросъвестния купувач Й.С.. Навежда доводи, че не е доказано, че
нидерландските власти са подали по надлежния ред формуляр, съдържащ
изрично искане за връщане на автомобила. Поддържа, че при издаването на
оспорения акт са нарушени правилата за изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая, както и за служебно събиране, проверка и преценка на
доказателствата по чл. 35, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Жалбоподателят не е
бил предварително уведомен за стартиралата процедура по издирване на автомобила
и издаване на протокола. Развива съображения, че оспореният акт не е мотивиран
фактически в разрез с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В обобщение
намира за нарушени и принципите по чл. 6, л. 1 и чл. 5 от АПК. По изложените
съображения моли съда да отмени обжалвания протокол. В с.з. жалбоподателят, чрез
упълномощения адвокат, пледира за основателност на жалбата, по съображения,
отразени в нея. Претендира за присъждане на разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по оспорването – полицейският
орган, издал оспорения Протокол, на длъжност началник Група „Криминална
полиция“ при РУ – Тунджа в Областна дирекция на МВР – Ямбол, се явява лично и
се представлява от упълномощен юрисконсулт. В представени по делото писмен
отговор и писмена защита, както и в съдебно заседание, оспорва жалбата като
неоснователна и излага подробни аргументи за законосъобразността на процесния
протокол. Полицейският орган е действал в условията на обвързана компетентност.
От съда се иска да отхвърли оспорването. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и транспортни разходи, като в условията на
алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ІІІ. За допустимостта на производството:
Жалбата е в оригинал.
Подписана е. Редовна е по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в
преклузивния срок за оспорване, доколкото решението, с което протоколът е
потвърден по административен ред, е връчен на 26.09.2023 г., а жалбата е
подадена пред административния орган на 10.10.2023 г. Подадена е от адресат на приложената
с обжалвания акт принудителна административна мярка. Жалбоподателят се явява
лице с активна процесуална легитимация, има пряк и непосредствен правен интерес
от оспорването, т.к. правната му сфера е засегната неблагоприятно от протокола,
който обективира волеизявление на
административен орган за изземане на лек автомобил. Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност. Осъществено е пред родово и местно компетентния съд
съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.
Предвид изложеното, предявената жалба е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения за фактите и правото:
В случая правният интерес на обжалващия не
е отпаднал, тъй като спорът е предизвикан от съществуването или не на
правопораждащия юридически факт за изземването на лекия автомобил и касае законосъобразността
на ПАМ към датата на прилагането й. Предвид обстоятелството, че оспореният протокол
не е оттеглен, нито жалбата, а спорът не е решен извънсъдебно, то процесът
естествено протече със събиране и проверка на доказателства за твърдените от
страните факти. В резултат съдът установи следното:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса е указано на страните с проекта на доклад по делото, в който
след първо о.с.з. не се наложиха изменения. На ответника по оспорването е
указано, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК следва да установи пред съда, че
са се осъществили фактическите основания, посочени в оспорения Протокол за
изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с Писмо вх.
№4787/18.10.2023 г. от ОД на МВР – Ямбол по опис, намиращи се от лист 18 до
лист 35 включително, както и писмените доказателства, представени от ответната
страна към Писмен отговор с вх. №5258/08.11.2023 г. по опис, намиращи се от л.
63 до л. 70 включително. В о.с.з. на 16.11.2023 г. са приети представените от
ответника Заповед №УРИ 3392з-67/06.11.2023 г. относно връщане на вещ, иззета на
основание чл. 84, ал. 3 от ЗМВР на началник РУ – Тунджа към ОД на МВР – Ямбол;
Протокол за връщане на вещ, иззета по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР от 07.11.2023 г. и
Докладна записка от 09.11.2023 г. относно установени вещи в лек автомобил,
предаден с протокол за връщане на вещ по чл. 84, ал. 3 съгласно Заповед №УРИ
3392з-67/06.11.2023 г. по описа на РУ – Тунджа към ОД на МВР – Ямбол.
Като доказателства по делото са приети и
представените с вх. №5189/06.11.2023 г. от жалбоподателя писмени документи,
представляващи копие от системен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД с дата и
час на изпращане на жалбата, копие от известие за доставяне и копие от пощенски
плик, намиращи се от л. 53 до л. 56 включително, както и допълнително
представените в о.с.з. на 16.11.2023 г. Договор за покупко-продажба на МПС от
10.04.2023 г., сключен между М.М.Н. и Й.Х.С. за продажба на лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“, рама №*** и свидетелство за регистрация на МПС част І за
автомобил „Мицубиши Аутлендър“, рама № ***, собственост на Й.Х.С..
При анализа на събраните по делото писмени
доказателствени средства в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът намери за
установено следното:
V. По фактите:
1. Лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“,
рама №***, собственост на Hilterman Lease, Нидерландия е
предоставен на лизинг на М.М.Н. на 21.04.2020 г. Договорът за лизинг е
прекратен поради незаплащане на дължими суми, а Нурадиян е осъден да върне
превозното средство на лизинговата компания. Това не е сторено. Автомобилът е докаран
от Нидерландия и е регистриран за първи път в България на 10.04.2023 г. със
собственик М.М.Н.. С Договор за покупко-продажба от 10.04.2023 г. с нотариална
заверка на подписите автомобилът е продаден на Й.Х.С. и съответно регистриран
на негово име, за което е издадено Свидетелство за регистрация, Част І.
2. Видно от Справка ШИС – МПС на
02.08.2023 г. „Мицубиши Аутлендър“, рама №*** е обявено за откраднато в
Айндхофен, Нидерландия и регистрирано в Интерпол за издирване с предвидена
мярка – изземване. Моторното превозно средство е обявено за общодържавно
издирване по линия на Шенгенската информационна система.
3. На 07.09.2023 г. издирваният автомобил
е установен на път І-7, км 270, общ. Тунджа, управляван от Й.Х.С.. Същият,
ведно със свидетелство за регистрация, ключ и други вещи, е иззет с Протокол за
изземване на вещ по реда на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР, с рег.
№3392р-10973/07.09.2023 г., издаден от полицейски орган на длъжност началник на
Група „Криминална полиция“ при РУ – Тунджа и оставен на съхранение в гараж на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол. От Й.Х.С. е снето писмено сведение. Държавата,
въвела сигнала в ШИС – Нидерландия, е уведомена чрез Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ при МВР, на която електронно е изпратен Формуляр за
установено МПС, издирвано по линия на ШИС.
4. Със Заповед №УРИ 3392з-67/06.11.2023 г. на началника н РУ – Тунджа
иззетият автомобил е предаден на Красимир Колев, представляващ „Плам“ ЕООД,
като пълномощник на Retrieve International
Recovery, който е упълномощен представител на Hiltermann Lease за връщане на автомобила в Нидерландия на законния му притежател.
5. Недоволен от изземането на автомобила Й.Х.С.
е оспорил протокола, с който е сторено това пред директора на ОД на МВР –
Ямбол, който е отхвърлил жалбата като неоснователна с Решение
№326000-8606/25.09.2023 г. на впд директор ст. комисар И.Р., връчено по пощата
на 26.09.2023 г.
6. При това положение С. е оспорил
протокола пред АСВТ, за което е подал жалба чрез ответната администрация,
изпратена по пощата на 10.10.2023 г. Въз основа на тази жалба е образувано
настоящото производство.
Въз основа на установеното от фактическа
страна настоящият състав на съда формира следните изводи:
VІ.По правото:
Съобразно заявените
твърдения за факти и претендирано право, се очертава съдебен спор от
административно естество, по въпроса законосъобразна ли е приложената ПАМ –
изземане на моторно превозно средство. Материален закон, уреждащ спорното
правоотношение/ПО/ е специалният Закон
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.
с посл.изм. и доп. бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г./. Приложим
процесуален закон при издаване и оспорване на ИАА е Административно процесуален
кодекс /АПК/.
Съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съпостави констатациите в обжалвания ИАА със събраните
доказателства. Съобрази доводите на страните. Служебно извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК независимо от изложеното в жалбата.
Предмет на проверка за законосъобразност
пред АСВТ е наложена с Протокол №3392р-10937/07.09.2023 г. ПАМ – изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР – описаният
по-горе автомобил, наложена от служител в МВР.
Процесната ПАМ, обективирана в оспорения
протокол, е наложена от служител в МВР – старши инспектор А.Т. – началник Група
„Криминална полиция“ при РУ – Тунджа, който е полицейски орган по смисъла на
чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и компетентен орган по смисъла на чл. 84, ал. 1, вр. ал.
3 от ЗМВР. На основание чл. 84, ал. 6 от ЗМВР протоколът е утвърден от
ръководителя на РУ – Тунджа гл. инспектор Мл. А.. Тоест, спазени са изискванията
за материална и териториална компетентност на съответните административни
органи по чл. 84 от ЗМВР и протоколът представлява валиден административен акт.
Редът за налагане на процесната ПАМ е
изчерпателно уреден в чл. 84 от ЗМВР, като съдът не установи съществени
пропуски в хода на производството. Протоколът е съставен в хипотезата на
изземване на вещта по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР /а не на предаване/, като носи
подписите на лицето, в което е открита вещта, на един свидетел и на полицейския
орган. Екземпляр е връчен лично на Й.С.. Както е предвидено в чл. 84, ал. 5 от ЗМВР автомобилът е съхранен в гараж на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, в
района на което е иззет. Както се посочи, спазени са условията, предвидени в
чл. 84, ал. 6 съставеният протокол по ал. 3 от полицейския орган да бъде
утвърден от конкретно и изчерпателно посочени длъжностни лица, в случая ръководителят
на районното управление на съответната областна дирекция на МВР. Съобразно чл.
84, ал. 7 от ЗМВР изземащата структура на МВР е уведомила държавата членка –
Нидерландия, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, чрез изпращане
на съответния формуляр на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при
МВР.
По смисъла на чл. 43а, ал. 3 от ЗМВР тази дирекция е структура на МВР за
организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за
координиране и методическо подпомагане на международното оперативно
взаимодействие и е националната точка за контакт по линия на Международната
организация на криминалната полиция (Интерпол) и на Шенгенската информационна
система (ШИС) и изпълнява ангажиментите на Република България като Национално
централно бюро „Интерпол“, Национално звено „Европол“, Национално звено „ETIAS“
и Бюро „СИРЕНЕ“. Вещта е върната по искане на държавата членка, въвела сигнала,
на конкретно посочено в искането лице със заповед на началника на РУ – Тунджа –
аргумент от чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. За връщането е съставен протокол по чл. 84,
ал. 10 от ЗМВР. Настоящият състав не установи пороци, водещи до процесуална
незаконосъобразност.
Протоколът е съставен в предвидената от
закона писмена форма. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт
следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са
конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са
налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на
възложената му компетентност. Като правно основание за издаване на обжалвания
акт е посочена разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР, регламентираща, че при
отказ на лицето да предаде вещта, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или
в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция
(Интерпол), тя се изземва, за което се съставя протокол, който се подписва от
лицето, в което е открита вещта и от един свидетел. За да се счита изпълнено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, оспореният протокол за
изземване следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат
значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от
законово регламентираните материалноправни предпоставки за постановяване на
изземването на вещта. В случая обективираното в обстоятелствената част на
оспорения акт като „мотиви“ се свежда до посочването на правното основание за
издаването му – чл. 84, ал. 3 от ЗМВР. Това посочване не представлява
мотивиране на фактически обстоятелства, с които законът свързва съществуването
на материалноправните предпоставки за изземването на лекия автомобил. Но
съгласно разрешението, дадено с ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка
мотивите да се съдържат в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка. Видно от приложените към административната преписка
писмени доказателства – Доклад №УРИ 3392р-11434/18.09.2023 г. /л. 23 от
делото/, Писмо №В-18913/11.09.2023 г. /л. 24 от делото/, Справка Интерпол,
валидна от 02.08.2023 г. до 01.08.2028 г. – МПС /л.34 от делото/, Справка ШИС – МПС, валидна от
02.08.2023 г. до 30.07.2033 г. /л. 33 от делото/, са достатъчни за извеждане на
мотивите за издаването на оспорения протокол. С оглед изложеното съдът намира,
че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени
нарушения на изискванията за неговите съдържание и форма.
Съдът намира, че оспореният протокол,
обективиращ приложена ПАМ, е съответен и на материалния закон по следните
съображения. От доказателствата по делото непротиворечиво се установява, че
процесният лек автомобил е обявен за издирване от Интерпол, от страна, въвела
сигнала – Нидерландия. В изпълнение на ангажиментите си към Интерпол България
чрез компетентните си органи от структурата на МВР следва да предприеме мерки
за предаването на издирваните вещи на държавата, която ги издирва. Това включва
отнемане на вещта от владението или държането на лицето, у което е намерена. В
случая това е жалбоподателят Й.Х.С., от когото издирваният автомобил е иззет.
Полицейският служител в РУ – Тунджа, ответникът по делото, действа в условията
на обвързана компетентност съобразно съобщението и въведените в интегрираната
информационна система мерки. В изпълнение на законоустановените си задължения
при извършване на проверка, когато установи наличие на сигнал в информационната
система, по силата на чл. 122 от ЗМВР компетентният орган на МВР самостоятелно
или съвместно с други органи осъществява съвкупност от действия в изпълнение на
мерките към сигналите, въведени в ШИС. В случая в сигнала е посочено изземване
на МПС и полицейският орган няма правото, компетенциите и възможността да
проверява достоверността, точността и актуалността на въведените данни от
сигнала. При това положение съдът намира, че са налице нормативно
регламентираните условия за приложение на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР и изземване на
процесния автомобил.
Протоколът се явява валиден и
законосъобразен акт, постановен в съответствие с целта на закона, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от НЗПП. Неоснователна
е претенцията на ответника за присъждане на направените разноски за транспортни
разходи в размер на 40 лева. Независимо, че има санкционен характер за
страната, която неоснователно е предизвикала правния спор, отговорността за
разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски.
От граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и следващите
от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК се извежда
като извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия /депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други, адвокатски
хонорар за представителство в процеса/. Следователно, разноските включват
всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните
действия в процеса или за оказаната правна защита. Фактическите действия на
страните по командировки, пътни разноски и прочие не представляват такива
разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния
съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. По тези съображения
съдът намира, че в случая разноски следва да бъдат присъдени до размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, VII-ми адм.състав на АСВТ
ОТХВЪРЛЯ като
недоказано и поради това неоснователно оспорването, заявено по жалба на Й.Х.С. ***
срещу Протокол за изземване на вещ по реда на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР, с рег.
№3392р-10973/07.09.2023 г., издаден от полицейски орган на длъжност началник на
Група „Криминална полиция“ при РУ – Тунджа, потвърден с Решение
№**********/25.09.2023 г. на впд директор на ОД на МВР – Ямбол.
ОСЪЖДА Й.Х.С., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Ямбол съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от Решението да се изпрати на страните
по реда на чл.137 от с.к.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: