№ 382
гр. Ловеч, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224300600340 по описа за 2022 година
Производство с правно основание член 249,ал.3 от Наказателно –
процесуалния кодекс.
Постановено е Разпореждане № 281/09.08.2022 година по наказателно
общ характер дело № 20224330200180 по описа на Районен съд Т. за 2022
година.
С това Разпореждане съдия докладчика по делото е прекратил
съдебното производство по НОХД №180/2022 година по описа на Районен
съд гр.Т., водено срещу подсъдимия Т.У. М. от гр.Т., Ловешка област за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК и е върнал делото на Районна
прокуратура гр.Ловеч, Териториално отделение гр.Т. за отстраняване на
допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение.
Против това разпореждане е подаден протест от Районна прокуратура
Т..Сочи се,че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно,в разрез с
правомощията на съда по реда на член 248 и следващите от НПК.Развиват се
съображения,че дори при наличие на белега повторност,съдът не следва да
прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора,тъй като
съгласно член 127 от Конституцията на Р България прокуратурата е
единствения държавен орган,оправомощен да повдига и поддържа обвинения
от общ характер.Сочи се,че не би следвало съдът да указва на обвинението
1
каква да е правната квалификация на деянието,тъй като това е изключително
правомощие на прокурора.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства,мотивите на разпореждането и доводите в протеста на Районна
прокуратура съдът прие за установено следното :
Районна прокуратура Т. е внесла в съда обвинителен акт против лицето
Т. УГР. МЛ.,за това,че на 25.07.2022 година в град Т. управлявал МПС след
употреба на метаамфетамин и амфетамин,установена по надлежния ред,като е
квалифицирала това деяние по член 343б,ал.3 от НК.
В хода на проведено открито разпоредително заседание и при
обсъждане на въпросите по член 248 от НПК съдия докладчика е приел,че М.
е бил осъждан със споразумение на РС Т. от 23.05.2022 година, влязло в сила
на същата дата за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, както и че настоящото
деяние, за което е внесен обвинителния акт е за същото престъпление по
чл.343б ал.3 от НК, като е очевидно, че на досъдебното производство и в
изготвения обвинителен акт е бил пропуснат факта, че деянието на М. по
внесения обвинителен акт е при условията на повторност по чл.28 ал.1 от НК
и е очевидно, че правната квалификация на деянието следва да бъде различна
от тази посочена в обвинителния акт,поради което е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал същото на прокурора.
В светлината на принципите на член 13,ал.1,член 14,ал.1 и член
107,ал.5 от НПК въззивният съд обсъди повдигнатия в протеста конкретен
въпрос за пределите на законовата компетентност на първоинстанционния
съд по упражняване на последващ контрол върху обосноваността и
законосъобразността на разпореждането за прекратяване на съдебното
производство.
Правомощията на съда в тази форма на съдебен контрол на
приключилото досъдебно производството се изразяват в извършване на
проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно
конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато
изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване / повторноста не е
отегчаващо вината обстоятелство /. На следващо място, съдът трябва да
изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което
позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал
2
вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.
Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на
кого да повдигне обвинение /конституционните правомощие по чл. 127, т. 1,
2, 3 КРБ /. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните
актове, така и при съдебния контрол при приключило досъдебно
производство и внесен обвинителен акт, задължителните указания относно
прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват
възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при
решаване на делото. В този смисъл прекратяването на съдебното
производство и връщането на делото на прокурора е допустимо само когато е
възможно да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да
доведе до вероятност от друг правен резултат. Затова съдът не може да дава
обвързващи указания и не предопределя резултата от оценката на
доказателствения материал, както и изводите по същество и съдържанието на
обвинителния акт. Прокурорът, на когото е върнато делото е овластен да
разреши тези въпроси суверенно, т. е. самостоятелно по свое вътрешно
убеждение, което обаче не представлява субективно усмотрение, а следва да
се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и закона. Именно за това
протестираното разпореждане,независимо от наличието на непрецизни
формулировки в него по същество е правилно и следва да се потвърди,като
след връщането на делото прокурора следва да обсъди и конкретизира всички
елементи на изпълнителното деяние на престъплението,за което повдига
обвинение.Един от тези елементи е белега повторност по смисъла на член
28,ал.1 от НК.Наличието или отсъствието на този белег е обективен
факт,имащ своето материално измерение в предходен съдебен акт,с които
лицето е осъдено с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.Това
няма нищо общо с вътрешното убеждение на прокурора,защото законодателя
е разписал в член 28 от НК „..предвиденото в особената част на този кодекс
наказание за престъпление извършено повторно се налага / а не може да се
наложи /.Именно за това,както бе посочено по – горе, вътрешното убеждение
няма нищо общо със субективното усмотрение.Прокурора просто е игнорирал
процесуалното си задължение по член 107,ал.5 от НПК.Отделно от това,в
съответствие с минималните процесуални стандарти на член 246,ал.1 от НПК
3
между обстоятелствената част на обвинителния акт не следва да има
противоречие.В конкретния случай в обстоятелствената част това предходно
осъждане на М. е отчетено,но в диспозитива правната квалификация на
обвинението е посочена като член 343б,ал.3,което е недопустимо
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив.
Водим от горното и на основание член 345 от Наказателно
процесуалния кодекс
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 281/09.08.2022 година по
наказателно общ характер дело № 20224330200180 по описа на Районен съд
Т. за 2022 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4