РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
Гр. Пловдив, 11 юли 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XІV състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 2822 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ал.1 във връзка ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ.
Постъпила
е жалба от И.А.Р., ЕГН **********, адрес
***, против заповед № РД-02-09-354/ 21.09.2017г. на заместник- кмета на Община **, с която на
основание чл.225а ал.1 и ал.2 във връзка с чл.225 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “масивен навес”, находящ се на
уличната регулационна линия в УПИ Х – 641, кв.108 по плана на гр.**, одобрен
със заповед № 902/ 09.02.1982 г. на заместник-председателя на Изпълнителния
комитет на Общинския народен съвет (ИК на ОНС), гр. Пловдив, попадащ в ПИ с
идентификатор 39921.501.457 по КК на КР на гр.**, с административен адрес: гр. **,
общ. **, обл. Пловдив, **, свързан със склад, находящ
се под сграда/ гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2 по КК и КР на гр.**,
одобрени със заповед № РД-18-13/ 19.02.2009 г. на ИД на АГКК гр. София.
Жалбоподателят
оспорва издадената заповед, като възразява, че административният орган не е
изяснил всички обстоятелства във връзка със случая, в това число и годината на
построяване на строежа. Твърди, че е останал и неизяснен въпросът относно
търпимостта на обекта, тъй като строежът бил извършен през 90-те години поради което приложимата норма била тази на
пар.127, ал.1 ЗУТ от ПЗР на ЗИДЗУТ, която е следвало да съобрази административния
орган. В съдебно заседание се представлява от адв. Д.. Развива подробни
съображения в писмени бележки. Претендира разноски, в т.ч. и заплатения
адвокатски хонорар.
Ответният орган – кмет на Община **, чрез представляващия
адв. С., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив не встъпва в процеса.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен като извършител на
процесния незаконен строеж, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено с препоръчано писмо с обратна разписка (л.10 от делото). Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество за неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че комисия от общинската администрация на община **, назначена с
нарочна заповед, е извършила проверка по документи и на място на 10.08.2017 г. и 24.08.2017 г. в поземления имот. За двете
проверки са били уведомени заинтересованите лица. Съставен е бил констативен
акт № 2 от 04.09.2017 г., с който е установено извършването на незаконен
строеж, представляващ „масивен навес“, находящ се на уличната регулационна
линия в УПИ Х – 641, кв.108 по плана на гр.**. Установено било, че строежът
представлява стоманобетонна плоча, разположена върху два вида колони – от тухли
с варо-циментов разтвор от стоманобетон. Същият е разположен в южната част на
УПИ - 641, кв.108 по плана на гр.**. Има поставена двукрил врата с
приблизителни размери: д = 2,70м, в = 2,00м. Строежът е изграден на уличната регулация и е
свързан с със склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор
39921.501.457.2 по КККР на гр. **. Установено е, че строежът не е извършен
съгласно предвижданията на застроителния и регулационния план на гр. ** или на
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за имота. Също така
не са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж или
скица - виза по чл.140, ал.1, т.2 във връзка с ч.112, ал.4 от Правилника за
прилагане на Закона за териториалното и селищното устройство, протокол за
открита строителна площадка и определяне на ниво на строежа с резултати от
проверки на нива, изкоп, цокъл, корниз, било и др., заверена заповедна книга.
Прието е, че безспорно е налице строеж по см. на § 5,
т.35 от ДР на ЗУТ, който се установява да е пета категория съгласно чл.137,
ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ.
Според комисията са допуснати нарушения на чл.48,
ал.7, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и 2 и чл.157, ал.1 ЗУТ. Направен е извод, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.1, т.1 и 2 ЗУТ и е налице
основание за започване на производство по чл.225а ЗУТ.
На 08.09.2017 г. констативният акт е бил връчен на
жалбоподателя - л.23 от делото. Възползвайки се от правото на възражение, на
13.09.2017 г. жалбоподателят е подал такова, във връзка с което е дадено
писмено становище от юрисконсулта на общината, а на 21.09.2017 г. зам.-кметът
на общината е издал оспорената заповед № РД-02-09-354 – предмет на настоящото
съдебно производство.
В заповедта административният орган е коментирал и
въпроса за търпимостта.
В настоящото производство се изслушаха двама
свидетели, водени от жалбоподателя, както и съдебно-техническа експертиза. Представени
са от ответника по делото извадки от отменения и действащия подробен
устройствен план за УПИ Х-641 и УПИ ХІ-641, от които е видно, че в плана от
1958 г. в парцели І-408 и ІІ-408, кв.108, няма постройки на допълващото застрояване,
а в плана от 1982 г. процесната постройка не е отразена.
Относно разпитаните двама свидетели във връзка с
обстоятелството за установяване на времето на извършване на процесния строеж,
съдът намира, че техните показания не могат да бъдат кредитирани. На първо
място, защото свидетелят А.И.Р. е син на жалбоподателя, поради което е
заинтересован от изхода на делото, ето защо неговите показания не могат да
бъдат квалифицирани като обективни и безпристрастни. Съдът не кредитира показанията
и на другия свидетел Георги Атанасов Бакърджиев, които също не могат да бъдат
квалифицирани като обективни и безпристрастни поради приятелските отношения
между свидетеля и сина на жалбоподателя.
Съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства изготвеното по делото експертно
заключение на в.л. Р..
След съпоставка на действащия ПУП – регулационен план
и застроителен план, одобрен със заповед № 902 от 21.09.1082 г., и предходния план
от 1958 г., както и одобрения цифров кадастрален план от 2002 г. и одобрената
през 2009 г. кадастрална карта, вещото лице е установила, че на мястото на
процесния навес не е отразена сграда. Посочва,
че процесният навес представлява сграда не от основното, а от допълващото
застрояване, представляваща на практика гараж за домуване на един автомобил. Констатирала
е, че тъй като процесната постройка представлява гараж, то като част от
допълнителното застрояване може да се разполага на уличната регулационна линия,
а по отношение на вътрешните регулационни линии в случая тя отстои на повече от
3 м разстояние от тези линии – чл.113, ал.1 и ал.2 ЗТСУ. Направен е извод, че
строежът е допустим съгласно законовите разпоредби от тези години.
Вещто лице е констатирала на място, че са спазени
изискванията и на нормите на ЗУТ и Наредба№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Вещото лице е възприело при
огледа си на място процесната постройка от допълващото застрояване като гараж
/паркомясто за автомобил/, поради което е приело, че по своето разположение,
постройката е построена при спазване изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ, поради
което няма пречка да бъде разположен на уличната регулационна линия. По
отношение разположението спрямо страничните регулационни линии, постройката
отговаря на изискванията за свободно разположена сградана допълващото
застрояване с нормирано отстояние от 3,00 мот страничната регулация, тъй като е
разположена на повече от 3м от всички вътрешни регулационни граници на УПИ.
Вещото лице е направила извод, че процесният строеж съотвества на нормите и
правилата, действащи в момента, поради което същият е допустим по действащите
норми.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът че
актът е издаден от компетентен орган, както и счита административното
производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила.
Предвид твърденията в жалбата, поддържани и в хода на
съдебното производство, че в случая се касае за строеж, който е търпим по
смисъла на „§ 127 ал.1 от ЗУТ“ и не подлежащ на премахване, следва да се има в
предвид следното.
За яснота следва да се посочи и че съгласно трайно
формираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално правна
разпоредба, която не изключва приложението на § 16 и в трите й хипотези от ПР
за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за
обявяване на строежите за "търпими".
Т.е. нормата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ Обн.
ДВ бр.82 от 26.10. 2012г., в сила от 26.11.2012г., касае и е приложима относно
строежи, завършени в периода след 01.02.2001г. до 31.03.2001г.
Така, дори да се приемат за верни твърденията на
жалбоподателя, че строежът е изтраден през 1999 г., приложимата правна норма
следва да е тази на § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ. Съгласно § 16, ал.3 (В сила от
2.01.2001 г.) ПР на ЗУТ Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон.
С други думи, ако се приеме, че изграденото на място е
осъществено в периода след 30.06.1998г. и неузаконено до обнародването на този
закон – 01.02.2001г., то случаят би попаднал в приложното поле на § 16 ал.3 от
ПЗР на ЗУТ /в сила от 01.02. 2001г., датата на обнародването на ЗУТ/, но по
делото не бе установено декларирането му пред одобряващите органи от неговия
собственик в 6-месечния срок от влизане в сила на закона, което е една от
кумулативните предпоставки на която, за да се квалифицира незаконния строеж
като “търпим”, е същият да е деклариран пред компетентните за това органи в посочения
по-горе срок. Доказателства за такова деклариране по делото не бяха ангажирани
от оспроващия, при доказателствена тежест за същия.
При това положение съдът намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № РД-02-09-345
от 15.09.2017 г. на кмета на община **, с която на зам.-кмета е делегирано
правомощие да издава заповеди по чл.225а, ал.1 ЗУТ, в изискуемата от закона
форма на мотивирано решение и при спазване на материалния закон и
административнопроизводствените правила, както и в съответствие с целта на
закона, изискващ да не се допуска съществуването и да се отстранява незаконното
строителство.
Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. Процесният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ – извършен в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Наличието на всички тези предпоставки е доказано по
безспорен начин в административното производство по издаване на оспорената
заповед и е потвърдено от събраните по делото писмени доказателства (конкретно
извадките от устройствените планове и от кадастралната карта) и от заключението
на съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при
издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта
за премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите
за контрол на строителството, който се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в седемдневен срок. В настоящия случай тази
процедура е спазена.
Неоснователно и недоказано е възражението, че при
издаване на заповедта ответникът не е обсъдил всички доказателства и възражения
на жалбоподателя. Тъкмо напротив, както писмени доказателства, така и всички
направени от жалбоподателя възражения са коментирани от юрисконсулта на
общината преди издаване на заповедта във връзка с образуваното производство по
издаване на заповед по чл.225а ЗУТ, а след това са коментирани и от
административния орган в съдържанието на самата заповед. Обстоятелството, че
възраженията на жалбоподателя са преценени като несъстоятелни от
административния орган, не е равнозначно на необсъждане, в какъвто смисъл е
оплакването на жалбоподателя. От друга страна, необсъждането на възражения и
искания, които няма да повлияят върху правилността на взетото от
административния орган решение, не представлява нарушение на
административнопроизводствените правила, още по-малко, съществено такова.
Противно на твърдението на жалбоподателя,
административният орган е изследван изцяло въпроса за търпимостта на процесния
строеж – както на основание § 16 ПР ЗУТ, така и на основание § 127, ал.1 ПРЗ
ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г.) Съответно, на всяко от тези основания е преценено,
че процесният строеж не отговаря на кумулативните изисквания за търпимост. Определящ
за този извод е фактът, че строежът не е деклариран пред одобряващия орган до
31.12.1998 г. или в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ, макар да е изграден
съобразно отменените и съществуващи норми за изграждането му, ако се приеме, че
същият представлява гараж, а не „масивен навес“, както го е квалифицирал
административния орган.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По делото е направено искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски от ответника в процеса, които се
изразяват в адвокатско възнаграждение, което с оглед обстоятелството, че се
касае да неимуществен спор възлиза на сумата от 600 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, XIV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Р., ЕГН **********, адрес ***, против заповед № РД-02-09-354/
21.09.2017г. на заместник- кмета на
Община **.
ОСЪЖДА И.А.Р., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Община ** адвокатско възнаграждение в
размер на 600 /шестотин/ лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/