Решение по дело №740/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на К.Н.Г., чрез адв. Г., срещу Решение № 263/15.02.2023 година, постановено по НАХД № 4337/2022, година по описа на Районен съд-Варна, І – ви състав, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 22-0819-004688/13.10.2022г. на началник група към ОДМВР- Варна, с което на К.Н.Г. от гр. Варна, на осн.чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.2от ЗДвП, са наложени административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,ал. 3 от ЗДвП. Със същото решение Г. е осъдена да заплати сумата от 80 лева дължима в полза на ОД на МВР –Варна представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че нарушението не е доказано, както й, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява. Представени са писмени бележки от процесуален представител, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на съдебното следствие е било установено, че на 21.08.2022г. около 13.10 часа, жалбоподателката управлявала товарен автомобил марка „Фолксваген Тигуан” с рег.№ ***по ул***в с.Тополи, обл.Варна. На кръстовището с ул.“Стоян Буйнов“ тя не успяла да спре своевременно и автомобилът се блъснал в бетонни кашпи, а след това в дърво, при което преустановил движението си. Същата не уведомила за случая контролните органи, а опитала да прикрие произшествието, като ангажирала автомобил, оказващ пътна помощ, за да премести превозното си средство. Сигнал за случилото се обаче бил подаден от трето лице и около 15,00 ч. на мястото на произшествието пристигнали свидетелите А Л  М и А К С  - служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна. Двамата разговаряли с жалбоподателката и я поканили да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която тя отразила, че на тази дата автомобилът е управляван от нея. Проверяващите изпробвали Г. за употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело наличие на такъв. След това свидетелите предложили на жалбоподателката да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но тя заявила, че е употребявала подобни преди около един-два дни и отказала категорично да бъде изпробвана. На Г. бил издаден талон за медицинско изследване с №133082, в който било отразено, че следва да се яви в МБАЛ-Варна към ВМА София до 45 минути от връчването на талона. Жалбоподателката подписала талона и получила екземпляр от него, но не се явила за даване на кръвна проба в болничното заведение. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че отказва да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM-0004. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.10.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.Г. били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.З, пр.2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е приел, че нарушението е доказано и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно съставомерността на извършеното от Г. нарушение на ЗДП. Подробно и мотивирано е отговорил на всички възражения наведени от нея по време на въззивното производство. Изложени са логични и законосъобразни мотиви относно решението на съда, защо приема нарушението за доказано. Доводите на въззивния съд се споделят изцяло от настоящия състав и поради тази причина, съдът не намира за необходимо да преповтаря.

Пред настоящата инстанция, касатора навежда твърдения за незаконосъобразност на решението вследствие на допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на закона.

Настоящият състав, като касационна инстанция не споделя възражението на процесуалния представител на касатора, че в хода на въззивното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Освен, че в жалбата е посочено, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нито в нея нито в хода на съдебното следствие процесуалния представител на жалбоподателката посочи някакви конкретни пороци, които да бъдат обсъдени то съда.

Не се споделят възраженията и за неправилно приложение на материалния закон.

Възраженията и в касационната жалба и в пледоарията на защитата, се отнасят до деяния за които Г. не е наказана. Не отговаря на истината, твърдението в касационната жалба, че в хода на съдебното следствие било установено, че Г. неколкократно се е опитвала да даде проба за наличие на алкохол в издишвания от нея въздух, но техническото средство не е сработило. Първо такова обвинение не е било повдигано на Г., второ такива факти не са били установявани в хода на съдебното следствие.

Не отговаря на истината и твърдението на защитата, изказано в пледоарията на адв. Б., че Г. се е опитала да даде проба за наличието на наркотици, но дрегера не е сработил. Такива данни няма събрани по делото, нито са твърдени до този момент от наказаното лице.

Ирелевантен е факта, че на следващия ден Г. е дала по собствено желание кръвна проба за изследване наличието на наркотични вещества. На първо място, редът за доказване на употребата на наркотични вещества и/или техните аналози е описан подробно в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и този ред очевидно не е спазен.

На следващо място, нарушението за което е наказана Г., не е затова, че е шофирала под въздействието на наркотични вещества, а затова, че е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM-0004. Както правилно е посочено още в самото наказателно постановление, а в последствие и във въззивното решение, изпълнителните деяния описани в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДП са алтернативни „който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, и всяко едно от тях води до ангажиране на отговорността на водача. Още с отказа да бъде тествана с полевия тест Г. е осъществила състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП.

Не се споделя и възражението за „разминаване“ в часа на извършване на нарушението, тъй като този въпрос е разрешен още в хода на административнонаказателното производство, по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, още преди издаване на НП и правото на защита на Г. не е било нарушено.

В тази връзка настоящия състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания – необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да осъди Г. да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263/15.02.2023 година, постановено по НАХД № 4337/2022, година по описа на Районен съд-Варна, І – ви състав.

ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80/осемдесет лева/лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: