Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Св.Ф.и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10246/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 371 от 22.07.2019г. по
НАХД № 530/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е изменено Наказателно
постановление № 355057-F397786 от 24.08.2018 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, като наложеното на К.М.П. административно наказание глоба е намалено от
200.00 лева на 100.00 лева.
В законния срок срещу
решението е подадена касационна жалба от К.М.П., чрез *** Й.В.Х. ***, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че решенето е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Нарушавайки основни принципи на процеса, съдът указал на
ответника установяване на основните елементи на твърдяното нарушения. На К.П.
не било възлагано в качеството му на барман издаването на касови бележки за
ползване на басейна на комплекса. Единствената неотчетена продажба била на
ниска стойност - 8лв. и обективно липсвала в момента лента в съответния ЕКАФП. Счита,
че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Предвид гореизложеното моли да
се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата ТД
на НАП В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли
решението на ВТРС да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с
материалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения, както и
обосновано на всички събрани поделото писмени и гласни доказателства.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
При извършената на 26.07.2018 г. в
13.45 часа проверката на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС – басейн, находящ се на адрес с. Къпиново, общ. В. Търново, местност
„Къпиновски манастир“, стопанисван от „Скорпион инвестстрой“ ЕООД с ЕИК
*********. е установено, че при извършена контролна покупка на 26.07.2018 г. в
13.30 ч. от проверяващия екип на 1 брой входна такса на стойност 8.00 лева е
извършено плащане от А.Ф.М.– ИП с банкнота от 10,00 лева на К.М.П. на длъжност
спасител, касиер за което плащане не е издаден фискален бон от монтираните в
обекта и работещи 2 броя фискални устройства. За покупката не е издадена и
касова бележка от кочан. Плащането е прието от касатора К.М.П.. Същият не е
предоставил на клиента фискален бон от монтираните и работещи в обекта 2 бр.
фискални устройства – ФУ модел TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ ZK109633 и ИН на ФП
50126649 и ФУ модел TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ ZK095443 и ИН на ФП 50104186.
С
обжалваното решение въззивният съд е изменил НП като е приел, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В конкретният случай търговецът, като не е издал фискален бон от
ЕКАФП за извършената продажба, бил нарушил разпоредбата на чл. 25 от цитираната
наредба, с което е осъществил
фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Правилно
наказващият орган бил определил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът не е споделил аргументите на жалбоподателя за наличие на
маловажност на случая поради ниската стойност на контролната сделка. Счел е
обаче, че размера на наложеното наказание
глоба е завишен, тъй като наказващият орган е наложил глоба в размер на
200 лева, което е над минималните предвидени по закон размери, без да е изложил
съображения и мотиви за това и го е намалил на 100лв.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и
е попълнил делото с
такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Настоящият състав споделя доводите
на ВТРС за доказаност на обективните елементи от състава на нарушението. От данните по делото безспорно се установява, че при
осъществена контролна покупка – заплащане на 1 брой билет за вход на басейн на
стойност 8.00 лева не е издаден касов бон. Проверката е документирана с Протокол
за извършена проверка cep. АА № 0362127
от 26.07.2018 г. В съответната графа за бележки е вписано, че не е издаден
касов бон поради незареден касов апарат. Към ПИП е приложен и Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, декларации от
работещите на обекта и разпечатки от фискалната памет на намиращите се на
обекта касови апарати.
Според настоящия съдебен състав,
правилно е била ангажирана отговорността на касатора. Според чл. 25,
ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането. В случая е възникнало задължение за издаване на
фискална касова бележка, тъй като безспорно е налице извършена продажба на
стоки или доставка на услуги.
Няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на правото на защита на
лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци на нарушението са
подробно описани в АУАН и НП. Извършеното деяние по съществото си представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка със санкционната норма
на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Неоснователни са твърденията в жалбата,
че неотчетената продажба не е на особено висока стойност. Следва да се има
предвид чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18, която е императивен и законодателят не
прави разграничение съобразно стойността на неотчетената продажба, а задължава
търговеца да издава фискална касова бележка. Органите по приходите следят за
спазването на данъчното осигурително законодателство и един от способите за осъществяване
на това дали търговецът спазва законите е именно извършването на проверка.
На последно място не са налице
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване на лицето К.П. от
административнонаказателна отговорност с оглед събраните пред първата инстанция
писмени и гласни доказателства, и по изложени в решението на първоинстанционния
съд мотиви. Процесното административно нарушение е формално, то е довършено с факта
на неиздаването на фискалния бон и не зависи от размера на сумата, която да
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Процесното деяние не се отличава от
останалите нарушения от същия вид, за да бъде определено като маловажно. Както
правилно е посочи ВТРС, то засяга обществени отношения от висока значимост –
реда за отчитане на фискалните обороти и интересите на фиска.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371 от 22.07.2019г. по НАХД № 530/2019г. по
описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.