РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. гр. Хасково, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101566 по описа за 2023 година
Предявен е от С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес:
**********, адв. Б. И. от АК - Хасково, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, иск с
правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. За
претендираните суми е издадена заповед № 3640 от 05.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8028 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пловдив.
Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия с клиентски номер ********** за
обект, находящ се в ************** с ИТН *******. На 20.03.2023 г. от служители на
"Електроразпределение Юг"ЕАД било констатирано, че електромерът не отчитал
електрическа енергия поради изгаснал дисплей. Поради това ответникът счел, че ползваната
от ищеца електроенергия е неизмерена и съответно незаплатена. Вследствие на това била
коригирана сметката за ел.енергия за периода 14.03.2023 г. до 20.03.2023 г. като била
начислена допълнително количество ел.енергия на стойност 134,57 лева с ДДС. Ищецът бил
уведомен, че ако не заплати тази сума ще бъде преустановен достъпът му до
електроразпределителната система, поради което на 29.05.2023 г. същият я заплатил.
Поддържа се в исковата молба, че тази допълнително начислената и заплатена от
ищеца сума е недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Ето защо
на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД ответникът следвало да му заплати сумата от
134,57 лева с ДДС. Поради това депозирал в РС-Пловдив заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за платената без основание сума. В тази връзка, в PC
Пловдив било образувано ч.гр.д. № 8028/2023 г., по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Длъжникът възразил против
задължението да заплати посочените в заповедта суми, поради което за ищеца възниквал
правен интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
1
В допълнение счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл.48
корекционна процедура, на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА),
не следвало да бъде приложена, като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната
отговорност била изключение, тъй като ангажирала отговорността на едно лице, независимо
от неговото поведение, поради което нейното предвиждане било единствено правомощие на
законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР. Поради това, начислената сума в
размер на 134,57 лева с ДДС представляваща корекция на сметка за минал период от време,
била недължима поради начална липса на основание за начисляването й.
С тези мотиви се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено задължението на ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 8028/2023 г. по описа на РС-Пловдив за сумата
от 134,57 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като му бъдат присъдени
и направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице
всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия, поради
което сумата в размер на 134,57 лева с ДДС била дължима от ищеца.
По съществото на спора ответникът посочва, че на 20.03.2023 г. при извършена
проверка на електромер с фабричен № ********, отчитащ доставената електрическа енергия
в обекта на ищеца, от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било
установено, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което консумираната
електрическа енергия не можело да бъде отчетена. За извършените действия бил съставен
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№ 693313 от 20.03.2023 г., като бил изготвен в присъствието на свидетел. Протоколът бил
подписан от посочените лица.
Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т.1
от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като било
начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 206 kWh.
Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, за период от 6 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 134,57
лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 6 дни, като
началото на корекционния период - 14.03.2023 г. представлявала датата на последния отчет
на електромера, съгласно извадка от системата за дистанционен отчет, като след тази дата до
датата на демонтажа на процесния електромер не били фактурирани количества
електрическа енергия освен процесните 206 kWh. Последната дата била датата на
извършената последваща техническа проверка и демонтаж на процесния електромер -
20.03.2023 г. За посочената сума била издадена фактура № **********/25.04.2023 г.,
изпратена на ищеца с писмо изх. №10377702/25.04.2023г., по пощата с обратна разписка №
ИД PS 6300 01CW7N Т, с което била спазена процедурата по ПИКЕЕ.
Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната
сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ
стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
2
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото.
Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било
ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби,
регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържало
изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на
крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели възстановяване
на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде ангажирана
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019 г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ,
според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от
операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на
електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по
преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа
мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите
условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, били ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е
дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 8028 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пловдив, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
от 02.06.2023 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 3640 от 05.06.2023
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за процесната сума, както
и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 400 лева за
адвокатско възнаграждение (л.21 от гр.дело № 464/2022 г. на РС Хасково). В предвидения от
закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 19.06.2023 г. на ищеца
е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и
последният е сторил това.
Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия като клиент с
клиентски № ************, доставяна до обект с ИТН *******, находящ се в
**************, а ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на
електрическата мрежа.
Липсва спор и относно обстоятелството, че на 20.03.2023 г. е извършена проверка на
меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 693313 от същата дата и въз
основа на него е издадена фактура № **********/25.04.2023 г. на стойност 134,57 лева с
ДДС, която ищецът е заплатил на ответника. Фактите се установяват и от представените от
страните писмени доказателства като според представения от ищеца по заповедното
производство касов бон от 29.05.2023 г., същият на посочената дата е заплатил сумата от
3
134,57 лева на ответника.
От приетия като доказателство по делото констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 693313 от 20.03.2023 г. се
установява, че на същата дата представители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са
извършили проверка на измервателната система на ищеца и средство за търговско
измерване с фабричен № ******** в присъствието на свидетел. При проверката е било
установено, че електромерът е повреден, с тъмен дисплей. Монтиран е нов изправен
електромер. Този констативен протокол е подписан от извършилите проверката
представители на оператора на електрическата мрежа, както и от присъствалия свидетел.
Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура
№ ********** от 25.04.2023 г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
******** за периода от 14.03.2023 г. до 20.03.2023 г. на клиент с кл. № ************ е
допълнително начислена енергия от общо 206 кВтч на стойност 134,57 лева с ДДС.
С писмо с изх. № 10377702/25.04.2023г., получено на 27.03.2023 г. ищецът е бил
уведомен от ответника за извършената проверка, като и за извършената корекция, видно и
от приложеното Известие за доставяне-обратна разписка ИД PS 6300 01CW7N T.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършване
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради
неизмерването й, както и размера на вземането, съответстващ на представената по делото
фактура № ********** от 25.04.2023 г.
Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор
за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал.
4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно
приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Не се спори, а и са представени
писмени доказателства за това, че ищецът е заплатил на ответника сумата по фактура №
**********/25.04.2023 г. в размер на 134,57 лева.
Твърденията и на ищеца, и на ответника относно дължимостта й се основават на
правни съображения, свързани с правото за извършване на едностранна корекция на сметки
на потребителите и спазване на установения за това нормативен ред.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.
в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ е
предвидено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
4
доказано неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на тези разпоредби ДКЕВР е приела нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г., в които са предвидени случаите и начините за извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Тези правила,
доколкото не е посочено друго, влизат в сила три дни след обнародването, тоест от
04.05.2019 г. Същевременно съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗНА те нямат обратно действие,
тъй като изрично не им е придадено такова. Извършената проверка, обективирана в
констативния протокол от 20.03.2023 г. за установяване на неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в сила на приетите от ДКЕВР
ПИКЕЕ, поради което същите се явяват приложимият материален закон към отношенията
между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно
измерване и начисление на цена за електрическа енергия на същото основание.
Съгласно чл. 42, ал. 5, изр. последно от ПИКЕЕ, в случай, че при проверката се
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. В настоящия случай
при извършена проверка на електромер с фабричен № ******** е констатирано, че същият е
повреден, с изгаснал дисплей и не отчита консумираната ел. енергия, поради което е
възникнало задължението да се състави констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване. Протоколът следва да се подпише от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
Когато ползвателят отсъства при съставянето на констативния протокол, същият следва да
се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В настоящия случай в приетия по делото констативен протокол е
отбелязано, че същият е изготвен в присъствието на свидетел, а също така е подписан от
него, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. В настоящия случай и предвид
установената неизправност в измервателната система, вкл. и от отразеното в констативния
протокол се установява, че е спазена и разпоредбата на чл. 49, ал. 7 ПИКЕЕ, като е
монтирано ново средство за търговско измерване, чийто метрологични и технически
характеристики са в съответствие с нормативните. При това положение се установява, че е
бил спазен установения в ПИКЕЕ нормативен ред, съответно е възникнало, така нареченото
„право на корекция на сметка“ или правото на оператора на съответната електрическа мрежа
да изчисли количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Съдът намира обаче, че спорното парично задължение не е възникнало и съответно
предявеният иск се явява основателен на друго основание. Посочените по-горе разпоредби
на относимата правна регламентация предвиждат единствено възможността за едностранна
корекция на сметката на потребителя, но не въвеждат неговата безвиновна отговорност.
ПИКЕЕ уреждат условията и реда за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и съответно техническата процедура за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при наличието на някоя от тези хипотези. За да възникне
обаче задължението за заплащане на цената след остойностяването на неизмерената,
неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия следва да се докаже при
условията на пълно и главно доказване виновното поведение на ищеца, доколкото
приложение намира разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. От доказателствата по делото не може да се
приеме за безспорно установено, че въобще е налице нерегламентиран достъп до средството
за търговско измерване на ищеца, довело до неточно отчитане или до неотчитане на
количеството електроенергия, като не са ангажирани доказателства, въз основа на които да
се приеме, че неправомерното въздействие върху СТИ се дължи именно на виновно
поведение на ищеца или на негов представител или същото е извършено с негово знание и
5
съгласие. Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно
който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на
потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. В § 1 на
Закона за защита на потребителите е предвидено, че при противоречие на два закона се
прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Освен това,
съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в
съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на
мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 8028 по описа за
2023 г. на Районен съд – Пловдив. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за внесена държавна
такса и 400,00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 425,00 лева за
платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото този размер не надвишава
определения съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минимум от 400 лв. и съответства на фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, съществуването
на вземане на С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: **********,
адв. Б. И. от АК - Хасково, спрямо него за сумата от 134,57 лева с ДДС, представляваща
платена без правно основание стойност на ел. енергия за минал период от 14.03.2023 г до
20.03.2023 г. за обект, находящ се в **************, ИТН ******* и клиентски №
************, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8028 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пловдив - 02.06.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
6
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: **********, адв.
Б. И. от АК - Хасково, сумата от 850,00 лева, от които 425,00 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 425,00 лева, представляваща направени разноски
по ч.гр.д. № 8028 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, за които е издадена Заповед
№ 3640 от 05.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се се
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
7