Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 988/21.5.2019 г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На шестнадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 1845 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №480/05.04.2019г. на
началник на отдел „ Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при ГД
„Митническо разузнаване и разследване“ към Агенция „Митници“, с което на С.Ж.И.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на основание
чл.109 ал.1 вр. чл.60 ал.2 от ЗАДС, както и на осн. чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнето в полза на Държавата
съоръжение за дестилация на етилов алкохол, прието по складова разписка
№С201808709/31.12.2018г. и оставени с протокол за отговорно пазене
№18BG2000А045083/14.12.2018г.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано
по жалба на С.Ж.И. против НП №480/05.04.2019г. на началник на отдел „
Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ към Агенция „Митници“, издадено на основание чл.53 ЗАНН.
Жалбата е допустима, подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се счита, че са налице
противоречия между АУАН и НП. В АУАН е прието, че е нарушен чл.60 ЗАДС, без да
е конкретизирана коя хипотеза е нарушена. Следва извод,че въззивникът
трябва да отговаря по чл.109 ал.1 и ал.5 от ЗАДС. С НП се вменява отговорност
по чл.109 ал.1 ; чл.60 ал.1 и ал.2 и чл.124 ал.3 от ЗАДС, с което недопустимо
се разширява отговорността на санкционираното лице. За пръв път се конкретизират
нарушенията и това, че лицето следва да отговаря и по чл.124 ал.3 от ЗАДС, както
и не е коментирано защо не се прилага чл.60 ал.4 с оглед количеството дестилат
от 30 литра. На следващо място се сочи, че с АУАН е посочено, че са произведени
30 литра дестилат, а с НП се сочи на количество от 932 литра. Сочи се, че не е
установена целта, с който е произведен алкохола, както и произхода на
материала. Въззивника има собствен казан за варене на
ракия и към момента на проверката е дестилирал 30 литра ракия. Това
представлява „специализиран малък обект за дестилиране“ по смисъла на чл.4 т.8 ЗАДС, в който се произвежда ракия за собствени нужди до 30 литра годишно в размер на 2 000 градуса
ракия на семейство. В АУАН не е упоменато кога за произведеното количество
алкохол е следвало да се заплати акциз. Не се конкретизира отговорност за това
количество и кога за произведения за собствените му нужди алкохол, въззивникът е следвало да заплати акциз.
В
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си
чрез процесуален представител.
По
същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление, изложени с жалбата.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По
същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Сочи, че при проверката са налице обяснения от лицето, които
впоследствие са били променени.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
През
месец декември 2018г. служители на Митница Варна, сред които св. Н. извършили
проверка в стопански двор, находящ се в с.Николаевка,
общ. Суворово, обл. Варна.
По
време на проверката обекта бил отворен и
по този начин митническите служители влезли вътре.
В
стопанския двор установили наличието на обект за извършване на дестилация на
етилов алкохол - ракия, който в момента функционирал. В двора се намирал въззивникът
И., който се представил като негов собственик.
Св. Н.
поискала от въззивника И. удостоверение за
регистрация на обекта за дестилация, но той й отговорил, че не притежава
такова. Извършена била справка в териториален координационен център – Варна,
като било установено, че действително не е издавано удостоверение.
Алкохола,
дестилиран до момента бил иззет, като бил разпределен в пластмасови прозрачни
туби. Иззети били и лулата и капака на съоръжението за дестилация, а останалата
част от казана била оставена на отговорно пазене на въззивника
И., като били оформени съответните протоколи.
Количеството
дестилирана течност било измерено като такова от 30 литра.
По
отношение на извършваната дейност по производство на алкохолни напитки в
нерегистриран обект, на 28.02.2019г.,
св. Н. съставила акт за установяване на административно нарушение. Били вписани
свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Акта бил надлежно предявен и връчен
на въззивника И.. В срока за възражения такива не
постъпили по административно наказателната преписка.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства: протоколи за проверка; обяснение
от С.И.; протокол за изземване; опис на иззети стоки; протокол за митническа
лабораторна експертиза; складова разписка, заповеди и др., както и от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства : показанията на разпитаната
в с.з. свидетелка Н..
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №480/05.04.2019г., възприемайки изцяло
установената от митническите служители фактическа обстановка. Приемайки от
правна страна, че на 14.12.2018г. въззивникът И. е
произвеждал етилов алкохол в нерегистриран специализиран малък обект за
дестилиране, в нарушение на чл.60 ал.1 и ал.2 от ЗАДС, наказващият орган е
приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.109 ал.1 от ЗАДС.
Административно
наказващият орган е наложил административно наказание от вида “глоба” в
минималния размер от 1000 лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства, наведените възражения с жалбата
и доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът
констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Актът за установяване на административно
нарушение е бил съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Спазен е и установения
тридневен срок за възражения. Наказателното постановление е издадено в рамките
на два месеца от съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, с което е спазен и преклузивния срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН. В съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение са съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По
административно наказателната преписка е приложена Заповед
№ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019г., съгласно която Директор на агенция “Митници” е наредил Началниците на
отдел „ Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ към Агенция „Митници“ да издават наказателни
постановления по реда на ЗАДС.
Административно
наказващият орган, на база на събраните по административнонаказателната
преписка доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗАДС и правилно е определил приложимата санкционна норма. При определяне
размера на административното наказание е била преценена степента на обществена
опасност на извършеното нарушение , като на санкционираното лице е било
определено наказание в минималния размер.
Що се
отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Въззивникът счита, че са налице противоречия
между АУАН и НП. В АУАН е прието, че е нарушен чл.60 ЗАДС, без да е
конкретизирана коя хипотеза е нарушена. Следва извод, че въззивникът
трябва да отговаря по чл.109 ал.1 и ал.5 от ЗАДС. С НП се вменява отговорност
по чл.109 ал.1 ; чл.60 ал.1 и ал.2 и чл.124 ал.3 от ЗАДС, с което недопустимо
се разширява отговорността на санкционираното лице. За пръв път се
конкретизират нарушенията и това, че лицето следва да отговаря и по чл.124 ал.3
от ЗАДС, както и не е коментирано защо не се прилага чл.60 ал.4 с оглед
количеството дестилат от 30 литра.
Съдът не констатира да е
разширена недопустимо отговорността на въззивника.
С АУАН се посочва единствено
цифровата квалификация на нарушението, без да съществува задължение да се
конкретизира санкционната норма. Същата се прилага от наказващия орган с
издаване на наказателното постановление.
Доколкото в обстоятелствената
част на АУАН изрично са посочени разпоредбите на чл.60 ал.1 и ал.2 от ЗАДС,
които са цитирани и словом, съдът намери, че не възниква каквото и да било
съмнение досежно квалификацията на нарушението, която
е идентична и с възприетата от наказващия орган с наказателното постановление.
Правилно е определена
санкционната разпоредба на чл.109 ал.1 от ЗАДС, предвиждаща санкционирането на
нарушителя, както и тази на чл.124 ал.3 от ЗАДС, предвиждаща отнемане в полза
на Държавата на съоръжението, използвано за извършване на нарушението.
Правилно в настоящия казус не е коментирана
разпоредбата на чл.60 ал.4 от ЗАДС, доколкото по безспорен начин е установено,
че специализирания малък обект за дестилиране, в който е осъществено
производството на ракията не е регистриран, каквото е императивното изискване
на чл.60 ал.2 от ЗАДС.
На следващо място се сочи, че с
АУАН е посочено, че са произведени 30 литра дестилат, а с НП се сочи на количество
от 932 литра.
Съдът, доколкото в
обстоятелствената част на наказателното постановление многократно е посочено цифром и словом , че се касае за 30 литра ракия, както и
предвид на изричното вписване в диспозитива на
обвинението , че се касае за 30 литра ракия, намери, че изписването на л.4, в
абзац 2 от НП на цифрата „932“ представлява техническа грешка и по никакъв
начин не затруднява възприемането на обвинението и защитата на обвиненото лице.
Сочи се, че не е установена целта
, с който е произведен алкохола, както и произхода на материала. Въззивника има собствен казан за варене на ракия и към
момента на проверката е дестилирал 30 литра ракия. Това представлява
„специализиран малък обект за дестилиране“ по смисъла на чл.4 т.8 ЗАДС, в който
се произвежда ракия за собствени нужди
до 30 литра годишно в размер на 2 000 градуса ракия на семейство.
Обстоятелството, че въззивника има собствен казан за варене на ракия и към
момента на проверката е дестилирал 30 литра ракия за собствени нужди по никакъв начин не го освобождава от
отговорност, доколкото по делото е безспорно установено, че това изваряване е
осъществено в стопански двор, който не представлява данъчен склад за
производство и складиране или регистриран специализиран малък обект за
дестилиране.
Сочи се, че в АУАН не е упоменато
кога за произведеното количество алкохол е следвало да се заплати акциз. Не се
конкретизира отговорност за това количество и кога за произведения за
собствените му нужди алкохол, въззивникът е следвало
да заплати акциз.
Заплащането на дължимия акциз за
произведеното количество алкохол няма отношение към реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, порази
което и не представлява задължителен реквизит на АУАН. В този смисъл и
възражението се преценява от съда като неоснователно.
След като взе предвид
съобразността на съставения акт за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление с изискванията на процесуалния и материалния закон,
съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: