Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 68

гр. Свищов, 17.05.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                              

            Свищовският районен съд в публично заседание на 14.04.2010 година в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря А. Е., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1085 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе взема предвид:

 

 

            Иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК).

            Ищцата Х.Т.П. твърди в исковата си молба, че с ответника Г.С.П. са съпрузи. Бракът им бил сключен на **** в гр. П., като бил първи за страните по делото. Заявява, че от брака има родено едно малолетно дете Г. – на ****. Посочва, че след сключването на брака страните заживели в жилищен имот, собственост на родителите на ищцата в гр. Свищов. Скоро след това ответникът настоял пред ищцата и нейните родители да му осигурят сумата от 10 000 лв, с които да погаси свои задължения пред трети лица. За да удовлетворят неговото искане, родителите на ищцата обезпечили заем за тази сума, отпуснат на ответника, като учредили ипотека върху същия имот. Впоследствие ответникът въвел ищцата и нейните родители в заблуждение, че страда от тежко заболяване, което налагало животоспасяваща операция. Това мотивирало ищцата да сключи, като съдлъжник с ответника, друг договор за кредит за сумата от 10 000 лв. След това ответникът периодично настоявал пред ищцата и нейните родители да му предоставят различни суми за операции. Твърди, че ответникът не споделял с нея къде работи, какво възнаграждение получава и как прекарва времето си извън дома. Посочва, че по време на брака им установявала, че някои съобщени й от ответника факти за живота му не са верни. Последният започнал да я заплашва с физическо увреждане и дори я малтретирал физически. На 18.10.2009г. ответникът отново поискал от ищцата пари и започнал да я блъска. Около 23,00 часа бащата на ищцата пристигнал в дома им и със съдействието на полицията съдействал на ищцата и малолетното й дете да напуснат дома. След раздялата им с ответника ищцата се установила при родителите си в гр. Свищов. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Родителските права по отношение на малолетното дете Г. да бъдат възложени на нея, като местоживеенето на детето да бъде определено също при нея. На ответника да бъде определен режим на родителски контакт с детето всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 до 12,00 часа в присъствието на ищцата. Да бъде осъден ответникът, като баща, да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете на страните, ежемесечна издръжка в размер на 100 лв, считано от датата на завеждане на делото. След прекратяване на брака ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея. След прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А.а. Претендира разноски.

            В съдебно заседание ищцата лично и чрез упълномощения адвокат П. Д. от АК – В. Търново поддържа предявения иск за развод и свързаните с него небрачни искове.

            Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че след сключването на брака си с ищцата живели под наем в гр. П.. По същото време бащата на последната бил в Германия, а майка й била безработна. Посочва, че след раждането на дъщеря им ищцата настояла да се преместят в гр. Свищов и да ползват жилището на родителите й вместо да плащат наем. Посочва, че през май 2006г. изтеглил кредит, за да ремонтират апартамента. През месец август 2007г. заминал да работи в гр. София в строителна фирма, като изпращал на ищцата по 100-200 лв седмично с телеграфни записи. Посочва, че в началото на 2008г. поискал ищцата и дъщеря им да дойдат да живеят при него в гр. София, но ищцата отказала. През месец април 2008г. изтеглили банков кредит на стойност 10 000 лв, от които ищцата получила 2 500 лв, с останалата част от кредита била купена черна и бяла техника за апартамента, златни бижута и почивка в с. Арбанаси. Твърди, че на 09.06.2009г. пристигнал в гр. Свищов за рождения ден на ищцата и тя била в апартамента с мъж. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ищцата, като дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина. Родителските права върху роденото от брака дете да бъдат възложени на майката и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. Моли съда да му определи режим на родителски контакт всеки първи и трети уикенд от месеца от 17 ч в петък до 17 ч в неделя с право да напуска гр. Свищов. През годишната отпуска на ответника малолетното му дете да прекарва с него, като тя да бъде съобразена с ваканцията на детето. През годината ответникът да бъде с малолетното си дете на рождения й ден и на коледните и новогодишните празници. Желае да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка за малолетното дете в размер на 70 лв месечно. Моли съда да предостави ползването на семейното жилище на него до отпадане на законната ипотека на апартамента до 25.05.2015г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

            Страните по делото са законни съпрузи от ****, видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено от община П. по акт № 0681/ 2005г. на същата община.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***** на община П. Г. Г.П. е родена на ***г. от родители – страните по делото.

От представения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов се установи, че ищцата и детето живеят в гр. Свищов при родителите на първата. Детето се отглежда в разширена семейна среда в отсъствието на един родител. Майката демонстрира желание и възможности да отглежда и възпитава малолетната си дъщеря, като има подкрепата и помощта на своите родители. Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов е изпратила писмо до Дирекция „Социално подпомагане” – Красна поляна, гр. София за извършване на проучване и изготвяне на социален доклад относно родителския капацитет на бащата. В телефонен разговор е получена информация, че не е осъществен контакт с бащата, тъй като той не е открит на посочения от него адрес в гр. София.

За отношенията на страните се събраха доказателства, посредством показанията на свидетелката А. – баща на ищцата и свидетелката К. – съседка на същата. От тях съдът установява следното : след сключване на брака страните заживяли в гр. П.. По-късно пристигнали в гр. Свищов и заживяла в апартамент на ****, собственост на родителите на ищцата. Фактическата раздяла между тях настъпила през м. октомври 2009г.

Св. А. посочи, че ответникът не живее в гр. Свищов от няколко години и се връщал в града веднъж в месеца. Три пъти давал пари на дъщеря си, за да погасява заем. Ответникът твърдял, че дължи пари на работодателя си за раждането на детето и трябвало да възстанови някаква сума от 2000 – 3000 лв. Свидетелят ипотекирал апартамент за обезпечение на изтеглен от ответника банков кредит от 10 000 лв. Твърди, че в момента погасяна вноските. Твърди, че през месец октомври 2009г. прибрал дъщеря си и детето при него, защото ответникът я ударил. След седмица-две ответникът дошъл да види детето, започнал да иска пари и да го дърпа. Станало сбиване и ответникът го ударил. След дело за домашно насилие ответникът отишъл да види детето в детската градина, но то плачело и си захлупило лицето с шапката. След това ответникът не бил търсил контакт с детето и не бил плащал издръжка. След раздялата страните не били полагали усилия да живеят заедно.

Св. К. посочи, че през месец октомври 2009г. била свидетел на скандал между ответника и родителите на ищцата. Видяла как ответникът налитал да се бие и чула детето да пищи. Свидетелката се обадила в полицията. Детето пищяло и си криело лицето с ръка. Твърди, че майката добре се грижи за детето и заедно с бабата и дядото го отглеждали.

            По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170/ 16.09.2004г. на нотариус Л. А., от който се установи, че семейното жилище на страните в **** е собственост на Т. Х. А. и А. Н. А.а.

            Представен е нотариален акт № 176/ 2006г. на нотариус Л. А., рег. № 294 на НК, от който се установи, че за обезпечаване на кредит от 10 000 лв, отпуснат от „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД, гр. София на страните по делото, като съдлъжници, е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в **** от Т. Х. А. и А. Н. А.а.

            Представен е протокол от съдебно заседание на 14.01.2001 по гр. дело № 909/ 2009г. на Свищовския районен съд, в който се съдържа решение на съда, с което се налагат мерки за защита срещу ответника П. за извършено от него домашно насилие против ищцата на 18.10.2009г. около 22,00 часа.

            Събраха се доказателства за доходите на страните. От представеното по делото удостоверение № 01/ 23.11.2009г. на „Л.” ЕООД, гр. Свищов е видно, че ищцата е получила трудово възнаграждение за месец октомври 2009г. в размер на 76,36 лв бруто. В съдебно заседание от 12.03.2010г. от представената трудово книжка № 058 на ищцата съдът констатира, че считано от 05.10.2009г. ищцата работи в посоченото дружество. Ответникът е представил удостоверение № 111/ 05.01.2010г. на „Е.” ЕООД, гр. София, от което е видно, че за периода от месец януари до месец юли 2009г. включително е получил общо 2 240 лв брутно трудово възнаграждение. Както и удостоверение № 435/ 05.01.2010г. на „М.” ЕООД, гр. София, от което е видно, че за периода от месец август до месец ноември 2009г. включително е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1133,70 лв.

Останалите представени от страните доказателства са неотносими и не следва да бъдат обсъждани от съда при постановяване на решението.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи :

Преценявайки доказателствата по делото в тяхната съвкупност настоящият състав на съда намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Отношенията между тях са променили естественото съдържание на брачните отношения според морала още през месец октомври 2009г., когато се установи, че е настъпила фактическата раздяла между страните. През този период противоречията помежду им не са се изгладили, а напротив задълбочили са се. Между тях липсва взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им връзка съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.

            Съдът приема, че вината за разстройството в брачните отношения на страните е на ответника. По делото се установи, че същият трайно се е отчуждил от семейството си и не е проявил заинтересованост към семейните задължения, като общо участие в грижата за семейството, съвместно съжителство, основано на взаимно уважение и обич. С  това  си  поведение е  лишил  брачната  връзка  от  съдържание. При решаване въпроса за вината съдът отчита и факта, че ответникът е упражнил домашно насилие по отношение на ищцата. Фактът на насилието е съдебно установен с влязло в сила решение по гр. дело № 909/ 2009г. на Свищовски районен съд.

            Не се доказа по делото твърдяното в исковата молба, че изтеглените от страните кредити са били изхарчени от ответника за негови нужди. Установи се от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 29.05.2006г., че кредитните задължения са поети от двамата съпрузи, като съдлъжници, а не лично от ответника, както се твърди в исковата молба. Поради което съдът приема, че средствата са били използвани за нуждите на семейството.

            Следва да се отбележи, че не се доказаха твърдяните от ответника брачни провинения на ищцата в отговора по реда на чл. 131 от ГПК. Липсват доказателства за твърдяната от ответника брачна изневяра, както и за неполагане грижи от страна на ищцата по отношение на детето на страните. Напротив, установи се, че детето е добре гледано, има необходимите материални условия за отглеждането му. Същото посещава детско заведение, което е благоприятно за неговото развитие и социализиране.

            Твърденията на ответника, че е изпращал на ищцата пари, които тя харчела безотчетно, не се доказа по делото. От представените от ищцата разписки за платени консумативи на семейното жилище и от платежните документи за платени кредитни задължения се установи, че доколкото ответникът е изпращал пари на ищцата, тя е плащала задължения на семейството.

            Отчуждението между страните в продължение на един дълъг период на фактическа раздяла, са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са уважението и доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод.

Упражняването на родителските права върху детето на страните - Г., родена на ***г. следва да се предостави на майката, тъй като към настоящия момент и до сега по време на фактическата раздяла  именно тя се е грижила за детето. При вземането на това решение съдът съобрази още желанието на страните в тази насока, пола и възрастта на децата. От представения по делото социален доклад е видно, че родителите на ищцата оказват подкрепа при отглеждането на детето.

Родителските качества на майката биха могли да бъдат в известна степен компрометирани, ако бе установено по делото, че тя настройва детето срещу бащата и че създава непреодолими пречки за контактите между баща и дете. Такова поведение на майката не се установи по делото. 

Следва да бъде определен и режим на лични отношения с бащата. Поддържането на лични отношения между детето и родителя, при който то не живее, е важно не само за родителя, но и за детето.Следва да бъде дадена възможност на детето, общувайки с баща си да развива своите чувства на обич, привързаност и доверие, което е от значение за правилното му развитие.

            С оглед възрастта на детето (3 години) и обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места, следва да бъде определен режим, при който бащата да може да вижда детето в гр. Свищов всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 12,00 часа. Определянето на по-ограничен режим от стандартно определяния от съдилищата се налага поради ниската възраст на детето и обстоятелството, че в негов интерес е установяването на връзка с бащата да става постепенно и с най-малко сътресения. Страните следва да имат предвид, че при промяна в обстоятелствата всяка от страните може да поиска от съда промяна на режима на лични контакти между бащата и детето.

По отношение на искането личните контакти на бащата с детето да стават в присъствието на майката, съдът намира този вариант за неудачен. От една страна това би било пречка за осъществяване на пълноценен контакт на детето с бащата. От друга страна, по делото безспорно се установяват конфликтните отношения между родителите на детето и съдът счита, че би било в негова вреда поддържането на лични отношения да се извършва в присъствието и на двамата родители.

При определяне на издръжката на роденото от брака на страните малолетно дете, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, че минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна заплата или 60 лв. В чл. 143, ал. 2 от СК обаче е предвидено, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Воден от горното съдът определя средномесечна нужда на 4-годишната Г. в размер на 100 лв. От тях 30 лв следва да се дължат от майката, като същата продължи да полага лични грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Бащата предвид по-високите си доходи, следва да бъде осъден да заплаща разликата в размер на 70лв. Искът за издръжка в останалата му част до пълния предявен размер от 100 лв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Така определената издръжка за детето на страните следва да се заплаща ежемесечно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда (07.12.2009г.) до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване, със законните последици при просрочие.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

            Всяка от страните по делото е направила искане съдът да предостави ползването на семейното жилище. За правилното приложение на закона следва да се имат  предвид указанията на ВС, дадени в Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС „Относно ползването на семейното жилище след развода /„Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г./, приложими и при действието на новия СК (обн. ДВ бр. 47 от 2009г.). Семейното жилище съгласно горното постановление обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата.

От събраните по делото доказателства се установява, че преди фактическата раздяла между съпрузите през октомври 2009г. те са живеели в жилище в ****, собственост на родителите на ищцата. След фактическата раздяла ищцата и малолетното дете на страните се преместили да живеят при родителите на първата в ****, а ответникът се е преместил в ****.

При установеното от съда по въпроса за собствеността на жилището и възложеното упражняване на родителските права върху малолетното дете на ищцата, съдът намира, че жилището следва да бъде предоставено за ползване на същата. Направеното възражение от страна на ответника, че следва да ползва жилището, тъй като същото е ипотекирано като обезпечение на изтеглен от него банков кредит, е неотносимо към предмета на делото. Предпоставките, относно предоставяне на семейното жилище за ползване след развода, са изчерпателно изброени в чл. 56, ал. 3 от СК, а именно : когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

            След развода ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – А.А.

            При този изход на делото на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се възложат върху виновния съпруг. Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер на 25 лв – платената държавна такса. От представения договор за правна защита и съдействие се установи, че договореното адвокатско възнаграждание не е реално внесено в пълен размер, поради което следва да се присъдят само платените 260 лв. Ищцата е представила списък на разноските по делото, поради което съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК има право да обжалва решението в тази му част.

Ответникът следва да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка от  100,80 лв (сто лв и 80 ст). Страните по делото следва да заплатят допълнителна държавна такса (ДТ) в размер на по 15 лв всеки, както и 5 лв - такса за издаване на изпълнителен лист.

           

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Х.Т.П., с ЕГН **********,*** и Г.С.П., с ЕГН **********,***, сключен с акт № 0681/ **** на община П., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА МЪЖА.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Г. Г.П., ЕГН ********** на майката Х.Т.П., като на бащата Г.С.П. определя следния режим за лични контакти – всяка първа и трета неделя от месеца в гр. Свищов от 09,00 до 12,00 часа.

 

            ОСЪЖДА Г.С.П., с ЕГН **********,*** да заплаща на Х.Т.П., с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Г. Г.П., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 70 (седемдесет) лв, считано от 07.12.2009г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 100 лв, отхвърля иска, като неоснователен.

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

 

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в **** на Х.Т.П., с ЕГН **********,***.

 

            След влизане на решението в сила жената ще носи предбрачното си фамилно име А.А.

 

ОСЪЖДА Г.С.П., с ЕГН **********,*** да заплати на Х.Т.П., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 285 (двеста осемдесет и пет) лв.

 

            ОСЪЖДА Г.С.П., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Свищовския районен съд допълнителна държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лв, държавна такса върху размера на присъдената издръжка от 100,80 лв (сто лв и 80 ст), както и 5 (пет) лв – такса за издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Х.Т.П., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Свищовския районен съд допълнителна държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лв, както и 5 (пет) лв – такса за издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: