№ 2839
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20123464/25.05.2021г. по гр.д. № 17247 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 178-ми състав са отхвърлени исковете на ЗАД
„А.” ЕИК ******* с адрес на управление: гр. София, ул. ******* срещу ЗК
Л.И.”АД, ЕИК******* с адрес: гр. София, бул. „******* с правно основание
чл. 411 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
3133,55лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
07.05.2020г. до изплащането й, представляващи изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
18016030100362; сумата от 954,87лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата за периода от 23.04.2017г. до 23.04.2020г., като ЗАД
„А.” ЕИК ******* е осъдено да заплати на ЗК Л.И.”АД, ЕИК******* на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 100лв. представляващи съдебни
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25100404/14.06.2021г. по регистъра на СРС от ищеца ЗАД „А.” ЕИК *******
1
в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от
СРС, че събитието било случайно и изключва вината. Прикаченото към
товарния автомобил ремарке спукал гума, протекторът на спуканата гума
останал на пътното платно и лекият автомобил Мерцедес преминал през него
и така получил процесните увреждания. Обстоятелството, че водачът на
товарния автомобил не бил провел противоправно поведение не
освобождавало ответника от отговорност. Употребата на МПС било с
повишена опасност поради обективните му характеристики като вещ, те при
определени обстоятелства можело да доведат до настъпването на вредите,
дори те да не са резултат от виновно поведение на водача. Застрахованият е
собственикът на товарния автомобил и като такова е застраховано лице по чл.
429, ал.1 от КЗ. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
покривал вреди от притежаването и ползването на МПС, включително и
вреди настъпили в резултат на повреда на това МПС, тоест вредите
причинени от деликт по чл. 49 и по чл. 50 от ЗЗД. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за
разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете ЗК Л.И.”АД, ЕИК ******* в
предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението в
обжалвана част е правилно. Посочило е, че ПТП било настъпило поради
техническа неизправност – спукване на гума, което не се установило да се
дължи на противоправно поведение на водача на товарния автомобил с
ремарке. Събитието било случайно и изключвало вината на водача. В
исковата молба ясно били наведени твърдения от ищеца, че причина за ПТП е
виновно противоправно поведение на водача,а това не било установено по
делото и правилно СРС отхвърлил исковете. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2007415/12.05.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
2
07.05.2020г. на ЗАД „А.” ЕИК ******* с адрес на управление: гр. София, ул.
******* срещу ЗК Л.И.”АД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, бул. „******* с
която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 411 и чл. 497 от
КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 3118,55лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 07.05.2020г. до изплащането
й, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди
по застрахован при ЗАД А.” по застраховка „Каско” полица № *******
автомобил „ Мерцедес”, модел „С 350” рег. № ******* причинени при ПТП
по протокол № 1448848/2016г. на автомагистрала „Хемус” посока гр. Варна
при км. 386 + 200 при което застраховано МПС преминава през намиращ се
на пътно платно протектор на спукана преди това гума на ремарке на товарен
автомобил „Даф” модел „ФТ95ХФ430, рег. №*******, застрахован при ЗК
„Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност ” полица №
BG/22/1160000315534; сумата от 15лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-07.05.2020г. до изплащането й, представляващи
ликвидационни разноски по щетата ; сумата от 954,87лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главниците за периода от 23.04.2017г. до
23.04.2020г. Навело е твръдения, че било настъпило ПТП, при което била
увредена бронята на застрахования по него автомобил за обезщетяване на
които платил 3318,55лв., направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил
ответника да му я плати, но това не било направено. Причина за ПТП било, че
автомобил ДАФ при движение в дясна лента получил техническа
неизправност – пука лява гума на прикачено ремарке, като протектор на гума
остава на пътно платно, като това било виновно противоправно поведение
на водач, в протокол за ПТП било посочено че виновен за ПТП е водач на
ДАФ. Претендирало е разноски.
Ответникът ЗК Л.И.”АД, ЕИК*******, в предоставения срок е оспорило
исковете. Посочило е, че водач на ДАФ не бил провел виновно
противоправно поведение, ПТП не било настъпило поради субективните му
действия, нямало покрит риск по застраховка „ГО”, който да е настъпил.
Нямало причинно-следствена връзка между вредите и ПТП, размер бил
прекомерен Виновен за ПТП бил водач на лек автомобил „Мерцедес”, който
се движел с несъобразена скорост и реализирал ПТП с препятствие на пътя,
направил е евентуално съпричиняване на водач застрахован при ищеца с
участие от 50%. Претендирал е разноски.
3
С Определение от 27.08.2020г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за съществуване на посоченото
от ищеца правоотношение по застраховки Каско и Гражданска отговорност
към дата на процесното ПТП, че ищецът е плалил обезщетение за вреди от
процесното ПТП от 3118,55лв., че е настъпило ПТП на 01.06.2016г.
По делото е прието извлечение от регистъра на Гаранционен фонд,
съгласно което за автомобил с рег. № ******* ответникът е декларирал, че е
сключил договор за застраховка Гражданска отговорност” полица №
BG/22/1160000315534 за срок от 1 година, считано от 30.01.2016г. и не е
декларирал прекратяването й.
При проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд се установява,
че към 21.06.2016г. ремарке с рег. № ******* е било застраховано по
застраховка Гражданска отговорност” при ЗК Л.И.”АД.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” № *******, преписка по щета № 18016030100362 вкл.
възлагателно писмо, фактура и платежно нареждане, съгласно които на
30.03.2016г. ЗАД А.”АД ЕАД е сключило със „С.Г.” ООД договор за
застраховка „Каско” за период от 31.03.2016г. до 30.03.2017г. за територия на
Република България за автомобил „Мерцедес” рег. № СА ******* при
застрахователна сума от 27000лв., по искане на застрахования на. е
образувана щета за обезщетяване на вреди по това МПС по предна броня,
халоген десен, кора под двигателя, настъпили на 21.06.2016г. на АМ „Хемус”
в отсечка от Шумен за Варна при преминаване през скъсана гума на товарно
ремарке на камион, ищецът е огледал щетите и е установил че са по
облицовка на предна броня, предна решетка, фар за мъгла, облицовка ПВЦ
десен праг, дифузър на радиатор, подкалник, кора на предна броня, захвати на
десен праг, тампони за поставяне на крик, кора под купе, десен клаксон,
датчик за налягане на предна дясна гума, възложил е ремонт на вреди на „
Автосервиз „С. М” ЕООД и за извършения ремонт е платил на 07.09.2016г.
3118,55лв., начислил е е ликвидационни разноски, от 15лв. и е отправил
искане до ответника за възстановяването им., получено от ответника на
31.10.2016г., на 30.01.2017г. ответникът е отказал плащане поради липса на
виновно поведение на водача по застраховка „ГО”.
По делото е приет Протокол за ПТП № 1448848/21.06.2016г. съставен от
4
органи на КАТ в 23,50ч.. посетили местопроизшествието, носещ подпис за
водачи на автомобили, съгласно който на 21.06.2016г. в 23,30ч. на АМ
„Хемус” в посока гр. Варна при км. 386 + 200 е настъпило ПТП при което по
време на движение на товарен автомобил „ДАФ” рег. № ******* с ремарке
рег. № ******* възниква техническа неизправност –гръмва лява гума на
ремарке, и остава протектор в ляво пътно платно и през него преминава
Мерцедес” рег. № ******* при което получава вреди по предна броня, фар и
др.
Прието е писмо от ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, съгласно което за
ПТП по Протокол за ПТП № 1448848/21.06.2016г. не е съставян АУАН,
защото причината е техническа неизправност на автомобила, което не може
да се вмени във вина на водача.
Разпитан по делото св. Д.Д. е заявил, че си спомня много добре ПТП от
21.06.2016г., тогава се връщал от болница с майка си, управлявал мерцедес”
не помнел номера му, пътувал от София към варна, било към 11-12 часа,
когато настъпило ПТП след Шумен на отбивка за слизане от магистралата.
Било тъмно, но ясно време, управлявал автомобила със средна скорост от 120
км/ч, майка му била оперирана и не можел да управлява с по-висока скорост.
Асфалта бил черен и не видял нищо, усетил че автомобилът преминал през
нещо твърдо и отсколич целия над повърхността на асфалта за миг. Заявил е,
че натиснал спирачките, тръгнал за отбива в дясно, видял много автомобили в
аварийна лента и в част от отбивката наредени пред него и той се наредил зад
тях. Спрял автомобила слязъл и побягнал назад, защото не знаел какво е
ударил, тогава видял един шофьор който махал с ръка и се мъчел да свети, за
да сигнализира на останалите автомобили, макар че нямало голямо движение.
Заявил е, че видял на пътно платно гума-регенерат, отворена на цялото
платно, напречно в най-ляво до мантинелата, това била гума от товарен
автомобил, много твърда и можело ако някой шофьор се паникьоса дори да
се преобърне. Дошла полицията много бързо с два автомобила и ги
разпитала. Свидетелят и шофьора се опитали да издърпат гумата от пътното
платно, извикали на помощ и други хора и така успели да я издърпат. Това
било външната част на протектора на товарен автомобил – цялата част на
студения регенерат, била много голяма, ширина около 40-50см., диаметър
около 2,30-2,40м. Светлините на автомобила му били много добри, но не
успял да я види преди ПТП защото е черна, асфалт бил черен и било тъмно.
5
С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че щетите по лек автомобил Мерцедес”
за които са предявени претенции са в пряка причинно-следствена връзка от
ПТП с механизъм, посочен в протокола за ПТП, следната пазарна стойност
на тези вреди към дата на ПТП е 3233,90лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2016г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.).
Предявените искове са с правно основание чл . 411 и чл. 495 от КЗ вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
6
които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска
от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено че
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил
„Мерцедес” на 21.06.2016г. е бил увреден при ПТП на АМ „Хемус” в отсечка
от гр. Шумен към гр. Варна при преминаване през скъсана гума протектор на
товарно ремарке на камион ДАФ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, ищецът е огледал щетите и е установил че са по
облицовка на предна броня, предна решетка, фар за мъгла, облицовка ПВЦ
десен праг, дифузър на радиатор, подкалник, кора на предна броня, захвати на
десен плаг, тампони за поставяне на крик, кора под купе, десен клаксон,
датчик за налягане на предна дясна гума на Мерцедес“, възложил е ремонт на
вреди на „ Автосервиз „С. М” ЕООД и за извършения ремонт е платил на
07.09.2016г. сумата от 3118,55лв., начислил е ликвидационни разноски от
15лв. и е отправил искане до ответника за възстановяването им, получено от
ответника на 31.10.2016г., на 30.01.2017г. ответникът е отказал плащане
поради липса на виновно поведение на водача по застраховка „ГО”, пазарната
стойност на вредите към дата на ПТП е 3233,90лв. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото неоспорени от страните писмени
7
доказателства, заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства, неоспорено от страните.
Спорен въпрос по делото е дали за обезщетение на тези вреди може да се
ангажира отговорността на ответника , както и дали водач на „Мерцедес” е
допринесъл изцяло или отчасти за настъпването им.
Предметът на делото се определя от въведените от ищеца с исковата молба
права. Основанието на същите се определя от твърденията на ищеца за
фактите, които са ги породили. В случая с исковата молба ищецът е посочил
изрично , че причина за ПТП е възникнала техническа неизправност на
ремаркето – спукана гума, като същото ищецът е квалифицирал като виновно
провитовоправно поведение на водача на товарния автомобил. Така
направените фактически и правни твърдения от ищеца с исковата молба са
противоречиви и районният съд е следвало да укаже на ищеца да уточни
твърденията си като посочи в какво точно се изразява противоправното
поведение на водача при съобразяване на твърденията му, че имало
техническа неизправност. Указания не са дадени от СРС, въпреки, че
соченето от ищеца, че водач е провел виновно противоправно поведение е
правно твърдение и квалификация, а не твърдение за факти. Пред въззивния
съд с въззивната жалба ищецът е поддържал твърденията си за фактите,
сочейки, че причината за ПТП е техническа неизправност на автомобила, но
тези факти вече е подвел като хипотезата на чл. 50 от ЗЗД, като е изоставил
твърденията си че това е виновно протвоправно поведение на водача на
товарния автомобил с ремарке. Така направените изявления от въззивника-
ищец са отстранили противоречията в изявленията му за фактите и правото,
съдържащи се в исковата молба и така е отпаднала необходимостта въззивния
съд да дава указания по чл. 129 от ГПК. Предмет на делото е отговорността
на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
собственика на товарен автомобил „ДАФ” и ремарке за вреди , причинени от
типичните свойства на вещта – лява гума на ремарке, която се е спукала
внезапно по време на движение.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, че процесните вреди са настъпили в следствие
8
на преминаване от „Мерцедес” през протектор на спукана по време на
движението на товарен автомобил „Даф” с ремарке гума. Не се твърди и не се
установява това да се дължи на конкретно поведение на водача на
автомобила, което да е нарушение на правила за движение по пътищата и на
технически правила за експлоатация на превозните средства. При така
установеното съдът приема, че отговорността на ответника като
застраховател по застраховка „ГО” на товарния автомобил и ремаркето може
да се ангажира – аргумент от разпоредбата на чл. 477 от КЗ, съгласно която
обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
По възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото
и отговорността на водача на застрахования при ищеца автомобил като
допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността на
застрахователя. В тежест на ответника при така направени възражения е да
установят наличие на съпричиняване от страна на водач на застрахован при
ищеца автомобил, тоест да ангажира доказателства, че този водач е извършил
действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на водач на
застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД този водач трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си. Не всяко поведение на този водач, дори и
9
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това
поведение , което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2
от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от
ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление
№ 17/1963г. Този институт се прилага и по отношение на недееспособни
лица, ако те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Това е
така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на
причинната връзка между резултата и поведението, но не и вината.
Съдът приема, че в случая твърденията на ответника, че водач на
„Мерцедес” се е движел с несъобразена скорост и така е допринесъл за
настъпването на ПТП и на вредите е неоснователно. Събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира като резултат от личните
впечатления на свидетеля, логични и последователни, неопровергани от
останалите доказателства по дулото, установяват, че на автомагистрала водач
на мерцедес” го е управлявал със срок от 120 км/ч., което е в рамките на
позволеното. Установява се, че ПТП е настъпило в тъмната част на деня, че
асфалт е черен, такъв е бил цвета и на протектора на гумата, че същият не е
бил обозначен като препятствие на пътя, което е препятствало възприемането
й от водача на „Мерцедес”. При така установеното съдът приема, че по делото
не е установено противоправно поведение на водача на Мерцедес”, поради
което и възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
С оглед гореизложеното и като съобрази установеното по делото плащане
на обезщетение от ищеца в размер на 3118,55лв., пазарна стойност на вредите
от 3233,90лв., както и че сумата от 15лв. е и обичайния размер на
ликвидационни разноски по щети, то съдът приема за установено по делото
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата от
3133,55лв.
Съдът приема за установено по делото, че ответникът е изпаднал в забава
за плащането на главниците на 23.04.2017г. Приетата покана, отговор
установяват, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесните суми
10
на 31.10.2016г. и на 30.01.2017г. ответникът е отказал да стори същото. При
така възприето претенцията за мораторна лихва е доказана по основание и
съдът на основание на чл. 162 от ГПК определя същата по размер на сумата
от 954,87лв.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е неправилно,
следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което
исковете следва да се уважат.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на ответника по исковете и той следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски, както следва:
за производство пред СРС : държавна такса от 175,35лв; разноски за
възнаграждение за вещо лице от 200лв.; сумата от 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда съобразно нормите
на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ при съобразяване на
сложността на делото. Внесеният депозит за свидетел е освободен от
СРС и същият не следва да се поставя в тежест на ответника.
За производство пред СГС държавна такса от 87,68лв; сумата от 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда съобразно нормите
на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ при съобразяване на
сложността на делото.
Решението на СРС в частта, с която е поставил в тежест на ищеца разноски
следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20123464/25.05.2021г. по гр.д. № 17247 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 178-ми състав, с което са отхвърлени
исковете на ЗАД „А.” ЕИК ******* с адрес на управление: гр. София, ул.
******* срещу ЗК Л.И.”АД, ЕИК******* с адрес: гр. София, бул. „******* с
11
правно основание чл. 411 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 3133,55лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 07.05.2020г. до изплащането й, представляващи изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
18016030100362; сумата от 954,87лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата за периода от 23.04.2017г. до 23.04.2020г., като ЗАД
„А.” ЕИК ******* е осъдено да заплати на ЗК Л.И.”АД, ЕИК******* на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 100лв. представляващи съдебни
разноски за възнаграждение за юрисконсулт и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗК Л.И.”АД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, бул. „******* да
заплати на ЗАД „А.” ЕИК ******* с адрес на управление: гр. София, ул.
******* сумите в размери и на основание, както следва: на основание чл. 411
и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 3118,55лв. /три хиляди сто и
осемнадесет лева и 0,55лв./, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 07.05.2020г. до изплащането й, представляващи изплатено
от ищеца ЗАД „А.”АД застрахователно обезщетение за вреди по застрахован
при ЗАД А.” по застраховка „Каско” полица № ******* автомобил „
Мерцедес”, модел „С 350” рег. № ******* причинени при ПТП по протокол
за ПТП № 1448848/21.06.2016г. на автомагистрала „Хемус” посока към гр.
Варна при км. 386 + 200, при което „Мерцедес” преминава през намиращ се
на пътно платно протектор на спукана гума на ремарке рег. № ******* на
товарен автомобил „Даф” модел „ФТ95ХФ430, рег. №*******, застрахован
при ЗК „Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”; сумата от 15лв.
/петнадесет лева/, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-07.05.2020г. до изплащането й, представляващи ликвидационни
разноски по застрахователната щета № 18016030100362/2016г. ; сумата от
954,87лв. /деветстотин петдесет и четири лева и 0,87лв./, представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главниците за периода от
23.04.2017г. до 23.04.2020г ; на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 663,03лв. /шестстотин шестдесет и три лева и 0,03лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решение е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13