Р Е Ш Е Н И Е
№ _______________ от _______ декември
2017г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
И.
мл. с. БОГДАН
РУСЕВ
Като разгледа частно гражданско дело № 12748 от 2017-та
година по описа на Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 вр. чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по Жалба, вх. №
46224/19.06.2017г. на ЧСИ № 858 – У.Д., подадена от С.Г.С. лично и в качеството
си на пълномощник на нейния съпруг С.И.С. срещу обективираното в Протокол от
10.10.2011г. разпределение по и.д. № 2011858040013 на ЧСИ № 858 – У.Д..
С подадената жалба описаното
разпределение се оспорва като незаконосъобразно, неправилно, недопустимо,
постановено в нарушение на закона и необосновано. Сочи се, че не можело да се
разпределя погасено по давност вземане. Оспорва се истинността и автентичността
на всички приложени по изпълнителното дело документи, освен изрично изброените
в жалбата. Твърди се, че липсва валидно образувано изпълнително дело, тъй като
нямало искане за това от оправомощено лице, а представеното пълномощно не било
подписано от двама представители на банката. Разпределението било изготвено
през 2011г., поради което вече не било актуално и не съответствало на
вземанията по делото. Жалбоподателите заявяват, че встъпват като взискатели по
делото срещу И.А.И. (купувач на продаден на търг по делото имот) за нанесени им
вреди. Вземанията за разноски не били обективирани в постановление за
определянето им, нито били посочени за какво са извършени. Поради това не
можело да се приеме, че те били привилегировани вземания по смисъла на чл. 136 ЗЗД. Наред с това привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД не включвала
изплащането на всички разноски на взискателя, а само на определена категория от
тях, като в случая привилегировани били само разноските по изпълнителните
способи запор на възнаграждение и възбрана на продаден имот. Всички други
разноски не можело да се разпределят като привилегировани, в това число за
справки, за възбрани на други имоти и реализирани запори. По делото нямало
извършена публична продан – тя била нестанала по смисъла на чл. 494 ГПК.
Разпределението било нищожно, тъй като било извършено от лице, което нямало
право да го извършва, като подписът под него не бил на ЧСИД.. Излагат се
съображения във връзка със закононарушения при провеждане на публична продан по
делото. Неправилно били определени като привилегировани всички разноски по
делото. Разноските по чл. 136, т. 1 ЗЗД
следва да са такива, които ползват и другите кредитори, т.е. да имат
характер на спестени от тях разходи и именно поради това разноските за тях да се
дължат предпочитателно. Поради това те не следвало да включват адвокатско
възнаграждение и съдебни разноски. Липсвала конкретизация дали тези разноски
били направени за имотите, предмет на принудително изпълнение, което
затруднявало извършването на контрол дали е спазено изискването на чл. 136, т.
1 ЗЗД. Неправилно били подредени привилегированите вземания и присъдените по
изпълнителния лист законна лихва и наказателна лихва. Неправилно били
определени и задълженията за данък върху недвижимите имоти, което към днешна
дата вече било друго. Преди задълженията към НАП не следвало да се разпределя
нищо друго, освен главницата по ипотеката. Иска се отменяне на извършеното
разпределение като неправилно със съответно посочени последици от това. Прави
се доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както
и за издаване на съдебни удостоверения относно наличности по сметки и извършени
банкови преводи.
От страните по изпълнителното
дело отговор на подадената жалба е подаден единствено от първоначалния
взискател „У.Б.“ АД чрез адв. В.П. – вх. № 50301/25.07.2017г. на ЧСИ № 585 – У.Д.,
в който се поддържа становище за неоснователност на подадената жалба, като се
сочи, че разпределението е правилно и следва да бъде потвърдено.
В изготвените съобразно чл.
436, ал. 3 ГПК мотиви, ЧСИ № 858 – У.Д. поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба, което аргументира с факти относно
образуването и движението на изпълнителното дело и начина на разпределение на
постъпилите суми.
Софийският градски съд, като
взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки
доказателствата по делото, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 462, ал. 2 ГПК (последният ден от срока е неработен, затова срокът следва
да изтича на следващия работен ден), от легитимирани за това лица, поради което
е допустима.
Съгласно чл. 269 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 463 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка
и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното разпределение е валидно, а в обжалваната си част – допустимо.
Изпълнително дело №
20118580400013 на ЧСИ № 858 – У.Д. е образувано срещу С.Г.С. и С.И.С. по молба
на „У.Б.“ АД чрез адв. В.П. *** въз основа на Изпълнителен лист от
27.11.2010г., издаден по ч.гр.д. № 35880/2010г. на Софийския районен съд, 60
състав, за сумите от: € 163499,77 главница, ведно със законна лихва върху
главницата от 16.07.2010г. до изплащане на вземането; € 7776,90 договорна лихва
за периода 20.01.2010г.-15.07.2010г.; разноски от 6699,76 лева, които суми са
присъдени в полза на „У.Б.“ АД по влязла в сила Заповед за изпълнение от
28.07.2010г. по ч.гр.д. № 35880/2010г. на СРС, 60 състав, поправена с
разпореждане от 04.11.2010г., като задълженията са солидарни между двамата
длъжници и произтичат от Договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г. Видно от
представените копия от Нотариален акт № 176/29.08.2007г., т. V, рег. № 11112,
дело № 864/2006г. на Нотариус № 271 – В.И., и Нотариален акт №
178/30.08.2007г., т. ІІ, рег. № 2745, дело № 348/2007г. на Нотариус № 478 – П.М.,
задълженията са обезпечени с ипотека върху апартамент в град София, находящ се
в жилищна сграда на бул. „Витоша“ № 104, ет. 3, с описано разположение, съседи,
прилежащи помещения и части от правото на строеж върху земята, и жилище с площ
от 77,22 кв.м., находящо се в град Варна, ул. **********, вляво от входа, при
описани разположение, съседи и прилежащи площи и права. Още в молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал да се наложи
възбрана върху посочените недвижими имоти, да се опише този в град София, да се
проучи имущественото състояние на длъжниците, да се наложи запор върху
трудовите им възнаграждения, като, при липса на друг ефективен способ за
изпълнение, същото да се насочи и към движимото им имущество.
Видно от материалите по
делото, за целите на същото са извършени многобройни справки относно
имущественото състояние на длъжниците и актуалното състояние на техните
имуществени права. С постановления, вписани в книгите за вписванията, върху
двата описани по-горе недвижими имоти са наложени възбрани. На 14.02.2011г. на
длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, в които същите са
уведомени, че е насрочен опис на имота в град София.
Видно от Протокол от
10.02.2011г. към и.д. № 20118580400013 с длъжници С.С. и С.С. и взискател „У.Б.“
АД е присъединено и.д. № 20118580400025 на ЧСИ № 858 – У.Д. със същия взискател
и длъжник С.С.. По-късно, видно от Протокол от 15.03.2011г. на ЧСИ № 858 – У.Д.,
двете изпълнителни дела са разделени.
Видно от Запорно съобщение,
изх. № 2846/11.02.2011г. на ЧСИ № 858 – У.Д., върху трудовото възнаграждение на
С.И.С. от Параходство „Б.М.Ф.“ е наложен запор, като съобщението е получено на
21.02.2011г.
Видно от Протокол от
10.03.2011г., на същата дата е извършен опис на недвижимия имот в град **********,
като е налице и експертно становище за оценката му.
Въз основа на Удостоверение по
чл. 456 ГПК, изх. № 4110/14.03.2011г. на ЧСИ № 711 – Д.П.-Я., и Молба, вх. №
4893/24.03.2011г. на ЧСИ № 858 – У.Д., с Разпореждане от 24.03.2011г. и
Протокол от 25.03.2011г. по делото като присъединен взискател е конституирано „Б.ДСК“
ЕАД за вземане спрямо С.Г.С. и С.И.С. за сумата от 117772,55 лева, от които
98936,97 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.08.2010г.
(към 14.03.2011г. възлизаща на 5595,44 лева), както и неолихвяема сума от
13240,14 лева.
Въз основа на Удостоверение,
изх. № 030371100356517/28.03.2011г. на ТД на НАП – Варна, с Разпореждане от
01.04.2011г. същото е конституирано като присъединен взискател по делото срещу С.С.
за вземане в размер на 30,00 лева.
Въз основа на Удостоверение,
вх. № 5877/14.04.2011г. на ЧСИ № 858 – У.Д., издадено от ЧСИ № 778 – В. И.,
като присъединен взискател срещу С.Г.С. по делото е конституиран Е.Н.С.за
следните суми - €56000,00, представляваща главница, ведно със законната лихва
от 22.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението, 4045,00 лева –
направени по делото разноски, 1854,00 лева – адвокатски хонорар, 204,00 лева –
авансова такса, както и пропорционална такса по дълга по т. 26 ТТЗЧСИ.
Видно от Протокол от
19.04.2011г., е проведена публична продан на недвижим имот, представляващ
апартамент в град София, находящ се в жилищна сграда на бул. „***“ № ***, с
описано разположение, съседи, прилежащи помещения и части от правото на строеж
върху земята. За купувач е обявен И.А.И. при предложена цена от 140505,00 лева.
Въз основа на Удостоверение,
изх. № 220371100407478/28.06.2011г. на ТД на НАП – София, ТД на НАП – София е
конституирана като присъединен взискател срещу С.Г.С. за вземания в размер на
47805,89 лева.
Въз основа на Удостоверение за
декларирани данни и справка към него, изх. № МДТ-1700-33/11.03.2011г. на СО –
Д“ПАМДТ“, СО Д „ПАМДТ“ е конституирана като присъединен взискател срещу С.Г.С.
за вземане в размер на 357,71 лева. Въз основа на Удостоверение за декларирани
данни и справка към него, изх. № МДТ-1700-33/11.03.2011г. на СО – Д „ПАМДТ“, СО
– Д „ПАМДТ“ е конституирана като присъединен взискател срещу С.И.С. за вземания
в размер от 357,71 лева.
С Постановление за възлагане
на недвижим имот от 29.04.2011г., влязло в сила на 16.09.2011г., вписано в АВп,
апартаментът в град София, находящ се в жилищна сграда на бул. „*******, с
описано разположение, съседи, прилежащи помещения и части от правото на строеж
върху земята, е възложен на И.А.И..
Съставен е протокол за
разпределение от 10.10.2011г. В същия са описани взискателите по делото, както
са посочени по-горе. Посочено е, че към момента на изготвянето му задълженията
на длъжниците по изпълнителното дело са, както следва:
І. Задължения към взискатели:
1. Дължими от длъжниците С.С.
и С.С. солидарно:
а) Към „У.Б.“ АД:
- главница: 319777,75 лева;
- разноски по гр. дело: 6699,76
лева;
- неолихвяемо вземане за мораторна лихва 15210,29 лева;
- зак. лихва от 16.07.2010г. върху 319777,75 лева 40883,07
лева;
към 10.10.2011г.
б) Към „Б.ДСК“ ЕАД:
- главница: 98936,97
лева;
- неолихвяемо вземане: 13240,14
лева;
- зак. лихва от 26.08.2010г. върху 98936,97 лева 11502,54
лева;
към 10.10.2011г.
2. Задължения към взискатели, дължими от длъжника С.И.С.:***:
- глоби на КАТ-Варна и Община Аксаково общо 30,00 лева;
б) Към С.О.– Д „ПАМДТ:
- данък върху недвижими имоти: 357,71
лева;
3. Задължения към взискатели, дължими от длъжницата С.Г.С.:
а) Към Евгени Наумов Ставрев:
- главница: 109526,48 лева;
- законна лихва към дата 10.10.2011г. 9051,02 лева;
б) Към ТД на НАП – София:
- парична сума в размер на общо 47805,89
лева;
в) Към С.О.– Д „ПАМДТ“:
- данък върху недвижими имоти: 357,71
лева;
ІІ. Задължения за разноски в
изпълнителното производство:
1. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на „У.Б.“ АД:
- по т. 26 ТТРЗЧСИ: 6559,71
лева;
- обикновени разноски: 493,30
лева;
2. В полза
на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на „Б.ДСК“ ЕАД:
- разноски за присъединяване на взискател: 60,00 лева;
- съобщение за присъединяване на взискател: 24,00 лева;
3. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на ТД на НАП
– Варна срещу С.С.:
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ: 18,00
лева;
- разноски по присъединяване на взискател 60,00 лева;
4. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на Е.С.срещу С.С.:
- разноски за присъединяване на взискател: 60,00 лева;
- съобщение за присъединяване на взискател: 24,00 лева;
5. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на ТД на
НАП-София:
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ: 3712,02
лева;
- разноски по присъединяване на взискател: 60,00 лева;
- съобщение за присъединяване на взискател: 24,00 лева;
6. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на МДТ –
Триадица:
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ: 48,92
лева;
- разноски по присъединяване на взискател: 60,00 лева;
7. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д. по вземането на МДТ –
Триадица:
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ: 48,92
лева;
- разноски по присъединяване на взискател: 60,00 лева;
Частният съдебен изпълнител е
констатирал, което се установява и от приложените в материалите по
изпълнителното дело документи, че по същото са постъпили следните суми от запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника С.С. и от купувача И.А.И. след
публична продан на недвижим имот:
1. 60,00 лева – на
08.04.2011г. – от запор върху трудово възнаграждение (л. 403);
2. 14025,00 лева – на
19.04.2011г. – от задатък при публична продан (л. 211);
3. 31153,03 лева – на
26.04.2011г. – от публична продан (л. 258);
4. 20476,86 лева – на
26.04.2011г. – от публична продан (л. 260);
5. 10792,42 лева – на
26.04.2011г. – от публична продан (л. 261);
6. 64057,69 лева – на
26.04.2011г. – от публична продан (л. 259);
7. 50,00 лева - на
09.05.2011г. – от запор върху трудово възнаграждение (л. 404);
8. 180,00 лева – на
09.06.2011г. – от запор върху трудово възнаграждение (л. 405);
9. 180,00 лева – на 08.07.2011г.
– от запор върху трудово възнаграждение (л. 406);
10. 200,00 лева – на
09.08.2011г. – от запор върху трудово възнаграждение (л. 407);
11. 250,00 лева – на
09.09.2011г. – от запор върху трудово възнаграждение (л. 408);
12. 100,00 лева – на
07.10.2011г. – от запор върху трудово възнаграждение (л. 409);
Общо постъпилите суми са
изчислени на 141525,00 лева. По делото са налице доказателства за постъпили по
сметка на съдебния изпълнител още 100,00 лева на 09.03.2011г., които обаче са
изплатени на „У.Б.“ АД и не са предмет на разпределението (л. 96-97).
При така установените
задължения и постъпили по изпълнителното дело суми, ЧСИ № 858 – У.Д. е
извършила разпределение по следния начин:
1. Вземания в полза на
принудителното изпълнение по чл. 136, т. 1 ЗЗД:
а) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на „У.Б.“ АД:
- обикновени разноски в производството: 493,30
лева;
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ след приспадане на т. 20
ТТРЗЧСИ: 3070,55 лева;
б) В полза на „У.Б.“ АД:
- платени разноски по изпълнителното дело: 6723,50 лева;
в) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на „Б.ДСК“ ЕАД:
- разноски по присъединяване на взискател: 60,00 лева;
- съобщение за присъединяване на взискател: 24,00 лева;
г) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на ТД на НАП-Варна срещу С.С.:
- разноски за присъединяване на взискател: 60,00 лева;
д) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на Е.Н.С.срещу С.Г.С.:
- разноски по присъединяване на взискател: 60,00 лева;
- съобщение за присъединяване на взискател: 24,00 лева;
е) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на ТД на НАП-София:
- разноски по присъединяване на взискател: 60,00
лева;
- съобщение за присъединяване на взискател: 24,00 лева;
ж) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на МДТ – Триадица:
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ: 48,92
лева;
- разноски за присъединяване на взискател: 60,00 лева;
з) В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.
по вземането на МДТ – Триадица:
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ: 48,92
лева;
- разноски за присъединяване на взискател: 60,00 лева;
2. Вземания за данък върху
недвижим имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, по чл. 136, т.
2 ЗЗД в полза на МДТ – Триадица в общ размер от 715,42 лева:
- парична сума: 357,71
лева;
- парична сума: 357,71
лева;
3. В полза на взискателя „У.Б.“
АД по чл. 136, т. 3 ЗЗД, в общ размер от 129992,39 лева, от които:
- главници: 67199,27
лева;
- неолихвяеми вземания: 15210,29
лева;
- лихви към главници: 40883,07
лева;
- разноски по гр. дело: 6699,76
лева;
Предявяването на
разпределението е насрочено за 04.11.2011г., за което са разпратени съобщения.
С обезпечителна заповед от 01.11.2011г. по гр.д. № 7013/2011г. на Районния съд
в град Пловдив, VІІ гр. състав, (л. 370) изпълнението по изпълнителното дело е
спряно. С Определение от 30.01.2013г. по ч.гр.д. № 7859/2011г. на СГС, ГО, ІV-Д
състав, е спряно принудителното изпълнение, допуснато с разпореждане от
28.07.2010г. по ч.гр.д. № 35880/2010г. на СРС, по което е издаден и
изпълнителният лист в полза на
първоначалния взискател „У.Б.“ АД. Видно от съставения протокол (л. 744), предявяването
на обективираното в протокола от 10.10.2011г. разпределение е осъществено на
15.06.2017г. в присъствието на С.С. и неин процесуален представител – адв. Т.Г.–
АК-София.
Съгласно чл. 460 ГПК, ако
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащането на вземанията, които се ползват с право на
предпочитателно удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност.
Основателно е възражението в
подадената жалба за липса на конкретизация на част от обективираните в
разпределението разноски, като не е посочено за какво са извършени, както и че
липсва яснота за това дали са направени във връзка с изпълнение върху имотите,
предмет на принудително изпълнение по извършеното разпределение. По начина, по
който е изготвено разпределението в неговите т. 1 б. „а“ и б. „б“, не може да
бъде отграничено кои точно от заплатените разноски съдебният изпълнител е
преценил като привилегировани и им е дал предимство в удовлетворяването пред
останалите такива. Съдебният изпълнител на първо място е посочил, че разпределя
в своя полза по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД 493,30 лева обикновени разноски по
вземането на „У.К.Б.“ и 3070,55 лева за такса по т. 26 ТТРЗЧСИ след приспадане
на таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ. Други разноски по изпълнителното дело по вземането
на „У.К.Б.“ не фигурират в това разпределение. По т. 1, б. „б“ в полза на „У.Б.“
АД са отделени като привилегировани и 6723,50 лева, за които е посочено, че са
платени разноски по изпълнителното дело. Към момента на изготвяне на
разпределението обаче, видно от приложените до този момент доказателства за
сторени по него разноски, „У.Б.“ АД е заплатило единствено сумата от 288,00
лева още при образуването му, като 228,00 лева от него са за образуване на
изпълнителното дело, цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжниците, връчване на книжа и вписване на възбрана. С молба от 28.01.2011г. е
уточнено, че останалите 60 лева са държавни и общински такси. Всички останали
такси или само са начислени, или са заплатени от съдебния изпълнител при
посочване на взискателя като задължено лице, а за извършената по делото оценителна
експертиза е заплатено на вещите лица сума по фактура. Наред с това
разпределената в полза на „У.Б.“ АД сума от 6723,50 лева не фигурира в
описанието на задълженията на длъжниците по делото на стр. 3 от
разпределението, нито се основава на налични по делото доказателство за
плащането ѝ, нито е посочено от какви точно разноски е формирана.
Съдържанието на съставеното от съдебния изпълнител разпределение следва да бъде
такова, че да дава яснота на страните как точно и от какви задължения се
формират посочените в него суми. В противен случай разпределението е
незаконосъобразно, тъй като не съответства на нормата на чл. 460 ГПК, изискващ
от съдебния изпълнител да посочи конкретните вземания, ползващи се с право на
предпочитателно удовлетворяване.
От приложените в копието на
изпълнителното дело доказателства е видно, че от страна на взискателя „У.Б.“ АД
е доказано извършването единствено на разход от 228,00 лева за заплатени по
делото разноски, свързани с образуването му, с проучването на имущественото
състояние на длъжниците, връчване на книжа и налагане на възбрани. От тези
суми, съобразно предписанията по ТР 2-2015-ОСГТК, т. 1, с право на
предпочитателно удовлетворяване се ползват единствено разноските за образуване
на изпълнителното дело – 24,00 лева с ДДС и за вписване на възбрани – 36,00
лева с ДДС, т.е. общо 60,00 лева. В разпределението само тази сума следва бъде
определена като привилегирована по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза на
взискателя „У.Б.“ АД.
Съобразно доказателствата за
извършени плащания в рамките на изпълнителното производство става ясно, че
съдебният изпълнител е плащал от свое име и за сметка на взискателите дължимите
от тях такси за съответните предприети от него действия. Това обстоятелство обаче не опорочава предприетите в изпълнителния процес действия (ТР 2-2015-ОСГТК, т. 11). От така
платените суми привилегировани по смисъла на чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД ще бъдат
само тези разноски, които са свързани с прилагането на изпълнителния способ,
чрез който е достигнато до събраната по делото сума за разпределение, т.е. за
осъществената публична продан и запор на трудово възнаграждение, в това число и
такси за налагане на запор или възбрана, за извършване на опис и публична продан,
разноските за събиране на възложеното за събиране вземане. Тук не следва да се
включват останалите сторени по делото разноски, които нямат пряка връзка с
реализацията на конкретния изпълнителен способ и получаването на съответни
постъпления по него. Затова настоящият състав намира, че с право на
предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД се ползват само
заплатената такса за вписване на възбрана върху продадения имот от 15,00 лева
(л. 67), заплатеното възнаграждение на вещо лице за оценка на недвижимия имот
от 144,00 лева (л.159). Съдебният изпълнител неправилно е изчислил таксата за
опис на недвижимия имот. Същата, съобразно т. 20 ТТРЗЧСИ, е 1,5% върху
по-малката сума от цената на описаната вещ или паричното вземане, в случая
цената на описаната вещ, т.е. 1,5% от 180000,00 лева, на колкото е определена
цената на имота с Протокол от 16.03.2011г. Следователно дължимата такса по т.
20 ТТРЗЧСИ е 2700,00 лева, която следва да бъде разпределена в полза на частния
съдебен изпълнител. На съдебния изпълнител следва да бъде разпределена и
пропорционална такса по т. 26, б. „е“ ТТРЗЧСИ. Същата следва да бъде
определена, съобразно т. 26, б. „е“ вр. заб. 1 ТТРЗЧСИ в размер на 4020,26
лева, от която сума следва да бъде извадена таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ, съобразно
т. 26, заб. 5 ТТРЗЧСИ, т.е. разпределената в полза на ЧСИ № 858 – У.Д. следва
да бъде 1320,26 лева. Всички останали описани в разпределението разноски по т.
1 не са привилегировани по смисъла на чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД и ТР 2-2015-ОСГТК,
т. 1, поради което следва да се удовлетворят след удовлетворяването на всички
вземания с привилегии по чл. 136, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място суми следва
да бъдат разпределени и за вземанията на Столичната община за местни данъци и
такси върху имота – предмет на публична продан. По делото е установено, че
всеки от длъжниците има задължения за местни данъци и такси за имота в град **********.
Тези вземания са привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като се
удовлетворяват преди всички останали, с изключение на привилегированите
вземания за разноски. Установено е, че всеки от длъжниците дължи към момента на
извършване на разпределението по 357,71 лева за местни данъци и такси върху
продадения имот в полза на Столичната община, които следва да бъдат изплатени в
цялост.
След удовлетворяването на
гореописаните вземания, съобразно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, следва да бъдат
разпределени суми за вземанията, обезпечени със залог и ипотека, от сумите,
получени от изпълнението върху тези имоти. Вземанията на „У.Б.“ АД по
настоящото изпълнително дело за главница и лихви върху нея са обезпечени с
ипотека върху недвижимия имот, продаден на публичната продан. Съобразно чл.
136, ал. 4 ЗЗД правото на предпочитателно удовлетворение се разпростира и върху
лихвите, изтекли след започване на изпълнителното производство, както и върху
тези за годината преди това, т.е. с право на предпочитателно удовлетворяване в
случая се ползва и законната лихва върху главницата. С такова право обаче не се
ползват присъдените за заповедното производство разноски в размер на 6699,76
лева (така ТР 2-2015-ОСГТК, т. 1). От обезпечените с ипотека вземания първо
следва да бъдат удовлетворени законната и договорната лихва, а едва след това –
главницата, съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. По този начин след удовлетворяване на
вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД за разпределяне в полза на
кредитора „У.Б.“ АД остава сумата от 136570,32 лева. От тях 40883,07 лева
погасяват задължението за законна лихва за периода 16.07.2010г.-10.10.2011г., а
15210,29 лева – договорната лихва, обезпечена с ипотека върху недвижимия имот.
Остатъкът от 80476,96 лева следва да послужи за частично погасяване на
вземането на „У.Б.“ АД за главница по изпълнителния лист от 27.11.2010г.
(319777,76 лева), като от същата остава непогасен остатък от 239300,80 лева.
Поради изчерпването на
събраните в изпълнителното производство средства, други суми не следва да бъдат
разпределяни, в това число и за задълженията на длъжниците към държавата за
глоби и данъци, доколкото същите или не са привилегировани (вземания за глоби),
или разполагат с привилегия от следващ ред (чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД).
За пълнота съдът следва да
отбележи, че останалите инвокирани от жалбоподателите доводи за
незаконосъобразност на оспореното разпореждане са неоснователни.
Жалбоподателите е следвало да оспорят съответния изпълнителен лист в
специалното производство по чл. 407 ГПК, като е недопустимо това да бъде
правено в настоящото производство. Същото се отнася и до оплакванията им
досежно поправка на очевидни фактически грешки в заповед за изпълнение. Налице
са необходимите предпоставки за законосъобразно образуване на изпълнителното
производство, в което, както и в настоящото такова, възражения за изтекла
давност относно вземанията са недопустими. Гражданският процесуален кодекс не
предвижда възможност за длъжниците по изпълнително дело да встъпят като
взискатели по същото дело срещу закупилото на публичен търг техния имот лице. В
случай, че същите имат претенции за нанесени им вреди спрямо И.А.И., те следва
да ги заявят по общия исков ред. Несъстоятелно е твърдението, че по делото не е
проведена публична продан, доколкото от материалите по делото е видно
обратното, още повече, че подобно възражение е недопустимо в настоящото
производство, тъй като длъжниците са имали възможност да обжалват възлагането
на имота в следствие проведената публична продан. По този въпрос е налице и
влязло в сила Решение от 16.09.2011г. по ч.гр.д. № 8860/2011г. на СГС, І ГО, с
което са отхвърлени жалбите на С.С. и С.С. срещу действията на ЧСИ № 858 – У.Д.
във връзка надлежното извършване на публичната продан. В това производство
жалбоподателите е следвало да направят и възраженията относно депозирането на
съответните суми от наддавача и осъществените банкови транзакции. Не може да
бъде споделено възражението в жалбата, че разпределението е нищожно като
извършено от лице, неразполагащо с такова правомощие – по делото не са
ангажирани доказателства, че подписът, положен върху него, не е на частния
съдебен изпълнител. Доколкото разпределението е изготвено към 2011г., логично е
в него да фигурират задължения за местни данъци и такси, актуални към момента
на съставянето му. Дали вземанията са погасени или не по давност е следвало да
бъде преценено в производството, установяващо дължимостта и изискуемостта на
задълженията.
С оглед изложеното по-горе и
изхода от делото, доказателствените искания на жалбоподателите са неотносими
към спора и следва да се оставят без уважение.
С оглед изложеното съдът
намира, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
извършеното от ЧСИ № 858 – У.Д. разпределение от 10.10.2011г. - отменено като
незаконосъобразно, като бъде извършено ново такова съобразно обективираните в
настоящото решение съображения.
Така мотивиран и на основание
чл. 263, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло извършеното на 10.10.2011г. по изпълнително дело №
20118580400013 на ЧСИ № 858 – У.Д. разпределение на сумата от 141525,00 лева,
като вместо това ИЗВЪРШВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на постъпилите
въз основа на проведена публична продан на недвижим имот в град **********, ет.
3, с описано разпределение, съседи, прилежащи площи и права, и запор върху
трудово възнаграждение по изп. д. № 20118580400013 на ЧСИ № 858 – У.Д. 141525,00
лева, както следва:
СУМА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ 141525,00 лева
І. Вземания с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1. В полза на взискателя „У.Б.“ АД:
а) разноски за образуване на
изп.дело и възбрана 60,00
лева;
Общо: 60,00
лева.
2. В полза на ЧСИ № 858 – У.Д.:
а) такса за налагане на
възбрана 15,00
лева;
б) разноски за оценка на
недв. имот 144,00
лева;
в) такса за опис по т. 20
ТТРЗЧСИ 2700,00
лева;
г) такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (след
присп. на таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ) 1320,26 лева;
Общо: 4179,26
лева.
ІІ. Вземания с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД:
1. В полза на взискателя С.О.– Д „ПАМДТ“:
а) вземания за местни данъци
и такси 357,71
лева;
б) вземания за местни данъци
и такси 357,71
лева;
Общо: 715,42
лева.
ІІІ. Вземания с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД:
1. В полза на взискателя „У.Б.“ АД:
а) законна лихва върху
главницата за период 40883,07
лева;
16.07.2010г.-10.10.2011г.
б)
присъдена по изп. лист договорна лихва 15210,29
лева;
в)
главница 80476,96
лева;
Общо: 136570,32
лева.
Общо разпределена сума 141525,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Решението, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните в незаверен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.