|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
18.02.2019г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Четвърти февруари |
две |
||||||||||||
|
хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
7558 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на ЗАД „ ОЗК- З.“ АД
срещу решение от 19.03.2018г. на СРС, 61 състав, постановено по гр.д. № 29781/16г.,
с което срещу него е уважен иск по
чл.213, ал.1 от КЗ /отм/.
Жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Неоснователно съдът е
приел, че искът е основателен. Счита, че ищецът не е доказал наличието на
покрит риск, както и че застрахователната полица е влязла в сила. Не е представено доказателство, че е извършен оглед на застрахованото имущество.
Такъв документ е изключително важен, за да се установи, дали към момента на
сключване на застрахователния договор
имуществото е било без повреди.
Районният съд не е взел предвид всички събрани доказателства. Във връзка с
твърдението на жалбоподателя, че има изключен
риск е приета преписка, изпратена от
община Белица. В писмото от
последната е посочено, че за бензиностанцията в общината няма
издадено разрешение за поставяне съгласно
Наредба за преместваеми обекти за рекламни и декоративно монументалните елементи
и рекламни дейности на територията на община Белица, тъй като такива не са
поискани от „Л.Б.“ ЕООД. Въззивникът се позовава на чл.211, т.2 от КЗ/отм/.
Счита, че не е доказан механизма на ПТП, както и че претендираният размер на
обезщетението е завишен.
Затова моли въззивния съд да
отмени атакуваното решение като вместо
него постанови друго, с което отхвърли
предявения иск.
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, в
депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Сочи, че
механизмът е установен от приетите автотехнически експертизи.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
иск по чл.213, ал.1 от КЗ/отм/ . В исковата молба ищецът твърди, че на 01.02.2015г. на територията на
бензиностанция „Л.Б.“ ЕООД- обект 058, находящ се в гр. Белица, З.Д.Б.е
управлявал ППС „ МАН“, модел „ 35.362 ВФ“ с рег. № Е******по негова вина, е
реализирал ПТП, при което е причинил щети
на имущество, собственост на „Л.Б.“
ЕООД. Към момента на настъпването им между
това дружество и ищеца е имало
сключена застраховка „Имущества“. С уведомление за щета застрахователят е образувал щета № **********F08023, по която е изплатил
обезщетение в размер на 2 147 лв. на 07.07.2015г. Видно от представения
ДКП, надлежно регистриран в РУ на МВР под № 11/01.02.2015г. е, че
произшествието е настъпило по вина на Златко Божанин, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество. Ищецът е изпратил до ответника регресна покана
за плащане на сумата от 2172 лв. с включени
25 лв. ликвидационни разходи, но плащане не е имало. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати горната сума, в едно със законната лихва върху нея, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда. Претендира разноски.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск. Счита, че
увреждането на имуществото е станало в следствие на случайно събитие, че
настъпилото събитие представлява
изключен риск съгласно Общите условия и Специалните условия по застраховка „Имущество“.
Твърди, че увреденият тотем не е отговарял на изискванията, предвидени в глава I и
глава IV от Наредба за
преместваемите обекти, за рекламните и декоративно- монументалните елементи и
за рекламните дейности на територията на Община
Белица. Затова счита, че ищецът не е следвало да изплаща
застрахователно обезщетение. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Имущество“,
тъй като ищецът не е извършил оглед на имуществото,
подлежащо на З.. Поддържа, че не всички вреди са резултат от процесното ПТП.
Оспорва механизма на произшествието и размера на иска.
С оглед твърденията в
исковата молба ищецът е представил писмени доказателства. От застрахователна
полица №**********F08042 се установява, че между ищеца и собственика на
увреденото имущество „Л.Б.“ ЕООД е
сключена застраховка „Имущество“ валидна от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
Представена е и полица за предходен период, както Специални условия за застраховката.
Не се спори, а и видно от протокол за ПТП от 01.02.2015г. е,
че между ППС „ МАН“ с рег. № Е******при почистване на сняг е станало произшествие, при което е увредено имущество на
бензиностанция – 058, собственост на „Л.Б.“ ЕООД.
В протокол № 2/15г.за
изпълнени СМР по Аварийни ремонти през месец февруари 2015г. е посочена цената
на смененото повредено имущество и
стойността му.
Представени са уведомление
за щета, доклад по щета, с който е определено застрахователното
обезщетение, фактура от 03.04.2015г. във връзка с протокол №
2/15г. за заплатена сума от 2 576, 40 лв. за ремонт на бензиностанция в
гр. Белица, регресна покана до „Б. С.“ ООД, получена на 15.03.2016г.,
регресна покана до ЗАД „ОЗК З.“ АД и
писмо за отказ да се плати поисканата сума .
Не се спори, че на
01.02.2015г. е станало ПТП на бензиностанция, намираща се в гр. Белица, както и
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на застрахования. Безспорно е,
че водачът на ППС „МАН“ с рег № Е******е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника и тя е била валидна при настъпване на ПТП. Това обстоятелство се
установява и представената справка от ГФ.
Не се спри и за вида на
увредено имущество.
По делото са приети писмени доказателства, изпратени от
община Белица.
В хода на съдебното дирене
са приети две автотехнически експертизи, които са изготвени от вещите лица Й.Й.и
В.Д.. В заключенията си експертите са
отговорили на едни и същи въпроси относно механизма на ПТП, стойността на
уврежданията по пазарни цени, както и че те са в причинна връзка с произшествието. Увредените рекламен тотем и указателни табели са се
намирали извън платното за движение. Вещите лица са посочили, че не могат да определят скоростта на движение
на ППС- снегорин, тъй като няма достатъчно данни.
Съдът възприема заключенията
като компетентни, безпристрастни и
непротиворечиви.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят М. работи в „Л.Б.“ ЕООД и работата му е свързана
с бензиностанция „Белица“, която се намира
на пътя за гр. Разлог. Знае за инцидента, но не е бил пряк
свидетел. Извикали са го и той е отишъл на място. Подписът за участник
„Б“ е негов. Свидетелят е регионален представител на „Л.Б.“ ЕООД за югозападния район. При преминаването на
едни от снегорините с видимо висока скорост и със спуснато гребло и мокър сняг
е счупил 2 табла- за вход и изход, и 3 секции от ценовата мачта. Свидетелят е
видял това на записите от камерите.
Извикали са полиция и по записите от
камерите са видели номера на автомобила. Впоследствие е бил намерен. Свидетелят заявява, че шофьорът е
заявил, че само той управлява ППС. На записите от камерите се вижда как минава
снегорина и табелите падат.
Свидетелят твърди, че при тях е
практика, когато има някакви следи от предходни увреждания, да се подменят своевременно. Не знае на
какво разстояние от пътното платно се намират табелите.
Съдът възприема показанията
на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и
обстоятелствата, които излага.
Районният съд е уважил изцяло предявения иск.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна
съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.213, ал.1 от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася
служебно по допустимостта на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд следва да се
произнесе по наведените доводи в жалбата
и в тази връзка съдът излага следното: С плащане
на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение. За да се осъществи суброгацията е
необходимо да е налице следния фактически състав: валиден застрахователен
договор по имуществена застраховка между
застрахователя и увреденото лице,
настъпило застрахователно събитие и платено застрахователно
обезщетение. В тежест на ищеца е да установи, че тези предпоставки са налице. Няма пречка суброгационния иск да
бъде предявен и срещу застрахователя на причинителя на вредите по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Следователно трябва да се установи, че
между тях съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, както
и наличието на елементите от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на деликвента. По
делото не се спори относно следните обстоятелства: настъпилото ПТП, плащането
на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахования по имуществената
застраховка, наличието на застраховка „гражданска отговорност“ между въззивника и причинителя на вредите, както и относно увреденото имущество.
Първият спорен въпрос е за
това, дали имуществената застраховка е влязла в сила. Разпоредбата на чл.187 от КЗ/отм/ изрично
посочва кога застрахователният договор влиза в сила, а именно след плащане на
цялата дължима премия или на първата
вноска от нея при разсрочено плащане, освен ако със закон е предвидено или в договора е
уговорено друго. В случая в застрахователната полица не е уговорен друг
момент на влизане в сила на застраховката „Имущество“. В раздел ХI, т.1 от Специалните условия е предвидено като право на застрахователя да
извърши оглед на имуществото, подлежащо на З. преди сключване на
застрахователната полица, както и по време на действието й. Предвидено е едно
негово право, което той може да упражни и това зависи изцяло от
неговата воля. Неупражняването му не
може да рефлектира върху влизането в
сила на застрахователния договор за застраховка „Имущество“ и извършването на огледа не е условия, обуславящо началото на
застрахователното правоотношение. Неизвършването на оглед не може да се отрази
на застрахования и да освободи застрахователя от отговорност. Не се спори,
че застрахователната премия е заплатена от застрахования, което означава,
че застрахователният договор е влязъл в
сила и е бил валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За да се изплати обезщетение на застрахования е необходимо да
е налице покрит риск, за който да се ангажира отговорността на застрахователя. Според раздел II, т.5 на Специалните условия
застраховката допълнително покрива и
увредено застраховано имущество при удар с ППС
или животно, непринадлежащи на
застрахования или на лица, работещи при него.
В случая настъпилото събитие изцяло отговаря на дефинираното
в горната разпоредба. Няма данни, за да се приеме, че са се осъществили факти, които да изключват отговорността на
застрахователя и които са предвидени в раздел VIII „Общи изключения“.
От доказателствата по делото
– приетите две заключения на автотехнически експертизи и показанията на
разпитания свидетел, се установява по
безспорен начин механизмът на ПТП, както и че всички вреди по застрахованото имущество са във връзка с него.
Жалбоподателят се е позовал в жалбата си на чл.211, т.2 от КЗ/отм/ като счита, че застрахованият не е изпълнил задължението си по Наредба за преместваеми
обекти за рекламни и декоративно – монументалните елементи и рекламни дейности
на територията на община Благоевград и
не е поискал разрешение за поставяне на увредените елементи. Фактическият състав на горната разпоредба,
при осъществяването на който, застрахователят може да откаже да плати застрахователно
обезщетение включва следните предпоставки: неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, то да е значително с оглед интереса на
застрахователя, да е било предвидено в закон или в застрахователния договор и
настъпването на застрахователно събитие да е в причинна връзка с неизпълнение
на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и настъпването на застрахователно събитие да съществува пряка причинно-
следствена връзка./ Р № 86/18.07.2014г. по т.д. № 2230/13г., ВКС, II т.о., Р № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/12г.
на ВКС, I т.о. /.
Видно от писмото на община Белица
е, че не е издавала разрешение на „Л.Б.“ ООД съгласно Наредба за преместваеми обекти, рекламни
и декоративно -монументални елементи и рекламни дейности на територията на община
Благоевград, приета с Решение № 10 по протокол № 6/26.04.2013г., изменена през
2017г., действаща и за община Белица. Съдът трябва да направи преценка дали
неизпълнението на задължението на
застрахования да получи разрешение за преместваем обект, каквито представляват
увредените табели по смисъла на чл. 6 и пар.1, т.1 от ДР на цитираната наредба,
е значително с оглед интереса на застрахователя и то да е в пряка връзка с
настъпване на застрахователното събитие.
С оглед приетото от автотехническите експертизи за механизма на произшествието се налага
изводът, че неизпълнението на задължението за искане на разрешение за поставяне
на увредените табели не е значително с оглед интереса на застрахователя и то не
е в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие.
Вещите лица са категорични, че
увреденото имущество се намира извън пътното платно, което е предмет на
почистване от сняг от увреждащото ППС.
Т.е. то не е било в обхвата на дейност
на почистващият пътното платно снегорин и застрахования като го е поставил на
това място не е допринесъл за настъпване на произшествието. По делото е установена стойността на вредите
по пазарни цени и тя значително
надвишава претендираната сума. Затова
искът е основателен и доказан изцяло заедно с ликвидационните разходи.
Поради изложеното решението на районния съд
трябва да бъде потвърдено.
Разноски на жалбоподателя не
следва да бъдат присъждани.
Такива се дължат на ЗАД „Б.В.И.Г.“ в размерна 458, 44лв. като е
неоснователно възражението на жалбоподателя по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.03.2018г. на СРС, 61
състав, постановено по гр.д. № 29781/16г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ********, гр. София,
ул. „************да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, гр. София, пл. ********и
със съдебен адрес:*** чрез адв. Ал. Б. сумата от 458, 44 л. / четиристотин
петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски по делото пред
СГС.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|