Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, …август 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав,
в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар
Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№ 85 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В
исковата си молба ищецът „Ч.С.П.Б.2“ ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.П.К.,
твърди, че е дружество, което са занимава с изграждане и експлоатация на фотоволтаични паркове за производство на енергия от ВЕИ,
чийто едноличен собственик на капитала е немското дружество „Ч.С.“ ООД,
притежавано от друго немско дружество „Д.С.К.“ ООД.Седалищата на тези две
дружества са в гр.Ешборн, Германия и са
представлявани от г-н Ф.Д., който е управител и на дружеството – ищец.
Ищецът
твърди, че на 29.08.2011 година в гр.Ешборн, Германия
е сключен договор за изпълнение на соларен парк Пловдив 1 между „Д.С.К.“ ООД, в
качество на възложител и ответника „И.“ ООД, в качество на изпълнител.По силата
на този договор ответникът „И.“ ООД се е съгласил да изгради фотоволтаична централа „Пловдив 1“ / ФВЕЦ „Пловдив 1“/, находяща се в землището на с.Голям Чардак, обл.Пловдив.На 29.09.2011 година е сключен идентичен
договор за изпълнение на соларен парк Пловдив 1, между ищеца и ответника, а на
30.10.2011 година между същите страни е сключен анекс към строителен проект
Пловдив 1 и Пловдив 2, с който страните са приели следното: от 29.09.2011
година между тези страни съществува договор за изграждане на ФВЕЦ „Пловдив 1“,
възложителят планира да разшири централата с още около 4 МВ и възнамерява да
възложи това на „И.“ ООД, поради което последният изгражда централа за „Ч.С.П.Б.2“
ЕООД в гр.Съединение, с.Голям Чардак, местността „Яковица“, фотоволтаична
централа с обща мощност от 6.6 МВ; двете централи ще бъдат обединени по
отношение на технически изчисления, като общата стойност на поръчката възлиза
на 3 656 000 евро и съответно
валидния по закон ДДС.Страните са се споразумели, че след завършване на
приемането на инсталираната обща инсталация, окончателната сметка за
съответните строителни обекти ще се прави разделно.Предполагаемото завършване
ще се състои през юни 2012 година; вече реализираните плащания за строителните
обекти ще се осчетоводят като авансови плащания, респективно като временно
предоставени средства и ще бъдат уравнявани с окончателна сметка.С окончателна
сметка към нетните суми ще се отрази и съответно валидния ДДС.
Ищецът
твърди, че ответникът „И.“ ООД се е задължил да декларира получения ДДС пред
българските данъчни власти надлежно, в рамките на две седмици след получаване
на плащането от страна на „Ч.С.П.Б.2“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че на 06.08.2012 година ответникът „И.“ ООД е издал фактура №192 с
данъчна основа от 1 270 250 евро ( 2 484 392,15лв ) и ДДС в
размер на 254 050,11 евро ( 496 878,83лв ) във връзка с дължимото
възнаграждение за извършените СМР по изграждане на ФВЕЦ „Пловдив 1“.ДДС-то в
посочения размер е било платено от ищеца на ответника на 23.08.2012 година,
който факт се установява от банково извлечение от сметката на ищеца в евро.
Ищецът
твърди, че действията на ответното дружество са били в противоречие с
разпоредбата на чл.82, ал.2,т.3 ЗДДС, защото в този случай ответникът не е
следвало да начислява ДДС за съответната доставка, а същото е следвало да бъде
начислено и внесено от ищеца и това е така, тъй като ответникът не е данъчно
задължено лице, което е установено на територията на Република България,
доставката е с място на изпълнение на страната и е облагаема, а получателят на
доставката – настоящият ищец е регистриран по ЗДДС.
Ищецът
твърди, че фактурата не съдържа пореден 10-разряден номер, не е представена на
бълг. език, данъчната основа и размерът не са посочени в български лева, не е
коректно заверена.
Ищецът
твърди, че действията на ответника са недобросъвестни и увреждащи ищеца, след
като ответното дружество е поело неколкократно
задължение да декларира полученото ДДС по фактура №192/06.08.2012 година.Твърди,
че ответникът го е „притиснал“ да заплати това ДДС, макар и да е знаел, че
такова плащане не следва да се извърши, като едновременно с това е поел
задължение незабавно да го декларира пред НАП, чрез включването на фактурите в
дневниците си за продажби, съзнавайки, че няма да стори това.
Ищецът
твърди, че фактура №192/06.08.2012 година не е включена в дневниците за
продажби на ответника, няма данни да е сторнирана от
ответника, за което ищецът да е уведомен, за да нанесе корекции в своето счетоводство.
Ищецът
твърди, че действията на ответника са причина за извършена на ищеца данъчна ревизия,
приключила с издаване на ревизионен акт № Р – 22221015009987 – 091 –
001/16.09.2016 година.Този документ съдържа извършените от административния
орган констатации, че не са налице визираните в разпоредбата на чл.68, чл.69 и
чл.71 ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит на ищеца в размер на
496 878,83лв по фактура №192/06.08.2012 година, издадена от ответника. В
резултат на това НАП е установила данъчни задължения за внасяне на ДДС за
периода от 01.08.2012г. до 31.08.2012 година в размер на 544 124, 93 лв- сбор от процесното ДДС по
фактура №192/06.08.2012 година в размер на 496 878,83лв и задължение за
внасяне на ДДС в размер на 47 246,10лв по фактура №194/2012 година, както
и задължение за внасяне на лихва в размер на 207 950,40лв.
Ищецът
твърди, че е извършил плащане към НАП в общ размер на 577 396,19лв, сума, получена
като резултат от компенсация с общия размер на задължение на ищеца към НАП със
задължение на НАП към ищеца за възстановяване в размер на 174 679,14 лв.
Ищецът
твърди, че е поканил ответника да му възстанови тази сума, която е ДДС към
фактура №192/06.08.2012 година и лихвите в размер на 207 950,40лв,
поканата е отправена по факс, получен от ответника на 21.09.2016 година, както
и лично, на ръка на 23.09.2016 година.Фактът на получаване се признава и от
управителя на ответника в отговор от 27.09.2016 година, срокът за доброволно
изпълнение е изтекъл на 30.09.2016 година и от 01.10.2016 година ответникът е в
забава.
Ищецът
твърди, че недобросъвестното поведение на ответника е станало причина за
издаване на РА № Р -22221015009987-091-001/16.09.2016година, вследствие на
който е отказан данъчен кредит на ищеца в размер на 496 878,83лв по
фактура №192/06.08.2012г., установени са задължения за внасяне на ДДС в същия
размер и за заплащане на лихва в размер на 207 950,40лв – общата сума е
704 829,23лв, които са погасени към НАП в резултат на извършено прихващане
със задължения на НАП за възстановяване на корпоративен данък и доплащане на
остатъка от дължимата на НАП сума, на 29.09.2016г.
Ищецът
твърди, че с извършените погасявания – чрез прихващане и плащане – за ищеца са
настъпили вреди- намаляване на неговото имущество със сумата от 704 829,23
лв.Твърди, че това намаляване на активите е в пряка причинно- следствена
връзка с отказания данъчен кредит в размер на 496 878,83лв по цитираната
фактура, за което отговорност носи ответникът.Това е така, тъй като той е
начислил ДДС по фактура №192/06.08.2016г. в противоречие с нормата на чл.82,
ал.2,т.3 ЗДДС.Последното произтича от факта, че ответникът е данъчно задължено
лице, което не е установено на територията на Република България, доставката е
с изпълнение на територията на Република България и е облагаема, а получателят на доставката / ищецът/ е
регистрирано по ЗДДС лице.Твърди, че действията на ответника са
недобросъвестни и това е така, защото ответникът е притиснал ищеца неправилно
да заплати ДДС по процесната фактура, а управителят
на ответника съзнателно е заблудил ищеца посредством имейл от 21.08.2012г., че
незабавно ще декларира тази фактура в НАП, като тя всъщност никога не е
намерила отражение в дневниците за продажби за м. август 2012 година, въпреки,
че е издадена на 06.08.2012 година, а процесното ДДС
е заплатено от ищеца на 23.08.2012 година.
Деянието
е вредоносно и поради това, че ответникът не е сторнирал
процесната фактура в частта касателно
ДДС, а това е възпрепятствало ищеца да предприеме корекции, които да са
предотвратили издаване на РА.
Деянието
е вредоносно за ищеца и поради това, че ответникът не е изпълнил задълженията
си по т.5 на подписаното като анекс между страните споразумение, съгласно която
точка е следвало до декларира получения ДДС пред българските данъчни власти в
рамките на две седмици след получаване на плащането.
Моли
съда след като се убеди във верността на изложеното, да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати претендираното
обезщетение от 704 829,23лв – главница, като претендира и обезщетение за забавеното
и плащане за периода на забава – от 01.10.2016г. до 11.01.2018
година.Претендира и разноските по това дело.
В
срока за отговор ответникът не спори по допустимост на предявените искове.
Оспорва
тяхната основателност и в тази връзка противопоставя следните възражения:
Твърди,
че не са налице елементите от състава на деликта,
съобразно нормата на чл.45 ЗЗД, оспорва и да са налице елементите от
осъдителната претенция по чл.82 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Твърди,
че точката от допълнителното споразумение 8 анекс към договора, обвързал
страните по делото, на която се позовава ищеца е нищожна като противоречаща на
нормата на чл.82, ал.2,т.3 ЗДДС.
Въвежда
и възражение за изтекла погасителна давност, намиращо основанието си в нормата
на чл.110 във връзка с чл.114 и чл.120 ЗЗД, касателно
периода от датата на издаване на фактурата от 06.08.2012 година до датата на
постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2018 година.В тази връзка твърди,
че за спора е ирелевантна датата на издаване на РА.Твърди,
че издаването на РА е на база ЗДДС и Директива 206/112 ЕО, а това означава, че
липсва противоправно деяние и вреда от него, защото
извършеното от ищеца плащане е изпълнение на вмененото от ЗДДС задължение на
ищеца да внесе дължимия данък, а лихвата е санкцията за ненавременното
изпълнение на това задължение.Незнанието на закона от страна на ищеца не може
да се вмени във вина на ответника.
Ответникът
оспорва верността на изложените от ищеца факти:
Твърди,
че плащането на ДДС не е причинило на ищеца вреда, както и че това плащане не е
резултат от действия на ответника; оспорва да е действал недобросъвестно;
посочената фактура №192/06.08.2012 година не отговаря на изискванията на чл.114 ЗДДС и представлява издаден от ответника документ за разчет на стойността на
цялата основна поръчка по договора, в който е отразено приспадане на получените
авансови плащания и е посочена дължимата остатъчна сума в размер на
254 050,11 евро и ето защо не е включен в дневниците за продажби; в самия
документ е посочено, че следва да се преведе изравнителна стойност на
посочената банкова сметка; ***, че не е бил надлежно информиран за извършеното сторно на фактура №192/06.08.2012г., което му е дало
основание да включи фактурата в дневниците за покупки.Твърди, че ищецът е бил
надлежно информиран по имейл на 13.09.2012г. в 12,48 часа, изпратен на
служителя на ищеца г-жа Р. П., като в прикаченото към него писмо от същата дата
изрично е посочено извършване на сторно в
съответствие с изискването на принципа на обратно начисляване.Писмото е
изпратено и на адрес за кореспонденция между страните в Ешброн.Такова
писмо е изпратено и на 14.09.2012 година, както и писмо от 21.12.2012 година, с
което ищецът е надлежно уведомен, че със сумата преведена от него по так. нар. фактура в размер на 254 050,11 евро
ответникът прави прихващане с дължими му суми по фактури №№: 163/2012;
301/2012; 326/2012, включени в дневниците за покупки при ищеца.
Тъй
като между страните, твърди ответникът, не се спори, че фактура №192/2012г.
няма качество на фактура, то за нейното сторниране не
се прилагат правилата на чл.116 и сл. ЗДДС.
Ответникът
твърди, че по извършеното сторно и прихващане от
него, ищецът не се е противил и не е направил никакви възражения.
По
извършеното сторно, прихващане от негова страна е
налице влязло в сила Решение №1793 от 16.03.2016г. на АССГ, първо отделение,
6-ти състав, с което е отменен Р №**********/29.08.2013 година.
Ето
защо твърди ответникът тезата на ищеца, че е бил заблуден от ответника е
невярна.Ищецът не е следвало да включва този документ, поради това, че не е
фактура по смисъла на ЗДДС в дневниците за покупки, да ползва неправомерно
данъчен кредит, вследствие, отказан му от НАП и за което му е наложена
санкция.Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността и,
намери за установено следното:
Не
се спори между страните по отношение на следните факти: че между страните сключен договор за изработка на 29.09.2011
година, изменен с анекс от 30.10.2011 година; че ответникът е издал документ на
06.08.2012 година, наименован „окончателна фактура
№192/2012“ на стойност 254 050,11 евро; нито, че тази сума е платена от
ищеца на ответника на 23.08.2012година; както и че на ищеца е издаден РА № Р
-22221015009987-091-001/16.09.2016година, както и относно погасяване на
задълженията по този документ от страна на ищеца.
Въз
основа на представения от ищеца договор за изпълнение на соларен парк Пловдив 1
се установява, че същият е сключен между
страните в това производство.Има за предмет изграждане на фотоволтаична
централа, от страна на „И.“ ООД, на точно обозначените в приложение 2 свободни
площи на Голям чердак, Пловдив, България, съгласно
валидния план и валидните разрешения за присъединяване от EBN ( приложение 9), включително всички
валидни условия на това разрешение. Уговореното възнаграждение на изпълнителя е
сумата от 1 114 450,56 евро, на пет вноски, всяка, представляваща
процентно сума от общия размер на вземането, дължима след извършване на
описаните СМР, а окончателно плащане в размер на 10% се дължи след приемане на
цялата мощност, при свързване на пробни изпитания за не повече от 72 часа,
предвид съдържанието на параграф 9 от договора – параграф 5 от договора.Страните
са уговорили срокове за изпълнение и санкции при неизпълнение.С разпоредбата на
параграф 9 от договора са приели, че фактурите се обозначават и се изготвят
кумулативно според обозначението им като междинно или окончателно плащане.Междинните
плащания се извършват в размер на 100% от сумата по фактурата в срок от 14 дни
след нейното получаване.При окончателната фактура се договора задържане като
гаранция 5% след приемане на строителните дейности и тази сума се изплаща след
изтичане на гаранционния срок.
С
анекс към договора страните се съгласяват възложената работа да бъде увеличена
като обем.
По
делото е представен документ (лист 74) наименован
окончателна фактура №192/2012г. за проект строителен обект Пловдив 1, с период
на плащане август 2012 година и стойност на поръчката 1 270 250,56
евро.Съгласно този документ ответникът е посочил като дължима сума от
254 050,11 евро, представляваща остатък от стойността на поръчката след
приспадане на получени авансови плащания.Посочено е, че сумата по фактурата е с
незабавен падеж на плащане и следва тази изравнителна сума да бъде преведена в
посочената в документа банкова сметка.***е получени авансови плащания –
предварително предоставени средства, представляващ приложение към фактура №192/06.08.2012
година.Представено е доказателства за това, че на 23.08.2012 година тази сума е
преведена по банковата сметка на ответника ( лист 77 от делото).
От
събраните по делото доказателства са установява, че на двете дружества- страни
в това производство – е извършена данъчна ревизия.И двете ревизии са приключили
с издаване на ревизионен акт.
По
делото е представено заверено копие от Ревизионен акт № Р –
22221015009987-091-001 от 16.09.2016 година на ТД – София на НАП, с който са
установени задължения на ищеца „Ч.С.П.Б.2“ЕООД
през данъчен период август 2012 година в размер на 496 878,83лв по фактура №192/2012 година от 06.08.2012 година,
издадена от „И.“ ООД и отразена в дневника с №1/**********/06.08.2012година. Дължимостта на ДДС-то в този размер е обоснована от проверяващия
орган с това, че издаването на фактурата от страна на „И.“ ООД само по себе си
не е доказателство за доставка към „Ч.С.П.Б.2“ЕООД без зад тях да стоят
неопровержими доказателства за правомерността на издаването и правомерността на
начисляването на данъка.Съгласно разпоредбата на чл.25 ЗДДС доставка, извършена
от задължено лице се окачествява като данъчно събитие.На датата на възникването
му се поражда задължение за регистрираното лице да начисли данък и корелативно
свързаното с него право да получателя да ползва данъчен кредит. При условие, че
е издадена фактура и е начислен данък, без да е налице фактически извършена
стопанска операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид
разпоредбата на чл.68, ал.1,т.1 ЗДДС във връзка с чл.9 от същия закон съгласно
разпоредбите на чл.68, ал.2 ЗДДС.Правото на приспадане на данъчен кредит
възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем и съгласно
чл.69, ал.1,т.1 ЗДДС лицето има право да приспадне данъка за стоките и
услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставило
или предстои да му достави.Данъчният орган е установил, че процесната
фактура е по проект „Фотоволтаична централа Пловдив
1“, съгласно сключен договор от 29.08.2011 година с обща стойност на поръчката
бруто 1 524 300, 67 евро, приспадане на получените авансови плащания
в размер на 1 270 250,56 евро плюс 20% български ДДС.Стойността на
услугите, доставени от „И.“ ООД на „Ч.С.П.Б.2“ЕООД по договора са в размер на
127 250, 56 евро без ДДС.Толкова е посочената стойност на поръчката и във
фактурата.Няма спор, че тези услуги са извършени на обект на територията на Република България и „И.“
ООД е получил авансови плащания.Данъчните събития – извършване на услугите по
този договор са настъпили в предхождащ ревизията период – м. юли – м. декември
2011 година, когато са правени авансовите плащания и е издадена окончателната
фактура. „И.“ ООД е регистрирано по ЗДДС задължено лице в България считано от
22.11.2011 година. Данъчният орган е посочил, че съгласно разпоредбата на
чл.82, ал.2,т.3 ДДС, когато доставчикът на услугите не е установено в България,
а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема,
данъкът е изискуем от получателя.В акта на административния орган се съдържат
констатации относно договорните отношения между двете страни, извършените
доставки и издадените между тях първични счетоводни документи. Данъчната администрация
е приела, че ревизиращите законосъобразно и обосновано са предложили да бъде
отказана правото на данъчен кредит на ищеца в размер на 496 878,83лв по
фактура №192/2012 от 06.08.2012 година, издадена от ответника „И.ГмбХ“, отразена в дневника за покупки на ищеца „Ч.С.П.Б.2“
ЕООД. По делото няма спор, че РА е влязъл в сила касетелно
отказан данъчен кредит в размер на 544 124,93лв.Както няма спор и че
ищецът е заплатил дължимия данък, ведно с лихвата за забава в полза на бюджета.
От
представеното заверено копие от Решение №1793/16.03.2016г., постановено по адм.д.№2637/2014г. по описа на АССГ, се установява, че
настоящият ответник е обжалвал РА №**********/29.08.2013 година, с който се
установяват задължения по ЗДДС за данъчен период м.август 2012 година и в този
процес съдът и приел, че основен въпрос по делото е дали настоящият ответник е
издал законосъобразно фактура №192/06.08.2012 година и дължи ли начисляване на
ДДС във връзка с тази фактура. Приел, е, че начисляване на ДДС по тази фактура
е незаконосъобразно, поради липса на данъчно събитие, осъществено в ревизирания
период и преди него.Съдът е приел, че прилагайки правилото на чл.82, ал.2,т.3 ЗДДС за „И.ГмбХ“ , в качеството му но доставчик, не е
изискуем, на основание чл.82, ал.1 ЗДДС данък за услугите, описани в процесната фактура и този данък не следва да бъде посочен в
документа. Съдът е приел, че ДДС е изискуемо от получателя на фактурата „Ч.С.П.Б.2“
ЕООД.В мотивите на постановеното решение съдът е приел, че не е налице
основание за издаване на фактурата, поради което тя е сторнирана
от издателя и настоящ ответник.Това сторниране е
установено в хода на процеса, като за ефекта на сторнирането
е без значение, че не е посочено съответното основание от българския ЗДДС
(чл.11 ЗДДС), доколкото е доказано изявление на дружеството за тази корекция,
отразено е в счетоводството му и е съобщено на получателя на фактурата. Съдът
е съобразил в тази връзка и това, че в по-късно издадена фактура, плащането на
ДДС в размер на 254 050,11 евро, на 23.08.2012 година от получателя(Ч.С.П.Б.2“ЕООД)
към жалбоподателя е приспаднато с фактура №301/2012г., издадена от „И.“ООД във
връзка със строителен проект „Пловдив 2“.Изхождайки от ЗДДС и Директива
2006/112, съдът е приел, че всеки, посочил ДДС във фактура дължи същия, стига
да има гаранции, че ако това е грешно начислен ДДС, той може да се коригира. В
мотивите си административният съд е посочил, че СЕС е приел, с оглед
осигуряване на неутралитета на ДДС, че държавите-членки имат възможността да
уредят корекции на фактуриран данък-при положение, че издателят на фактурата
докаже своята добросъвестност. Съдът е приел, че сторно
документът, издаден от „И.“ООД през септември 2012 година изпълнява
изискванията на чл.116, ал.1 ЗДДС за анулиране и уведомяване на другата страна
за анулирането.Съдът е приел, че издателят на документа е установил своята
добросъвестност и поради това разполага са възможността да коригира грешно
издадената фактура, поради което е отменил атакувания РА в частта за установено
ДДС в размер на 473 174,26лв за данъчен период м.август 2012 година и
съответната лихва за забава. Решението е влязло в сила на 06.04.2016 година.
Във
връзка с процесната фактура №192/06.08.2012 година и
нейното отразяване в счетоводството на двете дружество, както и по други
въпроси, по делото е допусната и изслушана ССчЕ,
която въз основа на документите по делото и с представени от счетоводството на
ответника копия от допълнителни фактури, вещото лице С.М. е достигнало до
следното заключение:оригиналът на фактура 0192/06.08.2012 година е на немски
език, номерът на фактурата не е десетразряден, а
данъчната основа на доставката и ДДС са посочени на отделни редове; на
23.08.2012 година в 15,45 часа ищецът е издал превод на сумата от
254 050,11 евро( поради това, че е сторнирана на
13.09.2012 година фактура №192/06.08.2012 година не е отразена в дневника за
продажби на „И.“ ООД за м. август 2012 година.Получаването от „Ч.С. Преджект България 2“ ЕООД на сумата по фактура
№192/06.08.2012 година в размер на 496 878,83лв не подлежи на деклариране
пред НАП, защото съгласно закона подлежат на деклариране извършените пред даден
данъчен период доставки на стоки и/ или услуги, а не получени плащания по тези
доставки. Вещото лице е констатирало, че срещу получената сума в счетоводството
на ответното дружество са прихванати задължения на „Ч.С.п.Б.2“ ЕЕОД по други
фактури, доставките, по които подлежат на деклариране пред НАП.Вещото лице е
получило информация от счетоводството на ищеца, че дружеството не е надлежно
уведомено за сторниране на процесната
фактура №192 от страна на „И.“, поради което не е извършило корекция за тази фактура.
Вещото
лице е установило, че ищецът е заплатил на ТД на НАП сумата от
577 309,19лв, представляваща установени с РА № Р –
22221015009987-091-001/16.09.2016 година задължения за довнасяне –
396 445,79лв и лихви за просрочие в размер на
207 950,40лв.Вещото лице е получило информация от ищеца, че не е бил
уведомен от ответника за прихващане на сумата от 254 050,11 евро по
фактура №192/06.08.2012 година със задължения по издадени от ответника фактури
№№ 163/2012г.; 301/2012 и 32682012 и такова прихващане не е било осчетоводявано
от ищеца.Вещото лице е посочило, че размерът на претендираната
лихва за забава за периода от възникване на задължението за внасяне на процесното ДДС – 14.12.2012 година до издаване на РА е
99 191,83 евро.Вещото лице е констатирало, че издателят на процесната фактура №192/06.08.2012 година не е включил
документа за дневниците за продажби, като причина за това е сторниране
на фактурата, а ищецът е включил фактурата в дневниците за покупки, което е
оказало влияние върху крайния резултат на съответния данъчен период- ДДС за
внасяне или за възстановяване, което в конкретния случай е довело до това
ищецът да ползва данъчен кредит в размер на сумата от 496 878,83лв,а в
резултат на издаване на описания по- горе РА, ползването на този кредит е
отказано от данъчната администрация.
Вещото
лице е посочило, че сторниране на фактура
№192/06.08.2012 година е извършено със сторно-
фактура №192/13.09.2012 година.Вещото лице е посочило, че фактура
№192/06.08.2012 година не отговаря на изискванията на чл.114, ал.1,т.2 ЗДДС и
по същество тя дублира съдържанието и стойността на доставките на фактурите,
фигуриращи в приложението на тази фактура.
Заключението
е прието от съда като годно доказателствено средство,
дадено незаинтересовано и компетентно от вещото лице.
Във
връзка с твърдението на ответника, че е уведомил ищеца за сторниране
на фактура №192/06.08.2012 година, е представено писмо от ответника, изпратено
на ищеца от 13.09.2012 година писмо (лист 211 от делото), с което издателят
уведомява, че сторнира фактура №192/2012, както и че
данъчната служба признава метода Revers -Charge. На 14.09.2012 година ответникът с писмо от тази дата
изпраща на ищеца документ за предприето сторниране на
фактура №192/2012 и моли за съответно осчетоводяване. Към това писмо е
приложено сторно-фактура №192/2012 с указание за
преминаване на данъчно задължение по метода Revers –Charge върху получателя на фактурата. На
21.12.212 година ответникът изпраща на ищеца писмо от тази дата, с което му
изпраща фактура №326/2012 и сочи, че фактура №32682012 разчита с останалата
сума от сторнираната фактура №19282012 и разчетите с
фактури 16382012 и 30182012.
Във
връзка с оспорване от страна на ищеца да е бил уведомяван от ответника за
извършеното сторниране на фактура №192806.08.2012
година, съдът е допуснал изслушване на СТЕ, изготвена от инж.К.Я..В
депозираното пред съда и прието от последния заключение, вещото лице Я. сочи,
че обект на изследване е електронно писмо, изпратено от електронен адрес ****** до електронен адрес ****** на 13.09.2012 година в 12,48 часа.След преглед и
анализ на електронната поща, намираща се на компютърната конфигурация,
предоставена на вещото лице от ответника, вещото лице е установило, че в
изходяща пощенска кутия на електронен адрес ****** се намира електронно писмо, изпратено до електронен адрес
****** на 13.09.2012 година в 12, 48
часа.Това електронно писмо е придружено с прикачен файл в
PDF.Приложената
фигура от вещото лице към заключението е
идентична с документа на немски език, находящ се на
лист 2012 година.Вещото лице е обобщило, че няма данни въз основа на които да се
отрече възможността , че това писмо и прикачения към него файл да са
достигнали/ респ. да не достигнали до адресата, който е г-жа П.- служител на ищцовото дружество. Причини за липсата на категоричност в
изводите на вещото лице са, че ищецът не е дал достъп на вещото лице до
компютърната конфигурация на ищеца, отдалечеността във време и пространство. В
тази връзка процесуалният представител на ищеца е пояснил на съда, че неговият
клиент няма достъп до имейл –кореспонденцията на своите служители, поради което
съдействие на вещото лице не е оказано.Следва изрично да бъде отбелязан факта,
че в мотивите на решение №1793 от 16.03.2016 година, постановено по адм.д.№263782014Г. по описа на АССГ, стр.9, абзац трети,
административният съд е констатирал, че „…сторно
документът, издаден през септември 2012 година от жалбоподателя )настоящ
ответник) и съобщен на „Ч.С.п.Б.2“ ЕООД, изпълнява изискванията на чл.116, ал.1 ЗДДС за анулиране и уведомяване на другата страна за анулирането.Т.е. налице е
констатация за осъществено надлежно уведомяванена
ищеца от ответника за извършеното сторниране на
първичния счетоводен документ- фактура №192/06.08.2012 година.
По
делото съдът е допуснал и изслушал свидетелски показания на Антйе
Вагнер- Клармот, която дава показания, че документите
на листове 2010 и 2012 от делото сочи, че тези документи носят нейния подпис,
това е нейната електронна поща(******), че писмото на лист 212 от делото и е продиктувано
от управителя на дружеството и носи нейния подпис.Кореспондирала е с г-жа П. по
телефон и с писма.Свидетелката е изготвила и фактурата, която се намира на лист
258 от делото .
По
делото е разпитан в качество на свидетел и М.И., заявява, че е управител на
счетоводна къща, която води счетоводството на ищеца от март 2012 година.Твърди,
че ответникът го е уведомил за това, че му се прави ревизия от НАП и е
констатирано, че ответното дружество неправомерно е издало фактури и че
данъчните органи са постановили, че тези фактури следва да се сторнират.Това се е случило през месец август и на мястото
на старите фактури – всички били сторнирани, след
което са издадени две нови с включен ДДС.Твърди, че през 2016-2017 година от
НАП са се свързали с тях и е направена ревизия по сделката.От НАП казали, че
данъкът, който са възстановили, следва да бъде платен, защото „И.“ са сторнирали въпросните фактури, поради което ищецът няма
право на данъчен кредит. Свидетелят сочи, че осъществява счетоводната дейност
въз основа на документите, които му представя неговия клиент, а не ответника,
като сочи случаи, при които е получавал документи и от „И.ГмбХ“,
което е немско дружество.
По
делото няма спор относно това, че ищецът е отправил към ответника покани за
заплащане на процесната сума като обезщетение, който
факт се установява от разменената между страните кореспонденция.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
С
постановеното от съда определение по реда на чл.140, ал.3 ГПК съдът е дал
квалификация на спорното право – чл.45 ЗЗД.Всъщност правилната квалификация на
претенцията за обезвреда е нормата на чл.49 във
връзка с чл.45 ЗЗД, тъй като ответник по иска е ЮЛ, а не ФЛ, за което да се
твърди, че е пряк причинител на вредата.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че
е сезиран с един иск ( макар и да съществуват твърдения за нарушение на разпоредба
на договор, който обвързва страните, липсва искане към съда за осъждане на
ответника за вреди, причинени от неизпълнение на договорно задължение) и този
иск намира правното си основание в нормата на чл.49 ЗЗД, регламентираща
гаранционно- обезпечителната отговорност на ЮЛ за чужди противоправни
действия.
За да възникне тази имуществена отговорност
е необходимо да бъдат установени следните предпоставки на закона: вреда,
причинена на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил работа, тази
вреда да е причинена при или по повод изпълнение на възложената му работа и да
е налице вина на това лица за причинените на ищеца вреди.
Конкретното твърдение на
ищеца е, че е понесъл загуба, изразяваща се в намаляване на стойността на
активите му и че това
намаляване на активите е в пряка причинно- следствена връзка с отказания
данъчен кредит в размер на 496 878,83лв по цитираната фактура, за което
отговорност носи ответникът.Това е така, тъй като той е начислил ДДС по фактура
№192/06.08.2016г. в противоречие с нормата на чл.82, ал.2,т.3 ЗДДС.Последното
произтича от факта, че ответникът е данъчно задължено лице, което не е
установено на територията на Република България, доставката е с изпълнение на
територията на Република България и е облагаема, а получателят на доставката / ищецът/ е
регистрирано по ЗДДС лице.
Относно
елементите от състава на претенцията:
Намаляване на активите на ищеца в резултат на извършено от негова страна
плащане на данък и лихви за забава, общо
в размер на претендираната сума от 704 829,23лв,
е установено в хода на процеса.Причината за това плащане е отказаният от
данъчната администрация данъчен кредит на ищеца.
По отношение на наличие на причинна
връзка.
При условие на пълно главно доказване
ищецът следва да установи, че от деяние на работник или служител на ответника,
явяващо се противоправно, е настъпила вредата, чиято обезвреда
дири.
По своята същност причинната връзка
представлява отношение на зависимост, при която деянието ( действие или
бездействие) предпоставя настъпване на
вредата.Следователно ищецът при условие на пълно и главно доказване следва да
установи, че деянието е вътрешно необходимото събитие(неслучайно), свързано с
настъпване на неблагоприятните за него последици, поради което вредата се явява
пряк резултат от това деяние.Т.е. следва да се установи, че деянието е
достатъчно и необходимо условие за настъпване на вредата и без неговото
съществуване за ищеца не би настъпил неблагоприятен в имуществено отношение
резултат.
В настоящия случай ищецът твърди, че
ответникът е начислил ДДС в процесната фактура
№192/06.08.2012 година, което е дало основание на ищеца да я включи в дневника
си за покупки и въз основа на това да се
възползва от данъчен кредит.Т.е. твърдението на ищеца е, че издаването на
фактурата е довело до това той да ползва данъчен кредит, а сторнирането
на фактурата от страна на ответника е основание този данъчен кредит да му бъде
отказан.
Действително ответникът е посочил в тази
фактура ДДС и това е станало през август 2012 година, но още на следващия месец
е извършил сторно на първичния счетоводен документ,
със сторно-фактура №192/13.09.2012 година. Правомерността
на осъщественото от ответника сторно е установена от
административния съд с постановеното от него решение по адм.дело
№2637/2014г. по описа на АССГ. Нещо повече ответникът е уведомил ищеца за тази последваща счетоводна операция, за да може ищецът да
приведе счетоводните си записвания съобразно изискванията на закона- в
съответствие с разпоредбата на чл.82, ал.2,т.3 ЗДДС, която повелява, че лице-
платец на данъка е получателя на доставката, ако доставчикът е данъчно задължено лице, което не
е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение
на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя
по доставката при посочените от
закона хипотези. Това означава, че дори и ответникът неправилно да е посочил
ДДС в издадената фактура №192/06.08.2012 година, то данъчно задължено лице ще е
ищецът като получател на доставката. В настоящия случай административният съд е
приел, че ответникът е бил добросъвестно лице, което има право да коригира
издадения от него първичен счетоводен документ и осъществената от него операция
е допустима от закона. Ответникът е уведомил ищеца за извършеното сторно, който факт се установява от заключението по СТЕ,
което дава положителен отговор на това дали електронното писмо на ответника в
тази насока е достигнало да ищеца. Липсата на категоричност у вещото лице е предпоставена от това, че ищецът не е дал достъп на вещото
лице да установи дали това писмо е постъпило в електронната система на
служителя на ищеца П., но изложените от ищеца причини за липса на съдействие не
са основание да не се съобрази изводът на вещото лице, че няма основание да се
приеме, че писмото не е получено от П., за която няма спор, че е служител на
ищеца. Ето защо не може да се приеме, че е налице противоправно
поведение от ответника, представляващо бездействие ( неуведомяване за сторното на процесната фактура),
което се явява пряка, необходима и единствена причина за настъпилите вреди в партимониума на ищцовото
дружество. Всъщност плащането от страна на ответника на задължението, което е
установено с РА№Р-22221015009987- 091 – 001/16.09.206 година е изпълнение на
дължимото от страната поведение, защото представлява плащане на публичноправно задължение, свързано с осъществяваната от
този търговец дейност. Данъчният кредит е сумата на ДДС по получени доставки
или авансови плащания за бъдещи покупки, която регистрирано по ДДС лице има
право да приспадне от дължимия данък за внасяне по извършени от нето облагаеми
доставки. Следва да се отбележи и това, че тезата на ищеца, че ако ответникът
не е включил във фактурата ДДС-то, то за ищеца няма да е възникнало право на
данъчен кредит, не може да бъде споделена, защото задължението за плащане на
ДДС, произтича от закона. Дължимият ДДС не е платен. В резултат на
осъществената ревизия е установено, че същият е дължим, поради което следва да
се плати на фиска, ведно със законната лихва за
забава и тази дължимост не е предопределена от
поведението на ответника. Тази дължимост е във връзка
с осъществената от страните по делото търговска дейност, но тази дължимост произтича от закона, а не от поведението на
ответника.Следва да се направи разграничение за естеството на правоотношенията,
в които е влязъл ищеца – от една страна същият е в договорни връзки с
ответника, но едновременно с това същият е и във финансовоправни
отношения с държавата, регламентирани ( в настоящия случай ) от ЗДДС и макар и
свързани, тези отношения имат различен характер.Данъчните отношения на ищеца с
държавата са източник на задължението му за заплащане на претендираната
от него сума, която твърди, че представлява загуба.Настоящият състав намира, че
платената от ищеца сума, макар и водеща до намаляване на неговите активи, не
представлява вреда за него, тъй като задължението за внасяне на ДДС произтича
от закона и след като са налице основанията за неговото плащане, то този данък
следва да бъде понесен като тегоба от търговеца, а несвоевремното
му плащане, води да начисляване на лихви. Следователно не поведението на
ответника ( действие – издаване на фактура №192/06.08.2012 година с начислен в
нея ДДС и/ или бездействие – липса на съобщение от ответника за сторниране на фактурата) се явяват предпоставки за дължимостта на платената от ищеца сума и лихвите за забава
за това плащане, а собственото му поведение – липсата на точно водено
счетоводство и липса на предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Ето
защо съдът приема, че плащане на претендираната
главница не представлява вреда, макар и този разход да води до намаляване
активите на длъжника, то това намаляване е резултат от дължимостта
на данъка, а не от противоправното поведение на
ответника.Защото правото на данъчен кредит е изключено при хипотезата на чл.82,
ал.2,т.3 ЗЗД и дължимостта на данъка от получателя на
фактурата се установява и произтича от
закона.Ето защо настоящият състав не приема тезата на ищеца, че плащането на претендираната главница е в резултат от неправомерното
поведение на ответника и в този смисъл, макар и водещо до намаляване на
активите му не е вреда.Следователно не са налице част от елементите от състава
на осъдителната претенция по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, а именно- вредата и
наличие на причинно-следствена връзка между намаляването на имуществото на
ищеца в резултат на деяния, осъществени от ответника.При така изложеното съдът
намира, че осъдителния иск с посоченото по- горе правно основание, за заплащане
на сумата от 704 829,23лв се явява неоснователно предявен.
Поради извод на съда за неоснователност
на главния иск то този извод предпоставя и извод за
неоснователност на акцесорната претенция с правно
основание чл.86 ЗЗД.
По разноските.
Страните са представили списъци на претендираните разноски съобразно нормата на чл.80 ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер на 64 553,30лв
общо, формирани от заплатена държавна такса в размер на 31 865,62лв,
заплатена адвокатско възнаграждение в размер на 32 137,68лв и заплатен
депозит за ССчЕ в размер на 550лв.
Ответникът претендира разноски в общ
размер на 15 346лв, формирани от допълнителна такса, свързана с превод на
документи от 489лв, допълнителна такса експерти в размер на 1 956лв,
депозит за ССчЕ общо в размер на 1 075лв,
адвокатско възнаграждение в размер на 11 203 лв)платено)
и префактуриране на разходи – 623лв.От тази сума
доказателства за разходи, направени в това производство са заплатеното
адвокатско възнаграждение и депозита за вещо лице – т.е. сумата от 12 278лв.
Изводът на съда за неоснователност на
предявените осъдителни искове предпоставя разноските,
които са направили страните да бъдат разпределени в тежест на ищеца, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски, сторени от него в това производство в размер на
12 278лв.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ч.С.П.Б.2“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 801, със съдебен
адрес ***, чрез адв.П.К., срещу „И.“ ООД, дружество с
ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър Б към Районен съд в
Йена под №HRB 500969, със седалище и адрес на управление Германия, гр.*********,
със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Б. и п.“ – адв.Д.Б.
и адв.А.А., искове с правно
основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди в
размер на 704 829,23лв и обезщетение за забавеното плащане на тази сума за
периода от 01.10.2016 година до 11.01.2018 година в размер на 91 811,06лв-
иск с правно основание чл.86 ЗЗД, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ЗЗД, „Ч.С.П.Б.2“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 801, да заплати
на „И.“ ООД, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър
Б към Районен съд в Йена под №HRB 500969, със седалище и адрес на управление Германия, гр.********,
сумата от 12 278лв, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: