№ 180
гр. Ихтиман, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200503 по описа за 2024 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„*“ ООД е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като при
издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а и
административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Твърди се, че не е
допустимо за извършването на нарушението да бъде издаден електронен фиш. Изтъкнати са
доводи за непропорционалност на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна, чрез юрк. *, оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 30.08.2021 г. в 14,04 часа с устройство № 20031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на АМ „Тракия“, км 54+150 е бил заснет автобус с рег. № *, който се е движел с
посока нарастващ километър. Електронната система е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма подадена тол декларация за преминаването, нито е
закупена маршрутна карта.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, на когото на основание чл.
179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била
заплатена дължимата пътна такса.
От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за автобуса с рег.
№ * няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.
1
Съгласно представената справка от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД, с което
„*“ ООД (видно от приложения по делото договор от 12.03.2020 г. за предоставяне на услуга
за електронно събиране на такси на база изминато разстояние) бордовото устройство за
автоматично таксуване на изминатото разстояние, което е било монтирано в превозното
средство с ППС с рег. № * не е било включено.
От изисканата справка от Национално тол управление се установява, че дължимата
тол такса за сегмента, в който е установено нарушението, е в размер на 0,24 лева.
Предвид възприетото от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен 14-дневеният срок от
получаването на издадения електронен фиш, който видно от приложеното известие за
доставено е връчен на 03.06.2024 г., а жалбата е подадена на 12.06.2024 г.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда подобна
възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща към единствено към чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се
установява, че законът не забранява констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да
бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш.
По отношение на възражението за погасяване на отговорността по давност съдът
приема, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения
чрез електронен фиш сроковете по ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл.
34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до
издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни
наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.
По същество обаче, съдът приема, че жалбата е основателна.
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и
такси на база време и на изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни
санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащането им.
За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над
3,5 тона се дължи заплащане на тол такса, като съгласно чл. 10б, ал. 1 и 2 от Закона за
пътищата таксите са диференцирани в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство
и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или
пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по
платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол
таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от
Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
2
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3-3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство , за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса , включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 30.08.2021 г. електронната система за
събиране на пътните такси е засекла автобус с рег. № *, който се е движел по АМ „Тракия“ в
района на км. 54+150, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за
извършено нарушение, тъй като за преводното средство няма подадена тол декларация за
преминаването, нито валидна маршрутна карта.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на
чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса, при преминаването
през платената пътна мрежа, то деянието е малозначително, поради което и не следва да бъде
санкционирано по административен ред.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.
179, ал. 3б ЗДвП размер на санкцията противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-
членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени
дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е фиксирана и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на
наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е
плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, дали е заплатена за
различна категория, екологични характеристики и др.
Нещо повече – самият законодател с изменението на чл. 10б, ал. 7 от Закона за
пътищата (ДВ, бр. 13/2024 г.) е предвидил, че не се образува административнонаказателно
производство в случаите, когато при частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден и собственикът или ползвателя заплати дължимата такса
след получаване на надлежно уведомление от страна на доставчика на услуга за пътно
таксуване. Вярно е, че посоченото изменение на закона е след извършване на нарушението,
но същото следва да бъде ценено в контекста на законосъобразното реализиране на
административнонаказателната отговорност на съответното лице.
От представените от страна на наказващия орган доказателства се установява, че
3
размерът на дължимата тол такса е незначителен (0,24 лева) и след като бъде съотнесен към
размера на наложената имуществена санкция е налице очевидна непропорционалност.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата.
Въпреки че нарушителят е юридическо лице и на него у наложена имуществена
санкция, която санкционна последица има различни характеристики от наказанието, не може
да се пренебрегне обстоятелството, че реализирането на административнонаказателната
отговорност не бива да е самоцелно, а да съответства на степента на засягане на
обществените отношения, които са защитени по административен ред.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на принципа за
пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН, който урежда
процедурата при извършването на маловажни административни нарушения. Следва обаче да
се има предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този закон
не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН.
Затова и настоящият състав приема, че с цел преодоляване на противоречието с
общностното право предвид непропорционалния размер на предвидената санкция следва да
приложи чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като допуснатото от нарушение
въздейства върху реда на държавно управление (вж. чл. 6 ЗАНН) в толкова ниска степен, че
използването на административнонаказателната принуда е обществено неоправдано.
В този смисъл според настоящия състав, след като извършеното административно
нарушение е малозначително, то атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради
което и следва да бъде отменен.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски, включващи изплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението
на процесуалния представител на наказващия орган за прекомерност, доколкото изплатеният
размер на възнаграждението е близък до минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при съобразяване на практиката на
СЕС по дело C-438/22 – и на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ООД ЕИК *, гр.
София, ул. „* сумата от 660,00 лв. (шестстотин и шестдесет лева) разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4