РЕШЕНИЕ

 

№ 3555, 30.10.2015 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 27.10.2015 г. в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР: Марияна Михайлова.

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 9180 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът П.Ф.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, представляван от пълномощника му адвокат Н.В.П., твърди, че е изпълнявал трудови функции на „........” в „СИЕНИТ” ООД за времето от 31.10.2012 г. до 07.07.2014 г., когато  трудовото правоотношение помежду им е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, въпреки което дружеството не му заплатило трудови възнаграждения за периода месец декември 2012 г. – месец май 2014 г. в общ размер на 3339,25 лв., в това число : за месец декември 2012 г. – 369.20 лв., за месец март 2013 г. – 114.62 лв.; за месец април 2013 г. – 344.33 лв., за месец май 2013 г. – 176.34 лв., за месец юни 2013 г. – 314.76 лв., за месец юли 2013 г. – 290.97 лв., за месец август 2013 г. – 312.62 лв., за месец януари 2014 г. – 17.98 лв., за месец февруари 2014 г. – 391.66 лв., за месец март 2014 г. – 425.07 лв., за месец април 2014 г. – 292 лв. и за месец май 2014 г. – 289.70 лв., поради което за тези свои вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7365 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV гр. с. за 2015 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което той предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва от 17.06.2015 г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 128, т. 2 КТ.

            Ответникът  “СИЕНИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище - гр. Пловдив и адрес на управление – ул.  “Асен Йорданов” № 7, представляван от управителя В.К.К., оспорва предявените искове, като твърди, че всички дължими възнаграждения са заплатени на ищеца.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Едно от основните задължения на работодателя като страна по трудовия договор е съгласно чл. 128, т. 2 КТ е да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по трудово правоотношение.

Продължение на решение по гр. д. № 9180/15 г. на ПРС, ХІХ гр.  – стр. 2/3

 

Ответникът не оспорва, а и се установява от представените с исковата молба и неоспорени заверени копия на Трудов договор № ...../31.10.2012 г., Заповед № 140704/07.07.2014 г. и Удостоверение от 10.06.2015 г., че : на 31.10.2012 г. страните са сключили трудов договор, по който ищецът е приел да изпълнява трудови функции на “........” по строителни обекти на „СИЕНИТ” ООД, като на 07.07.2014 г. трудовото правоотношение помежду им е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради забавяне на плащането на трудовото възнаграждение; съобразно издадено от дружеството на 10.06.2015 г., т. е. след датата на прекратяване на трудовия договор,  Удостоверение към 10.06.2015 г. „СИЕНИТ” ООД дължи на П. по трудови правоотношения следните суми : за месец декември 2012 г. – 369.20 лв., за месец март 2013 г. – 114.62 лв.; за месец април 2013 г. – 344.33 лв., за месец май 2013 г. – 176.34 лв., за месец юни 2013 г. – 314.76 лв., за месец юли 2013 г. – 290.97 лв., за месец август 2013 г. – 312.62 лв., за месец януари 2014 г. – 17.98 лв., за месец февруари 2014 г. – 391.66 лв., за месец март 2014 г. – 425.07 лв., за месец април 2014 г. – 292 лв. и за месец май 2014 г. – 289.70 лв. или общо 3339.25 лв.

Налице е спор относно съществуването на процесните вземания с оглед на направеното в отговора на исковата молба правопогасяващо възражение.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на тежестта на доказване в процеса всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно в тежест на ответника бе да установи твърденията си, че е заплатил всички дължими суми на ищеца по съществувалото помежду им трудово правоотношение, което, въпреки изрично даденото му указание в тази насока, до датата на приключване на съдебното дирене не стори, поради което настоящият състав в унисон с твърденията на ищеца приема, че е налице твърдяното неизпълнение на процесните договорни задължения, с оглед на което предявените установителни искове за същите като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по производството в размер на 470 лв.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по производството по ч. гр. д. № 7365 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2015 г. в размер на 600 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата 133.57 лв. държавна такса по производството.

По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “СИЕНИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище - гр. Пловдив и адрес на управление – ул.  “Асен Йорданов” № 7, представлявано от управителя В.К.К., дължи на П.Ф.П. с ЕГН **********,***, сумата от 3339.25 лв., представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения за

Продължение на решение по гр. д. № 9180/15 г. на ПРС, ХІХ гр.  – стр. 3/3

 

периода месец декември 2012 г. – месец май 2014 г., от която : за месец декември 2012 г. – 369.20 лв., за месец март 2013 г. – 114.62 лв.; за месец април 2013 г. – 344.33 лв., за месец май 2013 г. – 176.34 лв., за месец юни 2013 г. – 314.76 лв., за месец юли 2013 г. – 290.97 лв., за месец август 2013 г. – 312.62 лв., за месец януари 2014 г. – 17.98 лв., за месец февруари 2014 г. – 391.66 лв., за месец март 2014 г. – 425.07 лв., за месец април 2014 г. – 292 лв. и за месец май 2014 г. – 289.70 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница от 17.06.2015 г. до окончателното й изплащане, за които вземания П. се е снабдил със Заповед № 3984/22.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7365 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2015 г.

ОСЪЖДА “СИЕНИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище - гр. Пловдив и адрес на управление – ул.  “Асен Йорданов” № 7, представлявано от управителя В.К.К., да заплати на П.Ф.П. с ЕГН **********,*** лв. разноски по производството по гр. д. № 9180 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2015 г. и сумата 600 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 7365 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2015 г.

ОСЪЖДА “СИЕНИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище - гр. Пловдив и адрес на управление – ул.  “Асен Йорданов” № 7, представлявано от управителя В.К.К., да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата 133.57 лв. държавна такса по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня на обявяването му – 30.10.2015 г.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!

ММ