Р Е Ш Е Н И Е
гр. П., 15.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГК, 5-ти състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета В.а като разгледа гр. д. № 1709 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземанията” АД иск за установяване, че Б. В. О. дължи на ищеца сумата 600 лв.- главница по Договор за паричен заем №***.,
сумата от 92,28 лв. – договорна лихва изтекла за периода от 02.03.2016г. -
26.10.2016г., сумата от 150 лв. – такса разходи за събиране на просрочени
задължения, сумата от 100лв. – такса разходи за дейност на служител, 494,46лв.
– неустойка за изпълнение на договорно задължение за периода от
02.03.2016г.-26.10.2016г.,44,26лв-лихва за забава за периода от 03.03.2016г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 21.08.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.***. по
описа на РС-П.. Твърди се, че процесното вземане е прехвърлено с договор за
цесия на ищцовото дружество по силата на Приложение 1 от 07.09.2016г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. сключен
между „Агенция за събиране на вземанията“АД и „Вива кредит“ ООД. Претендират
се разноски за исковото производство.
Ответникът
О., чрез назначеният му от съда особен представител, дава становище за
допустимост, но частична неоснователност на предявения иск. Заявява, че
претендираната неустойка е прекомерно завишена, поради което съдът следва да я
намали. Отделно от това заявява, че предвиденото в чл.12,ал.4 от сключения
между страните договор противоречи на закона, тъй като не следва заемателят да
претендира допълнително възнаграждение за извършена работа от негови служители,
работещи на трудов договор.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Установява
се от приложеното по делото ч.гр.д. ***.,
че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК
срещу ответника, като въз основа на подаденото заявление е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите посочени в
исковата молба.
Посочено
е, че вземането произтича от сключен Договор за заем ***, сключен на 18.02.2018г.
В изпълнение на разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал
указания на заявителя, поради което в законния едномесечен срок, е
предявен настоящият установителен иск с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК.
От
представените, неоспорени и приети от съда писмени доказателства се установява,
че между „Вива кредит“ АД и
ответника Б.О. е сключен Договор за заем на 18.02.2016г., като на
ответника е отпуснат заем в размер на 600лв. Уговорен е размер на дължимите
погасителни вноски – 18 бр. равни двуседмични погасителни вноски в размер на
38,46лв., като датата на първата вноска е 02.03.2016г., а на последната
погасителна вноска е 26.10.2016г. съобразно инкорпорирания в договора погасителен план.
Съгласно чл.4 от горецитирания договор заемателят се задължава в
тридневен срок от сключването на договора да осигури при условията на
алтернативност двама поръчители, които да отговарят на определени условия
изрично посочени в договора или банкова гаранция на стойност отпуснатата сума.
Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемателят дължи неустойка в размер на 494,46лв, като заемателят заплаща
неустойката ежемесечно с всяка погасителна вноска, като същата възлиза на
сумата от 27,47 лв. месечно.
По делото е приложен Рамков договор за от 22.01.2013г. сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за съиране на
вземанията“ЕООД, ведно с приложение №1/07.09.2016г. към посочения рамков договор видно от който
процесното вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземанията“ АД.
Установява се от приложено по делото пълномощно, че цедентът „Вива
кредит“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ООД да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Приложени по делото са две уведомителни писма, с
което ищецът уведомява ответникът за
извършената цесия.
Видно от приложените по делото обратни разписки пратките не е потърсена
от получателя.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че неплатената сума по сключения договор за предоставяне на паричен
заем № *** е както следва: 600 лв.- главница, сумата от 92,28 лв. – договорна лихва
изтекла за периода от 02.03.2016г. - 26.10.2016г., сумата от 150 лв. – такса
разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 100лв. – такса разходи
за дейност на служител, 494,46лв. – неустойка за изпълнение на договорно
задължение за периода от 02.03.2016г.-26.10.2016г.,53,91лв-лихва за забава за
периода от 03.03.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
21.08.2017г. Вещото лице посочва, че не са извършвани плащания в погашение на
претендираните задължения.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен
интерес от предявяването на иска - за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като
последният е възразил срещу нея в предвидения от закона срок. За успешното
водене на предявения иск за главница е необходимо при условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи, че между него и ответника са налице
договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по договора, както и
забавата на ответника. По акцесорния иск: че съществуването на главен паричен
дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва. По
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
действащ валиден договор между страните; неизпълнение на същия от ответника,
вид на неизпълнението, вреди; отнапред уговорен размер на обезщетението за
неизпълнение на договора от ответника.
От представените по делото писмени доказателства - Договор за
паричен заем и ответника, се установява наличието на съглашение за предоставяне
на парична сума в размер на 600 лв. Договорът за заем е реален, съгласно разпоредбата
на чл.240 ЗЗД, счита се сключен от момента на предаването на паричната сума,
като в случая получаването на сумата се установява по несъмнен начин от
отразеното в договора, че с полагането на подписа си заемополучателят
удостоверява получаването на сумата.
В договора за заем е уговорено връщане на сума в размер на 692,28лв.,
платима на 18 равни седмични вноски, всяка в размер на 38,46лв лв., съгласно погасителен план инкорпориран в договора.
От изложеното следва, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор, както и
че последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на
уговорената парична сума и договорените
услуги. Поначало между страните не е спорно нито наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответника и кредитора "Вива кредит"
ООД, нито се оспорва дали кредиторът "Вива кредит" ООД е изправна по
договора страна, включително и ответникът не оспорва задълженията си към "Вива
кредит" ООД, описани в исковата молба и предмет на издадената заповед за
изпълнение. От страна на особения представител не са релевирани конкретни
възражения досежно наличието на договорни отношения между ответника и
първоначалния кредитор, както и не е оспорил претендираните с исковата молба
задължения, включително по отношение на техния размер и период на начисляване
на обезщетението за забава, които задължения са предмет на издадената заповед
за изпълнение на парично вземане по ч. гр. д.№ ***г. по описа на ПРС.
От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), сключен на 22.01.2013г.., подписаното към същия Приложение №
1 от дата №1/07.09.2016г г., както и от потвърждение за
извършена цесия се установява безспорно, че ищецът е придобил вземанията на
заемодателя и кредитор "Вива кредит“ООД срещу ответника, произтичащи от процесния
договор за кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл. и с всички лихви на дружеството кредитор. Установява се от представеното по
делото пълномощно, че е налице упълномощаване от цедента към цесионер с правото
от негово име да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
По делото са представени Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента,
адресирано до ответника, с което последният се уведомява за извършената цесия.
От представените обратни разписки се установява, че уведомлението не е
достигнало до ответника. Други доказателства, удостоверяващи, че уведомлението
за сключената цесия е достигнало до длъжника ответника, преди депозиране на
исковата молба, не са ангажирани.
Препис от уведомлението за извършено прехвърляне на вземането и
пълномощното от цедента са приложени към исковата молба и същите са изпратени на ответника, ведно с
исковата молба, и съответно получени от назначения по реда на чл.47 ГПК особен
представител.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява,
че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно
клаузите на сключения рамков договор за цесия. Възраженията на ответника против
пораждане на правните последици на договора за цесия спрямо задълженията по
заема, са неоснователни, по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК, с договора за
потребителски кредит е предвидена възможността кредиторът да прехвърли
вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице (чл. 21 от
Общите условия).
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016
г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. №
2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013
г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о.
на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е
носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението
до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор
/цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като
само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и
обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от
пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и
формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за
прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на
цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в
рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е
допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от
достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и
в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед
приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК
на ВКС.
На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на
длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на
извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия
кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен
за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на
стария кредитор.
При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е
налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от
датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са
уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на
което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор. Същевременно
уведомлението достига до ответника с исковата молба, към която са приложени
уведомлението до длъжника, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник
на цедента, договорът за цесия и пълномощното, подписано от цедента, които
очертават пределите и доказват наличието на представителната власт за
цесионера. Видно от приетото по делото пълномощно, ищецът е бил надлежно
упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и се
установява, че ищецът е подписал уведомленията за прехвърляне на вземания,
адресирани до ответника и чието съдържание сочи на уведомяване за извършената цесия,
не в качеството си на цесионер, а като пълномощник на предишния кредитор,
същият е действал в рамките на своята представителна власт, очертана от
пълномощното, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и връчено на ответника с връчването
на препис от нея. Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че съобщаването на
цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е
извършено чрез връчване на исковата молба с приложенията към нея, вкл. и с
уведомление за прехвърляне на вземането.
Назначеният особен представител е направил възражения, сред
които и възражението за недействителност на клаузата за неустойка поради
противоречие с добрите нрави. Съдът приема това възражение за основателно, а
мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение
№1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от
текста на чл. 4 от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители или
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, като неизпълнението на това
задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер на 494,46лева. Страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка в размер на 494,46лева, който е почти равен на заемната сума - 600 лева. Уговорената
неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй
като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително
няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В
случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените
съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от не е
породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в
тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
В допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл.
4, ал. 2 от договора се
кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по
същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и
го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя.
Следва да се отбележи, че
изискването за
обезпечение (двама поръчители, отговраящи на множество изисквания –
доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на
неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции
и т. н.) или банкова гаранция (ноторен факт е, че предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг
период и е свързано с такси) на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки
за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата
на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната
страна. В този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Неоснователна се явява и претенцията за установяване
дължимостта на 150лева – такса разходи по обсъждания потребителски договор. В
чл. 12,ал.3 от договора е предвидена таска в размер до 150 лева при просрочие
на вземането, която има характер на неустойка. Макар вземането да е наименувано
„такса“, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Видно е, че
претендираната сума не е такса, защото не се дължи за извършени разходи, а за
представлява обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата
нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с
извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице
клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за
забава обаче вече е начислено. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Същото се отнася и за
предвидената такса в размер на 100 лв. за извънсъдебното събиране на вземането.
Процесният договор се явява действителен в частта, с която е
постигнато съгласие за получаването на сумата от 600 лева и за връщането й на 18
равни седмични погасителни вноски с договорената възнаградителна лихва Към
момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на
всички вноски., като кредитополучателят не е заплатил нито една от тях.
Предвид горното съдът приема, че отвътнекът дължи
заплащане на сумите: сумата 600 лв.-
главница по Договор за паричен заем №***., сумата от 92,28 лв. – договорна
лихва изтекла за периода от 02.03.2016г. - 26.10.2016г., сумата от
44,26лв-лихва за забава за периода от 03.03.2016г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 21.08.2017г. за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.***. по описа на РС-П., за останалите
претендирани суми искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ изпълнителната сила
на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК,
и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът претендира сумата от 750лв. разноски за исковото производство,
като според съда претендираното юрисконултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8
следва да бъде намалено на 100 лв., а не както е претендирано в размер на 350лв.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 373лв.
Ищецът претендира сумата от 179,62лв. разноски за заповедното
производство, от които 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 29,63лв. –
държавна такса. При спазване на разпоредбата на чл.78,ал.8 съдът счете, ч е
претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено на 50 лв.
ответникът дължи сумата от 27.36лв. –
съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора съразмерно на уважената част от исковете ното
производство разноски в пълен размер.
При
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.
О., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на сумата 600 лв.-
главница по Договор за паричен заем №***. сключен между цедента „Вива
кредит“ООД и Б.В.О., сумата от 92,28 лв. – договорна лихва изтекла за периода
от 02.03.2016г. - 26.10.2016г., сумата от 44,26лв-лихва за забава за периода от
03.03.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от 21.08.2017г. които вземания са прехвърлени на цесионера
„Агенция за събиране на вземанията“ АД и за за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.***. по описа на РС-П., като
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковите претенции, както следва за сумата от 494,46 лева – неустойка за периода от 02.03.2016 г. до 26.10.2016
г. по процесния договор за кредит, както и за сумата от 150 лева – такса
разходи по горепосочения договор за кредит, както и сумата от 100лв. – такса
разход дейност на служител.
ОСЪЖДА Б.В. О., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 373 лева
- направени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Е Б.В. О., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата от 39,60 лева -
разноски в заповедното производство.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр.
д. № 5387 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: