№ 2285
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217799 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Г. чрез адв. Ив. Н. от САК, срещу
наказателно постановление (НП) № 24-4332-011172/27.05.2024 г., издадено от
началника на сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложно административно
наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП и счита същото за незаконосъобразно както
по основание, така и по размер на наложените санкции. Оспорва фактическите
констатации в АУАН и НП и твърди, че е бил с поставен обезопасителен
колан. Счита, че при съставянето на АУАН е допуснато процесуално
нарушение, тъй като в акта е вписан като свидетел вторият служител от
полицейския наряд, който е участвал в извършването на проверката, а не
пътуващия с него И.Д., който е свидетел-очевидец на ситуацията. Моли за
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата и доказателственото искане в нея за допускане до
разпит на очевидеца Д., а по същество подържа доводите в жалбата и
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В депозирани писмени бележки се иска отхвърляне на жалбата
1
и потвърждаване на НП като правилно и законоъсобразно.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.04.2024 г. около 21,37 ч. жалбоподателят Г. управлявал лек
автомобил „Хонда Акорд” с рег. № ******* в гр. София, по бул. „Джавахарлал
Неру” с посока на движение от бул. „Луи Пастьор” към бул. „Индира Ганди”,
когато свид. Г. К. и колегата му Л.Г. – служители от ОПП – СДВР, които
осъществявали контрол на движението по пътя, го спрели за проверка срещу
бл. 712. В автомобила като пътник се намирал свид. И.Д.. Полицаите
извършили проверка и на личната карта на свид. Д., както и на багажника на
автомобила, а жалб. Г. бил тестван за употреба на алкохол с техническо
средство, което отчело резултат 0 промила.
След проверката свид. К. съставил АУАН серия ГА №
1174278/30.04.2024 г. срещу жалб. Г., в който описал, че на посочената дата,
час и място, при управление на автомобила, жалб. Г. не поставил
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Посочил, че е
нарушен чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на Г., който го подписал с
посочване, че има възражения, и екземпляр от същия му бил връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу
акта, в което се оспорва твърдението, че е шофирал без поставен
обезопасителен колан, като още в това възражение е посочено присъствието
на свид. И.Д., както и непосочването му като свидетел в АУАН. Възражението
било разгледано от АНО и прието за неоснователно без посочване на мотиви
за това. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП, което
жалбоподателят оспорва. Същото му било връчено лично на 21.11.2024 г., а
жалбата срещу него постъпила в ОПП – СДВР на 04.12.2024 г.
Така възприетата фактическа обстановка съдът изгради въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а
именно: показанията на свид. К. и Д., както и писмените материалите,
приобщени към административно наказателната преписка, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, приложим субсидиарно в
производството по ЗАНН.
Показанията на свид. Д. са в достатъчна степен последователни,
обстоятелствени и абсолютно кореспондиращи с наличните по делото
писмени доказателства, поради което, съдът ги кредитира изцяло. Същите
подкрепят изложените във възражението срещу АУАН и в жалбата срещу НП
твърдения, че Г. е бил с поставен обезопасителния колан на автомобила при
управлението му непосредствено преди спирането му за проверка.
Свид. К. не си спомня за какво е съставил акт срещу жалбоподателя,
въпреки личното присъствие на жалб. Г. в съдебната зала. След предявяване
на акта отново твърди, че не си спомня нищо от обстоятелствата, като
изразява предположение, че най-вероятно той е забелязал, че водачът е без
колан и го е спрял. При това положение съдът не възприе тези показания с
2
каквато и да е доказателствена стойност, тъй като реално свид. К. твърди, че
няма никакъв спомен за случилото се и всичко заявено от него са
предположения, направени след запознаване с текста на акта.
Ето защо съдът прие за недоказано, че жалб. Г. е управлявал автомобила
на посочената дата и място без да е поставил обезопасителен колан.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в рамките на
законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че не се доказа в настоящото производство по безспорен
и категоричен начин, че жалб. Г. е осъществил от обективна страна вмененото
му административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съображенията са
следните:
От показанията на свид. Д. – очевидец на проверката и събитията
непосредствено преди нея, дадени под страх от наказателна отговорност , се
констатира противното на изложеното в АУАН и НП – че жалб. Г. е бил с
поставен колан. В подкрепа на обратната теза не се събраха никакви
доказателства, доколкото показанията на актосъставителя не съдържат преки
възприятия за случилото се поради твърдяната липса на всякакъв спомен.
Следва да се отбележи, че са налице и процесуални нарушения при
реализиране на административно наказателната отговорност на жалб. Г. – на
първо място, посочено от него в жалбата – определено свид. Д. е присъствал
както при извършване, така и при установяване на твърдяното в АУАН и НП
нарушение, но не вписан като свидетел в съставения акт. Това се явява
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Освен тона е допуснато и нарушение на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като въпреки, че в срочно депозираното от жалб. Г.
възражение срещу АУАН изрично е посочено конкретно лице като очевидец на
описаните в АУАН събития, но административно-наказващият орган не е
направил допълнително разследване на спорните обстоятелства, като не е
събрал сведения от това лице.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е
недоказано и законосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява основателно. Видно от представените писмени
доказателства жалб. Г. е сторил разходи в размер на 100 лв. за адвокатско
възнаграждение на адвоката, който е написал жалбата му срещу НП.
Доколкото тази сума се явява под минималната, предвидена в чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
3
работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), то следва да бъде присъдена в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателното постановление № 24-4332-011172/27.05.2024
г., издадено от началника на сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което на А.
А. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложно
административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лв. за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР – МВР да заплати на жалб. А. А. Г., ЕГН **********,
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4