№ 918
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514757 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20181261 от 07.09.2021 г. по гр.д. № 53966/2020 г. по описа на
СРС, 74 с-в, е осъден ЗАД „ОЗК-З.” АД с ЕИК *******, да заплати на Ц.А.Ц. с ЕГН
**********, на основание 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.498, ал.З КЗ и чл. 497 КЗ, сумата от
1549,12 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 17.07.2020 г. на АМ
„Струма“, по вина на водач на МПС марка „МАН“ с peг. № СА ******* със сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 04.11.2020 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 2414,12 лева, предявени частично от 5154,12
лева е отхвърлен като неоснователен иска.
Решението, в частта на отхвърляне на исковете е обжалвано от ищеца Ц.А.Ц., с
основни доводи, че е неправилно, необосновано, постановено е в противоречие със
събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон. При
изясняване на фактическата обстановка по спора, съдът неправилно е приел, че
стойността на запазените части от автомобила възлиза на сумата 1065.00 лв., при
положение че пред първата инстанция е представен документ за стойността им –
200.00 лв. Посоченият документ удостоверяващ получаването на тази сума за
увредения автомобил не е оспорен от ответника. Освен това не е съобразено, че в
1
писмения отговор ответникът е посочил, че стойността на запазените части «ползата от
вредата» възлиза на сумата 548.62 лв. С оглед това неправилно се явява решението на
СРС в частта, в която основава изводите си на необоснована в посочената част
експертиза, че стойността на запазените части от автомобила възлиза на сумата 1065.00
лв.
Моли постановеното решение да бъде отменено в обжалваната част, като
неправилно, а предявените искове-уважени в цялост като основателни. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-З.” АД подава отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени подробни доводи.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 74-ти състав, решение за
валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
2414.12 лева, част от застрахователно обезщетение в общ размер от 5145.12 лева за
вреди нанесени на л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № ******* от ПТП,
настъпило на 17.07.2020 г. на автомагистрала „Струма“, в района на 17-ти км. по вина
на другия участник - товарен автомобил марка „МАН“ с peг. № СА *******, заедно
със законната лихва за забава от деня на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът поддържа, че в следствие на ПТП на лекия автомобил са причинени
щети на стойност 7000.00 лева. Твърди, че е уведомил ответното застрахователно
дружество, при което била образувана преписка по щета № 0410-180-0163/2020., по
която ответното дружество заплатило сума в размер на 1645,88 лв. Претендира част от
непогасения остатък от 2414.12 лв.
В срока по чл. 131 ТПК ответникът е депозирал отговор с който оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение по основание и размер. Поддържа, че
изплатената от него сума напълно покрива вредите от претърпяното ПТП, както и че
стойността на запазените части от увреденото МПС възлиза на сумата 548.62 лв.
С обжалваното решение съдът е приел, че ПТП е настъпило по вина на товарния
автомобил; че за увредения лек автомобил е настъпила тотална щета; че
2
действителната стойност на вредата възлиза на сумата 4260.00 лв.; че стойността на
заплатеното от ответника-застраховател по застраховка ГО обезщетение възлиза на
сумата 1645.88 лв.; че стойността на запазените части от увредения автомобил възлиза
на сумата 1065.00 лв.
Решението е неправилно в обжалваната част.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност",
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че на
17.07.2020 г. около 08,45 ч. т.а. „Ман“, модел „ТГА 41-700“ с peг. № СА ******* при
движения по автомагистрала „Струма“ с посока от гр. София към гр. Перник, в района
на 17 км., е предприел маневра за отклонение в ляво, при което реализира ПТП с
движещия се в лява лента л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № *******. В резултат
настъпва удар, при което лекия автомобил е тотално увреден – над 75%.
В случая е установено чрез констатациите на приетата пред СРС автотехническа
експертиза, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК в посочената
част, че действителната стойност на увредения от ПТП лек автомобил собственост на
ищеца възлиза на сумата 4260.00 лв. Установено е, че застрахователят по застраховка
ГО на деликвента е изплатил на ищеца сумата 1645.88 лв. Установено е чрез
представеното от ищеца и неоспорено от ответника удостоверение от фирма
Прогрестрейд ЕООД /л.8 по делото на СРС/, че стойността на запазените части на
увредения от ПТП лек автомобил възлиза на сумата 200.00 лв. Доводите на
въззивника, че документът не е оспорен от ответника и следва да бъде кредитиран при
изготвяне на експертизата и съответно обсъден от съда при постановяване на
решението са основателни.
С оглед тези фактически констатации, съдът намира за основателни доводите на
въззивника- ищец, че за разрешаване на спора СРС е възприел неправилно фактите,
3
приложил е неправилно материалния закон и е допуснал нарушение на процесуалните
правила.
Неправилно при така възприетата фактическа обстановка СРС е приел, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати разлика в застрахователното обезщетение
възлизаща на сумата 1549.12 лв., а не сумата 2414.12 лв. Дадената от експерта по
САТЕ констатация, че стойността на запазените автомобилни части от увредения лек
автомобил възлиза на сумата 1065.00 лв. е необоснована. В посочената част съдът не
кредитира експертизата, тъй като не се основава на събрани в производството
доказателства и/или надлежни справки и проучвания пояснени, обосновани и доказани
по надлежен ред с конкретно и пълно посочване на информацията и доказателствата,
на които се основават. Същевременно, както бе посочено в производството е
представен документ, в който е удостоверена стойността на запазените части – 200.00
лв., който не е оспорен от ответника по надлежния ред. С оглед това поддържаното от
ответника възражение, че стойността на запазените части, респ. „ползите от вредата“
възлизат на сумата 548.62 лв. се явява недоказано и неоснователно. Съответно –
доводите на въззивника – ищец в посочената част се явяват основателни и доказани.
При така изложеното предявения от ищеца иск за заплащане на сумата 2414.12
лв. се явява основателен за пълния предявен размер от частичния иск. В частта на
отхвърляне за разликата над сумата 1549.12 лв. до сумата 2414.12 лв., предявен като
частичен от общо вземане за сумата 5154,12 лв. постановеното решение следва да бъде
отменено като неправилно.
Изводите на двете инстанции не съвпадат, поради което в обжалваната част
постановеното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а предявения иск
по чл.432 КЗ – уважен като основателен в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски на
въззивника следва да се постави в тежест на въззиваемия. С оглед това на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 260.33 лв. –
разноски за първата инстанция и сумата 385.00 лв.-разноски за въззивната инстанция
по представения списък.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20181261 от 07.09.2021 г. по гр.д. № 53966/2020 г. по
описа на СРС, 74 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявения от Ц.А.Ц. с ЕГН
********** срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД с ЕИК *******, иск с правно основание 432, ал. 1
КЗ, вр. чл.498, ал.З КЗ и чл. 497 КЗ, /предявен като частичен за сумата 2414,12 лева от
4
общо вземане за сумата 5154,12 лева/, за заплащане на сумата от 865.00 лева /разлика
между сумата 2414.12 лв. и сумата 1549.12 лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 17.07.2020 г. на АМ „Струма“, по вина на водач на МПС марка „МАН“ с
peг. № СА ******* със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 04.11.2020
г. до окончателното изплащане, както и в частта на разноските, с която Ц.А.Ц. е осъден
да заплати на ЗАД „ОЗК-З.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 89,60 лева –
разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД с ЕИК *******, да заплати на Ц.А.Ц. с ЕГН
**********, на основание 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.498, ал.3 КЗ и чл. 497 КЗ, /предявен като
частичен за сумата 2414,12 лева от общо вземане за сумата 5154,12 лева/, сумата от
865.00 лева /разлика между сумата 2414.12 лв. и сумата 1549.12 лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 17.07.2020 г. на АМ „Струма“, по вина на водач на МПС
марка „МАН“ с peг. № СА ******* със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
- 04.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД с ЕИК *******, да заплати на Ц.А.Ц. с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 260.33 лв. – разноски за първата
инстанция и сумата 385.00 лв.-разноски за въззивната инстанция по представения
списък.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5