РЕШЕНИЕ
№ 283
Град Пловдив, 10.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Петя Добрева и участието на прокурор Мария Тодорова, като разгледа докладваното
от председателя административно дело № 2100/2020 година описа на съда,
взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от А.Т.К. ЕГН**********, понастоящем
в Затвора гр. Пловдив, чрез адв. Г.М. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с която се иска ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 25000.00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него имуществени
и неимуществени вреди, настъпили от жестоко, нечовешко
или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС с поставянето му в
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
в Затвора гр.Пловдив в периода 01.02.2010г. до 01.11.2015г , от 30.03.2018г до датата на
предявяване на исковата молба. Ищецът сочи, че тези вреди са се изразявали в унижение,
срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите, през които е
пребивавал в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и за
МНО „Задържане под стража“. Излага обстоятелства, че те са пряк и непосредствен
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, обективирани
в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3
кв. м. нетна площ на човек“), липса в тях на вентилация за пречистване на
въздуха, лоши санитарни условия, като излага факти, че тоалетните са с
неработещи казанчета, липса на работещи чешми и умивалници, лошо състояние
на затворническата баня, липса на
осветеност, липса на достатъчна отопляемост, лоша и
несъобразена със здравословното му състояние храна, която не съдържа достатъчно
калории, лоши хигиенни условия в килиите, като те са мръсни, в тях има
дървеници, хлебарки и гризачи, спалното бельо не се сменя редовно, липса на
адекватен достъп до необходима медицинска помощ. В хода на съдебното
производство чрез упълномощения му представител адв.М.
поддържа изцяло предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По
същество на спора счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли
да бъде присъдено обезщетения според пълната му претенция. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. , оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и ангажира доказателства. В писмен отговор
прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за
обезщетение за периодите преди 2015г.. По същество на спора счита, че иска не е
доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира
разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност,
необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да
бъде отхвърлен, а алтернативно да се присъди обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа
страна:
Установява се, че А.Т.К. е търпял МНО „Задържане под
стража“ и наложено му наказание „лишаване от свобода, в която връзка е
пребивавал в Затвора –гр.Ловеч и Затвора- гр.Пловдив през следните периоди: от
21.10.2011г. до 22.05.2015г. в Затвора гр.Ловеч; от 20.07.2017г. до
01.03.2018г. в Арест към Затвора гр. Пловдив; от 30.03.2018г. до настоящият
момента в Затвора Пловдив, като подсъдим по НОХД № 589/2018г. на Окръжен съд-
Пловдив. От събраните по делото доказателства се изяснява, че в периода от
20.07.2017г до 01.03.2018г. К. е настанен в общежитието на арестното
отделение на Затвора Пловдив, в което помещенията отговарят на изискванията на
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, като е осигурена площ от 4 кв.м. на човек. Така К. е бил в
помещение №113, ет.1, което е с квадратура 14.74кв.м., в което е съжителствал с
още две лица. В помещението е имало три бр. легла с размери 190/70см, две от
които са на вишка. Има и маса за хранене с размери
60/60см и два броя табуретки с диаметър 30см. Постелъчният
инвентар е бил възглавница, одеала и чаршафи, които
се изпират ежеседмично в пералното помещение на общежитието. Коридорите и
общите части са се дизенфиктирали и почистват
ежедневно. Навсякъде имат самостоятелен санитарен възел, мивка с постоянно
течаща студена вода, като топла вода се подава сутрин и вечер. Изградена е
модерна система за дифиринцирано дневно и нощно
осветление по стандартите за осветеност. Общежитието е оборудвано с водни климатични
конвектори към водогреен
газов котел, с което се извършва и отоплението на полещенията,
като през горещия сезон се използват и за охлаждане с чилърна
инсталация. Вентилационната ситема представлява
всмукателна и нагнетателна уредба, която чрез въздушни
турбини изсмуква и отвежда навън въздуха от помещения, като същевременно се
вкарва въздух отвън. В помещението има прозорец с размери 150/150, който е отваряем. На всички
задържани лица се осигурява ежедневен престой на открито. Представени са и протоколи
за санитарна обработка на помещенията по сключен договор с външен,
специализиран изпълнител.
От приложените становища от ответника рег.№ 8856 от 19.10.2020г.
се констатира, че през процесния период на пребиваването му в Затвора-Пловдив от
30.03.2018г. до момента на подаване на исковата молба, като подсъдим по НОХД К.
е прибивавал в различни спални помещения. Така за
времето от 30.03.2018г до 28.09.2018г. е настанен в спално полещение
№15, пост 6, което е с размери 28.18 кв.м. без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.99х0.99м и 0.45х1.15м, с
прилежащ санитарен възел с размери 2.69 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0.33х0.33м., в което са настанявани в периода различни на
брой лица- от 4 до 8 човека, за всеки от които е осигурено легло с размери
90х180 см и шкафове с размери 0.45х50см, при максимален капацитет от 6 лишени
от свобода. През периода от 29.09.2018г до 24.04.2019г. е настанен в спално полещение №4, пост 6, което е с размери 28.19 кв.м. без
санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери
0.50х1.00м и 0.95х0.95м, с прилежащ санитарен възел с размери 2.99 кв.м. с един
отваряем прозорец с размери 0.30х1.10м., в което са
настанявани в периода различни на брой лица- от 5 до 8 човека, за всеки от
които е осигурено легло с размери 90х180 см и шкафове с размери 0.45х50см, при
максимален капацитет от 6 лишени от свобода. В периода от 25.04.2019г. до
момента на подаване на исковата молба е настанен в спално помещение №12 на пост
№6, което е с размери 41.65 кв.м. без санитарен възел, с три отваряеми прозореца с размери 1.00х1.00м, 1.00х1.10м и
1.50х1.10м, с прилежащ санитарен възел с размери 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0.30х1.15м., в което са
настанявани в периода различни на брой лица- от 8 до 13 човека, за всеки от
които е осигурено легло с размери 90х180 см и шкафове с размери 0.45х50см, при
максимален капацитет от 9 лишени от свобода. Не са правени основни ремонти на
килиите на лишените от свобода. На всички лишени е бил осигурен достъп до
течаща студена вода. Проветряването е ставало чрез отваряне на прозорците от
настанените в тях лица.Отоплението е чрез централно- локално парно през
отоплителния сезон. Хигиената на спалните помещения се осъществява от самите
лишени от свобода, като те получават съответните прибори, като съгласно
събраните гласни доказателства- показания на свидетелите П.Т.Н. и Г. Д. И. са един сапун на месец и 500 гр прах за пране на човек. Извършвана е единствено своевременна
смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци. През 2017г.
дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес
в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Пенициарното заведение разполага с постелен инвентар и
спално бельо, достатъчно да обезпечи всички лишени от свобода. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода,
като то може да бъде занесено за изпиране два пъти в седмицата по утвърден
график. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен
обект, на който е назначен лишен от свобода, при извършени проверки е
установено, че хигиената е задоволителна. Представени са протоколи за
извършване на обезпаразитяване и дезинсекция. За
исковия период К. не е устройван на работа, но е бил включен в две
специализирани групи- специализирана групова работа „Овладяване на гнева.
Разрешаване на конфликти. Справяне с агресията“ за периода 03.05.2018г. до
30.05.2018г. и групова работа „Програма за развиване на умения за повешаване на нивото на мислене“ в периода 21.01.2020г до
06.03.2020г.. Същевременно на него са му наложени три броя дисциплининарни
наказания, всички свързани с неправомерно
притежание на мобилен телефон. Съгласно приложена по делото медицинска
справка за А.К. липсват данни за регистрирани хронични болестни състояния и той
не е имал оплаквания относно влошеното си здраве.
Приложена е справка рег.№ИЗ-2636/01.12.2020г. на Затвора
– гр.Ловеч, от тоято се сутановява,
че ищецът е пребивавал в него със статут на „лишен от свобода“ през периода
2010г-2015г, като е бил настанен в общежитието на Корпуса на Затвора Ловеч и в
ЗОЗТ „Атлант“- гр.Троян. При настаняване на лишените
от свобода задължително се спазвало условието за предоставяне на 4 кв.м.
жилищна площ на всеки. Имат обособени санитарни възли. Била е осигурена
необходимата осветеност, вентилация и проветряемост
на помещенията, в които е пребивавал.Извършвала се е редовна дезинфекция и
дезинсекция на полещенията. Поддържането на хигиената
е задължение на лишените от свобода, което е ставало ежедневно. Конкретни
оплаквания от ищеца не били постъпили.
По делото са разпитани свидетелите П.Т.Н. и Г. Д. И.. В показанията си свидетелят Н. сочи, че с
ищеца се познават три години, като
пребивават заедно в стая № 12 на Затвора –гр. Пловдив. Същият сочи, че К. се
оплаквал от хлебарки, дървеници и лоши хигиенни условия. Във всички стаи има
прозорци и светлина. В килията тоалетната е обща, банята е обща и е извън
килията. Имат право да се разхождат по коридора. Има отговорник за хигиената и
той е лишен от свобода. Има хигиенни средства за почистване. Вентилация няма. Свидетелят
сочи, че в помещеията били настанени по 8-12 човека
постоянно, като може да определи, че площтта н за
всеки лишен от свобода е под 4 кв.м. Санитарният възел в стаята не е бил добре,
имал дупка на вратата. Според него други оплаквания освен за санитарния възел, ищецът
не правил. В килията имало прозорец и светлина. Постоянно имало хлебарки и
дървеници. Не знае ищецът да е имал оплаквания от здравословно естество и да му
е отказвана медицинска помощ.
С подобна насоченост са и показанията на свидетеля И..
Той също познава ищеца от съвместното им пребиваване в Затвора Пловдив, като
към датата на показанията са заедно в едно помещение- стая №12, отряд 6. Постоянно
имало хлебарки и дървеници. Във всички стаи има прозорци и светлина. В килията
тоалетната е обща, банята е обща и е извън килията. Имат право да се разхождат
по коридора. Има отговорник за хигиената и той е лишен от свобода. Има хигиенни
средства за почистване. Вентилация няма. Свидетелят сочи, че в помещеията били настанени по 8-10 човека постоянно, като
може да определи, че площтта за всеки лишен от
свобода е под 4 кв.м. Санитарният възел в стаята не е бил добре, имал дупка на
вратата. Сочи, че ищецът се е оплаквал от липсата на подходяща за
здравословното му състояние храна, която не е съобразен с хронично забболяване „язва“. Не знае ищецът да е имал оплаквания от здравослоно естество и да му е отказвана медицинска помощ.
Банята била обща и силно занемарена, неподходяща за нуждите на лишените от
свобода, а пералното помещение не работило. Според неговите показания
неизправностите не се отстранявали своевременно и необходими за хигиената на
помещенията препарати не били осигурявани от администрацията.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Така показанията
на свидетелите П.Т.Н. и Г. Д. Измирлиев съдът кредитира като обективни, последователни,
логични и взаимнодопълващи се, без възникнали
съмнения в тяхната достоверност. Същите се подкрепят и от приобщените писмени
доказателства- справка и становище на Затвора Пловдив с приложения и от Затвора
гр.Ловеч, протоколи за извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция, които
съдът изцяло кредитира.
При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните гласни и писмени
доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Нормата на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС определя, че прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на правосъдието, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е разделена на части. Първата
от тях е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Ловеч, поделение
към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включва и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е
административна дейност по своето естество. Съобразно установеното, че А.К. ***
по посочените периоди 21.10.2011г. - 21.05.2015г.. В тази връзка е направено възражение
от ответника за погасяване на иска поради изтичането на погасителна 5 годишна
давност за исковите периоди, което се явява основателно и иска се явява неоснователен
в тази му част. Според субсидиарно приложимата
разпоредба на чл.110 ЗЗД, „с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“.
След изтичане на този давностен срок, правото на иск
за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт,
се погасява. В т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№3/2004г. на ОСГК е прието, че когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им е от момента на преустановяването им. Не
е необходимо авторството и деянието да се
установяват по специален ред. Несъмнено установено е с представените от страните доказателства,
че по отношение
на ищеца, обезщетение на неимуществените вреди,
което е предмет на претенцията по настоящото дело,
му е бил известен още към
момента на престоя му в Затвора. Така по отношение
на претендираните от ищеца обезщетения за периодите от 21.10.2011г. до
21.05.2015г. се установи, че К. е пребивавал в Затвора-Ловеч, като е бил
освободен на 21.05.2015г.. От този момент са преустановени спрямо него
незаконосъобразните действия и бездействия от страна на затворническата администрация,
когато
вземането за обезщетение е станало изискуемо и е започнала да тече общата
предвидена в чл.110 ЗЗД петгодишна
давност относно него. Искът за този период е следвало да бъде предявен
най-късно до 22.05.2020г., а той е предявен едва на 21.08.2020г.. При така
постъпилото възражение следва да се приеме, че искът за този период е погасен
поради изтичането на 5 годишната погасителна давност. По
делото не се твърди настъпването
на някое от обстоятелствата по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно решение разрешение, предявеният
иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцеца от извършеното
по отношение на него административна дейност е неоснователен поради заявяването на претенцията пред съда след погасяването
на вземането по давност. Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право,
представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който
субектът на правото /вземането/ бездейства и не го упражнява. Съответно с
изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна
вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, поради изтичането на пет годишния давностен
срок за предявяването му. Задължението за обезщетение, след изтичане на този
срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /арг.
от чл.118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. Възражението за
погасяване на вземането по давност е правоизключащо
възражение и след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това
дали претендираното вземане е погасено по давност. Давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, като в случаи на непозволено
увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от момента на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Погасяването на правото на иск за вземане за обезщетение спрямо
Държавата от деликт, има за последица неоснователност
на предявената след изтичане на този срок искова претенция. При това положение
следва да се отхвърли предявения иск в посочените по – горе части, поради
погасяването му по давност. Неоснователен е и обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната
лихва, предявен за периода от преустановяване на незаконосъобразните действия и
бездействия на служители на ответника – Министерство на правосъдието и ГД
„Изпълнение на наказанията“ – до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо и с оглед изричното посочените в исковата молба
периоди, възведените в обстоятелствената част на иска твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ от А.К., ще следва да бъдат разглеждани за пребиваването му в
Затвора гр.Пловдив за времето от 20.07.2017г. до 01.03.2018г. и от 30.03.2018г.
до 24.08.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/. За този период
ищецът е пребивавал в арестно помещение на
Затвора-Пловдив и в корпуса на Затвора Пловдив. Това от своя страна определя
като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Така
чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал К. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 20.07.2017г.
до 01.03.2018г. и от 30.03.2018г. до 24.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода,
като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Събраните
доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да
се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се
грижат за почистването. От приобщената
справка №8856 от 19.10.2020г. и от 14.10.2020г. се установи, че единствено в
периодите от 30.03.2018г. до 19.04.2018г.; от 22.05.2018г. до 10.06.2018г.; от
10.08.2018г. до 02.09.2018г.; от 07.09.2018г. до 16.09.2018г., от 21.09.2018г.
до 22.09.2018г.; от 29.09.2018г до 21.02.2019г.; от 26.02.2019г. до
02.04.2019г.; от 16.04.2019г. до 24.04.2019г.; от 14.06.2019г. до 01.07.2019г.,
от 03.07.2019г. до 09.07.2019г., от 12.07.2019г. до 13.07.2019г., от
15.07.2019г. до 20.09.2019г., от 26.09.2019г. до 08.10.2019г.; от 11.10.2019г.
до 20.02.2020г. и от 03.04.2020г. до 02.06.2020г., или общо 550 дни, ищецът е
обитавал помещения в Затвора Пловдив, в които за всеки от лишените от свобода
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.. Този факт /на обитаване на
пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. По аргумент от чл. 161 от ГПК,
за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не бяха
предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през процесните
периоди.
Съдът приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки в този период, което се потвърждава и от гласните
доказателства, частично опровергани от страна на ответника с представени частични
доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното
здравословно състояние на К., съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установи, че ищецът е имал здравословен проблем през
разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, не му е било
отказано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение
и специализирано лечение.
В този смисъл, на осн.чл. 284,
ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че К. е
претърпял част от твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на
обитаване на помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от
минимум 4 кв.м. и при доказано наличие на паразити. В тази връзка конкретният размер
на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да
бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, според която
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1200.00
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 25 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този уважен размер на предявения иск от
1200.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2020
г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр. 68 от 31 Юли 2020г./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело
в размер на 300,00 /триста/ лева, определено съразмерно на уважената част от
иска и 10.00 лв за платена ДТ.
Така мотивиран и на
осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на А.Т.К. ЕГН**********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 1200,00 /хиляда и двеста/
лева за претърпени неимуществени от него неимуществени вреди, настъпили с
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
в Затвора гр.Пловдив, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 24.08.2020 г. –
датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния й размер от 25 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на адвокат Г.М.,
с адрес *** /партер/, сумата от 310,00 /триста и десет/ лв., представляващи
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.
СЪДИЯ: