Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………/10.09.2018 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2163 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.В.Я.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. М.П. – В. *** срещу Наказателно постановление
№ 23 – 0000400 от 23.03.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – гр. Варна, с което на жалбоподателя Я., на основание
разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и
петстотин лева) за това, че около 14:05 часа на 13.03.2018 г. в гр. Варна, на
бул. „Цар Освободител“, „Автогара Варна“, на сектора за пристигащи автобуси,
екипно управлява автобус марка „Иризар И6 1235“ кат.
М3, с рег. № СВ 3745 ВК, собственост на превозвача „Глобал
Биомет“ ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници
по маршрут гр. София – гр. Варна, съгласно маршрутно разписание № 22101, видно
от пътен лист серия „А – 2011“ № 032112 за 13.03.2018 г., като при проверката е
установено, че водачът Е.В.Я. при управление на моторно превозно средство,
попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., оборудвано с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics 900208R7”, сериен номер № 1021266, не е използвал карта на водача, видно от негови
устни обяснения и извлечение от картата на другия водач Михаил Димитров и
паметта на тахографа, разпечатки за дейността им за
13.03.2018 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Жалбоподателят Е.В.Я. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя
подробни аргументи в защита на своята позиция. Посочва, че в хода на
административно – наказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото нито в мотивите, нито в диспозитивната
част на наказателното постановление е изписано пълното наименование на
нормативния акт (регламента), чиято разпоредба се твърди да бъде нарушена. Също
така се акцентира във въззивната жалба, че
административно – наказващия орган не се е съобразил с представените писмени
доказателства, в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и е
пристъпил към издаване на наказателно постановление. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 09.07.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2163 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят Е.В.Я. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. М.П. – В. ***, която
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че
административно – наказващият орган, според нея, неправилно е квалифицирал
нарушението като нарушение на разпоредбата на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
В проведеното на 09.07.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2163 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл.
експерт с юридическа правоспособност Ивайло Георгиев, който моли за
потвърждаване на наказателното постановление, фокусирайки вниманието на съда
според него на неправилното тълкуване на чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014,
което прави процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като в цитираната
правна норма действително се говори за алтернативност,
но ако водачът управлява превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, а в конкретния случай процесното
моторно превозно средство е било оборудвано с дигитален тахограф.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
На 13.03.2018 г. жалбоподателят
Е.В.Я., съвместно със своя колега Михаил Димитров извършили обществен превоз на
пътници по маршрут гр. София – гр. Варна, съгласно маршрутно разписание №
22101, с автобус марка „Иризар И6 1235“ кат. М3, с
рег. № СВ 3745 ВК, собственост на превозвача „Глобал Биомет“ ЕООД.
Моторното превозно средство
било оборудвано с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics 900208R7”, сериен номер № 1021266.
Жалбоподателят Я. обаче не
използвал своята дигитална карта по време на изпълнението на обществения превоз
на пътници между гр. София и гр. Варна.
Около 14:05 на 13.03.2018 г.
автобуса, с който бил извършен обществения превоз на пътници пристигнал на
сектора за пристигащи автобуси на „Автогара Варна“, където по същото време бил
позициониран екип на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, съставна част
от който екип бил св. Д.П.К. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна.
Св. К. извършил проверка на
редовността на документите на двамата водачи на автобуса марка „Иризар И6 1235“, като установил, че Е.В.Я. не е използвал
дигиталната си карта на 13.03.2018 г., макар и превозното средство да е
оборудвано с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics 900208R7”.
Преценявайки, че по този начин,
с това свое поведение, в частност бездействие, Е.В.Я. е нарушил разпоредбата на
чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014, на 13.03.2018 г. св. К. му съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като
било преценено за неоснователно, на 23.03.2018 г., Началникът на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 93в, ал.
17, т. 2 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя Я.,
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Д.П.К.; Заповед № РД – 08 – 249/15.05.2015 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
разпечатка от паметта на дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics 900208R7; пътен лист серия № А –
2011 № 032112; Ръчни записи, отнасящи се за датата 13.03.2018 г., изготвени от Е.В.Я..
На първо място, съдът намира
за необходимо да отбележи, че на практика няма спор между страните по отношение
фактите по делото. Те са такива, каквито са представени в обстоятелствената
част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. На
13.03.2018 г. жалбоподателят Я. е управлявал автобус на превозвача „Глобал Биомет“ ЕООД по маршрут
гр. София – гр. Варна, като не е използвал своята дигитална карта, макар и
превозното средство да е било оборудвано с дигитален тахограф марка „Stoneridge
Electronics 900208R7.
Всички възражения на
жалбоподателя и неговия процесуален представител срещу законосъобразността на
наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът ще се
опита да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.
Давайки вяра на показанията
на св. К. и събраните в хода на административно – наказателното производство
писмени доказателства и конкретно разпечатка от паметта на дигиталния тахограф на превозното средство, съдът намира за установено
от фактическа страна, че около 14:05 часа на 13.03.2018 г. в гр. Варна, „Автогара Варна“, на сектора за пристигащи
автобуси, жалбоподателят Е.В.Я. екипно е управлявал автобус марка „Иризар И6 1235“ кат. М3, с рег. № СВ 3745 ВК, собственост
на превозвача „Глобал Биомет“
ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници по маршрут гр. София – гр. Варна,
съгласно маршрутно разписание № 22101, видно от пътен лист серия „А – 2011“ №
032112 за 13.03.2018 г., като при проверката е установено, че водачът Е.В.Я.
при управление на моторно превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент
(ЕО) № 561/2006 г., оборудвано с дигитален тахограф
марка „Stoneridge Electronics 900208R7”, сериен номер
№ 1021266, не е използвал карта на водача, видно от негови устни обяснения и
извлечение от картата на другия водач Михаил Димитров и паметта на тахографа, разпечатки за дейността им за 13.03.2018 г.
При така установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо място следва да се
има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на Е.В.Я. нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Строго императивната
разпоредба на чл. 34 § 1, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда водачите да използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му.
От събраните в хода на
административно – наказателното, а и съдебното производство доказателства се
установи, че на 13.03.2018 г. Е.В.Я. е пренебрегнал това свое задължение,
поради което и според съда правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 34 § 1, изр.
1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
По отношение конкретните
възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление.
Във въззивната
жалба е наведено възражение, че не е изписано наименованието или по – скоро
пълното наименование на нормативния акт, чиято разпоредба се твърди да е била
нарушена. Съдът не може да се съгласи обаче, че този пропуск на административно
– наказващия орган е осуетил или дори е попречил на реализирането на правото на
защита на санкционираното лице. Пределно ясно е коя е нарушената разпоредба и
от кой конкретен нормативен акт същата е съставна част, поради което и съдът не
вижда по какъв начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В представените от адв. П. – В. писмени бележки е застъпената тезата, че
административно – наказващият орган неправилно е подвел отговорността на
жалбоподателя под санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за
автомобилните превози, вместо да я ангажира под нормата на чл. 93в, ал. 2 от
същия този закон. Съдът не може да приеме за основателно едно подобно
възражение, тъй като разпоредбата на чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози санкционира поведение, което се изразява в неправилно използване на
дигиталната карта, а в случая на 13.03.2018 г. жалбоподателят въобще не е
използвал дигиталната карта, поради което и санкционната разпоредба на чл. 93в,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози е неприложима в конкретната хипотеза.
Следва да се подчертае, че
ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф,
то следва водачите да използват тахографски листи. В
случая обаче превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф,
при което не се използват тахографски листи, а се
поставя дигитална карта на водача. В този смисъл възражението в тази посока,
наведено от процесуалния представител на жалбоподателя също е несъстоятелно.
В писмените бележки,
представени от адв. П. – В. е застъпено становище, че
липсата на мотиви относно приложимостта на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, доколкото затруднява съдебния контрол върху
преценката на административно – наказващия орган. В действителност
административно – наказващият орган е мотивирал позицията си да не квалифицира
случая като „маловажен“, „стъпвайки“ върху т. 13 от Група 2 от Регламент
2016/403 на ЕПС, където процесното деяние е
квалифицирано като „много тежко нарушение“. Съдът се солидаризира със
становището, че в случая разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е
неприложима, но не защото в цитирания нормативен акт нарушението е
квалифицирано като „много тежко нарушение“. При преценката за приложимостта на
чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, съдът изследва и се фокусира върху общественоопасните последици от деянието, а в случая тези
последици са свързани с отчета на работното време на водача. На практика
контролните органи не могат да осъществят контрол върху работното време на
водача, което е изключително опасно, не само за самият водач, но на практика и
за всеки един участник в движението по пътищата. Според съда не може да бъде
извинено поведението на жалбоподателя в конкретния случай, тъй като по неговите
думи (а съдът няма причина да се съмнява в достоверността им), същият още преди
началото на курса от гр. София е осъзнал, че му липсва дигиталната карта,
поради което и не е следвало да управлява превозното средство. Нещо повече –
самият жалбоподател е вписал, че още преди потегляне на превозното средство от
гаража на дружеството – превозвач в с. Мрамор е осъзнал, че му липсва
дигиталната карта, което неминуемо доказва и субективния елемент на извършеното
деяние.
Предвид високата обществена
опасност на деянието и най – вече, че засяга безопасността на всички участници
в движението на пътя, съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 28, буква
„а“ от ЗАНН. Още повече, че обществения превоз на пътници е на сравнително
дълго разстояние гр. София – гр. Варна, а съгласно пътния лист и маршрутното
разписание двамата водачи отново е следвало да пътуват и возят пътници към гр.
София, което неминуемо допълнително повишава обществената опасност на деянието.
Наред с възражението с правно
основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН действително са представени ръчни записи, но е
следвало същите да бъдат изготвени преди управлението на превозното средство на
13.03.2018 г. от страна на жалбоподателя, защото последващото
им представяне пред ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна не влияе на съставомерността на нарушението. Напротив – фактическият му
състав е довършен на 13.03.2018 г.
Размерът на наложеното
административно наказание е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 93в, ал. 17,
т. 2 от Закона за автомобилните превози, административно – наказващият орган
изцяло се е съобразил с този размер – 1500 лева, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, евентуална
несправедливост.
Предвид изложеното, съдът
намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000400 от 23.03.2018 г., издадено
от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Варна е
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно
постановление № 23 – 0000400 от 23.03.2018 г., издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Варна, с което на Е.В.Я., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т.
2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за нарушение на разпоредбата
на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: