Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVII гр.
състав, в публично съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при секретаря Василена
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9201 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* против А.М.П., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422 ГПК аз признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите от 2568,98 лева – главница (частично от
онщо дължимата главница- 4795,83 лева) и 431,02 лева – договорна лихва за
периода от 25.09.2017г. до 02.11.2018г., дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 30.11.2016 г., сключен с Обединена
Българска Банка АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 31.01.2018г., ведно със законната лихва от 02.11.2018г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1562/2018 г. по описа на Районен съд Карлово.
В исковата молба се твърди, че на 30.11.2016г. в гр. София е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, с фиксирана лихва
между „Обединена Българска Банка “ АД и А.М.П.. По силата на същия договор
кредитора предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лева.
Ответникът А.М.П. се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията уговорени в договора. Погасителната вноска
за издължаване на кредита се заплащала ежемесечно на 28-мо число на месеца,
като ответника се задължил да погасява задължението си общо на 60 анюитетни
вноски, в размер на 109,69 лева, с краен срок на погасяване на кредита
28.11.2021г. След усвояване на кредита, кредитополучателя А.М.П. погасявал част
от месечните си вноски, след което преустановил плащанията, като останало
непогасено задължение по кредита в размер на 5226,85 лева, от които: главница –
4795,83 лева и договорна лихва – 431,02 лева. Поради неизпълнение на договора, кредитът
станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 19 от договора за кредит,
породило правния интерес от съдебно претендиране на паричното задължение. В
исковата молба се твърди, че на 31.01.2018г. бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Обединена Българска Банка “ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който
задължението на Кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на
потребителски кредит, с фиксирана лихва от 30.11.2016г., било закупено от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд – Карлово
срещу вземанията на кредитополучателя А.М.П.. Образувано било частно гражданско
дело № 1562/2018г. по описа на Районен съд – Карлово. Била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми претендирани
частично: 2568,98 лева – главница и 431,02 лева – договорна лихва за периода от
25.09.2017г. до 02.01.2018г., представляващи част от останало неизплатено
задължение по усвоения кредит. Срещу издадената заповед за изпълнение ответника
подал възражение. Във възражението се твърдяло, че ответника не дължал изпълнение по издадената заповед. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора на исковата молба се твърди, че ответникът на 26.01.2018г. е
подал жалба в Районна прокуратура за установена от него измама. Твърди се, че
на основание жалбата на същия в Районна Прокуратура било образувано досъдебно
производство № 171/2018г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ – Пловдив.
Заявява, че същия многократно отговарял на телефонните обаждания на служители
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като ги уведомявал за подадената жалба, за да направят
справка. Също така ги уведомил, че не признава задължението както и че не дължи
търсената сума. Уведомил ги, че търсените от него суми, му представлявали
нанесени щети, тъй като задължението
произтичало от извършени престъпления. Твърди, че заведената искова
молба е в нарушение на добрите нрави. Счита, че исковата молба била
недопустима. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заповед за
изпълнение на парично задължение № 874/05.11.2018 г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 1562/ 2018 г. на РС Карлово, III гр.с. е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата от 2568,98 лева – частично от общо дължима главница в размер на 4795,83 лева по
договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 30.11.2016
г., сключен с Обединена Българска Банка АД, вземанията по който са прехвърлени
с договор за цесия от 31.01.2018 г. в
полза на ищеца, 431,02 лева –
договорна лихва за периода от 25.09.2017г. до 02.11.2018г., ведно със законната
лихва от 02.11.2018 г. до окончателното плащане на вземането, както и
разноските по делото в размер на 60 лева –държавна такса. Предявеният иск е
допустим, доколкото сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени и основанието
и размерът на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съвпадат с
исковата претенция.
За възникване на
претендираните от ищеца вземания е необходимо да са осъществени следните
юридически факти: сключването на валиден договор за заем между цедента и
ответника, при условията, посочени от ищеца, както и настъпване на предсрочната
изискуемост на претендираните вземания поради неизпълнение от страна на ответника
и обявяване на предсрочната изискуемост от кредитора на длъжника, прехвърляне
на спорните вземания от първоначалния кредитор на ищеца.
С договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 30.11.2016 г.
„Обединена Българска Банка“ АД е предоставило на ответника кредит в размер на
6485,64 лева. при ГПР 11,96 %, такса за кредитна оценка в размер на 120 лева.
Кредитополучателят се задължил на 60 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва в размер на 103,59 лева, считано от 28/12/2016 г., с падеж
28-мо число на месеца. Кредитополучателят не оспорва подписа си под договора,
поради което съглашението поражда своите правни последици.
От представения
по делото договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 31.01.2018
г., сключен между Обединена Българска Банка АД и ищеца, както и от
приложенията към него, е видно, че на „ЕОС Матрикс” ЕООД е прехвърлено
вземането към ответника по договора за кредит от 30.11.2016 г.. Длъжникът
писмено е бил информиран за извършената цесия, чрез изпращане на уведомление до
адреса му. Същото е получено от ответника на 18.10.2018 г. На осн. чл. 99 ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато
му е съобщено от предишния кредитор. Предвид изложеното, съдът приема, че в
производството се установява - наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за цесия между ищеца и
Обединена Българска Банка АД, по което е цедирано вземането произтичащо
от процесния договор за кредит, за което прехвърляне ответникът е надлежно
уведомен. Не са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли валидно
възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да
настъпва по-късно. Няма пречка за прехвърлянето на съществуващи вземания с
ненастъпил падеж, както и на права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и
следва от тяхното естество – арг. от чл. 99, ал.1 ЗЗД.
В настоящото
производство ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния договор за кредит. Предсрочната изискуемост по своята същност
представлява изменение на договора, която настъпва при наличието на две
предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали
вноски по договор за кредит и субективен - упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съобразно чл. 19 от Договора за кредит банката
има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или
частично неплащане на две или повече погасителни вноски. Ответникът не твърди
да е погасил претендираните с настоящата искова молба вземания, а и липсват
доказателства в тази насока. От ответника са
представени три вносни бележки, на стойност от 120 лева всяка – от 29.12.2016
г., 27.01.2017 г. и 14.02.2017 г., с
които са погасени първите три от общо 60-те дължими вноски по сключения с
Обединена Българска Банка ЕАД договор за кредит. Ето защо съдът намира, че е
налице обективният елемент на
неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени задължения на
падежа. С уведомление от 16.09.2018 г. на длъжника е съобщено, че цялото му
задължение по сключения Договор за потребителски кредит от 30.11.2016 г. е
обявено за предсрочно изискуемо. Уведомлението е връчено на 17.10.2018 г., с
което е изпълнен фактическия състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок, като кредиторът е упражнил това свое право преди датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 02.11.2018
г. С оглед изложеното, елементите от фактическия състав на претенцията –
валидно дог. правоотношение, неизпълнение на съществуващо вземане,
прехвърлянето му на ищеца и предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост, която е обявена на ответника, са доказани.
Съдът намира
възраженията на ответника, че е налице измама при сключването на процесния
договор за кредит за неоснователни и недоказани. От постъпилата справка от
Районна прокуратура гр. Пловдив е видно, че пр.пр. 966/2018 г. по описа на РП
Пловдив се води за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК с пострадало лице А.М.П..
Към момента на изготвяне на справката – 28.09.2020 г. няма привлечено в
качеството на обвиняем лице и
наказателното производство е спряно постановление от 21.05.2020г на основание
чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК - при невъзможност
единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез
видеоконференция или телефонна конференция. Измамата, като основание за
унищожаване на сделката е визирана в чл. 27 и чл. 29 от ЗЗД. Измама е налице,
когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора, чрез
умишлено въвеждане в заблуждение. За да е налице измама е необходимо да са
налице следните предпоставки, а именно едната страна по сделката да е в заблуда,
тя да е умишлено въведена в заблуда от другата страна или от трето лице било
чрез укриване на факти от действителността, било чрез тяхното изопачаване или
когато едно лице е формирало грешна представа за действителността, а насрещната
страна поддържа тази представа. По делото не са налице данни, които да
установяват подобно поведение от другата страна по правоотношението или от
трето лице.
В заключение
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично
вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но
според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за
него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски,
доколкото искът е уважен изцяло. Същите възлизат на сумата от 60 лева –
държавна такса по ч.гр.д. № 1562/2018 г. по описа на РС Карлово и 92.76 лева – държавна такса по настоящото производство.
Сумата от общо 152.76 лева следва да бъде възложена
в тежест на ответника.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.М.П., ЕГН **********
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* сумите от 2568,98 лева – главница
(частично от общо дължимата главница- 4795,83 лева) и 431,02 лева – договорна
лихва за периода от 25.09.2017г. до 02.11.2018г., дължима по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 30.11.2016 г.,
сключен с Обединена Българска Банка АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018г., ведно със законната лихва от
02.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1562/2018 г. по описа на
Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА
А.М.П., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********
сумата от 152.76 лева /сто петдесет
и два лева и седемдесет и шест стотинки/ – разноски, от които 60 лева – държавна такса по ч.гр.д. № 1562/2018 г. по
описа на РС Карлово и 92.76 лева – държавна такса по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: