МОТИВИ
към Присъда №260064/14.10.2021г. по НОХД №2261/2020г. на РС- П.
Р.П.– П.
е повдигнала обвинение срещу Д.В.И. ЕГН: ********** – за това, че:
-
през периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в град
Плевен, при условията на повторност, като осъден с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по
описа на Районен съд – Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната Д.Д.И. /родена на ***г./, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32/тридесет и две/
месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, в общ размер на 3 200 лв.–
престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК;
-
през периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в
град Плевен, при условията на повторност, като осъден
с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд –
Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната Х.Д.И. /родена на ***г./,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на 90 лева,
в общ размер на 2 880лв. – престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1 във вр. с
чл. 28, ал. 1 НК;
-
през периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в
град Плевен, при условията на повторност, като осъден
с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд –
Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната В.Д.И. /родена на ***г./,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на 85 лева,
в общ размер на 2 720 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1 във вр. с
чл. 28, ал. 1 НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин. Изтъква, че през инкриминирания период, подсъдимият е изпитвал
материални затруднения, не е притежавал декларирани недвижими имоти, МПС, няма
данни за притежавани от него поземлени имоти, няма данни да е бил трудово
ангажиран, но въпреки това, че не може да се приеме, че е налице обективна
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка. Отбелязва, че И.
фактически е полагал труд, за който е получавал някакви възнаграждения, но това
е ставало в разрез с изискванията на трудовото законодателство - без сключен и
регистриран трудов договор; че няма данни да е бил регистриран в Бюрото по
труда и активно да е търсел работа, която да му
позволи дори частично да изпълнява задължението за издръжка; че не е
предприел каквито и да е било мерки, да поиска евентуално преразглеждане на
размера на определената от гражданския съд издръжка и че сам се е поставил в така създалото се положение,
както и че не следва да извлича ползи от собственото си противоправно
поведение, тъй като е работел без сключен трудов договор и фактически е
възпрепятствал съда да се изясни надлежно възможността му да изпълнява задължението
за издръжка; че от време на време е правел подаръци на дъщерите си и им е давал
някакви парични суми на ръка, което още един път потвърждава възможността му да
дава издръжката. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК – пробация
в минимален размер, като не бъде налагано наказанието обществено порицание.
Подсъдимият Д.В.И. се явява лично
и с упълномощен защитник. Признава, че не е изпълнявал редовно задължението за
издръжка, като отбелязва, че обича децата си и финансово ги подпомага,
доколкото има материална възможност. Защитникът изтъква, че не са събрани
надлежни доказателства за съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка, поради
което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Д.В.И. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, с основно образование, не работи,
разведен, осъждан, ЕГН: **********.
С Решение №1960/19.12.2014г. по
гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен, гражданският брак между
подсъдимия Д.В.И. и свидетелката Т.Х.Ч., бил прекратен с развод. Със същото
Решение, упражняването на родителските права върху родените през брака деца - Д.Д.И. /родена на ***г./, Х.Д.И. /родена на ***г./, В.Д.И.
/родена на ***г./, било предоставено на св.Ч.. Подсъдимият И. бил осъден да плаща
месечна издръжка, както следва: 100 лева – в полза на Д.Д.И.,
90 лева – в полза на Х.Д.И. и 85 лева – в полза на В.Д.И., чрез тяхната майка –
св.Т.Ч.. Решението влязло в сила на 06.01.2015 година.
С Присъда №13/14.01.2016г. по НОХД
№ 3268/2015г. по описа на РАЙОНЕН СЪД–ПЛЕВЕН, Д.В.И. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.183, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК и му
било наложено наказание ПРОБАЦИЯ. Присъдата влязла в сила на 29.01.2016г.
За периода месец януари 2018
година - месец август 2020 година, подсъдимият се намирал в изключително
затруднено материално положение. Нямал постоянна трудова заетост; случвало се
за известни периоди да бъде ангажиран трудово, но неговите работодатели не
изпълнявали задълженията си по чл.62 КТ – не сключвали писмен договор с И. и
съответно – не уведомявали за това органите на НАП. Същевременно, подсъдимият не
притежавал декларирано движимо или недвижимо имущество, земеделски земи,
банкови сметки и влогове; не бил регистриран през посочения период като
безработно лице в ***, като такава регистрация направил на 10.02.2020г., но не
получавал парично обезщетение за безработица през целия инкриминиран период. При
така създалата се ситуация, Д.И. не изпълнявал задължението си за издръжка на
своите три дъщери. Имало случаи, при които спорадично, изплащал на бившата си
съпруга или на нейната майка – св.А.Т., парични суми, съобразно възможностите
си. Също така спорадично, при възможност, давал на своите дъщери парични суми
„на ръка“; помагал им със закупуването на вещи за лична употреба /мобилни
апарати, изплащането на абонаментите към мобилни оператори/; при възможност
давал парични средства за началото на учебната година и за закупуване на дрехи;
на свой ред, близките на И. – неговият брат и неговата майка – А.В.И. и В.А.Н.,
от името на подсъдимия, също подпомагали материално отглеждането на Д.Д.И., Х.Д.И. и В.Д.И.. Следва да бъде отбелязано обаче, че
за даваните парични средства /както лично от Д.И., така и от неговите близки/, не
били изготвяни разписки, а и същите не били давани с нарочна уговорка, че
представляват издръжка за определен месец, по реда, постановен в съдебното
решение, а именно – изплащане посредством майката Т.Ч.. Единствените документално
закрепени случаи на изплащане на парични средства от подсъдимия, макар и отново
спорадично, били от дати 20.11.2018г. /100 лева/, 05.02.2019г. /100 лева/,
12.06.2019г. /50 лева/ - изплатени посредством системата EasyPay.
По този начин, за периода месец
януари 2018 година - месец август 2020 година, подсъдимият Д.И. не изпълнил
общо 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, в общ
размер на 3 200 лв. – в полза на Д.Д.И., 32/тридесет
и две/ месечни вноски, всяка в размер на 90 лева, в общ размер на 2 880лв. – в полза на Х.Д.И. и 32/тридесет и две/
месечни вноски, всяка в размер на 85 лева, в общ размер на 2 720 лв. – в полза на
В.Д.И.. Междувременно, свидетелката Ч. получавала издръжка от Държавата на
основание чл.152 ал.1 СК, като специално за периода месец януари – декември
2018г. й били изплатени 2640лв., за периода месец януари – декември 2019г. –
2880 лева, за периода месец януари – декември 2020г. – 2880 лева. След подадена
жалба от страна на св.Т.Ч., било образувано досъдебно производство
№Д-1992/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна
отговорност за три престъпления по чл.183 ал. 4, вр.
ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК, бил привлечен Д.В.И.
ЕГН: **********.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- обяснения на подсъдимия Д.В.И.,
дадени в хода на съдебното следствие;
- показания на свидетелите Х.Д.И. –
дадени в хода на съдебното следствие; В.Д.И. – дадени в хода на съдебното
следствие; Т.Х.Ч. –
дадени в хода на съдебното следствие; В.А.Н. – дадени в хода на съдебното
следствие; А.В.И. – дадени в хода на съдебното следствие; А.Г.Т. – дадени в
хода на съдебното следствие;
- препис от Решение
№1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен
/л.15 – 17 от ДП/;
- преписи от Удостоверения за
раждане на Д., Х. и В. *** /л.27 – 29 от ДП/;
- справка от Български пощи за
извършени парични преводи от страна на Д.В.И. в полза на Т.Х.Ч. с ЕГН **********
или А.Г.Т. с ЕГН **********, за периода м.01.2018г – м.08.2020г. /л.79 от
делото/;
- справка от Изипей
за извършени парични преводи от страна на Д.В.И. в полза на Т.Х.Ч. с ЕГН **********
и А.Г.Т. с ЕГН ********** за периода м.01.2018г – м.08.2020г. /л.81 - 86 от
делото/;
- справка от Община Плевен Плевен за изплащана месечна издръжка за лицата Д.Д.И., ***Д.И. и В.Д.И., съобразно Решение №1960/19.12.2014г
по гр.д.№3624/2014г на РС-Плевен /л.92 от делото/;
- писмени сведения, съставляващи
банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2
ЗКИ, предоставени от „Банка „ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“
АД, „Алианц Банк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Ти Би
Ай Банк“ EАД, „ПроКредит Банк“ (България) EАД,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Българска банка за
развитие“ ЕАД, „Токуда Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „ИНГ
Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД, клон България, „БНП Париба С.А.“
– клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, „Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ –
Клон София, „Варенголд Банк“ АГ, клон София, „Бигбанк АС“ –клон България /л.119 – 175 от делото/;
- заключение по единична
съдебно-икономическа експертиза /л.105 – 109 от делото/, от което се
установява, че месечните разходи за издръжка на едно лице в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
през периода м.януари 2018г – м.август 2020г. варират между 421,04лв. и 556,60
лв.; вещото лице е категорично, че при наличните данни за липса на трудова
заетост, движимо и недвижимо имущество, подсъдимият не е имал обективна
икономическа възможност да изплаща общо 275 лева месечна издръжка в полза на Д.,
Х. и В. ***. Съдът преценява експертното заключение като обективно и
безпристрастно, поради което му отдава вяра;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на
НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР, ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, БТ –
ПЛЕВЕН, ТП на НОИ-ПЛЕВЕН /л.80, л.95, л.97 – 100 от делото, л.35 – 42 от ДП/;
- характеристични данни /л.32 от
делото/;
- справка за съдимост /л.16 – 25,
л.44 - 53 от делото/.
От посочените по-горе
доказателствени източници следва по убедителен и безпротиворечив начин изложената
по-горе фактическа обстановка, приета от Съда. Единствените относими
противоречия в доказателствената съвкупност се установяват при съпоставката на
прочетените на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК показания на свидетелките Т.Х.Ч.
и А.Г.Т. – от една страна и обясненията на подсъдимия И., показанията на Х.Д., В.Д.И.,
Т.Х.Ч., В.А.Н., А.В.И., А.Г.Т. – дадени в хода на съдебното следствие, от
друга. В прочетените на основание чл.281 НПК показания, свидетелките Ч. и Т. са
заявили, че през инкриминирания период, Д.И. не е плащал никакви суми по
издръжката, включително – не разказват за други имуществени престации от страна
на подсъдимия /и неговите близки, от негово име/ спрямо трите му дъщери. От
друга страна, тази тяхна позиция търпи промяна в показанията на Ч. и Т., дадени
непосредствено пред съда. Тук двете свидетелки отбелязват, че макар и
неформално, Д.И. е изплащал парични средства в полза на своите дъщери –
понякога чрез св.Ч., в други случаи – чрез св.Т.. По същество, както Ч., така и
Т. се отричат от показанията, дадени в хода на досъдебното производство, като
след тяхното прочитане в хода на съдебното следствие, заявяват, че поддържат
показанията си, дадени пред Съда. Следва да бъде отбелязано обаче, че така
обсъжданата „нова“ позиция на двете свидетелки, намира опора и в другите гласни
доказателствени средства по делото – показанията на свидетелите Х.Д.И., В.Д.И.,
В.А.Н., А.В.И. и обясненията на Д.В.И.. Липсват основание да се приеме, че
всички разпитани по делото свидетели /в т.ч. самите Ч. и Т./ излагат пред Съда неистини
в своите показания, при това – в полза на подсъдимия И.. Напротив, Съдът не
намира аргументи да направи подобен извод и приема, че действителното
фактическо положение е вече изложеното по-горе, а именно: налице са спорадични
плащания от страна на подсъдимия И., който понякога давал парични средства на
св.Ч., понякога – на св.Т., а в други случаи – направо на своите дъщери, на
ръка; имало и случаи, при които близките на И. – св.В.Н. и А.И., правели
имуществени престации /предимно в натура – храна,
вещи/, в полза на Д., Х. и В. ***, от името на подсъдимия. Прави впечатление,
че не само подсъдимият, но и всички свидетели са категорични в това, че винаги
когато е имал парична възможност, подсъдимияте
отделял и давал парични средства за своите деца, независимо от непостоянната си
трудова заетост и очевидно лошото си материално положение. Всички те са
категорични и в това, че с изключение на няколко случая /отбелязаните по-горе
от дати 20.11.2018г. /100 лева/, 05.02.2019г. /100 лева/, 12.06.2019г. /50
лева/ - изплатени посредством системата EasyPay/, за
така даваните парични средства нито са били съставяни разписки, нито – някакъв
друг документ, в потвърждение на престациите. Наред с това, подсъдимият и
разпитаните свидетели са категорични, че
споменатите престации, нито по своя размер, нито по начина на тяхното
извършване /спорадично, различни парични суми от страна на И., а от неговите
близки – храна, вещи/ са били оформени като нарочни плащания по задължението за
издръжка, постановено с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г., а
именно – 100 лева – в полза на Д.Д.И., 90 лева – в
полза на Х.Д.И. и 85 лева – в полза на В.Д.И., чрез тяхната майка Т.Ч.. Поради
това, Съдът приема прочетените на основание чл.281 НПК показания на
свидетелките Ч. и Т. за недостатъчно достоверни и не им отдава вяра. Обратно,
приема като добросъвестно дадени и отговарящи на действителното фактическо
положение, показанията на свидетелите Х.Д.И., В.Д.И., В.А.Н., А.В.И., Т.Х.Ч., А.Г.Т.
– дадени в хода на съдебното следствие, както и обясненията на Д.В.И., отдава
им вяра и изгражда именно върху тях изложената по-горе фактическа обстановка,
която приема за доказана по убедителен начин.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Д.В.И.
ЕГН: ********** е осъществил три състава на престъпление по чл. 183 ал. 4, вр.
ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК, както следва:
-
през периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в
град Плевен, при условията на повторност, като осъден
с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд –
Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната Д.Д.И.
/родена на ***г./, не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на
100 лева, в общ размер на 3 200 лв.;
-
през периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в
град Плевен, при условията на повторност, като осъден
с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд –
Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната Х.Д.И. /родена на ***г./, не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на 90 лева, в общ размер на 2
880лв.;
-
през периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в
град Плевен, при условията на повторност, като осъден
с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд –
Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната В.Д.И. /родена на ***г./, не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на 85 лева, в общ размер на 2
720 лв.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.183 ал.4 НК е идентично с това по чл. 183 ал.1 НК и се
изразява в бездействие – противоправно въздържане от изпълнението на задължение
за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила съдебен акт, за две или
повече месечни вноски. Поведението на подсъдимия е било именно такова, като в
периода от месец януари 2018 година до месец август 2020 година в град ПЛЕВЕН, не
изпълнил дължимите през този период общо 32/тридесет и две/ месечни вноски,
всяка в размер на 100 лева, в общ размер на 3 200 лв. – в полза на Д.Д.И., 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на
90 лева, в общ размер на 2 880лв. – в полза на Х.Д.И. и 32/тридесет и две/
месечни вноски, всяка в размер на 85 лева, в общ размер на 2 720 лв. – в полза
на В.Д.И.. Тези факти и обстоятелства се установяват пряко от обясненията на
подсъдимия И. и показанията на Х.Д.И., В.Д.И., В.А.Н., А.В.И., Т.Х.Ч., А.Г.Т. –
дадени в хода на съдебното следствие. Отново следва да бъде отбелязано, че
действително, през инкриминирания период, подсъдимият е правил известни
имуществени /и неимуществени/ престации в полза на трите си дъщери; такива престации, от негово име, са правели и свидетелите В.Н. и А.И..
Същевременно обаче, задължението за издръжка е точно определено по своя размер
и начин на изпълнение – дължат се определени парични суми за всяко от трите
деца, дължат се периодично /ежемесечно/ и следва да бъдат изплащани чрез
майката – св.Т.Ч.. В този смисъл, всякакви други престации, отклоняващи се
макар и незначително, от размера или начина на изпълнение на задължението за
издръжка, съставляват неизпълнение на същото задължение. Наред с това, от
гласните доказателствени средства следва, че е практически
невъзможно да се определи по недвусмислен начин кога и колко парични средства
са били предоставяни от страна на подсъдимия в полза на неговите три дъщери,
тъй като с изключение на отбелязаните три плащания посредством ИЗИПЕЙ, не са
съставяни документи, като същевременно, в очертаната насока и свидетелските
показания, и обясненията на подсъдимия, не се отличават с конкретика,
позволяваща ясното дефиниране на периоди и парични суми, които са били
изплащани от И., за времето месец януари 2018 година - месец август 2020
година. Ето защо Съдът приема, че при липсата на надлежни доказателства за
изпълнение на конкретни месечни вноски по дължимата издръжка, налице е пълното
й неизпълнение от страна на Д.И., за времето месец януари 2018 година - месец
август 2020 година, по отношение на всяка от трите му дъщери.
Наред с това, налице е
квалифициращият признак „повторност“, което се
обуславя от осъждането на И. с Присъда №13/14.01.2016г. по НОХД № 3268/2015г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД–ПЛЕВЕН, за престъпление по чл.183, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК.
От субективна страна, престъплението по чл.183
ал.4 вр. ал.1 НК може да бъде извършено само с пряк умисъл, тъй като деецът
предвижда неизбежното неплащане на издръжката в размер на две или повече месечни
вноски. Съдебната практика е трайна в позицията, че субективната страна на
престъплението по чл.183 ал.1 НК е в пряка зависимост от наличието на обективна
икономическа възможност за дееца, да изпълнява задължението за издръжка, на
което е осъден / Решение
№ 47 от 2.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3081/2011 г., III н. о., НК, Решение №
286 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 856/2013 г., I н. о., НК и други/.
Във връзка със субективната съставомерност на трите деяния, за които Д.И. е привлечен
към наказателна отговорност Съдът съобрази, че не са налице достатъчно
доказателства, от които да се изведе, че неизпълнението на месечните вноски по
издръжката на Д.Д.И., Х.Д.И. и В.Д.И., е било „съзнателно“, т.е. при коментирания пряк
умисъл. В тази насока е заключението по приетата съдебно-икономическа
експертиза, от което следва обективната икономическа невъзможност на подсъдимия
да изплаща през периода месец януари 2018 година - месец август 2020 година,
издръжката в полза на трите си дъщери. В тази насока са и приобщените писмени
доказателства за имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия,
представени от ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР, ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“,
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, БТ – ПЛЕВЕН, ТП на НОИ-ПЛЕВЕН, писмените сведения,
съставляващи банкова тайна по смисъла на
чл.62 ал.2 ЗКИ. Всички те разкриват лошото финансово състояние на
подсъдимия през инкриминирания период – липсата на ясно установени трудови
доходи, движимо и недвижимо имущество, други парични постъпления или такива,
които са на влог/сметка в банките. Особено показателно е и това, че през
инкриминирания период е изплащана издръжка за Д.Д.И.,
Х.Д.И. и В.Д.И., на основание чл.152 ал.1 СК, макар и в намаления размер,
предвиден в съответните Закони за държавния бюджет на Република България за
2018, 2019 2020 г. /и за три години – по максимум 80 лева за дете/.
Същевременно, съобразно чл.152 ал.2 СК, „Изплащането
по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният
длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи
принудителното изпълнение.“, т.е. още един път се разкрива липсата на
обективна възможност у подсъдимия Д.В.И., да изпълнява задължението за издръжка
съобразно Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен
съд – Плевен.
Следва да бъде подчертано, че липсват юридически,
а също така - и сериозни житейски аргументи в подкрепа на това, че
неизпълнението на задължението за издръжка през инкриминирания период е
резултат от съзнателна поведенческа дейност на Д.И.. В тази връзка, аргументите
на държавното обвинение за доказаност на повдигнатите обвинения не само от
обективна, но и от субективна страна, не могат да бъдат споделени. Изтъква се,
че И. фактически е полагал труд, за който е получавал някакви възнаграждения,
но това е ставало в разрез с изискванията на трудовото законодателство - без
сключен и регистриран трудов договор, както и че няма данни да е бил
регистриран в Бюрото по труда и активно да е търсел работа, която да му позволи дори частично да изпълнява
задължението за издръжка; в обобщение - че сам се е поставил в така създалото се положение,
както и че не следва да извлича ползи от собственото си противоправно
поведение, тъй като е работел без сключен трудов договор и фактически е
възпрепятствал Съда да се изясни надлежно възможността му да изпълнява
задължението за издръжка.
На първо място, съобразно чл.62
ал.3 КТ, „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра
на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от
съответното заверено уведомление.“. Видно е, че Законодателят възлага коментираното
задължение върху работодателя, а не върху работника, както явно интерпретира
Прокуратурата. По-същественото в случая обаче е това, че не само така
цитираното задължение, но и точното изпълнение на задължението за писмена форма
на трудовия договор /чл.62 ал.1 КТ/, на практика са предоставени на
добросъвестността на работодателя, който вместо сключването на договор в
писмена форма, би могъл да не сключи трудов договор въобще. Работникът би могъл
да се съгласи или да не се съгласи да полага труд, без правоотношението да е
оформено съгласно КТ, но е повече от очевидно, че при липсата на средства за
препитание, работникът е поставен в положението да разчита на добросъвестното
отношение на работодателя по изпълнение на изискванията на трудовото
законодателство. Ето защо, няма как да бъде възприета тезата, че полагането от
страна на Д.И. на труд, без съответен трудов договор в писмена форма /с
изводимите от това прозрачност и установимост на
параметрите на трудовото правоотношение/, представлява негов личен съзнателен
избор, положение, в което сам се е поставил, а още по-малко – че по този начин
извлича някакви ползи от евентуално собствено противоправно поведение.
На второ място, действително И. не
е бил регистриран в Бюрото по труда през инкриминирания период, но последното
съвсем не обуславя направения от Прокуратурата извод, че подсъдимият не е
търсел работа „активно“. Макар и принципно излишно, все пак нека бъде
изтъкнато, че регистрацията в БТ нито гарантира трудова заетост, нито – доказва
„активното“ търсене на работа. По-същественото обаче е това, че от разпоредбите
на чл.183 НК, не може да бъде изведено никакво друго задължение за действие,
освен това за изпълнение на дължимата издръжка, т.е. юридически несъстоятелна е
тезата за своего рода, неизпълнено задължение за търсене на работа, която би
могла да генерира определен доход, а оттук – и да бъде налице възможност за
изпълнение на задължението за издръжка. Впрочем, отбелязаната теза е идейно
свързана с други аналогични квази-аргументи, като например - че са без значение
трудовия статус, здравословното състояние, финансовите възможности на родителя,
осъден да дава издръжка, както и че задължението за издръжка е „безусловно“ по
своя характер. Следва да бъде подчертано, че в житейски план, безусловността би
могла да има различна характеристика и нюанси, но в правото и по-конкретно, в
наказателното право, „безусловността“ не може да бъде за сметка нито на
изискванията за съставомерност на едно деяние, нито –
на изискванията за неговата доказаност при постановяване на осъдителен съдебен
акт. Приемането на коментираната „безусловност“, на практика би превърнало
престъпленията по чл.183 НК, в своеобразна форма на безвиновна
наказателна отговорност – което в съвременното наказателно право не е нищо
друго, освен юридически абсурд. Поставя се например щекотливия въпрос – дали
тази „безусловност“ предполага осъденото на издръжка лице да набавя
парични средства за изпълнение на издръжката, независимо от способите за това,
в т.ч. – чрез извършване на кражби, грабежи и др.престъпления, които са от
естество да осигурят някакви материални активи, в т.ч. - парични средства? Безусловно, отговорът на
този въпрос е отрицателен. Отделно от това, Правото през ХХІ век и наказателното
право - в частност, изповядват принципа на хуманизма. В този смисъл, няма как
да бъде игнорирано имущественото състояние на осъдения да дава издръжка или да
му бъдат, своего рода, възлагани допълнителни задължения в тази връзка,
независимо от обективните му възможности да я дава. Напротив, самоочевидно е,
че възможностите на родителя, в т.ч.
да дава издръжката, категорично не могат да бъдат игнорирани, а напротив -
следва надлежно да бъдат взети предвид, още повече, когато се обсъжда
реализирането на наказателна отговорност.
В този смисъл, неоснователен се
явява и изтъкнатия от Прокуратурата довод, че Д.И. не е предприел каквито и да
е било мерки, за да поиска евентуално преразглеждане на размера на определената
от гражданския съд издръжка. От една страна, неговото бездействие в тази насока
е неотносимо на плоскостта на престъплението,
регламентирано в чл.183 НК, а от друга, съобразно чл.142 ал.2 СК, „Минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата.“. Следователно, при отчитане на гореотбелязаните размери на
дължимите издръжки за всяка от трите дъщери на подсъдимия и размера на МРЗ през
инкриминирания период /510 лв. през 2018г., съобразно ПМС № 316/20.12.2017 г.,
560 лв. през 2019г., съобразно ПМС № 320/20.12.2018 г. и 610 лв. през 2020г.,
съобразно ПМС № 350/19.12.2019 г./, намаляване на същите размери, така или
иначе е било практически невъзможно и юридически неосъществимо.
Не на последно място, не може да
бъде възприета и тезата, че тъй като И. от време на време е правел подаръци на
дъщерите си, давал им е някакви парични суми на ръка и тъй като фактически е
полагал труд и е имал някакви доходи, следователно – е имал обективна
възможност да дава издръжката, на която е осъден с Решение №1960/19.12.2014г.
по гр.д. №3624/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен. В действителност, боравенето
с парични средства по описаните начини, би могло да индуцира известно съмнение,
че липсва обективна икономическа невъзможност за даване на издръжката, но не и
да докажат, а още по-малко – по категоричен начин, обратното – наличието на
обективната икономическа възможност за нейното даване. Следва да бъде
напомнено, че тежестта на доказване в наказателното производство по дела от общ
характер /чл. 103 НПК/ е възложена върху Прокуратурата, като наред с това,
обвиняемият/подсъдимият/ се счита за невиновен, до доказване на противното
/чл.31 ал.3 от Конституцията на РБ/. Наред с това, невъзможността на подсъдимия
да докаже възраженията си, не може да става причина да се правят изводи в
негова вреда, а подсъдимият нито е длъжен, нито – следва да бъде поставян в
положението да доказва своята невиновност /чл.103 ал.3 НПК/. Логически и
юридически несъстоятелно е да се извеждат вредни последици за подсъдимия поради
обстоятелството, че е разполагал и боравел с някакви, неустановени по размер,
парични средства. Напротив – съобразно чл.143 ал.1 СК, „Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето.“, т.е. въпреки материалната
си затрудненост и недаването на издръжката, на която е осъден, Д.И. все пак е
полагал грижа за своите дъщери, съобразно възможностите си.
Следва да бъде подчертано, че в
наказателното производство, по отношение на отстояваната от страна на
подсъдимия теза /независимо дали основаваща се на действителното фактическо
положение или просто защитна теза/, Законодателят не поставя изискване за
доказаност по несъмнен начин. Такова изискване, от друга страна, е налице по
отношение на повдигнатото от Прокуратурата обвинение – чл.303 ал.2 НПК, а
Присъдата не може да почива на предположения – чл.303 ал.1 НПК. При
съобразяване на всичко изложено дотук и отбелязаните по-горе императивни правни
разпоредби Съдът намира, че трите деяния, за които Д.В.И. е привлечен към наказателна отговорност, са
доказани от обективна, но недоказани - от субективна страна. На практика,
обвинението се гради върху предположението, че подсъдимият е имал обективна
икономическа възможност да дава издръжката, но въпреки това не я е давал, тъй
като именно по този начин може да бъде обосновано наличието на пряк умисъл по
чл.183 ал.4 вр.ал.1 НК. Недоказаността на повдигнатите три обвинения и
основаването им на отбелязаното предположение обаче, обуславят извода, че Д.И.
не е извършил престъпленията, в които е обвинен.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Д.В.И. ЕГН: **********:
-
за невиновен в това, че през периода от месец януари 2018 година до месец
август 2020 година в град Плевен, при условията на повторност,
като осъден с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на
Районен съд – Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната Д.Д.И. /родена на ***г./, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32/тридесет и две/
месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, в общ размер на 3 200 лв.–
престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото обвинение;
-
за невиновен в това, че през периода от месец януари 2018 година до месец
август 2020 година в град Плевен, при условията на повторност,
като осъден с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на
Районен съд – Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната Х.Д.И. /родена
на ***г./, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на
90 лева, в общ размер на 2 880лв. – престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1
във вр. с чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда
по така повдигнатото обвинение;
-
за невиновен в това, че през периода от месец януари 2018 година до месец
август 2020 година в град Плевен, при условията на повторност,
като осъден с Решение №1960/19.12.2014г. по гр.д. №3624/2014 г. по описа на
Районен съд – Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната В.Д.И. /родена
на ***г./, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 32/тридесет и две/ месечни вноски, всяка в размер на
85 лева, в общ размер на 2 720 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1
във вр. с чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда
по така повдигнатото обвинение.
При този изход на наказателното
производство, на основание чл.190 ал.1 НПК, Съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на ДЪРЖАВАТА.
Въз основа на тези мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :