№ 408
гр. Русе, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520103746 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът Л. Г. С., чрез процесуалния си представител твърди, че се е
снабдила със справка за кредитна задлъжнялост от Централен кредитен
регистър на БНБ с №БНБ-65187/13.06.2023г. Според получения отговор на
направеното запитване, вписаното задължение произтича от договор за
кредит №4333251073878646 от 09.06.2008г., сключен между нея и
“Обединена българска Банка” АД, която с договор за цесия от 04.12.2015г.,
прехвърлила вземанията си по договора за кредит в размер на 1239.24 лв на
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Твърди, че не е сключвала договори за
кредит с “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и че няма валидни облигационни
отношения с това дружество. На основание чл.110 ЗЗД прави възражение за
изтекла 5-годишна погасителна давност на посоченото вземане, а на
основание чл.111, б. “в” ЗЗД и на вземанията за лихви. Моли да се признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 1239.24 лв по
придобито вземане по договор за кредит от 09.06.2008г. Претендира
направените разноски в производството.
Ответникът “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, представляван
от изп. директор Стефан Красимиров Петков, чрез процесуалния си
1
представител, взема становище за допустимост и основателност на иска. Не
оспорва изтеклата в полза на ищцата погасителна давност за вземането по
кредит №4333251073878646 от 2008г. и признава същия. Моли на основание
чл.78, ал.2 ГПК да не бъде осъден за разноските по делото предвид
направеното признание на иска в срока за отговор на исковата молба, както и
че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че на ищцата се дължат разноски, моли
размерът на адвокатското възнаграждение да се определи по Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид работа. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Представен е Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa,
Mastercard, от който се вижда, че на 11.06.2008г. Обединена Българска Банка
АД и Л. Г. С. са сключили договор, съгласно който Банката-кредитор й издава
кредитна карта Visa с кредитен лимит 1000.00 лв. Ползванияг кредит от
разрешения кредитен лимит се олихвява съгласно т.т. 4.1 и 4.2 ежемесечно от
датата на издаване на месечното извлечение. Валидността на Картата е две
години и изтича в края на отпечатания в нея срок. Срокът на договора се
подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от
Картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде
подновена. Договорът се прекратява, съгласно посоченото в Общите условия,
като при прекратяването му Кредитополучателят погасява всички дължими
суми към Банката. Неразделна част от договора са Общите условия на ОББ
АД, Тарифа за таксите и комисионните на ОББ АД и лимити при транзакции с
картата, като с подписването на договора Л. Г. С. е заявила, че ги е получила
и ги приела.
От представените на л.37-38 формуляри се вижда, че ищцата е получила
на 13.06.2008г. карта Visa със срок на валидност месец юни 2010г. и на
30.08.2010г. е получила карта Visa със срок на валидност м. юни 2012г.
Установено е, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
04.12.2015г. “Обединена Българска Банка” АД е прехвърлило на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД вземанията си към ищцата Л. Г. С. по договор за кредит
2
43332510738786046 от 09.06.2008г. в размер на 1239.24 лв, от които 698.91 лв
главница и 511.26 лв договорна лихва. В т.см. са справката за кредитна
задлъжнялост от 12.06.2023г., издадена от БНБ, Централен кредитен регистър
и Уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано до Л. Г. С..
Доводът на ищцата за изтекла погасителна давност относно претенцията
за заплащане на сумата 1239.24 лв е основателен. Съгласно чл.110 ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
С оглед наличните данни по делото предявеният по чл.124, ал.1 ГПК иск
за сумата 1239.24 лв по договор за кредит №4333251073878646 от
09.06.2008г. е основателен поради изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД
на прехвърленото вземане към датата на прехвърляне.
В молба от 26.02.2024г. ответникът поддържа направеното признание
относно обстоятелството, че за вземанията му спрямо Л. Г. С., произтичащи
от договор за кредит №4333251073878646: главница 698.91 лв и 511.26 лв
договорна лихва, предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност е изтекла.
С оглед гореизложеното съдът приема, че искът по чл.124, ал.1 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен съобразно петитума на исковата молба,
като се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи сумата общо 1239.24 лв по договор за кредит
№4333251073878646/09.06.2008г.
По разноските:
Ответникът възразява, че не е дал повод за предявяване на иска, тъй като
има право да претендира заплащане на едно естествено задължение,
доколкото то е дължимо и предвид направеното признание в отговора на
исковата молба, моли на основание чл.78, ал.2 ГПК да не бъде осъден за
разноските по делото.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая двете кумулативно предвидени предпоставки на
разпоредбата не са налице.
Действително и по това няма спор, че ответното дружество не е
3
разполагало с изпълнителен титул за процесуална принуда спрямо
неизправния длъжник и че от 04.12.2015г. (датата на цесията) не е
предприемало действия по принудително събиране на вземането.
Но ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като в писмения
отговор чрез процесуалния си представител е оспорил допустимостта на иска
поради липса на правен интерес.
В практиката си ВКС приема, че длъжникът има интерес от иск за
установяване несъществуване на вземането си, дори когато не е заплашен
непосредствено от процесуална или извънпроцесуална принуда. С
предявяване на такъв иск той цели да осуети възможността за принудително
изпълнение на вземането поради изтекла погасителна давност и решението, с
което искът се уважава, формира сила на пресъдено нещо върху това, че
кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за вземането си
срещу длъжника. Длъжникът има интерес от иск за установяване
несъществуване на вземането си, дори при липса на насочени срещу него
действия по принудително изпълнение, тъй като може да поиска произнасяне
на съда с решение при признание на иска в хипотезата на чл.237 ГПК и
ответникът може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признание, което не може да бъде оттеглено.
В конкретния случай ответникът е направил признание относно факта,
че за вземанията му спрямо ищцата давността по чл.110 ЗЗД е изтекла.
Признанието на иска по чл.124, ал.1 ГПК е направено под условие: в случай
че съдът приеме, че между страните има правен спор и ищцата притежава
процесуална легитимация да води настоящето дело.
Следователно, кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 ГПК
предпоставки не са налице, поради което съдът намира, че ответникът с
поведението си е дал повод за предявяване на иска, поради което дължи на
ищеца направените от него разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.1, т.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на ищцата сумата 50 лв разноски за държавна
такса, а на процесуалния й представител да заплати адвокатско
възнаграждение, което съдът определя на 424 лв, съобразно представен
списък на разноските.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, бул.
“Тодор Александров” №109-115, бизнес сграда “ТАО“, ет.6, представлявано
от изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов
Бояджиев, ЕИК *********, че Л. Г. С. от гр. ********** ЕГН **********, не
му дължи сумата 1239.24 лв придобито вземане по договор за кредит от
09.06.2008г.
ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да заплати на Л. Г. С.
сумата 50 лв разноски по делото, а на адвокат Л. А. Г. от Софийска адвокатска
колегия, личен №*********, адрес гр. ********, сумата 424 лв разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5