Мотиви по
НЧХД № 1003/2020 г. по описа на РРС, ІV нак.състав
Частният тъжител К.Р.Т. е обвинил подсъдимия
С. Невзатов М. в това, че на 09.04.2020 г. в гр. Русе му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Тъжителят, редовно
призован се явява, с повереник,
който поддържа обвинението.
Подсъдимия дава обяснения,
като твърди, че е замахнал, но не е удрял тъжителя и не
се признава за виновен.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното :
Подсъдимият С. Невзатов М. е български гражданин, с начално образование, работи,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
В хода на съдебното следствие
бе установена следната фактическа обстановка :
Подс.
М. и тъж. Т. са съседи и живеят в бл.307 на ул.
Опълченска, 12, вх.3 в гр. Русе като подсъдимия живее на ет.1, а тъжителят на
ет.2. Доколкото подсъдимият живеел под тъжителя между двамата били налице
трайно влошени отношения, предвид оплакванията на първия, че втория постоянно
вдига шум.
На 09.04.2020 г. около 13,30
ч. тъж. Т. се връщал от работа. На входната на блока
срещнал подс. М.. Разменили си реплики, като повод за
това бил,че с извършвания ремонт на жилището си тъжителят постоянно вдигал шум.
Подсъдимият с едната си ръка държал малолетното дете,а в другата държал
найлонов плик в който имало намачкан вестник. Тъжителят обяснил, че два дни
преди това е правил ремонт на кухнята си и е къртил плочки, но това е станало
около 16,30 ч. и никога не си позволява да нарушава наредбите на Община Русе с
които се забранява вдигането на шум за времето между 14,00 ч. и 16,00 ч. В един
момент тъжителят леко блъснал подсъдимия в гърдите, а последния за да се
предпази замахнал във въздуха с носения от него
найлонов плик. Тъжителян се качил в жилището си и
започнал да се оплаква, че е ударен по главата с носената от подсъдимия чанта.
Станала разправия между него и съпругата му – св.Мария Тодорова от една страна
и майката на подсъдимия – св.С.Х.. Същия ден тъжителят посетил болнично
заведение с оплаквания, че има травма на главата за което бил издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
005672/09.04.2020г. В него било отразено „…Основна диагноза. Повърхностна
травма на окосмената част на главата. Анамнеза: По данни на пациента днес му
бил нанесен побой. Съобщава, че му бил нанесен удар с чанта в областта на
главата. Не е губил съзнание. Има ясен спомен за случката. Без гадене и повръщане.
Обективно състояние: Контактен, Адекватен. Без отпадна неврологична
симптоматика. Зеници – еднакви, реагират нормално на светлина. Изследвания: Не
се виждат фрактури по костите на мозъчния череп. Терапия: насочва се към ОПЛ за
по-нататъшно наблюдение и лечение. Дадени указания на ХДР….“.
На 14.04.2020 г. посетил и
съдебен лекар, който издал СМУ № 8062 / 14.04.2020 г. видно от което при
освидетелстването на Т. не са установени видими следи от травматични
увреждания.
На същата дата тъж. Т. подал заявление във връзка с инцидента във Второ РУ
при ОДМВР Русе. По време на проверката на М. е бил съставен предупредителен
протокол по реда на чл.65 ЗМВР, който той подписал без възражения.
С постановление от 04.05.2020 г. прокурор от Районна
прокуратура гр. Русе, ТО - Бяла отказал да образува досъдебно производство с
мотива, че няма събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер. Същото е потвърдено с постановление
от 05.06.2020 г. на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Русе.
От назначената по делото СМЕ
се установява, че тъжителят има оплаквания от болки, които свързва с инцидента
на 09.04.2020 г., като няма данни за обективно установени травматични
увреждания, които да могат да бъдат получени при въпросния инцидент. Вещото
лице в разпита си в съдебно заседание разяснява, че
ако е имало такъв удар с предмет по тъжителя е трябвало да има следи по меките
тъкани. И че ако има такова нанесено увреждане то не би могло да причини повече
от болка и страдание, но пък същевременно няма установени обективни данни.
От събраните по делото доказателства не се установи подс. М. да е извършил инкриминираното деяние, т.е. налице
е хипотезата на чл.304, пр.1 от НПК.
На първо място следва да се
посочи, че съдебният лекар не е установил никаква обективна симптоматика, която
да сочи на удар с предмет по главата на тъжителя. От представената медицинска
документация лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 005672 / 09.04.2020 г. (л.8
от делото), издаден на същия ден след инцидента, при прегледа не са
констатирани обективни следи от удар – посочено е, че не се виждат фрактури по
костите на мозъчния череп, като следва да се отбележи, че изводът е направен без
на лицето да е направена рентгенова снимка. Също така е посочено, че липсва
отпадна неврологична симптоматика и лицето не съобщава да е губило съзнание и
да е имало гадене и повръщане.
На следващо място по делото няма никакви преки
доказателства – показания на свидетели очевидци, които да съобщават за удар,
нанесен с чанта от подсъдимия по главата на
тъжителя. Отделно от това не се установява причинноследствен
процес между твърденият удар и последващите
субективните усещания на пострадалия за болка, доколкото не са констатирани
обективни признаци при медицинския преглед в деня след инцидента. Възможността за
достигане до други изводи различни от описаните фактически обстоятелства в
тъжбата и постановяване на осъдителна присъда във всички случаи би била в
разрез с изискването на чл.303 от НПК, т.е. в случая обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Свидетели очевидци на
инцидента между подсъдимият и тъжителя във въпросния ден не е имало. Лицата, които първи са възприели подсъдимия и
тъжителя непосредствено след инцидента са свид. Мария
Тодорова, съпруга на тъж. Т. и свид.
С.Х., майка на подс. М..
Показанията на св. Мария
Тодорова не следва да се кредитират. Това е така, защото тя не е възприела лично
описаните в тъжбата съществени моменти от инцидента, а същите са й преразказани
от съпруга й, тъж. Т.. Показанията й са твърде общи,
нищо точно и конкретно или нещо, което тя да е възприела лично от инцидента, а по
скоро касаят стар конфликт, който явно съществува отдавна между двете семейства. Тя единствено заявява, че е възприела
състоянието на съпруга си в момента, когато той се и прибрал в дома си: „…дойде
си разтреперан….“ и „…едвам беше човек…“ (показания на л.29 от делото). По
нататък в показанията си още казва, че са ходили в бърза помощ и има направена
снимка (без такава да е приложена по делото) и при съдебния лекар.
На св. С.Х. показанията също не следва да се кредитират,
тъй като и тя като свид. Тодорова не е възприела
описаните в тъжбата съществени моменти от инцидента. Тя също пресъздава думите на
сина си, подс. М., с които той и е разказал за
инцидента си с Т..
От показанията на св.В.Д., съсед
на страните, не могат да се правят никакви изводи. Той не е бил свидетел на
инцидента. Той единствено разказва, че прибирайки се от работа чува викове във
входа на блока, в който живее и вижда тъжителят и съпругата му да се карат с
подсъдимия и неговата майка. Твърди, че не е виждал подсъдимия да е нанасял удар
на тъжителя. Помолен е от тъжителя единствено да го закара до Второ РУ, за да
си подаде заявление срещу М., което и сторил.
По същия начин от показанията
на св. И.П. не могат да се правят никакви изводи. Той е зет на тъжителя. Той
също като свид. Д. не е свидетел на инцидента, а информацията,
която не е плод на негови лични и непосредствени възприятия му е преразказана
от тъжителя по телефона след няколко дни. Неговите възприятия са единствено в
насока на здравословното състояние на тъжителя след инцидента от 09.04.2020 г.
Ако се допусне съвсем хипотетично,
въпреки, че няма такива доказателства по делото, че е имало удар с чанта или
найлонова торбичка от страна на подсъдимия по главата на тъжителя, то същият е
бил съвсем лек предвид това, че не се
установи по категоричен начин какво точно е съдържала тази чанта или торбичка,
която е носел подсъдимия и че същият не е причинил твърдяната болка, като съставомерен признак по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, а
съответно и страдание, като продължаваща болка. На практика, както се почва в
СМЕ се касае единствено за субективни оплаквания на тъжителя.
Съдът намира, че замахването с
найлоновата торбичка от подсъдимия към главата на тъжителя е било в резултат на
силно влошените междусъседски отношения и което е преекспонирано
от тъжителя в подадената тъжба.
По
делото не се събраха никакви
доказателства подсъдимият да
е увредил по какъвто и да било
начин здравето на тъжителя, поради което подс. С.М. следва да бъде признат
за невинен и оправдан
по обвинението против него.
При такъв изход на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК разноските на подсъдимия за адвокатско
възнаграждение следва да се възложат на тъжителя.
След влизане в сила на
присъдата, преписка № 2193/2020 г. следва да се върне на Районна прокуратура
гр.Русе.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :