РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500426 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Делото е висящо повторно пред Апелативен съд Бургас, след като с решение № 13 от
28.09.2021г. по гр.д.№ 1527/2020г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е отменено постановеното
решение № 101/15.11.2019г. по в.гр.д.№ 316/2019г. по описа на АС – Бургас и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания за допускане на допълнителни
доказателства.
Производството пред АС Бургас е образувано по въззивна жалба вх.№ 9126/11.06.19г.
на БОС от Т. Й. Н., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № **, И. Й. Н., ЕГН:
**********, със с.адрес, Д. Й. Н., ЕГН: **********, със същия адрес и Т. Й. Н., ЕГН:
**********, с.адрес, всички чрез адв. М. Д., съдебен адрес: гр. С., ул. “Л. К.“ № **, ет. *, ап.
*, адв. А. Ч., против решение № 179/15.05.2019г. по гр.д.№ 337/2018г. на БОС, с което е
уважен предявеният от „Централен Кооперативен съюз“ ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Г.С.Раковски“ № 99, представлявано от
Председателя П.Стефанов, против тях установителен иск за собствеността върху следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 37023.501.*** съгласно действащата
КККР на гр. Китен, Община Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ****, ул. *-та, с
площ от 2022кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.***,
1
имот с идентификатор №37023.501.***, имот с идентификатор № 37023.501.***,
представляващ имот № 4**, с номер по предходен план – имот пл. № 2**, като
въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемия ЦКС направените съдебно-деловодни
разноски. Твърдят, че решението не е правилно. Молят да бъде отменено и постановено
ново, като предявеният против тях иск бъде отхвърлен. Излагат подробни аргументи,
позовават се на неправилна преценка от страна на съда на събрания доказателствен
материал. Основно поддържат липса на правоприемство между съществувалия в периода
1965-67г. Централен кооперативен съюз и вписания понастоящем в ТР като Кооперация
„Централен кооперативен съюз“. Твърдят, че въззиваемият не е провел пълно и главно
доказване на твърдяното право на собственост върху процесния имот. Считат, че съдът е
приложил неправилно закона, не е обсъдил доводите относно прилежащия терен. Позовават
се на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна – Централен кооперативен съюз, оспорва въззивната жалба, чрез
процесуалния си представител – адв. С. А., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор.
Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението. Счита го за правилно и
съобразено със закона. Също ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски.
Третите лица помагачи на ответниците – В. З. Д. и В. Н. Д. не изразяват становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.124 ГПК.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от изложението в исковата молба, ЦКС твърди собственост върху имот с
идентификатор № 37023.501.*** по КККР на гр. Китен, Община Приморско, състоящ се от
2022кв.м., при подробно описани граници. Заявява, че той представлява част от хотелски
комплекс „Кооп Китен“, включващ хотелски и други сгради за обитаване, стопански сгради,
обслужващи сгради, нанесени в КККР на гр.Китен с идентификатори от № 37023.501.***.*
до т.14 по КККР на гр. Китен, Община Приморско, както и обслужваща комплекса
инфраструктура, част от която е разположена в процесния имот. Заявява, че в него са
извършени и благоустройствени мероприятия, съобразно предвижданията на плановете,
защото представлява част от почивната станция на ЦКС и още в периода 1965г. – 1967г. е
изцяло законно застроен. Поддържа, че процесният имот попада в част от прилежащия терен
на почивната станция и сградите, изградени от ЦКС със собствени средства и придобити на
основание чл.2, ал.3 ЗОС, разпоредба, отменена с ДВ, бр.101/2004г.
Според въззиваемия Съюз, ответниците оспорват собствеността на ЦКС върху
процесния имот, като се обосновават права с н.а. за продажба на недвижим имот № ***, т.
2
***, лег. № ****, д. № *** от **** г. на нотариус М. В., гр.Ц. При изложеното моли съда да
приеме за установено, че ЦКС е собственик на процесния имот. Оспорва проведената
реституция. Заявява, че липсва решение на ПК за възстановяване на имота, а дори и да
съществува, то е нищожно, като постановено от некомпетентен орган, при липса на форма и
мотиви. Оспорва идентичността на възстановения по реституция имот с имота с №
37023.501.*** по КККР на гр.Китен, Община Приморско. Твърди, че наследодателят на
праводателите на въззивниците не е притежавал право на собственост върху него и имотът
не е подлежал на реституция, защото попада в изцяло застроен терен, включително не са
били налице предпоставките по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Твърди, че въззивниците са нанесени
като лица, носители на вещни права върху него в регистъра на лицата към кадастралната
карта за имота, което е допълнително основание за предявяване на иска. При изложеното
моли за постановяване на решение в горния смисъл.
С отговорите против исковата молба въззивниците оспорват иска и се позовават на
проведена земеделска реституция в полза на наследниците на Д. В. А. – праводатели на
техните праводатели и възстановяване на правото на собственост в стари реални граници
върху нива от 1980кв.м., находяща се в строителните граници на с. Китен, местността
„Атлиман“, имот № 226 по кадастралния план от 1962 г. при описани в решение №
73КИ/07.10.1993г. на ПК – Царево граници. Оспорват правоприемството между ищеца и
съществувалия до 1991г. ЦКС, следователно и съществуването в патримониума на
въззиваемия на каквито и да е вещни права върху сградите и терена, разбира се, в обема на
спорния по делото предмет. Твърдят законосъобразност на проведената реституция и
собственост върху спорния имот. Оспорват законосъобразността на включването му в
прилежащия терен към изградените и съществуващи описани по-горе сгради. Позовават се
на придобиване на имота по давност.
Двете страни ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си.
В хода на производството пред окръжния съд са конституирани трети лица-помагачи
на ответниците – В. З. Д., ЕГН: ********** и В. Н. Д., ЕГН: ********** и двамата от гр. С.,
ул. “П. К.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, които не изразяват становище по иска.
Към момента няма спор, че имотът, възстановен на наследниците на Д. А., е идентичен
с имот с идентификатор № 37023.501.*** по КККР на гр. Китен, Община Приморско до
размера на 1980кв.м. и за да бъде обсъдена основателността на иска, следва на първо място
да бъде извършена проверка на твърденията за право на собственост на ЦКС върху
процесния терен.
В тази връзка съдът съобрази приложеното при настоящото разглеждане на делото –
стр.86, Определение № 949/02.ІV.1947г. по ф.д.№ 137/1947г. на Софийски областен съд.
Установява се, че изброените в диспозитива кооперативни сдружения се сливат в едно общо
кооперативно сдружение с ограничена отговорност под наименование „Централен
кооперативен съюз – Коопцентър“. Следвайки промените в законодателството, ф.д.№
137/2947г. СОблС е преобразувано във ф.д.№ 222/1949г. СОС, впоследствие – във ф.д.№
27/1972г. СРС, а последното – във ф.д.№ 9571/1990г. СГС, ФО, І състав. Това се установява
3
от приложените на стр.89 - 91 удостоверения на СГС, като изводът е, че от учредяването на
Съюза през 1947г., до настоящия момент липсват каквито и да е данни за прекратяването и
ликвидацията му. Изложеното заключение е изцяло съобразено с указанията на върховната
инстанция по решение № 13 от 28.09.2021г. по гр.д.№ 1527/2020г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и
при приложение на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2002г., ОСГК, съгласно които до провеждане на нарочно производство за отмяна,
вписаните в ТР обстоятелства имат действие по отношение на третите добросъвестни лица
от вписването и до заличаването им. Ето защо оспорването на правоприемството между
изначално регистрирания ЦКС и съществуващия към настоящия момент правен субект не
може да има за резултат отричане на правата му, само поради въведеното в процеса
оспорване, без да е подкрепено с влязло в сила съдебно решение в този смисъл.
Относно твърдението за придобити права на собственост на ЦКС върху спорния имот
съдът, след като подробно се запозна с приложените доказателства, приема следното: С РМС
№ 314 от 8 октомври 1964г. Министерски съвет препоръчва на ЦКС да предаде срещу
заплащане на ГУ по туризма при МС от 15 октомври 1964г. почивни станции, заедно с
помощни сгради към тях и с районите, които ги обслужват. Със същото РМС е постановено
Държавния комитет за планиране да предвиди по плана за капитално строителство за 1965г.
средства за строеж на нови почивни домове за ведомството в размер на 200 000лв.
С протокол № 16/18.ХІ.1964г. ИК на ОНС Бургас взема решение да се отстъпи право на
строеж на почивна станция на ЦКС- София върху строително петно № 2 и № 3 – Китен – юг.
От приложените на стр.12 и сл. по гр.д.№ 591/2017г. ЦРС копия от документи се
установява, че със заповед № 1092/25.VІІ.1962г. на Държавен комитет по строителство и
архитектура е одобрен регулационен план на курортни селища Китен и Приморско и са
отредени петно № 9 за почивна станция – 150л. със столова и петно № 10 за почивна станция
– 250л. със столова – стр.14 – 15. Видно от заданието за проектиране, обектът е проектиран
на строително петно № 9 и строително петно № 10, отредени за нуждите на ЦКС, вместо
петно № 2 и № 3, съгласно писмо № 7382/04.ХІІ.1964г. ОНС – Бургас.
От писмените доказателства на стр.25 – 54 по гр.д.№ 591/2017г. ЦРС е видно, че
сградите в цитираните петна са изградени и приети в периода до 1970г., а от писмените
доказателства на стр.185 и сл. по гр.д.№ 337/2018г. БОС става ясно, че са въведени в
експлоатация по своето предназначение.
С протоколно решение № 17/01.10.1993г. от заседание на ЕСКИТЕ при Кметство
Царево, при съобразяване с разпоредбите на глава девета от Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство, в редакция към датата на заседанието и на
Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти (отм.), е
определен терен от 37 000кв.м. като необходим за почивна база на „ЦКС“ – София, с. Китен.
С влизане в сила на ЗОС на 01.06.1996г. на основание чл.2, ал.3 (към настоящия
момент отменена): „Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните
организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13
4
юли 1991 г., включително и прилежащият терен“, въззиваемият съюз се е снабдил с н.а. №
114, т.І, дело № 334/1999г. от 09.07.1999г. на ЦРС за изградените в терена сгради.
По отношение на прилежащия терен съдът съобрази следното: С поредица от съдебни
актове: Решение № 1202 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2007 г., IV г. о., Решение
№ 66 от 29.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2008 г., IV г. о., Решение № 404 от 19.01.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4205/2008 г., Решение № 305 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1421/2010 г., II г. о. е установена трайна практика на ВКС, че нормата на отменената към
настоящия момент разпоредба на чл.2, ал.3 ЗОС, в редакцията й към 1996г. създава
самостоятелно правно основание за придобиване от страна на кооперациите на изградените
с техни средства сгради и прилежащите към тях терени, без да се държи сметка за
стриктното спазване на съществуващите законови норми за надлежно отстъпване на право
на строеж. Горното е възприето в защита на обществения интерес и справедливостта и
считано от влизане в сила на разпоредбата, ЦКС е придобил собствеността на прилежащия
терен от 37 дка по силата на закона.
Така въззиваемият е обосновал правото си на собственост върху спорния терен от
1980кв.м., представляващ част от имот с № 37023.501.520 по КККР на гр. Китен, Община
Приморско.
Безспорно е, че въззивниците имат претенции върху част от имота на ЦКС, като се
легитимират като собственици с приложения на стр.57 по гр.д.№ 591/2017г. ЦРС н.акт за
продажба на недвижим имот на 1980кв.м. от имот с № 37023.501.520 по КККР на гр. Китен,
Община Приморско. Правата си черпят от сключения договор с В. З. Д. и В. Н. Д.,
предходни купувачи на имота, закупили го от своя страна от М. А., Т. В., Д. А. и В. В. –
последните – наследници на Д. В. А.
Както вече съдът изложи, наследниците на Д. А. са се легитимирали като носители на
право на собственост, посредством н.а. № ***, т. **, д. № ***/** г. от **.**.**** г. на ЦРС
за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон и
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Собствеността на общия наследодател е
призната и възстановена в стари реални граници с приложеното на стр.70 по гр.д.№
337/2018г. БОС решение № 73КИ от 07.10.1993г. по преписка по заявление вх.№
КИ36/23.01.1992г. на наследници на Д. А. Възстановяването е извършено по приложената
на стр. 83 по с.дело клетвена декларация на Т. Д. В. и в терен, вече определен и предоставен
с цитираното по-горе протоколно решение № 17/01.10.1993г. от заседание на ЕСКИТЕ при
Кметство Царево.
При недоказаност от страна на въззиваемия на твърдените в исковата молба пороци на
самото решение – като подписано от некомпетентен орган, при липса на форма и мотиви,
следва да бъде разгледано следващото съществено оплакване – относно
законосъобразността на проведената реституция по отношение на спорния имот, съобразно
разрешенията, дадени в ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС,
даващи възможност на неучаствалия в административното производство по чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ да оспорва решението на ПК. Както вече бе описано по-горе, възстановеният в полза
5
на наследниците на Д. А. имот попада в терен, отреден като прилежащ такъв към сградите в
комплекс „Кооп Китен“, собствени на ЦКС и това е установено по безспорен за страните
начин от всички извършени по делото СТЕ.
Първият спорен въпрос между страните е относно статута на изграденото от ЦКС –
дали представлява комплекс или сградите следва да се разглеждат като самостоятелни
такива и вторият – дали това е мероприятие по смисъла на ППЗСПЗЗ.
От всички изготвени по делото СТЕ се установява, че в терена от 37дка са изградени 4
блока – хотели, стопанска сграда и две конферентни зали. Теренът е благоустроен с алеи,
игрище, залесяване, паркинг, детска площадка, басейн и бар. Изпълненото на място
строителство – сгради, съоръжения, обслужваща инфраструктура са предвидени, има план за
озеленяване и вертикална планировка и реализираните на място подпорни зидове, стълбища
и озеленени площи отговарят на плана – тройна СТЕ – стр.489 и сл. по гр.д.№ 337/18г. БОС.
От разпита на в.л. в съдебно заседание на 11.03.2019г. – стр.517 и сл. по гр.д.№
337/2018г. БОС се установява, че цялата почивна станция представлява комплексно
строителство, защото е устроено така, че хранителният блок е в една сграда, а хотелската
част е в други. Към огледа на вещите лица целият комплекс е ограден, има комуникации,
водоснабдяване, канализация, а през процесния имот преминават ВиК мрежи, има изградени
подпорни стени, алея със стълби, озеленяване, шахти, парково осветление. Озеленяването
съответства на проект, съществуващ при изграждането на сградата и целият комплекс
представлява едно цяло. Има вечно зелени дървета, декоративни храсти, подпорна стена и
барбекю, попадащо в процесния имот, както и алея, която не е отразена в приложенията към
експертното заключение. Описаното мотивира съда да приеме, че се касае за извършено
мероприятие и това, съобразено в контекста на разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ и при трайно
установената съдебна практика - решение № 310 от 24.06.2010г. по гр. д. № 494/2009г.,
решение № 865 от 23.06.2011г. по гр. дело № 1533/2009г. и решение № 329 от 11.10.2011г.
по гр. дело № 1277/2010г., всичките на I-во г.о., решение № 277 от 12.01.2012 г. по гр.д.№
1140/2010г., II-ро г.о. и др., води до извод за незаконосъобразно проведена реституция на
земеделски имот в старите му реални граници. Описаното води и до още един извод, а
именно – за правилно определен прилежащ терен от 37дка, който е в нормативите по
цитираните наредби. В обобщение може да се заключи, че липсва конститутивно действие
на постановеното решение № 73КИ от 07.10.1993г. по преписка по заявление вх.№
КИ36/23.01.1992г. на наследници на Димитър Атанасов и съответно – следва отричане на
собственическите права на реституираните собственици. При това положение се доказа
твърдението по исковата молба, че въззивниците са придобили имота от несобственици.
Ето защо подлежи на обсъждане следващият спорен въпрос - дали са упражнявали
фактическа власт върху него, както твърдят, за да бъде осъществен съставът на придобиване
по давностно владение.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – стр.326 и сл. по гр.д.№
337/2018г. БОС и заключението на тройната СТЕ, с решение № 193 от 20.09.2012г. на
6
Общински съвет Приморско е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване. За ПИ с
идентификатори 37023.501.*** е отреден УПИ ІІІ-520 в кв. 83 с урегулирана площ от
1825кв.м. От изявленията на вещите лица по тройната СТЕ в с.з. на 11.03.2019г. се
установява, че възстановеният имот на наследниците на Д. А. не е трасиран, както се твърди
от св. Х., макар и да има приложен протокол от въвод във владение – стр. 69. На място той
не може да бъде отличен от останалата част от комплекса, защото не се обработва по
различен начин и не може да се каже къде точно се намира, ако не се види скицата.
Описаното води до заключение, че няма убедителни доказателства, че регулацията е
приложена, със съответните последици по ЗУТ.
Свидетелските показания относно упражняване на владение върху възстановения имот
от страна на въззивниците не са достатъчно убедителни, за да доведат до отхвърляне на иска
в допустимата му част. От показанията на ангажираните от въззиваемата страна свидетели –
нейни настоящи и бивши служители се установява, че въззивниците не са упражнявали
фактическа власт върху него така, че да бъде демонстрирано по ясен и недвусмислен начин,
че се считат за собственици на имота. Съдът приема, че те или техни познати са го
посещавали, както твърди св. Х., но това е ставало по време, когато почивната станция е
слабо посещавана, почти няма хора, влизали са от страната на морето, където е имало
свободен достъп до ограждане на базата с ограда и явно не са се манифестирали като
познати на собствениците на имота. Той не е ограден и според св. Р. (възнамерявал да
закупи имота) представлява едно „голо парче земя“, което му показали на скицата.
За да бъде придобит имот чрез упражняване на фактическа власт, е необходимо освен
намерение за своене, собственикът да покаже по недвусмислен начин и чрез действия, които
не будят съмнение, че има права върху вещта. Това в никакъв случай не бе доказано, защото
на място имотът не може да бъде отличен от останалата територия на ЦКС, явно правата на
собствениците не са заявени пред представители на Съюза, макар и закупуването на имота
да е станало през 2004 г. Не се установи един от елементите на фактическия състав на
придобиването по давност, а именно – владението да е явно. Ето защо съдът приема, че
правилно БОС е стигнал до извода за собственост на ЦКС върху спорния имот и правилно
искът е бил уважен относно спорната част от него.
Относно частта от имот с идентификатор № 37023.501.*** по КККР на гр. Китен,
Община Приморско, за размера над възстановените 1980кв.м. до размера от 2022кв.м.
страните нямат спор и съответно – липсва правен интерес. В тази част искът е недопустим и
постановеното решение следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
По разноските: извършените от въззиваемия разноски за всички инстанции възлизат на
5 545.68лв. Съответно на уважената част от иска на Съюза се дължи сумата от 5 430.48лв. ( 5
545.68лв. х 1980 /2022). С обжалваното решение на БОС е присъдена сума в размер на
3668.76лв. или общо остават дължими 1761.71лв. – кръгло 1762лв.
Извършените от въззивниците разноски за всички инстанции възлизат на 10086.59лв.
Съответно на обезсилената част от решението им се дължи сума от 209лв., която следва да
бъде служебно прихваната от дължимата от тях в полза на ЦКС сума, затова те ще бъдат
7
осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от 1553 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 179/15.05.2019г. по гр.д.№ 337/2018г. на БОС в частта, с
която е уважен за размера над 1980/2022кв.м.ид.ч. до размера от 2022кв.м. предявеният
от „Централен Кооперативен съюз“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Г.С.Раковски“ № 99, представлявано от Председателя
П.Стефанов, против Т. Й. Н., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № **, И. Й.
Н., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № **, Д. Й. Н., ЕГН: **********, с
пост. адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № ** и Т. Й. Н., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., ул. “Д.
Ч.“ № ** установителен иск за собствеността върху следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор № 37023.501.*** съгласно действащата КККР на гр. Китен, Община
Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ****, ул. *-та, с площ от 2022кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.***, имот с
идентификатор №37023.501.***, имот с идентификатор № 37023.501.***, представляващ
имот № 4**, с номер по предходен план – имот пл. № 2**, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/15.05.2019г. по гр.д.№ 337/2018г. на БОС в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Й. Н., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № **, И. Й. Н.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № **, Д. Й. Н., ЕГН: **********, с
пост.адрес: гр. С., ул. “Д. Ч.“ № ** и Т. Й. Н., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., ул. “Д.
Ч.“ № ** да заплатят на „Централен Кооперативен съюз“ ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Г.С.Раковски“ № 99 за направените във
всички инстанции разноски сума в размер на 1 553лв. допълнително.
Решението е постановено при участието на В. З. Д., ЕГН: ********** и В. Н. Д., ЕГН:
********** и двамата от гр. С., ул. “П. К.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, в качеството им на трети
лица-помагачи на Т. Й. Н., И. Й. Н., Д. Й. Н., и Т. Й. Н.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис
от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9