№ 1032
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110108657 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от И. К. Д. срещу /ФИРМА/ иск с правно
основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, в условията на евентуалност чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл.11, вр. чл. 19 ЗПК, за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 918594 от
04.01.2023 г., съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 918594 от 04.01.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдение, че сключил
с ответника договора за кредит, по силата на който получил заемна сума в размер на 2000,00
лв., платима на 24 месечни вноски, при 22, 68 % ГЛП и 25,19 % ГПР, с общо дължима сума
2615,19 лв. Твърди, че съгласно чл. 17 от договора е посочено, че същият следва да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или гарант, който се
одобрява от ответното дружество. Според чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение от
страна на кредитополучателя на условията по чл. 17, той дължи неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената сума, като в случая на ищеца е начислено неустоечно вземане за
сумата от 2236,16 лв., която следвало да заплати разсрочено, ведно с погасителните вноски.
Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради неспазена форма, на осн. чл. 10, ал.1,
вр. чл. 22 от ЗПК, както и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че
платеното за неустойка е недължимо получено от ответника по съображения за нищожност
и неравноправност и на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.5 от
ЗЗП; и накърняване на добрите нрави.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи,
че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички
1
изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не му
е начислена, респ. събирана. Твърди, че клаузата с която е уговорена е действителна. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът И. К. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 361869/11.11.2024г. ищецът поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 366655/14.11.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в
тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да установи правния си интерес и факта от
който произтича вземането му и размера на претенциите, а именно обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 918594 от
04.01.2023г. със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорената при
условията на евентуалност клауза, както и че договора/същата клауза са сключени/уговорени
при противоречие на императивни правни норми.
Не е спорно между страните, че е сключен договор за потребителски кредит № 918594
от 04.01.2023г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в
размер на 2000 лв., която сума ищецът, като кредитополучател е следвало да върне на 24
месечни вноски, всяка в размер на 202,14 лева, при ГЛП от 22,68% и ГПР от 25,19 лева, като
общата сума която е следвало да бъде върната възлиза на сумата от 2615,19 лева /изчислена
към датата на сключване на договора/. В раздел V „Обезпечения“, чл. 17, ал.1 от договора
страните договорили, че кредитополучателят в тридневен срок от сключване на договора
следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото
лице следва да отговаря за всички задължения на кредитополучателя, съответно да
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора
за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на гаранцията трябва да бъде най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 27 от договора страните договорили,
че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от договора, дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки
ден, през който не е предоставено договорно обезпечение, платима съгласно договореното в
чл. 27, ал.2 от договора периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установява, че единственият разход взет
в предвид при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва. Вещото лице е изчислило,
вземайки предвид изискванията на Приложение № 1 към договора, при параметри: усвоена
сума от 2000 лева, за възнаградителна лихва от 615,19 лева и срок на кредита от 24 месечни
вноски, че ГПР възлиза на 25,19%. Ако при изчисляване на ГПР се вземе предвид размера на
изплатената сума за главница и лихва от 2422,46 лева, както и начислената неустойка по
договора в размер на 2236,16 лева, съгласно приетия по делото погасителен план и срок на
2
кредита от 24 месеца, ГПР възлиза на сумата от 165,70%.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а
ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което
обосновава извод, че спора е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на
договора за кредит – чл. 11, ал.1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в
договора влече неговата недействителност според чл. 22 от ЗПК. Така, според чл. 11, ал.1 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Така "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а "обща сума,
дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по
кредита за потребителя представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 25, 19 %, в който е
включена единствено възнаградителната лихва и изрично е посочено, че ГПР е в този размер
само при положение, че договорът е валиден за целия срок, всяка от страните изпълнява
точно своите задължения, съответно няма начислени разходи за събиране, лихва за забава и
неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит.
Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по
кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка /в случаите на неосигурено обезпечение/
е в размер на 4851, 35 лева, от която неустойката е в размер на 2236, 16 лева и същата се
начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от получаване на
сумата по кредита не се предостави гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и
същата се начислява ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита. Като
съобрази съдържанието на клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка
и предоставената преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР,
пренесена след това в договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено
изискването начл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал.4 от
3
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. За да достигне до този извод,
съдът изходи от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия
срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително
трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък
и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални
документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен залог,
банкова гаранция или издаване на ценна книга. Същевременно съдът съобрази, че
компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното
задължение на кредитополучателя по договора, и се дължи независимо от това, дали
кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати.
Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да
гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите,
които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят не
плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това,
дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде пренебрегнат и фактът,
че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с
неустойка, чийто размер, видно от погасителния план е по-висок от размера на заетата сума.
Включвайки размера на начислената неустойка в ГПР, същото далеч надвишава посочения в
договора размер на ГПР – 165,70 % вместо обявените в договора 25, 19 %.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с предвиждане
на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на "общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
4
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 25, 19 %
годишно, вместо действителните 165,70 %. При това положение посоченият в договора
годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР
който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Въз
основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК –
непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на
чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло недействителен. Така
уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на основание, че същият е
недействителен поради противоречието му със закона, не предполага произнасяне по
останалите евентуално предявени искове за нищожност на друго основание, нито
евентуално предявения иск за нищожност на клаузата на чл. 27 от договора.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 104,61 лева, както и такива за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лева. Ищецът
претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лева с ДДС,
съгласно договор за правна защита и съдействие /л.62 от досието по делото/. С отговора на
исковата молба, с последващата молба, както и в о.с.з. от 19.11.2024г., ответникът не е
сезирал съда с възражение за прекомерност на претендираното за присъждане
възнаграждение. Поради изложеното адвокатското възнаграждение, като такова за което по
делото са налице доказателства, че е реално заплатено, съобразно постановките на т.1 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде присъдено в пълен размер. Така на ищеца
следва да се заплати сума за разноски в общ размер от 2204,61 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 918594 от 04.01.2023 г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК ***********, като
кредитодател и И. К. Д., ЕГН **********, като кредитополучател, поради противоречието
му със закона на основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 2204,61 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5