Р Е Ш Е Н И Е
№
11.01.2021 г. гр. Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Айтоски районен
съд
наказателен състав
На седми януари две хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХД № 462 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от Й.Д.Д. с ЕГН **********
***, срещу наказателно постановление № 22-0000354/19.10.2020 година на и.д.
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Б., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11
от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл. 177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ размер от 3 000 лв.
Жалбоподателят не се явява, за
него в съдебно заседание се явява процесуалният представител, който поддържа
жалбата и желае отмяна на наказателното постановление.
Административно наказващият орган оспорва жалбата, ангажира
доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 12.10.2020 г. около 13.10 часа, в гр. Айтос, на КПП № 1, по посока на движение, св. П. Р. и С.Д.– инспектори при РР „АА” – гр. Б., извършили проверка на товарен автомобил марка
*** с рег. № *** от категория N3 –
четириосов с две задвижващи оси, управляван от Й.Д.Д.. Извършено било
измерване, при което се установило, че разстоянието между двете задвижващи оси
е 140 см и при допустимо максимално натоварване на една двойна задвижваща ос 18
тона има претоварване – 23060 кг. Както измерването между осите, така и
измерването на натоварването на осите е станало със специални съоръжения, по
отношение на чиято техническа изправност няма спор по делото – електронна мобилна
везна марка DINI ARGEO с платформа модел DFWL с № ********** и
сертифицирана ролетка BMI с
фабр. № 1337.
Нарушението е квалифицирано като чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ, поради което е съставен АУАН № серия А-2019 № 270617 от 12.10.2020 г., по
който водачът не е имал възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ , поради което и на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно
наказание –„Глоба” в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На
първо място, видно от материалите по делото, НП е издадено от компетентно
длъжностно лице, което се доказва от приложената и неоспорена заповед № РД-01-44/23.01.2020
г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Също така, административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок. Също така, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.
57 от ЗАНН при съставяне на НП, както и чл. 42 от същия закон при издаването на
АУАН. В НП са посочени дата, час и достатъчно конкретно място на извършване на
деянието, като са посочени и всички съставомерни признаци, отговарящи
на законовия текст, по който е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В
този смисъл, липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление.
Видно
от съдържанието на наказателното постановление жалбоподателят е наказан за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от
ЗДвП, вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б.
„в” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
По силата на първата от цитираните разпоредби движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Допустимите размери, маса, натоварване на ос и т.н. на категориите
пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са
регламентирани с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т.
12 от Допълнителните разпоредби на
наредбата "допустими максимални
натоварвания (маси) на ос" са максималните маси на ос или на група оси,
използвани за ППС, посочени в чл. 7. В конкретния случай е установено, че
водачът е управлявал четириосов товарен автомобил с две задвижващи двойни оси
с разстояние между задвижващите оси – 140 см. За този тип
превозно средство, разпоредбата на чл. 7,
ал.1, т.5, б. „в” от Наредбата
предвижда сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни
средствa, когато рaзстоянието между осите е от
1,3 включително до 1,8 м е да не надхвърля 18
/19/
тона. По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ товарният автомобил е могъл да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на
съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача, както
в хода на административно наказателното производство,
така и в хода на съдебното обжалване.
С оглед горното правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на водача, но неправилно АНО е индивидуализирал
размера на глобата, която следва да се наложи на
жалбоподателя.
В
АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни
административни нарушения от страна на водача или за отегчаващи отговорността
обстоятелства. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано
АНО е наложил санкция в максимален размер, без да изложи конкретни
мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното
постановление следва да се измени в частта, относно размера на наложената
санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По
делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на водача,
които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно следва да се отчете
в негова полза. Същият е на трудов договор при работодател – собственик
на товара, което ясно личи от вписванията в АУАН. В този смисъл нито
имущественото му състояние съответства на размера на глобата, нито същият би
могъл да се облагоделства от допуснатото надтоварване на ос. Ето
защо при съобразяване на
тежестта и характера на нарушението на
водача следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния
предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ да осъществи
функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Изрично в този
смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Б..
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000354/19.10.2020
година на и.д. Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Б.,
с което на Й.Д.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба
№11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
на основание чл. 177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ размер от 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата до размера от 500 /петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: