ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София
03.05.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-1 СЪСТАВ, в
закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова търговско дело № 5803/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск на Община А. срещу М.Р.Р. (МРР).
Ищецът
Община А. твърди, че е имал сключени два договора с ответника – договор за
безвъзмездна финансова помощ с рег. номер BG161PО001/3.1-02/2009/007 (договор
007) и рег. номер BG161PО001/3.1-02/2009/023 (договор 023). Твърди се, че
договор 023 е изпълнен изцяло и точно, но въпреки това от дължима сума по този
договор било извършено прихващане със сумата от 124 001,88 лева, като
наложена финансова корекция по договор
007, като основанието са твърдени
нарушения – прилагане на неправомерни критерии за подбор и възлагане на
малка обществена поръчка. Твърди се, че
по договор 007 неправилно е наложена финансова корекция, тъй като цялата
документация за малката обществена поръчка по договор 007 е одобрена от МРР в
рамките на предварителния контрол, а и липсват обжалвания по реда на ЗОП.
Оспорват се и по същество констатациите на МРР. С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати дължимата сума от 124 001,88 лева по договор
023. Претендира се и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
заплащане на сумите и разноските по делото.
В
отговора МРР, оспорва иска. Твърди се, че посочената финансова корекция по
договор 007 е основателно наложена, при спазване на всички нормативни
изисквания. Сочи се, че е основателно направено прихващане между дължимата сума
от Община А. по финансовата корекция с дължимо плащане от МРР по договор 007.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.11.2015 г., е даден
ход на устните състезания.
При
извършена преценка наличието на абсолютни процесуални предпоставки за
разглеждане на делото, съдът констатира, че производството по делото следва да
се прекрати, а делото да се изпрати по компетентност на АС-София град по
следните съображения:
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в конкретния случай, с оглед твърденията на
страните (спорът се заключава в това дали основателно е наложена финансова
корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. номер
BG161PО001/3.1-02/2009/007) не е налице гражданско-правен спор по смисъла на
ГПК, който е от компетентността на гражданските съдилища, а спор, свързан с
изпълнението на задълженията по особена категория договори, регламентирани от
разпоредбите на административното право.
Анализът
на установената нормативна уредба на предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз сочи, че
сключеният договор за отпускане на помощта не е между равнопоставени по смисъла
на чл. 8 и чл. 9 ЗЗД правни субекти, като съдържанието на договора не е
резултат на свободно договаряне между тях. Договорът е избраната в националното
право правна форма, чрез която се извършва индивидуализацията на правата и
задълженията на бенефициера и административния орган, разрешаващ отпускане на
финансовата помощ, а правата и задълженията на страните по договора императивно
следват от нормативни актове, а не от волята на страните по договора. Това е основание за извода, че договорът за
предоставяне на помощта не е източник на частноправни отношения, а на
административноправни такива. Публичноправният
характер на породените от договора отношения се запазва и във фазата по
изпълнение и контрол на изпълнението, вкл. и при констатирано неизпълнение на
този договор, т.е. при нередности. Констатирането на такива дава право на
управляващия орган да налага финансови корекции, прилагайки императивните
правила на Методологията за определяне на финансовите корекции, приета с ПМС №
134/2010 г. (ДВ, бр. 53/13.07.2010 г.) (така и решение 404/02.03.2016 г. на
САС, ТО, 6 състав по в.т. дело 456/2016 г.).
Аргумент
за публично- правния характер на отношенията по предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ е и новоприетия Закон за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (приет декември 2015 г.). Тези
отношения са съществували в същия вид, съдържание и начин на възникване и преди
законовата им уредба. Т.е. цитираният закон не урежда нови обществени
отношения, а дава законова легална уредба на отношения, уредени преди това в
различни подзаконови нормативни актове, вкл. Методологията за определяне на
финансови корекции, приета с ПМС 134/2010. Липсата на промяна в обществените
отношения, уредени с цитирания закон, спрямо съществуващите до приемане на
закона, налага извода, че правната им същност следва да бъде еднакво третирана,
независимо от това дали правопораждащият фактически състав се е осъществил
преди или след приемане на закона (така и в Определение от 05.02.2016 г. по
т.д. № 5683/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-20 състав). Потвърждение на
посоченото е изричната преходна разпоредба на § 10, ал. 2 ЗУСЕСИФ, според която
„образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби
срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се
довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7“. Следователно, предполага се,
че и по досегашния ред защитата срещу наложени финансови корекции се е
осъществявала по реда на АПК, а не по исков ред пред гражданските съдилища.
Съгласно
разпоредбите на чл. 24 ЗУСЕСИФ и § 1, т. 1 ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова
помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен
договор, а това е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган
за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което
и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения
по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в
писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента,
заместващо издаването на административен акт.
Довод
за публично-правния характер на отношенията между органа и бенефициента е и разпоредбата
на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, която посочва като публични държавните и
общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз (в този смисъл определение
№2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г. на ВАС, ІІІ о., определение №6217
от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на ВАС, VІІ о., решение
№4293/20.04.2015г. по адм.д. №9517/2014г. на ВАС, ІІІ о. и решение №71 от
05.01.2015г. по адм.д. №3118/2014г. на ВАС, ІІІ о.). След като вземането на
едната страна по правоотношението е публично-правно, то не може да се приеме,
че вземането на другата страна (бенефициента) е гражданско-правно.
Доколкото
в конкретния случай е налице твърдение за неизпълнен административен акт (административен
договор за предоставяне на финансова помощ) и се иска защита срещу това
неизпълнение, то по посочените по-горе аргументи, искането е подсъдно на
административния съд.
Поради
изложеното, определението, с което е даден ход на устните състезания по
настоящото дело, следва да бъде отменено, а делото – изпратено на местно
компетентния административен съд.
Водим
от горното, СГС, ТО, VI-1 състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 09.11.2015 г., с което е даден ход на устните
състезания по т.д. № 5803/2014 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 5803/2014 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Административен съд – София град.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца,
че при обжалване на определението дължи държавна такса в размер на 15 лева.
Препис
от определението – на ищеца.
СЪДИЯ: