Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр.
Хасково, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при секретаря Ангелина
Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
78 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от М.Д.М., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Р.А.,
срещу Решение № 514/ 13.12.2021г., постановено по АНД № 576/2021 г. по описа на
Pайонен съд Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като въззивния съд
не се е произнесъл и не е обсъдил всички заявени в жалбата оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, а тези
доказателства, които е обсъдил, въз основа на тях е достигнал до неправилни
правни изводи. Районен съд Димитровград несъобразил, че разглежданото
наказателно постановление било издадено при неизяснена фактическа обстановка, в
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. На лице било разминаване между АУАН и НП по
отношение на заеманата от актосъставителя длъжност в структурите на МВР, за да
се обоснове дали е материално компетентен за валидно установяване на вписаното
административно нарушение. На следващо място се сочи, че АУАН не отговарял на
изискването за форма заложено в чл.42 от ЗАНН. В същия не било посочено и мястото
на извършване на нарушението. На лице било и несъответствие между посочените
нарушени законови разпоредби и описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които било извършено. Не била доказана и субективната страна на нарушението
съгласно чл.6 от ЗАНН, а именно виновното извършване от страна на жалбоподателя
на вмененото му нарушение. Освен това се сочи, че е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като към настоящия момент
заповедта на министъра на здравеопазването, която се сочи в НП, че била
нарушена, вече била отменена. На следващо място в касационната жалба се
развиват съображения за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид
гореизложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено
ново, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 254р-405/12.03.2021г.
на Директор на ОДМВР - Хасково. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски. Изложените в жалбата съображения се поддържат и в депозираната
по делото молба от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Хасково в депозирано по делото чрез процесуален
представител писмено становище предлага да бъде потвърдено обжалваното решение
на Районен съд Димитровград и заявява искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за основателна и предлага
решението на Районен съд Димитровград, да бъде отменено, както и наказателното
постановление, поради маловажност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 154/13.12.2021
г., постановено по АНД № 576/2021 г., Районен съд Димитровград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 254р-405/12.03.2021 г.,
издадено от директора на ОДМВР - Хасково, с което на М.Д.М., на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300.00
лв. за това, че на 07.02.2021 г. около 08:40 часа в гр.Димитровград, на
„Автомобилен пазар“, на открито обществено място, в условията на въведена
извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с
решения на Министерския съвет, във връзка с т. 16 от издадена Заповед №
РД-01-677/2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021г. на
Министъра на здравеопазването, лицето се е движило, без да е поставило защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата му, с което виновно е
нарушил чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във
връзка с т. 16 от Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със Заповед
№ РД-01-52/2021 г. на Министъра на здравеопазването.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 07.02.2021 г. в гр.Димитровград, на „Автомобилен пазар“,
служители на МВР възприели жалбоподателя, който не бил с поставена маска на
лицето, за което деяние същият бил санкциониран с процесното наказателно
постановление за нарушение на чл. 209а, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето, във връзка с т. 16 от Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена
и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на Министъра на здравеопазването. В
решението си съдът е обсъдил въведените със Закона за здравето мерки, чието
предназначение е да предпазят обществото от опасността за живота и здравето на
населението от COVID-19 и въвеждането на специално законодателство в тази
връзка, след което е изложил доводи, свързани със законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление. Обсъдена е и релевантната заповед на
Министъра на здравеопазването, въвеждаща изискването за поставена защитна маска
за лице на посочените в заповедта места, чието неспазване е скрепено със
съответната санкция.
Изложени
са доводи в насока, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно
словесно описание на същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно
установено, като съдът е изложил доводи и за извършената преценка, че не се
касае за маловажен случай, съответно, че наказанието е определено в минимален
размер, поради което не се налага излагането на мотиви във връзка с неговото
определяне.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение касационната инстанция
намери, че в същото относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като
фактическите изводи са направени след надлежен анализ и преценка на събраните
по делото доказателства.
При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени
са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като
последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не
се споделя възражението за наличие на допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. В тази
връзка основание за отмяна на наказателното постановление би било наличието на
допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени
нередовности в тяхното съдържание, които да са довели до ограничаване правото
на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана,
или да възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Такива в конкретния случай не са налице, въпреки
изложените в тази насока твърдения в касационната жалба.
При
посочване на правната квалификация на нарушението, в наказателното
постановление е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във
връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т. 16 от Заповед №
РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на
Министъра на здравеопазването". Релевантната т. 16 от цитираната заповед
регламентира изискването на всички пазари, тържища и базари да се създаде
организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5
м. между посетителите, както и изискването работещите и посетителите да носят
защитна маска за лице. В акта и наказателното постановление е налице описание
на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на
основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. В този смисъл, касационният
състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и надлежно
словесно описание на административното нарушение.
Споделят
се и правните изводи на въззивния съд относно безспорната установеност на
вмененото на лицето нарушение. С разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, в приложимата към процесния период редакция, е предвидено
административно наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за нарушаване
или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7
и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. С
нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период
редакция, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при
възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както
нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон,
са бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като
правила на поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния
случай такава се явява горецитираната Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването,
с която се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 27.11.2020 г. до 30.04.2021 г. В т. 16 от заповедта е
посочено, че посетителите на всички пазари, тържища и базари следва да носят
защитна маска за лице. Неизпълнението на посоченото задължение правилно е
квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето.
Напълно
се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не
разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или
явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен
по чл. 28 от ЗАНН.
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на
касационния ответник пред административния съд за присъждане на разноски на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, касационния жалбоподател следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за защита пред настоящата съдебна инстанция, определено в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 154/13.12.2021г., постановено по АНД № 576/2021 г. по описа на Pайонен съд Димитровград.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН
********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково сумата от
80.00 лева (осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.