№ 1340
гр. София, 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частни жалби от подсъдимата М. Г. ИВ., чрез
упълномощени защитници адв. Й.С.Л.-П. и адв. Г.С.Х., срещу определение от
11.04.2022 г. по НЧХД № 2477/2018г. по описа на СРС, постановено по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
частният тъжител М.Г.М. е осъдена да заплати на подсъдимата сумата от 4800
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СРС,
СГС и ВКС.
В частната жалба, депозирана от подсъдимата са наведени доводи за
неправилност на обжалваното определение. В подкрепа на това се твърди, че
така определеният размер на адвокатски хонорар не съответства на
представените три броя договори за правна защита и съдействие, всеки по
2000 лв., платени в брой. Поддържа се, че същите са представени
своевременно пред трите съдебни инстанции и е направено изрично искане за
присъждане на разноски, както и, че частният тъжител не е направил
възражение за прекомерност. Иска се и присъждане на направените в
настоящето производство разноски в размер на 300 лв. Към жалбата са
приложени 3 бр. договори за правна защита и съдействие и 1 бр. пълномощно.
В жалбата на частния тъжител М.Г.М., чрез повереник – адв. С.А. се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, с
доводи за това, че няма доказателства договорената сума за адвокатско
възнаграждение да е действително платена. Алтернативно се твърди за
наличие на прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство. Иска се отмяна на обжалваното определение.
По делото е постъпило писмено възражение, наименовано „отговор на
частна жалба“ от частния тъжител, срещу частната жалба на подсъдимата,
което не следва да бъде разглеждано в настоящето производство, доколкото
1
по аргумент на чл. 342, ал. 2 от НПК, право на възражение има единствено
подсъдимия/та, на когото/ята единствено се връчва препис от постъпилия
частен протест, какъвто очевидно характер жалбата на подсъдимата няма.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частните
жалбоподатели, въз основа на събраните по делото доказателства и закона
приема за установено следното:
Подадените частни жалби са процесуално допустими, тъй като са
насочени срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадени
са от легитимирани за това лица и в законоустановения срок.
Съдържанието им разкрива наличието на идентични оплаквания, които
са подкрепени със сходни доводи, макар на пръв поглед възраженията в тях
да са взаимно изключващи се, което позволява те да бъдат разгледани
едновременно.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
От материалите по делото се установява, че по повод тъжба на М.Г.М.
срещу М.Г. И. е образувано н.ч.х.д. № 2447/2018 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 105-ти състав. Производството по делото е
приключило с присъда от 27.05.2020 г., с която подсъдимата е призната за
виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2,
предл. 2 и т. 3 вр. ал. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
С присъда от 22.03.2021г. по ВНЧХД № 4581/2020г. по описа на СГС,
първоинстанционната присъда е била отменена, като подсъдимата е призната
за невиновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение.
С решение от 09.12.2021г. по НД № 616/2021г. на ВКС, НК, 1- во НО е
оставена без разглеждане касационната жалба на М.Г.М. срещу
постановената от СГС присъда и производството по делото е прекратено.
С молба с вх. № 69922 от 21.12.2021 г. по описа на ВКС, изпратена по
компетентност на СРС, подсъдимата М.И., чрез адв. Й.Л. - П. е направила
искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред трите съдебни инстанции.
Софийски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК с определение от 11.04.2022 г., с което е уважил изцяло направеното
искане и на основание чл. 190 ал. 1 от НПК е осъдил частният тъжител
М.Г.М. да заплати на подсъдимата М. Г. ИВ. общо сумата от 4800 лв.,
представляваща направени във връзка с производството /пред СРС и СГС –
сумата от 2000 лв., а пред ВКС - 800 лв./ по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен
лист.
За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е
приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената
молба. Обосновал е извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1
от НПК, като е взел предвид и Решение от 11.02.2016г. /т.3 и т. 5/ на ОСНК на
ВКС, постановено във връзка с противоречива практика при присъждане на
разноски по наказателни дела.
2
Настоящият състав на СГС изцяло споделя този извод на съдията –
докладчик от първата инстанция.
Възлагането на разноските при постановяване на оправдателна присъда е
предвидено в чл. 190, ал. 1 от НПК. При решаване на въпроса на кого да се
възложат разноските единственото изискване е по делото да са налични
доказателства за размера на разноските и за това, че те действително са
заплатени. В случая от материалите по делото е видно, че по н.ч.х.д. №
2477/2018г. по описа на СРС, на л. 110, е приложен договор за правна защита
и съдействие, от който се установява, че на 21.03.2019г. подсъдимата М.И.
действително е заплатила в брой възнаграждение за адвокат в размер на 2000
лв. Пак по същото дело, на л. 229, се намира договор за правна защита и
съдействие, във връзка с който на 04.06.2020г., противно на доводите,
застъпени в частната жалба на подсъдимата, същата е заплатила в брой
сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за пред
въззивната инстанция. Установява се още, че за процесуално
представителство пред ВКС е налице договор за защита и съдействие от
20.05.2021г. /л. 32 от НД № 616/2021г./, по който е договорено
възнаграждение в размер 2000 лв., също платени в брой. Представените от
подсъдимата като приложения към частната жалба, депозирана от същата,
два броя заверени преписи от договори за правна помощ не водят до
направата на друг извод, доколкото касаят производствата единствено пред
СРС и ВКС, но не и това пред СГС.
В допълнение на това и в отговор на заявеното от частните
жалбоподатели, следва да се отбележи, че установените в ГПК правила за
произнасяне по въпросите във връзка с разноските не намират субсидиарно
приложение в наказателното производство, поради което в случая е
ирелевантно дали от страна на подсъдимата е направено изрично искане, дали
е представен списък на разноските, както и не може да бъде извършвана
преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед изхода на делото, направеното в частната жалба на подсъдимата
искане за присъждане на разноски в размер на 300 лв., не може да бъде
удовлетворено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК,
въззивният съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.04.2022 г. по н.ч.х.д. № 2477/2018 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4