Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 05.02.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 590 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 233 от 14.09.2017 година, постановена по НЧХД № 629/15 г., състав на РС С. е признал, както следва:
- подсъдимата А.Ц.К. за невиновна в това, че на 12.04.2015 г. около 15.00 – 16.00 часа в с. П., общ. Б., ул. „********“ № ** чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, като съизвършител с Л.Т.К. и Т.Л.К. са причинили на Ц. В. З., неин баща, лека телесна повреда, както и състояние на комоцио церебри, изразяващи се в състояние след гръдно-коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак, като я оправдал по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3, вр.чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- подсъдимия Л.Т.К. за невиновен в това, че на 12.04.2015 г. около 15.00 – 16.00 часа в с. П., общ. Б., ул. „*********“ № ** чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, като съизвършител с А.Ц.К. и Т.Л.К. са причинили на Ц. В. З. лека телесна повреда, както и състояние на комоцио церебри, изразяващи се в състояние след гръдно-коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак, като го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; и
- подсъдимия Т.Л.К. за невиновен в това, че на 12.04.2015 г. около 15.00 – 16.00 часа в с. П., общ. Б., ул. „*********“ № ** чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, като съизвършител с А.Ц.К. и Л.Т.К. са причинили на Ц. В. З. лека телесна повреда, както и състояние на комоцио церебри, изразяващи се в състояние след гръдно-коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак, като го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от Ц. В. З. граждански иск срещу тримата подсъдими за заплащане солидарно на сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от деянието, предмет на обвинението, неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от 12.04.2015 г. до окончателното изплащане.
С присъдата на Ц.Т.З. и П.Ц.З. е възложена солидарно сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на гражданския иск; а П.Ц.З. е осъден да заплати по сметка на РС С. сумата от 81.00 лв. разноски за вещо лице, на Т.Л.К. – сумата от 300.00 лв. осъществени от него разноски в производството и на А.Ц.К. – сумата от 3000 лв. разноски за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец П.Ц.З. – адв. Д.М. от САК, в която се твърди незаконосъобразност, несправедливост и необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на частния тъжител посредством неприобщаване на значителна част от поисканите от него доказателства и допускане на процесуални нарушения в негов ущърб при разглеждането на делото. Сочи се, че съдът е възприел неправилно фактите по делото, не е разкрил обективната истина и в разрез със събраните доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения е изградил погрешно вътрешно убеждение за невиновност на подсъдимите.
Иска се отмяна на атакуваната
присъда, като подсъдимите бъдат осъдени от въззивната инстанция по повдигнатите
обвинения.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът адв. М. поддържа депозираната жалба срещу присъдата с доводите, изложени в нея. Изтъква се, че Районен съд - С. превратно е обсъдил доказателствената съвкупност и недопустимо е фаворизирал гласната група доказателства, които изхождат от близките родственици на пострадалия по делото Ц. З., като е подходил безкритично към тях.
Сочи се, че съдът не е обърнал внимание на констатациите при изготвянето на съдебномедицинската експертиза и е приел, че тя не кореспондира с показанията на свидетелите, които са разбрали за инкриминирания инцидент и по какъв начин са се развили събитията, макар и да не са очевидци. Счита се, че механизмът на получаване на травматичните увреждания е в пълна кореспонденция с описаните в заключението на СМЕ, базирано на медицинската документация при освидетелстването на пострадалия З. в болница „П.“, травмени находки. Твърди се, че макар да няма пряко гласно доказателство от свидетел - очевидец, то косвените гласни доказателства, съчетани със съдебномедицинското заключение, обосновано водят до крайния извод, че именно тримата подсъдими са нанесли побой на пострадалия.
Иска се да бъде постановена нова въззивна присъда, с която да бъде отменена оправдателната такава по отношение на тримата подсъдими и те да бъдат осъдени за деянието, като им бъде определено справедливо наказание и бъде уважен предявения граждански иск.
Частният тъжител и граждански ищец П.З. се присъединява към заявеното от повереника.
Гражданската ищца Ц.З. не взема становище по въззивната жалба и не се явява пред въззивния съд, редовно призована.
Защитникът на адв. А. заема становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и счита решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се, че свидетелите, чиито показания районният съд е кредитирал, са в близки родствени отношения както с подсъдимите, така и с частния тъжител и с конституиралия се впоследствие негов наследник. Твърди се, че свидетелите Т. З. и Б. не са очевидци и изцяло преразказват съобщеното им от Ц. З., а изложеното от него в частната тъжба не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Така частният тъжител Ц. З., а след това и свидетелката Т. З. – преразказвайки съобщеното от него, твърдят, че е съборен на земята, блъскан в продължение на значително време, удрян с ритници и юмруци и от тримата подсъдими в областта на гърдите, гърба и главата. Посоченото се опровергава от заключението на вещото лице, според което с оглед възрастта на пострадалия, изтъняването на кожата и повърхностните кръвоносни съдове, нанасянето на многобройни удари с посочените сила и интензитет е невъзможно да не остави каквито и да е било физически белези, а такива не са открити по корема, гърдите и гърба на частния тъжител. Твърди се, че с оглед здравословното състояние и напредналия стадий на онкологично заболяване на Ц. З. - които той е премълчал при прегледа, същият е приемал медикаменти, които като страничен ефект причиняват световъртеж, отпадналост, замаяност, тоест тези симптоми, с които той се опитва впоследствие да твърди, че е получил комоцио церебри.
Подсъдимият Т.К. поддържа казаното от защитника, а в последната си дума пред съда призовава съда да вземе решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като отговаряща на истината.
Подсъдимата А.К. поддържа казаното от защитника, като в последната си дума пред въззивния съд заявява, че казаното от повереника на отговаря на истината и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Л.К. също поддържа заявеното от защитника, като в последната си дума пред съда твърди, че е невинен и не е сторил нищо неправилно или незаконно.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Частният тъжител Ц. В. З. е внесъл за разглеждане в Районен съд – С. тъжба срещу А.Ц.К. (негова дъщеря), Л.Т.К. (негов внук) и Т.Л.К. (негов зет и съпруг на подсъдимата К.). Твърди се в тъжбата, че частният тъжител е навършил 81 години и е в изключително тежко здравословно състояние поради открит злокачествен тумор на пикочния мехур. Отношенията между частния тъжител и дъщеря му били влошени от значителен период от време, през който с целенасочени действия от нейна страна той бил отстранен за срок от шест месеца от обитаваното жилище и му било забранено да доближава съпругата си Ц.З. за същия период, с издадена от РС – С. заповед за защита.
Изтъква се в тъжбата, че на 12.04.2015 г. около 15-16 часа частният тъжител стоял в обитаваната от него стая на първия етаж на къща в с. П., общ. Б., при което без каквато и да била причина в стаята му нахлули тримата подсъдими, започнали да се заяждат с него и му заявили, че ще му вземат телевизора, а съпругата му Ц.З. замахнала да го удари с патерицата си, но не успяла. Сочи се, че след това внукът му Л. го ударил в областта на главата, при което паднал на земята, зет му Т. започнал да го рита по тялото в областта на гърба, дъщеря му започнала да му нанася удари в областта на долната челюст и главата с юмрук, блъскали го наляво и надясно по земята и при това усещал ритниците на зет си и внук си Л. по корема и гърдите. Започнал да вика за помощ, а дъщеря му А. му нахлузила пижамата върху главата и започнала да го души; хванала го за ръцете, за да не може да се отбранява и започнала да притиска ръцете му към пода, а пижамата оставила върху главата му. Ритниците по тялото – последователни от двете му страни, били нанасяни от Т. и Л., а А. продължавала да го държи за ръцете прикован към пода и викала, че ще го убие. Бил ритан и по главата, не можел да диша и имал чувството, че ще умре. След това частният тъжител изпаднал в безсъзнание, а когато се свестил установил, че е целият в кръв, имал наранявания по главата – която кървяла, текла му кръв от носа и ухото. След като се изправил, той потърсил помощ при съседка и я помолил да се обади на сина му П. за помощ, тъй като кабелът на неговия телефон бил отскубнат. На следващия ден в къщата дошли синът му П. и неговата съпруга – свидетелката Т. З., а около 10 минути след тях и полицай от РУ на МВР С.; бил откаран от сина си и снаха си в УМБАЛСМ „П.“ с констатирана гръдно – коремна контузия и контузия в тилна област и били описани травматичните увреждания по тялото му. В следващите дни изпитвал силни болки в главата и тялото и на 21.04.2015 г. посетил УМБАЛ „Александровска“, където предал листа от приема на 13.04.2015 г. и се снабдил със съдебномедицинско удостоверение. В същия ден следвало да посети и онкологията за извършване на курс по химиотерапия, там по време на терапията колабирал и веднага бил откаран от сина си в УМБАЛСМ „П.“, където бил приет с диагноза комоцио церебри, вследствие на нанесения на 12.04.2015 г. побой.
Твърди се, че от ударите от подсъдимите частният тъжител получил следните травматични увреждания: по гърба на дясната гривнена става – тъмно мораво кръвонасядане с жълтеникава периферия с диаметър 3 см., по гърба на лявата длан подобно кръвонасядане с размер 4/3 см., в теменната област на главата охлузване с почти напълно отпаднала кафеникава коричка с диаметър 1 см., в лявата тилна област на главата подобно охлузване с размери 1/0.5 см., в областта на капачката на дясното коляно жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/3 см. и върху него охлузване с отпадаща кафеникава коричка и диаметър 1 см., в областта на левия ъгъл на долната челюст охлузване с отпадаща кафеникава коричка с диаметър 1 см. Съобразно заключението от прегледа и медицинската документация е установено състояние след гръдно коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак.
С тъжбата са повдигнати обвинения, както следва:
- срещу подсъдимата А.Ц.К. за това, че на 12.04.2015 г. около 15.00 – 16.00 часа в с. П., общ. Б., ул. „*********“ № ** чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, като съизвършител с Л.Т.К. и Т.Л.К. са причинили на Ц. В. З., неин баща, лека телесна повреда, както и състояние на комоцио церебри, изразяващи се в състояние след гръдно-коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак;
- срещу подсъдимия Л.Т.К. за това, че на 12.04.2015 г. около 15.00 – 16.00 часа в с. П., общ. Б., ул. „*********“ № ** чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, като съизвършител с А.Ц.К. и Т.Л.К. са причинили на Ц. В. З. лека телесна повреда, както и състояние на комоцио церебри, изразяващи се в състояние след гръдно-коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак; и
- срещу подсъдимия Т.Л.К. за това, че на 12.04.2015 г. около 15.00 – 16.00 часа в с. П., общ. Б., ул. „*********“ № 78 чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, като съизвършител с А.Ц.К. и Л.Т.К. са причинили на Ц. В. З. лека телесна повреда, както и състояние на комоцио церебри, изразяващи се в състояние след гръдно-коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак.
С тъжбата са предявени от Ц. З. граждански искове срещу тримата подсъдими, всеки от които по 10 000 лева, ведно със законната лихва от 12.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за обезщетение на причинените телесни повреди, болки и страдания с разстройство на здравето вследствие на нанесения побой.
Претендират се и осъществените разноски по делото.
В хода на производството пред първоинстанционния съд на 06.02.2016 г. частният тъжител Ц. З. е починал, като синът му П.З. е встъпил в производството като частен тъжител и граждански ищец, а съпругата му Ц.З. – като граждански ищец.
При
собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт № 196, том II, дело № 845/1990 г. на 31.07.1990 г. на районен съдия в гр. С. частният тъжител Ц. З. и съпругата му – свидетелката Ц.З. дарили на дъщеря си – подсъдимата А.К. (тогава З.) свой собствен недвижим имот – ½ идеална част от дворно място, съставляващо парцел IV за имоти планоснимачни номера 192 и 195 в квартал 8 по плана на село П., целият с площ от 1090 кв. метра, ведно със собствената си масивна вилна сграда, построена на полуетаж върху приземие, със застроена площ от 50.40 кв. метра, състояща се от зимнични помещения и гараж, партерен етаж – една стая, кухня и сервизни помещения и тавански етаж – три спални помещения, като даряващите запазили правото си на ползване върху дарявания имот докато са живи.
Възрастното семейство живеело постоянно в недвижимия имот.
През 2010 година при частния тъжител Ц. З. бил установен карцином на пикочния мехур, по повод на който през месец февруари на същата година била извършена оперативна интервенция в Клиника по ендоурология и ЕКЛ във Военномедицинска академия С.. В края на същата година Ц. З. постъпил в МБАЛСМ „П.“, Отделение по ендоурология и бъбречна трансплантация, където била извършена отново оперативна интервенция, този път във връзка с аденокарцином на простатата. Частният тъжител бил насочен към ОДОЗС С. за наблюдение и диспансеризация.
В следващите години здравословното състояние на Ц. З. останало влошено, той периодично постъпвал за стационарно лечение, в костите му се появили метастази, а лявата горна част на тила му отчетливо се деформирала. Тъй като придвижването на съпругата му Ц.З. било затруднено поради възрастта и заболяванията ѝ, налагащи използването на помощни средства, грижите по осигуряване на необходимите медикаменти и при постъпване за лечение в съответните болнични заведения били поети от подсъдимата А.К..
Първоначално отношенията между съпрузите Ц. и Ц. З. и семейството на подсъдимата А.З. били добри, но се влошили с напредването на болестта на частния тъжител Ц. З. и настъпилите вследствие на нея промени в поведението му.
Ц. и Ц. З. имали и син – встъпилият впоследствие по делото като частен тъжител и граждански ищец П.З., с когото за дълъг период от време отношенията им не били добри, но след заболяването на Ц. З. родителите и синът им постепенно се сближили. Тогава частният тъжител започнал да се оплаква на сина си и снаха си – свидетелката Т. З., първоначално от недостатъчните според него грижи на подсъдимата и съпругата му, а след това, че подсъдимата К. не му е позволила да бъде освидетелстван от ТЕЛК и бил оставен да преживява с 230 лева пенсия.
От своя страна свидетелката Ц.З. споделяла на подсъдимите за оказвано върху нея психическо и физическо насилие от Ц. З..
В неустановен по делото период през 2013 година подсъдимият Л.К. (син на подсъдимите А. и Т. К. и съответно внук на Ц. и Ц.З. и племенник на П.З.) отишъл да живее с приятелката си – свидетелката П. А. в с. П.. Двамата започнали да обитават втория етаж от къщата, а на първия в отделни стаи живеели Ц. и Ц. З.. Присъствието на младите хора не спомогнало за възстановяване на спокойствието между възрастните съпрузи и отношенията им продължили да бъдат изключително враждебни, като по незначителни поводи от ежедневието между тях възниквали вербални и физически разпри, в които частният тъжител Ц. З. след употреба на алкохол замерял съпругата си с различни предмети, отправял към нея заплахи, обиди и клетви и я обвинявал, че го е ограбила.
На 01.04.2015 г. в РС С. във връзка с поведението на частния тъжител била депозирана от Ц.З. срещу него молба за защита по Закона за защита срещу домашното насилие. В молбата се излагали данни за това, че съпругът ѝ я замеря с ножове, хвърля патериците й надалеч, пикае през терасата, крещи и псува през нощта, напада физически и вербално нея и останалите живущи в къщата, а на рождения й ден оставил ключ в патрона на ключалката на входната врата и се наложило внукът им Л.К. да се катери и да влиза през терасата. По молбата на Ц.З. в РС С. било образувано гр. дело № 170/2015 г.
Междувременно частният тъжител Ц. З. спрял да пуска съпругата си в стаята си и така тя не можела да гледа телевизионни предавания на закупения от нея с лични средства голям телевизор. На първия етаж в хола имало и друг по-малък телевизор, който тя можела да ползва, но той се повредил и бил оставен за ремонт. След ремонта му Ц.З. и тримата подсъдими решили да разменят местата на двата телевизионни приемника.
На 12.04.2015 г. подсъдимите А. и Т. К. дошли на гости на сина си и приятелката му в с. П., за да празнуват Великден, като носели и отремонтирания телевизор.
Следобяд на същия ден тримата подсъдими влезли в стаята, обитавана от частния тъжител, за да разменят телевизорите. Частният тъжител се намирал в стаята си и в негово присъствие подсъдимите Т. и Л. К. изнесли големия телевизор. След това подсъдимият Л.К. излязъл на терасата да оправи буксите на кабела на антената, а подсъдимият Т.К. отишъл до автомобила си, за да вземе от него и донесе в стаята отремонтирания телевизор.
В стаята при баща си останала само подсъдимата К., като частният тъжител се развикал срещу нея и започнал да я обижда. Дочувайки виковете му, от вратата надникнала свидетелката Ц.З.. При вида на последната частният тъжител замахнал към нея с тоягата, която държал до таблата на леглото си, като тоягата ударила вратата.
След извършените от баща й действия подсъдимата К. се извърнала от него и започнала да търси из списъка на абонати в мобилния си телефон номера на служителя на районното управление на МВР, който обслужвал района на селото. Междувременно частният тъжител взел нож и се насочил с него към дъщеря си. Ц.З. видяла ножа, извикала да предупреди подсъдимата и влязла навътре в стаята. На виковете подсъдимата се обърнала и видяла как баща ѝ бута и рита майка ѝ, а тя пада в краката му с глава към прозореца. Тогава подсъдимата К. започнала да вика за помощ, а частният тъжител се насочил към нея, размахвайки с ръка ножа в различни посоки.
Подсъдимият Л.К. дочул на терасата виковете на майка си и се върнал в стаята на дядо си. Той видял баба си паднала на пода, майка си над нея и дядо си, който правел резки движения наляво и надясно с ножа. От видяното подсъдимият се притеснил и хванал с едната си ръка ръката на частния тъжител, а с другата си ръка ножа откъм тъпата част на острието му, успял да издърпа ножа и го изхвърлил през терасата. Подсъдимата А.К. се намесила и хванала за китките на ръцете буйстващия частен тъжител, а подсъдимият Л.К. започнал да вика свидетелката А.. Междувременно в къщата се върнал подсъдимият Т.К. и също влязъл в стаята на частния тъжител Ц. З.. Той вдигнал тъща си от пода, а свидетелката А. му помогнала да я изведе и да я остави в съседната стая. След това свидетелката А. събрала ножовете от първия етаж на къщата, взела и изхвърления от подсъдимия Л.К. през терасата нож и отнесла всички на втория етаж.
Свидетелят Г. Б. – съсед в с. П., дочул глъчката, идваща откъм терасата на къщата на семейство З., след което възприел как се треснала врата и последвало пускането на радио. Тъй като вдигането на шум в къщата на семейство З. било обичайно явление, свидетелят не реагирал по никакъв начин.
Междувременно подсъдимите Л.К. и А.К. пуснали ръцете на частния тъжител и също излезли от стаята му, след което се качили на втория етаж на къщата и заедно със свидетелките Ц.З. и П. А. и подсъдимия Т.К. отпразнували Великден.
Неустановено в хода на съдебното следствие лице се обадило на П.З. и му съобщило, че Ц. З. е бит и трябва да отиде при него. Той и съпругата му не успели да отидат веднага в селото, тъй като имали друг личен ангажимент (били на гости), а сторили това едва на следващия ден.
На 13.04.2015 г., притеснени от съобщението, че идва вуйчото - с когото не били в добри отношения, подсъдимият Л.К. и свидетелката А. се обадили по телефона на подсъдимата А.К., която от своя страна подала сигнал в полицейското управление, тъй като се опасявала от физическа разправа между роднините.
На сина и снаха си частният тъжител Ц. З. съобщил, че предишния тримата подсъдими и съпругата му нахлули в обитаваната от него стая с цел да му вземат телевизора, след което се скарали и съпругата му посегнала с металната си патерица да го удари по главата, а той се предпазил с двете си ръце. Съобщил също така, че след това внукът му го ударил в лявата горна част на главата и той загубил равновесие и паднал, при което подсъдимите А. и Т. К., подпомагани от подсъдимия Л.К., започнали да го ритат и удрят по главата и тялото (вкл. по мястото на операцията в областта на корема), докато загубил съзнание. Свидетелката Т. З. възприела носа на свекър си посинен, той имал рани от лявата страна на главата и ухото.
Междувременно в къщата пристигнал свидетелят С. И. - младши полицейски инспектор в ПУ Б. при РУ С.. На полицейския служител частният тъжител Ц. З. съобщил, че му е нанесен побой в стаята му, като е удрян по главата и са правени опити да бъде удушен; показал му зачервените китки на ръцете си и зачервяванията по лицето си; заявил, че е онкоболен, не се чувства добре и синът му ще го закара в болница.
Докато свидетелят И. бил на адреса, там пристигнала и подсъдимата К.. Тъй като частният тъжител и подсъдимият Л.К. си разменяли реплики на висок тон, свидетелят Иванов помолил подсъдимия да се качи на горния етаж на къщата – което той и сторил. Всяка от страните разказала своята версия за скандала предишния ден, а свидетелят Иванов съставил предупредителни протоколи на частния тъжител и на подсъдимия Л.К. и обяснил на всички, че в случай на оплаквания от някого установеният ред е да се обърнат с писмена жалба към РП С. или към РУ на МВР С.. След това свидетелят И. напуснал адреса.
Същия ден частният тъжител Ц. З. бил откаран от сина и снаха си за преглед в УМБАЛСМ „П.“, където бил прегледан и в издадения амбулаторен лист било отбелязано констатираното при прегледа състояние. След това частният тъжител се върнал в къщата, а предложението на сина и снаха си да остане известно време при тях отхвърлил с довода, че иска да си умре на село.
Няколко дни след 12.04.2015 г. свидетелят Б. видял частния тъжител Ц. З. в центъра на селото, а той му се оплакал, че му бил нанесен побой от дъщеря му, внука и снахата на дъщеря му (свидетелката А.) и бил изхвърлен от къщата, което наложило да спи в кошарата. Свидетелят възприел наличието на лепенки в лявата част на лицето на частния тъжител, лепенка в горната част на главата му и синини по ръцете му.
На 21.04.2015 г. частният тъжител Ц. З. отишъл при П. и Т. З., като тримата използвали назначената тогава дата за курс по химиотерапия във връзка с основното му онкологично заболяване, за да бъде освидетелстван за налични травми. От съдебномедицинско удостоверение № 270/2015 г., издадено от УМБАЛ „А.“ ЕАД и Клиника по съдебна медицина и деонтология се установява, че в 12.40 часа частният тъжител Ц. З. заявил при извършеното освидетелстване, че му е нанесен побой от дъщеря му, зет му и внук му на 12.04.2015 г. около 15-16 часа. Обективно при прегледа били установени по гърба на дясната гривнена става тъмномораво кръвонасядане с жълтеникава периферия с диаметър 3 см., по гърба на лявата длан подобно кръвонасядане с размер 4/3 см., в теменната област на главата охлузване с почти напълно отпаднала кафеникава коричка с диаметър 1 см., в лявата тилна област на главата подобно охлузване с размери 1/0.5 см., в областта на капачката на дясното коляно жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/3 см. и върху него охлузване с отпадаща кафеникава коричка и диаметър 1 см., в областта на левия ъгъл на долната челюст охлузване с отпадаща кафеникава коричка с диаметър 1 см. При прегледа частният тъжител представил листа, издаден му на 13.04.2015 г. от приемен кабинет в УМБАЛСМ „П.“. Дадено било при освидетелстването заключение за състояние след гръдно коремна контузия и контузия на главата, охлузвания в окосмената част на главата и на лицето, кръвонасядания на двете ръце, кръвонасядания и охлузвания на десния крак, с отбелязване, че тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат за бъдат получени по време и начин, както съобщава прегледаният.
След това частният тъжител се отправил за извършване на назначената му процедура от курса по химиотерапия, но в болничното заведение му прилошало и бил откаран в УМБАЛСМ „П.“. От Епикриза КП № 202 консервативно поведение при леки и среднотежки черепно-мозъчни травми, издадена от УМБАЛСМ „П.“ е видно, че Ц. З. е постъпил на 21.04.2015. г. в 16.25 часа, като до 24.04.2015 г. е лекуван с диагноза комоцио церебри. Контузио ет екскориацио регио окципиталис син капитис. При постъпването му била снета анамнеза по негови данни, при която частният тъжител не съобщил за придружаващо и минали заболявания, оплакал се от постоянен световъртеж и главоболие, придружени от отпадналост и залитане и съобщил, че оплакванията му датират от 12.04.2015 г., когато му бил нанесен побой. Тъй като отказал предложеното му болнично лечение, той бил приет за диагностично уточняване и лечение. Отбелязано е в медицинската документация, че при направената консултации съответно с хирург и травматолог не са установени данни за травматични увреди на гръдни и коремни органи, нито за фрактури на ОДА. След наблюдението частният тъжител бил изписан от клиниката без оплаквания от страна на ЦНС и без неврологичен и двигателен дефицит.
Видно от писменото доказателство експертно решение № 1190 от 27.05.2015 г., частният тъжител Ц. З. е освидетелстван с оценка на работоспособността 100 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, с водеща диагноза злокачествено новообразувание на пикочния мехур и общо заболяване карцином на пикочния мехур Т1 № Мо.Съст. след ТУ ТУР (17.02.2010 г.), карцином на простатна жлеза. Съст. След ТУР (27.11.2010 г.) Съст. След ХТ; М в костите. При прегледа частният тъжител заявил оплакване от главоболие и болки в костите.
След инкриминираната дата от подсъдимата А.К. били депозирани тъжби по РП С. срещу баща й. По гр. дело № 170/2015 г. по описа на РС С. на 15.06.2015 г. била издадена Заповед за защита по Закона за защита срещу домашното насилие, с която Ц. З. бил отстранен от съвместно обитаваното с пострадалото лице Ц.З. *** за срок от шест месеца, било му забранено да доближава пострадалото лице Ц.З. и жилището ѝ за срок от шест месеца и бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Междувременно с постановление от 10.06.2015 г. по преписка рег. № 191/2015 г. прокурор при РП С. отказал да образува досъдебно производство по подадената от подсъдимата А.К. тъжба срещу Ц. З., като опие от тъжбата е приложено като писмено доказателство по делото. В постановлението на прокурора били обсъдени наличните данни за издадена на 15.04.2015 г. заповед за незабавна защита срещу Ц. З.; постъпилата на 20.04.2015 г. в РП С. тъжба от А.З. с оплакване за възникнали на 12.04.2015 г. и на 13.04.2015 г. нови инциденти с агресивно поведение на Ц. З.; депозираната на 24.04.2015 г. от Ц.З. тъжба за възникнал на 28.03.2015 г. инцидент и агресивно поведение на Ц. З.. Прието било от прокурора, че се касае за случай на домашно насилие, а не за евентуално извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК.
Видно от писменото доказателство характеристика, издадена от кмета на с. П., Ц. З. е трудолюбив, вежлив, уважителен, отзивчив и отговорен към обществените мероприятия на селото, няма противообществени прояви и срещу него не са постъпвали оплаквания от съседи.
В хода на делото пред първоинстанционния съд са представени от подсъдимата К. писмени доказателства касателно здравословното състояние на свидетелката Ц.З. – рентгеново изследване и епикриза от Клиника по ендокринология към Военномедицинска академия (според която последната е постъпила на 20.09.2010 г. с основно заболяване диабетес мелитус изт декомпенсата и придружаващи заболявания полиневропатия диабетика, струма полинодоза редицива, ибс – стабилна стенокардия, артериална хипертония, ангиопатия ретине хипертоника и глаукома ангулоаперта); както и относно здравословното състояние на частния тъжител Ц. З..
От заключенията на вещото лице по допуснатите и изготвени съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи се установява, че на тъжителя Ц. З. са причинени следните увреждания – охлузвания и кръвонасядания по главата, горните и долни крайници, описани при извършения на 21.04.2015 г. преглед като тъмномораво кръвонасядане с жълтеникава периферия с диаметър 3 см. по гърба на дясната гривнена става, по гърба на лявата длан подобно кръвонасядане с размер 4/3 см., в теменната област на главата охлузване с почти напълно отпаднала кафеникава коричка с диаметър 1 см., в лявата тилна област на главата подобно охлузване с размери 1/0.5 см., в областта на капачката на дясното коляно жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/3 см. и върху него охлузване с отпадаща кафеникава коричка и диаметър 1 см., в областта на левия ъгъл на долната челюст охлузване с отпадаща кафеникава коричка с диаметър 1 см. Тези увреждания са причинили на частния тъжител Ц. З. болка и страдание. Кръвонасяданията се дължат на удари или притискане с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са и частите от човешкото тяло, а охлузванията са получени в резултат на косото по допирателната действие на твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност. Уврежданията са с мекотъканен характер и са отзвучали без да оставят трайни или постоянни последици за срок от около 10-15 дни.
Според експерта отразените при постъпването в УМБАЛСМ „П.“ на 21.04.2015 г. оплаквания в приложената по делото епикриза могат да се дължат на закрита черепномозъчна травма – мозъчно сътресение, причинено при инцидента на 12.04.2015 г., като предвид възрастта на пациента (свързана със съдови промени и нарушения в мозъка и кръвообръщението, които също могат да дават подобни на описаните оплаквания) за поставяне на диагнозата състояние след мозъчно сътресение е необходимо да има информация за това дали преди инцидента пострадалият е имал подобни оплаквания или не. След съобразяване с наличната по делото медицинска документация за наличието на заболяване у Ц. З. – рак на пикочния мехур и простатата, като състоянието му е било усложнено от наличието на метастази в костите, вещото лице дава заключение, че от лечението могат да се наблюдават странични ефекти - отпадналост, гадене, повръщане, световъртеж и други изразени в една или друга степен в зависимост от индивидуалната поносимост на всеки един организъм. Отбелязва се, че при проведените прегледи на 13.04.2015 г. в медицинската документация не е отразено частният тъжител Ц. З. да е съобщил за наличието на придружаващото онкологично заболяване. Установява се, че охлузването вляво тилно съвпада с установената костна метастаза, локализирана в областта на тилната кост вляво, като в разпита си пред първостепенния съд вещото лице сочи, че клиничната симптоматика при пациент, който има нарастваща костна метастаза на това място включва болкова симптоматика, но не може да се твърди със сигурност за оказвано от костната метастаза някакво влияние върху поведението на пациента. Вещото лице е категорично, че поради възрастта на пострадалия и късливостта на съдовете при не особено силни механични въздействия се получават кръвонасядания, което изключва възможността при нанасяне на удари и ритници по тялото в областта на гърба, долната челюст, корема и гърдите да не се образуват кръвонасядания в засегнатите зони.
Така установената от настоящата инстанция фактическа обстановка напълно съвпада с изложената от първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда. В мотивите на присъдата съдът е изпълнил и задължението си да изложи своите аргументи от кои доказателства се установява възприетата и от него фактическа обстановка. Първостепенният съд е обсъдил, макар и в известна степен лаконично, липсата на установени противоречия в обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелките Ц.З. и П. А. относно причината за скандала на 12.04.2015 г. и как е протекло развитието му във времето, както и относно обстоятелството, че не се установява да са нанасяни удари и ритници от тримата подсъдими на частния тъжител. Установява се от събраната доказателствена съвкупност, че физическо въздействие върху частния тъжител Ц. е било оказано от подсъдимите А. и Л. К. единствено с цел да бъде преодоляно нападението му срещу подсъдимата К. и се е изразило в захват в областта на китките на двете ръце. Последното кореспондира с наличната по делото медицинска документация, видно от която са налице кръвонасядания в тези области, а и със заявеното от свидетелите Б. и И.. Последните не се намират в каквито и да било роднински или емоционални връзки със страните по делото, поради което въззивният съд кредитира показанията им с доверие като обективни и безпристрастно поднесени в хода на съдебното следствие пред районния съд.
Показанията на свидетелката Т. З. и на Г. Б. в частта, в която излагат съобщеното им от частния тъжител за случилото се на 12.04.2015 г., не пресъздават непосредствени възприятия и не могат да бъдат пряк източник на сведения от значение за установяване съставомерността на деянията, за които са предявени обвинения с тъжбата, а съвкупната им преценка с останалата доказателствена съвкупност налага извод за несъответствие с нея по отношение фактите по делото.
Според въззивния съд като несъмнено установено от обикновения житейски опит е обстоятелството, че при хора в напреднала възраст (частният тъжител Ц. З. е бил на 81 години) кръвоносните съдове стават късливи и поради това дори и при слаби механични въздействия се получават кръвонасядания в засегнатите зони от тялото. Експертните познания на вещото лице по приетите съдебномедицински експертизи, на които се позовава въззивният съд (така, както е сторил това и първостепенният), също изключват възможността при нанасяне на заявените в тъжбата удари и ритници по тялото по гърба, долната челюст, корема и гърдите на частния тъжител Ц. З. да не са се образували кръвонасядания – а такива не са констатирани при извършените му медицински прегледи.
Освен това, оплакванията в тъжбата от световъртеж, главоболие, отпадналост и залитане, въз основа на които на частния тъжител е поставена диагноза мозъчно сътресение, не могат да бъдат обяснени единствено с оказано от тримата подсъдими физическо въздействие върху частния тъжител – дори ако бяха събрани доказателства за такова въздействие, каквито в настоящия случай не са налице. Видно от експертните заключения, поради напредналата възраст на частния тъжител употребяваните за лечението на наличното онкологичното му заболяване медикаменти също могат да доведат до подобни на описаните симптоми.
При анализа на доказателствата досежно обвиненията на частния тъжител Ц. З. срещу тримата подсъдими А., Т. и Л. К. първостепенният съд е направил извода, споделен и от настоящата инстанция - че тези доказателства не обосновават извършването на престъпленията, предмет на тъжбата. Доказателствата по делото установяват изключително влошени отношения между лица в близка родствена връзка, които отношения са се развивали в негативна насока за дълъг период от време и са били повлияни в значителна степен от тежкото здравословно състояние на частния тъжител Ц. З. и неуредените според изискванията на всички родственици имуществени отношения в семейството.
Действително, видно е от писмените доказателства и експертните заключения, че освен кръвонасяданията по гърба на дясната гривнена става и по гърба на лявата длан – обясними с описания по-горе захват от подсъдимите А. и Л. К., при частния тъжител на 13.04.2015 г. и на 21.04.2015 г. са констатирани и други увреждания - в теменната област на главата охлузване с почти напълно отпаднала кафеникава коричка с диаметър 1 см., в лявата тилна област на главата подобно охлузване с размери 1/0.5 см., в областта на капачката на дясното коляно жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/3 см. и върху него охлузване с отпадаща кафеникава коричка и диаметър 1 см. и в областта на левия ъгъл на долната челюст охлузване с отпадаща кафеникава коричка с диаметър 1 см. Следователно, на посочените дати частният тъжител Ц. З. обективно е имал увреждания, които по своята медико-биологична характеристика отговарят на критериите за лека телесна повреда. Не се установява обаче тези увреждания да са получени в резултат на оказано от подсъдимите въздействие върху частния тъжител. Оценката на доказателствените източници, направена от първоинстанционния съд в тази връзка е коректна и обективна, съответства на изискванията по чл. 14 от НПК и правилата на формалната логика, поради което липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Собствената оценка на тези източници, извършена от въззивната инстанция, не дава основание за различното им тълкуване, при което правилно, законосъобразно и обосновано тримата подсъдими са признати от районния съд за невиновни по обвиненията.
В съответствие с изводите на съда за невиновност на тримата подсъдими в извършване на престъпленията, за които е повдигнато обвинение с тъжбата на Ц. З., предявените граждански искове срещу тях следва да бъде отхвърлени, както законосъобразно е сторил първоинстанционният съд.
Що се касае да определените от първоинстанционния съд като
дължима солидарно от частния тъжител П.З. и гражданския ищец Ц.З. държавна
такса по отхвърлените гражданските искове в общ размер на 1200.00 лева, това
разбиране на районния съд не следва да бъде споделено от въззивната инстанция,
тъй като такива не се дължат, а постановената присъда в тази й част следва да
бъде отменена.
Контролираната присъда, предвид изхода на делото досежно липсата на осъществени от подсъдимите престъпни състави, следва да бъде изменена в частта, в която встъпилият след смъртта на Ц. З. частен тъжител П.Ц.З. е осъден да заплати по сметка на РС С. сумата от 81.00 лева за вещо лице. Посочената сума следва да бъде възложена поравно на П.З. и на гражданския ищец Ц.З., също встъпила в производството след смъртта на Ц. з..
По същите съображения осъществените от подсъдимите А.К. и Т.К. разноски в хода на производството, съответно от 3000.00 лева и от 300.00 лева, следва да бъдат поети поравно от П.З. и Ц.З..
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 233 от 14.09.2017 година, постановена по НЧХД № 629/15 г. на РС С., както следва:
- в частта, в която П.Ц.З. с ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на РС С. сумата от 81.00 лв. (осемдесет и един лева),
като намалява дължимата от него сума на 40.50 лв. (четиридесет лева и петдесет стотинки)
и осъжда Ц.Т.З. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС С. сумата от 40.50 лв. (четиридесет лева и петдесет стотинки);
- в частта, в която П.Ц.З. с ЕГН ********** е осъден да заплати на А.Ц.К. с ЕГН ********** сумата от 3000.00 лв. (три хиляди лева) за адвокатски хонорар,
като намалява дължимата от него сума на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева)
и осъжда Ц.Т.З. с ЕГН ********** да заплати на А.Ц.К. с ЕГН ********** сумата от 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева) за адвокатски хонорар;
- в частта, в която П.Ц.З. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.Л.К. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лв. (триста лева) за адвокатски хонорар,
като намалява дължимата от него сума на 150.00 лв. (сто и петдесет лева)
и осъжда Ц.Т.З. с ЕГН ********** да заплати на Т.Л.К. с ЕГН ********** сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) за адвокатски хонорар.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която П.Ц.З. с ЕГН ********** и Ц.Т.З. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят по сметка на РС С. сумата от 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева) държавна такса за разглежданите граждански искове.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)