РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Силистра, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420101335 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес– гр.С. район „М.“,
ЖК”М.”..., Бизнес парк- С., сграда № ...., с ЕИК ................, представляван от адв.В.Г., моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1678.28 лева, сбор от
следните суми:
228.28 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 20.07.2019г.- 19.10.2019г. употребени за мобилен №
+359*********, дължими на основание Договор за мобилни услуги, сключен на 09.03.2018г.;
1113.21 лева- дължими лизингови вноски, съгласно Договор за лизинг от
24.05.2019г.;
заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 19.04.2021г. г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/- до
окончателното изплащане на задължението.
336.79 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
09.03.2018г.
Претендира направените в настоящото производство разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ П. СТ. П.,с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Сс,
ул.“Т.” №......, чрез назначената от съда адв.А.С., е подал писмен отговор. С него той
оспорва основателността на предявените искове поради недоказаността им. Ищецът не сочи
доказателства относно това, че договорът е прекратен предварително и на коя дата
1
длъжникът е бил писмено уведомен за това.
Оспорва издадените фактури, поради несъответствието им със задължителните
реквизити на фактури по смисъла на ЗДДЛ и ЗС, тъй като в тях не са посочени основанията
за заплащане на сумите, както и липсва подпис на П.П. и на издателя.
Не са представени доказателства, че Общите условия, на които ищецът се позовава се
произвели действие по отношението с длъжника, тъй като не се установява факта, че той е
бил запознат с тях при сключване на договора.
Поради това моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца поради недоказаността
им.
Като прецени становищата на страните и сочените от ищеца доказателства,
съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ:
-по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава;
Сумите претендирани в настоящото производство съвпадат със сумите по Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 235/20.04.2021г. издадена по гр.д.№ 539/2021г. по описа на
СРС.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба, факти, че с ищеца са били
обвързани с цитираните договори за мобилни услуги.
По отношение на иска за заплащане на дължимите абонаментни такси е без значение
факта прекратено ли е правоотношението и вписано ли е това задължение в ОУ към
договорите, тъй като тези такси се дължат дори да не е прекратен договорът. Това
задължение е вписано в самите договори и допълнителните споразумения към тях, поради
което направените в тази насока възражения от страна на процесуалния представител на
ответника съдът счита за неотносими към тази претенция.
Не бяха представени доказателства, че задължението е заплатено. Няма и такива
твърдения.
Възраженията за недостатъци в издадените фактури съдът счита за неотносими към
случая, тъй като фактурите не са основание за задължението, поради което и евентуален
недостатък във формата им не може да окаже влияние на валидността на правоотношението,
както и не освобождава страната от задължението да заплати цената на услугите, които е
ползвала.
Неоснователни са и възраженията на ответника за неприложимост на Общите
условия, тъй като не е бил запознат с тях при сключване на договора. Това се опровергава от
съдържанието на самия договор, в който самият длъжник писмено удостоверява с подписа
си, че е запознат с Общите условия.
Размерът на иска не беше оспорен, поради което съдът го счита за основателен и
доказан в предявените размери-228.28 лева, заедно със законната лихва, считано от
2
19.04.2021г. /датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда/, до
окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 1113.21 лева-
незаплатени лизингови вноски.
Факт е, че на 24.05.2019 г. страните са сключили договор за лизинг към мобилен №
+359*********, по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно
устройство марка HUAWEI, Mate 20 Pro Dual Twilght. Ответникът-лизингополучател се е
задължил да заплати обща лизингова цена, разпределена в 23 месечни лизингови вноски
всяка от които в размер на 58.59 лева. Съгласно погасителния план, последната вноска би
следвало да бъде направена на 24.04.2021г., който срок към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /19.04.2021г./ все още не е изтекъл.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора за лизинг, Лизингодателят може да развали договора
в случай, че лизингополучателят не изпълни задълженията си по договора за предоставяне
на мобилни услуги. При обсъждане на първата претенция се установи, че такова
неизпълнение е безспорен факт.
За развалянето на договора и за настъпване на предсрочната изискуемост, в
разпоредбите на чл.10,ал.2 от договора за лизинг е предвидено, че следва да бъде отправено
писмено волеизявление за това до неизправната страна. Съдът споделя доводите на ищеца,
че за такова следва да се приеме отправеното до ответника кредитно известие №
**********/20.10.22019г., в което са начислени всички дължими суми, включително и
дължимата неустойка за прекратяване на договора. Не следва да се пренебрегва и факта, че и
с конклудентни действия кредиторът е предупредил длъжника, че ще развали договора, а
именно ограничавайки изходящите и входящите му обаждания в периода преди издаване на
кредитното известие.
Ответникът не представи доказателства и не твърди, че е заплащал договорените
лизингови вноски.
Налага се извода, че е налице неизпълнение на задължението за заплащане и на това
задължение. Не се оспорва и размера на задължението.
Поради това съдът приема за доказана и тази претенция.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
От изложеното до тук следва извода, че се дължи и предвидената в договора и ОУ
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Не беше оспорен нейният размер,
поради което съдът уважава този иск в предявения размер.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него
разноски по производството. Разноските на ищеца в производството са в размер на 542.05
лева /33.56 лева- заплатена държавна такса, 208.49 лева- адвокатско възнаграждение и 300
лева- възнаграждение за особен представител на ответника./
Ответникът дължи на ищеца и разноските, направени в заповедното производство по
3
ч.гр.д.№ 539/2021г. по описа на СРС, които са в размер на 242.05 лева.
По тези съображения, Районен съд-Силистра
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. СТ. П.,с ЕГН **********, дължи на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК........................., следните суми:
228.28(двеста двадесет и осем лв. и 28 ст.) лева, представляваща
незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
20.07.2019г.- 19.10.2019г. употребени за мобилен № +359*********, дължими
на основание Договор за мобилни услуги, сключен на 09.03.2018г.;
1113.21(хиляда сто и тринадесет лв. и 21 ст.) лева- дължими лизингови
вноски, съгласно Договор за лизинг от 24.05.2019г.;
заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 19.04.2021г. -
до окончателното изплащане на задължението.
336.79(триста тридесет и шест лв. и 79 ст.) лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 09.03.2018г.
ОСЪЖДА П. СТ. П.,с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК .............................,следните суми:
542.05(петстотин четиридесет и два лв. и 05 ст.) лева- разноски по гр.д.
№ 1335/2021. по описа на СРС;
242.05 (двеста четиридесет и два лв. и 05ст. ) лева- разноски по ч.гр.д.№
539/2021г. по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4