Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260714 08.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6230 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове от ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* против
Община Пловдив, ЕИК *********, с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
03.04.2015 г. при движение в гр.П, на бул. „К. ш.“ до бензиностанция „Ром
петрол“, било реализирано ПТП – л.а. „Фолксваген пасат ЦЦ“ с ДК № …, попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Били нанесени
материални щети.
Между
собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в полица №
… от 03.09.2014 г., със срок на покритие 12.09.2014 г. – 11.09.2015 г. След
уведомяване за събитието била образувана преписка по щета.
След
оглед и прилагане на редукция съобразно степента на годност на увредената гума
и джанта, било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1743,36 лева на 12.06.2015 г. Били
сторени и ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума и ликв. разноски, поради което претендира същите,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 04.06.2020 г. до окончателното погасяване,
както и обезщетение за забава в размер на
534,19 лева за периода 04.06.2017 г. – 04.06.2020 г., предвид изпратената
покана и отказа на ответника да погаси. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди недействителност
на застрахователния договор, поради липса на подпис на застрахования в него
/липса на съгласие/, както и на представените ОУ, вкл. и поради липса на
доказателства за платени премии.
Оспорва - да е
имало подобен дефект на пътното платно; ПТП да е настъпило по описания начин,
на посоченото място и щетите да са резултат от него, както и механизма му, и
наличието на причинна връзка. Липсвал протокол за ПТП. Твърди недоказаност на
поведението на водача, което можело да има пряко отношение към инцидента, при
което въвежда възражение за съпричиняване на резултата. Нямало доказателства за
сторени ликвидационни разноски. Искът за лихви като акцесорен бил
неоснователен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по
чл. 213, ал.1 КЗ /отм./:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните
факти: сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение, да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи
плащане, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера
на обезщетението.
В
тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. за
недействителност на застрахователния договор на сочените основания и твърдяното
от
него съпричиняване, а при установяването
на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест,
искът е неоснователен по следните съображения:
Предвид своевременното оспорване на
ответника на застрахователната полица, както и на самото възникване,
съществуване и валидност на твърдяното застрахователно правоотношение към
момента на събитието /изрично плащането на премиите/, с определението по чл.
140 ГПК № 261608/06.10.2020 г. /л.41-42/, съобразно направеното доказателствено
искане, ищецът е задължен да представи
оригинала на полицата, както и квитанции за платени премии. Изрично са указани последиците при
неизпълнение. Съдебният акт е редовно
връчен на страната /л.50/, като в предоставения срок, както и в проведените
две съдебни заседания, оригиналът на
полицата, както и данни за плащане на премиите, не са представени. При това
положение и на осн. чл. 183 ГПК, с протоколно определение от последното о.с.з.,
копието на полицата е изключено от доказателствения материал по делото.
С оглед горното, не се установява още първият
елемент от ФС на претенциите – наличието на валиден договор за имуществено застраховане. Не се доказва премиите по
твърдения такъв да са платени, респ. договорът да е бил действащ към момента на
събитието. Няма доказателства и за това застраховката да е покривала съответния
риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите
факти. Доколкото липсват доказателства относно първата необходима предпоставка за
изплащане на застрахователно обезщетение, предявеният главен иск е неоснователен.
Не се установява при условията на пълно и главно доказване един от съществените
елементи на регресната претенция, поради което и същата следва да се отхвърли
/за чл. 183 ГПК и при подобна хипотеза – Решение от 09.10.2020 г. по в.гр.д. №
554/20 г. на ПОС/.
Безпредметно е да се обсъждат събрани
доказателства и останалите елементи от фактическия състав, т.к. не могат да
доведат до различни изводи, при липсата на доказано действащо застрахователно
правоотношение.
По
иска по 86, ал.1 ЗЗД:
Съдът
не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното
вземане следва да се отхвърли, като обусловен.
По отговорността
за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника,
като на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК,
вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, се присъждат такива от 200 лева – юрк. възнаграждение, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з., положените
процесуални усилия за защита интересите на страната.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като
неоснователни предявените от ЗАД
„Армеец”, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: общо
1753,36 лева – главница, представляваща сбор от регресна претенция в размер на 1743,36
лева за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско”, обективиран в полица № ... за причинени щети на лек
автомобил „Фолксваген
пасат ЦЦ“ с ДК № …, в резултат на настъпило ПТП на ... при движение в гр.П., поради
преминаване на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно и 10 лева
– ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 04.06.2020 г. до окончателното
погасяване; 534,19 лева - обезщетение за забава за периода
04.06.2017 г. – 04.06.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С. Караджа” № 2 да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, сумата от 200 лева /двеста лева/ - разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП