Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. П.,07.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, VІI-ми
гр.състав, в публичното заседание двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №1885 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и
ал.2 вр.чл.86 от ЗЗД вр с чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от АКПЗ ООД против Д.П.С., за установяване на част от вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№8777/2017г. на РС-П., издадена в полза на дружеството
по чл.410 от ГПК. Твърди се, че
основанието, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит „Бяла
карта“ с № 428281 от 26.02.2015г.
между „А.Ф.“ ООД като Кредитор и Д. В. С.,
като Кредитополучател, сключен при спазване
на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.Твърди
се, че подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Общите условия приложими към него, както
и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.
5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение N9 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.Твърди се, че съгласно
сключения договор за кредит, Кредиторът
се е задължил да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCArdCard/Visa, а Кредитополучателят
се задължава да го ползва
и върне съгласно условията на сключения
договор.Посочва се, че ответницата е усвоила сума в общ размер на
400.00 лв., като дължимата към настоящия
момент главница е в размер на 398.04 лв.Твърди се, че основанието, на което Заявлението
и настоящата искова молба се сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
12.09.2017г. между „А.Ф.“ ООД, ЕИК ***и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, по силата, на който
вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Съгласно договореното
от страните, в случай, че Кредитополучателят
извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия
му остатък по кредита, сумите
на тези транзакции
увеличават максималния размер на кредитния
лимит. Заедно с подписване на договора
за кредит, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване
на картата, като Кредитополучателят може да усвои
изцяло максималния размер на кредита,
веднага след активиране на картата
и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит
- Условия за ползване на международна
платежна карта, които съдържат и Тарифа за лимитите
такси за ползване на кредитна
карта. Ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява
ежедневно. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 34,05 лв., за периода
от 31.03.2015г., датата на първата транзакция
по кредитната карта до 07.03.2017г., датата на настъпване
на предсрочна изискуемост.В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото
си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили
задължение на ответника да представи
на Кредитодателя в срок от 3 дни
след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя
и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от
30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки
отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същият дължи на Кредитора неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на шесто число
на месеца, в който не е погасено
до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. На посоченото основание,
на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 79,60лв.
Разпоредбите на договора за кредит
предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят
не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задължението
му в три дневния срок до
предоставяне на обезпечението. При забава за плащане
на посочената по-горе сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, ответникът дължи на Кредитодателят
разходи за действия по събиране
на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане
на сумите, както и такса е размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя
за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. В настоящия случай 0тветницата дължи разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 195 лв.Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай че Кредитополучателят
изпадне в забава за плащане на
минимална погасителна вноска с повече от 10 (десет) дни,
Кредитополучателят има право да обяви
цялото му задължение по настоящия
Договор за предсрочно изискуемо, като страните са
се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия
и Кредитодателят не е длъжен да уведомява
Кредитополучателя за това обстоятелство В случая се твърди,
че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 08.03.2017 г. като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете на всички задължения
са отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава
да не изпълнява
същите, като считано от тази
дата дължи заплащането на законна лихва за
забава върху главницата в размер на 23,15лв. за периода от 08.03.2017г.- датата на настъпване
и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 31.10.2017г. - датата на подаване
на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал 8 от ГПК в общ размер
350 лв., от които - 50лв. по чл 13 т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело
и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП.Поради
посочените обстоятелства, моли, на основание
чл. 422 ГПК, да постанови съда решение, с което да установи, че
ответникът по делото дължи сумите в размер на 398,04лв. - главница, 34,05лв. договорна лихва за периода
31.03.2015г.- до 07.03.2017г., неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 79,60лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на 195лв., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер
на 350.00 лв. , от които - 50,00 лв. по чл.
13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№ 8777/2017г. по
описа на ПлРС се установява, че е издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: сума в р-р на 398.04
лв. – главница; сума в р-р на 34.05лв. – договорна лихва, за периода от
31.03.2015г. – 07.03.2017г.; сума в р-р на 79.60 лв. – неустойка за неизпъление
на задължение, за периода от 06.04.2015г. – 07.03.2017г. ; сума в р-р на 195.00
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сума в р-р на 23.15 лв. -
законна лихва, за периода от 15.11.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00лв. държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по
договор за кредит №428281/26.02.2015г.
В срок е не е открит от
длъжника и е разпореденода се предявт установителни искове за вземането по
заповедта.Оттеглена е претенцията за лихвата за забава в размер на 23,15лв.
По делото е представен
препис на Договор за кредит „Бяла карта“ сключен между “А.Ф.“ООД и ответника на
26.02.2015г., за сумата от 400лв. Съгласно
чл.2, ал.2 и ал.3 от договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя
платежен инструмент № 428281, като с подписване на договора, последният е
удостоверил получаването му. Във връзка с условията за използване на кредитната
карта страните са подписали приложение №1 към договора за кредит. Според
клаузите на последния ответникът е поел задължение да върне предоставения му
кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение,
дължимо за предходния месец. В чл. 3 ал. 3 от договора е дефинирано понятието
"текущо задължение" като сбор от следните суми: усвоена и непогасена
главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и
непогасена договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер на
кредита /чл. 4, ал. 1 т. 2/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Според
чл. 4 ал. 1 годишния лихвен процент на заема е в размер на 43,2 %, а дневния лихвен
процент върху усвоения размер на кредита е 0,12%. В чл.8 е посочено, че се
дължи и договорна лихва върху усвоената сума, която се начислява ежедневно.В
чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото
задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата
следваща падежа на текущото задължение,е длъжен да предостави обезпечение по
чл.16, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, която
да послужи за частично погасяване на задължението му в срока по чл. 16.Съгласно
чл.21,неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително
обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение,
е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец. Неустойката се начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение /чл. 21 от договора/. При забава в
плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие /чл. 22 ал.
3 /, като и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2, 50
лв. на ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12 т.е. 15% от максималния кредит лимит. Според чл. 22 ал. 1 от договора в
случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е
парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за
предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 28 от договора. Според
тази клауза всички писма, покани, съобщения или други документи между страните
ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за
кореспонденция, изпратени по факс, ел. поща, посочени от страните по договора.
Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му
акаунт, както и да го уведомява на посочената в договора интернет
страница.Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 11.11.2016г. кредитодателят и ответникът по делото са се съгласили,
продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания,
ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви,
произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла
карта", сключени от продавача с физически лица. Тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение №1 към този договор, което ще бъде съставяно на
хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Договорено е още, че
при спазване условията на този договор ще се прехвърлят вземания на месечна
база, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съотвеното Приложение №1
със съответната нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване
то става неразделна част от договора. Към всяко отделно Приложение № 1 се съставя
анекс, в който страните договарят покупната цена на конкретните вземания,
прехвърлени със съответното приложение. По делото е представено Приложение № 1
от 12.09.2017г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че
кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което е
индивидуализирано с номер и дата на договора, размер.Представено е и
пълномощно, с което по силата на § 4 т. 4.5 от рамковия договор за прехвърляне
на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал.
3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за
продажба от 11.11.2016г., за извършеното прехвърляне на техните задължения.
На осн чл.193 от ГПК е открита процедура по
оспроване автентичността на договора за кридт.ВЛ по изготвената СГЕ е посочва,
че подписите за кридитополучател в договор
от 26.02.2015г. и Приложение№1 към него са положени от
ответницата.заключението е прието от съда ,като обектимно и компететно и въз
основа на това следва да се приеме, че е налице валиден договор за кредит.
Изготвена е и СИЕ, като ВЛ
посочва, че сумите по ИМ молба отговорят на тези в кредитното досие.
По делото не е представено нарочно
уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което да се уведомява
ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор.Направено
е възражение от прецесуалния представител в тази връзка.
Спорен по делото е
въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера,
изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.
Съдът намира, че следва
да се произнесе по възражението на
процесуалния представител на ответника за недължимост, поради невръчване на
съобщението за цесия на ответника. Безспорно по делото е, че заемателят е
прехвърлил вземането си към ответника на ищеца.Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С
договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не
е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие
между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента , с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания ,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до
длъжника. По ч.гр.д.№ 8777/2017г. заповедта за изпълнение не е достигнала до
длъжника, връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез
който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство
ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит на регистрираните
постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран
трудов договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя,
което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в процеса от особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба . В практиката си по реда
на чл.290 от ГПК ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по
чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано
на липсата на надлежно уведомяване за
цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не
е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не
е произвела действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените установителни искове, следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.Следва да се отхвърлят и
предявените, при условията на евентуалност, осъдителни искове, тъй като не е
доказано качеството на кредитор на ищеца.
При този изход на делото
на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
"А.З.К.Н.П.З." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***
против Д.П.С., ЕГН**********, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр.
99 ЗЗД за приемане на установено в отношения на страните, че Д.П.С., ЕГН**********,
дължи н. "А.з.к.н.п.з." ООД, следните суми, по договор за кредит
„Бяла карта“ № 428281/26.02.2015г. междуД. П.С. и „А.Ф.“ООД и цесия от
11.11.2016 г. между „А.Ф.“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД : сума в р-р на 398.04 лв. –
главница; сума в р-р на 34.05лв. – договорна лихва, за периода от 31.03.2015г.
– 07.03.2017г.; сума в р-р на 79.60 лв. – неустойка за неизпъление на
задължение, за периода от 06.04.2015г. – 07.03.2017г. ; сума в р-р на 195.00
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; законна лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението -16.11.2017г. до ончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 5734/17.11.2017г.
по ч.гр.д. № 8777/2017г. на ПлРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: