№ 6283
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Ю. Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно
гражданско дело № 20221100511670 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата Ю. Н. В. срещу решение № 9530/25.08.2022 г., постановено по гр.д. №
26115/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, в която е признато за установено, че Ю.
Н. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД сумата от 683,46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.07.2020 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по гр.д. № 33686/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в
обжалваната част с твърдения, че съдът не е изложил каквито и да било мотиви за
основателност на акцесорната претенция, а съобразно общите условия на
топлофикационното дружество, цитирани в исковата молба, длъжникът изпадал в забава 45
дни след публикуване на общите фактури на интернет страницата на „Топлофикация
София“ ЕАД. Счита, че доказателства за подобно публикуване не са събрани, поради което
въззивникът не е изпаднал в забава. Ето защо моли първоинстанционното решение в
обжалваната част да бъде отменено, а акцесорният иск за мораторна лихва да бъде
отхвърлен изцяло.
1
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. Преди
открито съдебно заседание изразява становище, че решението на СРС в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Б.Б.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
следва да се добави и следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е признато за установено,
че Ю. Н. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5207,16 лв., главница за
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „******* абонатен номер
156224, за период от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., т.е. със сила на пресъдено нещо между
страните е установено наличието на главен дълг в посочения размер.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 05.2017 г. до м. 04.2019
г., то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите
във въззивната жалба, съобразно клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е
необходимо публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр.
чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане
стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите
правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията
си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за липса на изискуемите по ОУ
2
предпоставки за изпадането й в забава са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се
изисква публикуване на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното
предприятие, като процесният период на акцесорната претенция започва с изтичане на
уговорения срок – 45 дни след издаване на общата фактура на 31.07.2018 г., т.е. от
15.09.2018 г. и до посочената крайна дата 17.07.2020 г. е дължимо мораторно обезщетение в
размер на 683,46 лв. върху установения главен дълг.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9530/25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 26115/2021 г. по
описа на СРС, 26 състав, в частта, в която е признато за установено, че Ю. Н. В., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 683,46 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. –
17.07.2020 г., за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 33686/2020 г. по описа на
СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА Ю. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Б.Б.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3