Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №2024 по описа на СГС за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Н.Я.Н. ЕГН ********** като майка и законен
представител на малолетния М.Н.Н. ЕГН **********,
чрез адв.Й.Д. от САК със съдебен адрес ***, партер, с
която е предявен иск за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕИК ******със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на ищеца основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§
22 от КЗ сума в размер на 50 000лв. – представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“, търпени от ПТП на
18.08.2016г., около 21.30часа на път III-822,
ведно със законната лихва от датата на постановения отказ до окончателното
заплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че от
посоченото ПТП М.Н. е получил нараняване на дясното око и разкъсно-контузни рани на околоочната
област с навлизане на чужди тела – парченца стъкло в окото и областта около
него, контузия на гръдния кош в ляво и на ляво рамо и навяхване на лявото
коляно и лявото бедро. Освен това Н. получил психотравма,
станал раздразнителен и избухлив, почти не спял, проявявал безпричинна агресия,
което довело до консултация със специалист. След преглед било установено
болестно състояние и бил насочен към невролог за продължаващо диагностициране и лечение.
Ответникът оспорва иска по основание и
размер. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване,
че по време на ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан.
По делото е конституирано като трето лице помагач
на ответника ЗД „Евроинс“.
В хода на производството ищецът М.Н. е
починал на 05.09.2018г. за което е
представено удостоверение за наследници изх.№2166 от 14.09.2018г. и на осн. чл.227 ГПК са били конституирани като страна неговите родители Н.Я.Н. и Н.М.Н..
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните, че за процесното ПТП е налице влязла в сила присъда – споразумение по протокол №71 от 22.10.2018г.
по НОХД №87/18г. по описа на Районен съд Самоков, с
което подсъдимия Б.З. Р. се е признал за виновен в извършване на престъпление
по чл.343 ал.1 б.б, пр.1 от НК вр. чл.342 ал.1 от НК,
като му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година, изтърпяването
на което е отложено за срок от 3 години.
На основание чл.300 ГПК не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че Б.З. Р. е виновен за това, че при инцидент на 18.08.2016г,
около 21,30часа на третокласен път №822 от гр.Самоков
за гр.Ихтиман в участъка на км.3+600, м.“Сметището“ при управление на МПС –
влекач, марка „Рено“, модел Т430 FWD
с
рег.№******и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ модел „СН 24“ с рег.№******е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на Р.Х.И.от гр.Самоков средна телесна повреда.
Не се спори между страните и е видно от
справка от ИЦ на ГФ на стр.75 от делото, че ответникът е застраховател по „ГО“
на виновния водач Б.З. Р..
По делото са представени медицински
документи от 23.08.2016г. от които се установяват травматични увреждания на М.Н.,
изразяващи се в контузия на ляво рамо с оток и хематом, контузия на лява гръдна
половина, контузия на ляво бедро, разкъсно-контузна
рана на десен горен клепач с кръвонасядане и хематом,
кръвоизлив под конюнктивата на дясното око.
Във връзка с оспорването на част от
медицинските документи – медицинско свидетелство за пред съда от д-р М.С.за М.Н.
от 23.08.2016г., медицинско удостоверение за пред съда от д-р Р.Б.за М.Н. от
23.08.2016г., Амбулаторен лист №001852/23.08.2016Г. ОТ Д-Р М.С., медицинско
направление/искане без посочен лекар за М.Н. от 16.09.2016г., Амбулаторен лист
№001394/26.09.2016г. от д-р Т.Я., Амбулаторен лист №000567/26.09.2016г. от д-р Т.Я.,
Медицинско направление/искане от д-р Русанова за М.Н. от 13.10.2016г., съдът е
допуснал и назначил съдебно-почеркова експретиза. От заключението на в.л.Л.Г. се установява, че медицинско
свидетелство от 23.08.2016г. и медицинско удостоверение от 23.08.2016г. са били
издадени по един екземпляр от д-р С.и д-р Я., като нямало изискване за
съхранение в архив и завеждане в регистър, но и двамата лекари потвърдили пред
вещото лица, че са издали такива документи в Поликлиниката към болницата в гр.Самоков. Посочено е, че останалите медицински документи –
амбулаторни листа се съхраняват съответно в архивите на д-р С.и д-р Я..
Подписите под оспорените документи са поставени от техните издатели съответно
д-р С.и д-р Я..
Според изслушаната по делото Съдебно
психиатрична експертиза на вещото лице д-р Е.И. – детски психиатър се
установява, че нямало данни М.Н. да е страдал от психично разстройство преди процесното ПТП. След инцидента при него са били налице
характеристиките на Посттравматично стресово разстройство като последица от
преживяното стресогенно събитие. Той е провел
амбулаторна консултация с детски психиатър и след това е бил насочен за
стационарно проследяване, като е било включено психологично изследване. Вещото
лице е посочило, че е необходимо да бъде направено актуално ЕЕГ изследване и
преценка на необходимостта от провеждане на лечение с Неуропот
– доза и продължителност, определими от детски
невролог. Сочи, че е възможна причинно-следствена връзка между преживяното ПТП
и развитието на Посттравматично стресово разстройство. Възрастта безспорно
оказва влияние върху неговото психическо и емоционално разстройство, но в
случая той е бил диагностициран с посттравматично стресово разстройство,
което е свързано с преживяното ПТП.
От изготвената комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р А.А.М. и д-р Б.С., се
установява, че описаните травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП, като те са в пряка и
непрекъсната причинна връзка с процесното ПТП.
Посочили са, че в медицинската документация няма описани увреждания, от които
да се направи извод дали по време на ПТП пострадалия е бил или не с правилно
поставен предпазен колан. Установено е, че М.Н. е бил пътник в л.а.Опел Зафира, като е седял на трети ред седалки в ляво. В момента
на удара между двете МПС-та тялото е политнало напред и наляво. Уврежданията по
тялото и крайниците на М. са отляво. При тези данни ако той е бил с правилно
поставен предпазен колан би получил същите увреждания от деформациите на задна
лява врата. За да се получи рана на горния клепач на дясното око с контузия на
същото трябва да е от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е фрагмента от
счупено стъкло по автомобила.
Във връзка с установеният от медицинските
документи, прекаран вирусен менингит на 1г. възраст от М.Н., вещите лица поясняват,
че вирусния менингит може да нанесе различни поражения на нервната система с
остатъчни прояви – често главоболие, епилептични пристъпи, интелектуален
дефицит, двигателни нарушения. Според експертите тревожно-депресивни и страхови синдроми, отключени едва след преживяното ПТП
категорично не са свързани с прекарания вирусен менингит.
От съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че процесното ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието в условията на дъжд и движение на
автомобилите на фарове. Като механизъм е описано, че на 18.08.2016г. товарен
автомобил „Рено“ с прикачено ремарке се е движил по третокласен път №822 в
посока от гр.Самоков към гр.Ихтиман, като на около
три километра от Околовръстен път гр.Ихтиман навлязъл в десен за него завой. По
същото време в обратна посока към гр.Самоков се
движел лек автомобил Опел Зафира. В момента на
излизане на товарния автомобил от завоя и предстоящо навлизане на лекия
автомобил в него, задната част на ремаркето започнала да навлиза върху лентата
за насрещно движение. Водачът на лекия автомобил насочил автомобила на дясно,
но независимо от това, ремаркето в зоната на втората ос нанесла удар върху
предна лява част на лекия автомобил в областта на ляв фар. Пострадалия М.Н. е
бил пътник в лек автомобил Опел Зафира на трети ред
седалки в ляво.
Събрани са гласни доказателства чрез разрит
на свидетеля Б.Р. и св.Н.М..
Съдът не обсъжда показанията на св.Р., тъй
като механизмът на ПТП е изяснен с автотехническата експретиза, която не подкрепя възприятията на свидетеля.
От показанията на св.М. – баща на М.Н., които
съдът цени в условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора се установява, че на 18.08.2016г., когато
настъпило процесното ПТП той е управлявал лек
автомобил Опел Зафира. Прибирали се от гр.Ихтиман към
гр.Самоков, синът му пътувал с него в колата, освен
още други пътници, били общо пет човека. В резултат на катастрофата синът му
имал малко стъкла по лицето, по главата, но нямал открити рани и нищо счупено. Друг
пътник в колата Р.И.бил много зле, изпаднал в безсъзнание, целият бил в кръв,
месо висяло от главата му. Детето било зад този човек и много се уплашило.
Свидетелят не закарал синът си в болница, а направо вкъщи. Първата вечер имал
безсъние, втората скачал от сън, станал агресивен. Изключили го от училището.
Нямал спокойни сънища, като чуел линейки тичал в къщи да види какво е станало.
След катастрофата М. лежал в психиатрична болница в гр.София. Поради това, че
не бил спокоен се налагало да пие лекарства.
По делото са представени множество медицински
документи, които са неотносими към настоящия казус,
защото касаят здравословното състояние на Р.Х.И., който се е возил в процесния л.а.Опел Зафира и е бил
най-тежко пострадал, но не е страна по делото. Ето защо не следва да бъдат
обсъждани.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ
за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател
по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника .
Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
.
Не се спори между страните, че ответникът е
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач Б.Р.. Приложим е КЗ
/отм./ тъй като полицата е от 2015г. - § 22 от ПЗР на КЗ .
В случая е налице влязло в сила присъда –
споразумение по НОХД №87/2018г. по описа на РС Самоков
срещу виновния водач Б.Р. за процесното
ПТП /деликт/.
По чл.300 ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Според Решение №53
от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС силата на присъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Всички останали
постановки в присъдата, извън посочените в закона /извършено ли е деянието;
виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на присъдено нещо .
Поведението на пострадалия /ищеца/ не е
предмет на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване
не е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да се установят
конкретно със съответните доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя
иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на
наказателното производство /решение №85 от 03.08.2016г по т.д.№1047/15 г на ВКС
, II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на ВКС , I ТО и решение
№43 от 16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на влязла в сила
присъда, реално спорът между страните се концентрира около въпроса за
евентуално съпричиняване от ищеца на ПТП и за размера
на обезщетението .
Ответникът е заявил в срока за отговор
възражения за съпричиняване , че ищецът е допринесъл
за вредоносния резултат като е бил без поставен обезопасителен
колан. Това възражение обаче остана
недоказано с оглед категоричния извод на вещите лица, че дори и с поставен
предпазен колан при тези деформации отляво на автомобила биха се получили
идентични увреждания.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая беше
установено, че с оглед деформациите по автомобила в ляво, ползването на колана
не би предотвратило получените увреди.
При доказан ФС на деликта,
вкл.нанасяне на процесните увреждания, както и при
недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчете факта, че към
момента на ПТП пострадалият е би на 13години, въпреки сравнително леките
контузии по тялото преживения стрес е довел до посттравматично разстройство.
Уврежданията за психиката са били с висок интензитет, тъй като той е получил
неспокоен сън, станал тревожен, разсеян, отнесен, наложило се да бъде изключен
от учебното заведение и да постъпи в друго. Изпитвал силен страх, чувайки
преминаващи линейки.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете:
- леките физически травми;
- повлияване от приложеното лечение в
психиатричната клиника с възможност за отшумяване на преживения стрес;
- липса на данни за усложнения .
Неоснователни са възраженията на ответника ,
че след като медицинските документи относно травмите на М.Н. датират пет дни
след инцидента, то не можело да се твърди причинна връзка с процесното
ПТП. В тази насока медицинските експертизи са категорични, че е налице причинно
следствена връзка между ПТП-то и физическото и психическо състояние на
пострадалия. Показанията на св.М. обясняват защо детето е заведено по-късно на
лекар, именно за да не бъде допълнително стресирано, след гледката от
катастрофата, в която е участвал.
Претендираният
размер от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Съдът
счита, че обезщетение от 15 000 лева
адекватно отстранява негативните изживявания на ищеца, без доказани с
медицински документи трайни последици. Този размер съдът определя като
съобразява заключението на СМЕ, наличната медицинска документация и частично
показанията на свидетеля М..
Налага се изводът, че искът трябва да се
уважи до размера от 15 000 лева и да се отхвърли за разликата до 50 000 лева.
Върху обезщетението се дължат и лихви за забава считано от претендираната
дата 21.12.2016г.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 600лв., платима по сметка
на СГС. На ищците следва да бъдат заплатени разноски в размер на 46,50лв.
съобразно уважената част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7
ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответника следва да заплати на адв.М.Д.адвокатско
възнаграждение в размер на 980лв.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 2490,60лв.с
ДДС, съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, от процесуалния
представител на ищците за неоснователно, тъй като присъдения размер е в
съответствие с минималния размер по Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, платим с дължим ДДС.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – З.АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от А. П. Л. и Р. к. Д. – ИД да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във
вр.§ 22 от КЗ на Н.Я.Н. ЕГН ********** и Н.М.Н. ЕГН **********
***, конситуирани като ищци на осн.чл.227 ГПК – наследници на починалия на 05.09.2018г. в хода на производството техен
син М.Н.Н., сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди/
– застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“, търпени от ПТП на
18.08.2016г., около 21.30часа на път III-822, ведно със законната лихва от 21.12.2016г.
до окончателното заплащане на сумата, като за разликата от присъдения размер от
15 000лв. до 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П.Л.и Р.К.Д.–
ИД да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 600лв./шестстотин.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от А. П.Л.и Р.К.Д.– ИД да заплати на осн.
чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адв.М.Д.адвокатско
възнаграждение в размер на 980лв./деветстотин и осемдесет/.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.1 ГПК Н.Я.Н. ЕГН ********** и Н.М.Н. ЕГН ********** ***, конситуирани като ищци на осн.чл.227 ГПК – наследници на починалия на 05.09.2018г. в хода на производството техен
син М.Н.Н., да заплатят на Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от А. П.Л.и Р.К.Д.– ИД разноски в размер на 2490,60лв./две хиляди
четиристотин и деветдесет лв. и 60ст./ с ДДС, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач ЗД „Е.“ АД ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: