№ 4971
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110203274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. С. К. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
011914/29.06.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл. 140б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лева.
Жалбоподател сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
при съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени обжалваното НП.
Жалбоподател е редовно уведомен / и за последно съдебно заседение/, не се явява, не сочи
уважителни причини за отсъствието си, както и не изпраща процесуален представител.
Въззиваема страна не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по
наведените възражения в жалбата и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, т. е. в предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок, считано от датата
на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно наказателното производство против жалбоподателя е започнало със
съставяне на АУАН, за това, че на 20.05.2022 г., около 16: 50 часа, в гр. София, по ул.
"Мара Бунева", с посока на движение от ул.Съзнание към ул. "Кирил Пърличев", лек
автомобил "БМВ", с рег. № *******, използва пътното платно не по предназначение,
изразяващо се в извеждане на МПС извън контрол и загуба на сцепление на гумите, като с
тези си действия виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140б, т. 2 от ЗДвП. В хода на
извършена проверка от страна на контролни органи е установено, че водача не носи
СУМПС-нарушение на чл.100,ал.1, т.2 от ЗДвП, намерол отражение в съставен АУАН.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, на датата на
неговото съставяне – 20.05.2022 г., с отбелязване, че няма възражения по направените в него
констатации.
В законоустановения срок от връчване на АУАН, жалбоподателят не се е възползвал от
правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да представи писмени възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, Началник Група в СДВР,
ОПП-СДВР, издал процесното № 22-4332-011914/29.06.2022 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства: показания на свидетел И.; от приобщените по делото писмени доказателства
– съставен АУАН и издадено НП;; Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г., ведно с акт за
встъпване в длъжност на АНО и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадени от министъра
на вътрешните работи и справка картон на водач.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от
материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях
длъжност, съгласно приложените три броя заповеди, ведно с акт за встъпване в длъжност на
АНО, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено нарушение се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетел И.-очевидец на нарушението, който има ясен спомен за случая и описва
подробно обстоятелствата, във връзка с извършеното нарушение. Свидетелят описва
действията по форсиране на двигател и поднасяне на автомобила в задната му част,
последван от контролни органи и спряна за проверка със светлинен и звуков сигнал.
Свидетеля описва, че движението в този час и пътен участък е било натоварено. Съдът
намира, че показанията на разпитан свидетел са последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява описаната като установена фактическа обстановка в АУАН и НП, включително и
начина на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и причините за това.
За да извърши нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, водачът следва съзнателно да цели да
ползва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а не просто да
2
загуби контрол върху автомобила, което би съставлявало друго нарушение. Въпреки това,
въпросът за субективната страна на деянието, включително – субективната цел на дееца,
може да бъде изследван единствено, въз основа на установените негови обективни действия.
В случая безспорно се установяват от събраните по делото доказателства такива действия по
управление на МПС от страна на жалбоподател, които очевидно са несъвместими с ползване
на пътя по предназначение. В този смисъл, показанията на свидетел И. /очевидец на
нарушението/ са категорични, че действията на жалбоподател са били тенденциозни и
демостративни, една преценка, която по никакъв начин не се оборва от останал събран
доказателствен материал. Същевременно, жалбоподател не ангажира никакви доказателства,
че действията му на процесните дата, час и място се дължат на други обстоятелства – време,
пътни условия, обстановка и т. н., в какъвто смисъл по настоящото дело липсват данни. В
процесните АУАН и НП изчерпателно е посочено с каква цел жалбоподателят е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а направеното фактическо описание в тях,
изцяло съответства на събраните по делото доказателства.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподател е извършил вмененото му нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна, тъй като е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а именно: използва пътното платно не по предназначение, изразяващо се в
извеждане на МПС извън контрол и загуба на сцепление на гумите-дрифт, като тези му
действия дават основание за извеждане на извод, че умишлено е губел контрол, върху
управляваното от него МПС.
Безспорно доказано е и нарушение свързано с неносене на свидетелство за регистрация на
МПС
В процесните АУАН и НП, действията на жалбоподателя са описани възможно най-
подробно и изчерпателно, доколкото е описано точно установеното движение на
управляваното от него МПС. И в двата акта е дадена правилна правна квалификация на
действията на жалбоподателя, поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на
материалния закон. Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП предвижда да
се налага на виновния водач за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, т. е. законодателят е предвидил наказание в абсолютен размер, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Горното обстоятелство следва да се сподели и за нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на безспорно
установените нарушения.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата, при които същото е
извършено, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
3
случай на нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 3 от ЗДвП, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто
извършване, чиято обществена опасност се изразява в създаването на опасност за живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението. Единствено факта, че от
действията на жалбоподател на процесните дата, час и място, няма настъпили вредни
последици /например не се е стигнало до реализиране на ПТП, съответно – до причиняване
на имуществени или други вреди/, съвсем не е достатъчен за заключение, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това, данните от справката картон на
водача сочат, че в рамките на две години от 2020 г. до 2022 г., жалбоподателят е
санкциониран 13 пъти с фиш за нарушения на движението по пътищата, което съвсем не го
очертава като примерен водач на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, въззиваема страна по жалбата
има право на присъждане на разноски по реда на АПК. Правоимащата страна не прави
такова искане, не ангажира доказателства за направени разноски в настоящото
производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-011914/29.06.2022 г., издадено от
Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на
жалбоподател са наложени административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 140б, т. 2 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град, в 14–
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4