Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 765 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „БНП П. П. Ф.” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП П. П. Ф.С.А.“, клон
България, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. М. 4, Б. П. С., Сграда 14,
представлявано по закон от Д. Д., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Н.А.М.
против А.Д.Л., с ЕГН ********** ***, като моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на
ищцовото дружество следните суми: 477,13 лева, представляваща главница по
Договор за револвиращ потребителски
кредит CREX-.... под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-...., активирана на 05.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението; 50,26 лева-
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 г. до 09.05.2019 г. и 24,75 лева- лихва за
забава за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г.;
В условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, сезира съда с искане за
осъждане на ответницата да заплати горните суми.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-...., ответницата А.Д.Л. е дала съгласие си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се дружеството да е предоставила на ответницата кредитна карта с максимален кредитен лимит от 2000 лева, която е активирана от Л. на 05.04.2017 г. Така предоставения кредитен лимит, кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответницата е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че Л. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2019 г., на която дата е извършено последното от страна на ответницата плащане. Към тази дата балансът по сметката й е в размер на минус 527,39 лева. Поради това кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответницата не е погасила задължението си, включително и след изпратена до нея покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо Л. дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност за осъждането й да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.
Претендира присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален
представител за ищцовото дружество. Депозирало е становище по даване ход на
делото, в което и признава, че след подаването на заявлението по чл.410 ГПК и
депозирането на исковата молба, ответникът е платил всичките си задължения към
ишцовото дружество, с което е погасил и спорното право.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител адв. И.Г. *** представя писмен отговор
като счита предявената в условията на евентуалност осъдителна претенция за
недопустима, тъй като установителните искове по чл. 422 от ГПК и осъдителните
се основават на едно и също основание- договор за револвиращ потребителски
кредит, като е налице и пълен идентитет на претендираните вземания- главница,
лихва и обезщетение за забава. Сочи, че Договорът за револвиращ потребителски
кредит от 24.12.2015 г. е сключен в нарушение на Закона за потребителския
кредит като цитира с чл. 5, ал. 4 от ЗПК и твърди, че общите условия на
договора са изготвени в шрифт по- малък от 12. Моли съда да извърши служебно
проверка за наличието на неравноправни клаузи в Договора. По отношение на
направеното възражение, че предявеният в условията на евентуалност иск е
недопустим, съдът ще се произнесе с акта си по същество в случай, че са налице
основанията за неговото разглеждане.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от назначения му особен представител - адвокат И.Г., която моли съда да отхвърли исковата претенция съобразно направеното изявление от ищцовото дружество, че задълженията са погасени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетият по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-.... от 24.12.2015 г. се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД /правоприемник на което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника кредит под формата на финансиране на избрани от кредитополучателя стоки на обща стойност 318 лева, като сумата в размер на 174,72 лева била отпусната от кредитора за срок от 6 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 31,56 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите – 28,62 % и годишния лихвен процент – 25,43 %, посочени в параметрите по договора.
При сключването на договора за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-.... от 24.12.2015 г., ответничката А. Д.Л. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Размерът на револвиращия кредит бил 2000 лева. Кредитът е отпуснат при годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 44.90%, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове. Горното се установява от представените към исковата молба и приети по делото Приложение към договора за потребителски кредит.
По делото е приложено месечно извлечение по кредитна карта, от което се установява, че използванията кредитен лимит е в размер на 527,39 лева, със срок за плащане 01.05.2019 г..
От представената по делото фактура № ********** от 24.12.2015 г., издадена от „Техномаркет“ на името на ответничката се установява, че е закупила два таблета, марка „Lenovo“ на обща стойност 318 лева.
От приложеното по делото „Последна покана“ адресирана до ответната страна се установява, че последната е уведомена за задълженията, които има по процесния револвиращ кредит, както и че при липса на доброволно изпълнени ще бъда предприети последващи действия по принудителното им събиране.
С молба/становище вх. № 262067/07.10.2020 г. ищецът чрез пълномощника си заявява, че ответникът е извършил преводи по банковата сметка на дружеството, с което напълно е погасил задълженията си по спорното право и признава направените от ответника плащания, след подаване на заявлението и исковата молба.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2619/29.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4687/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу ответничката, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в размер на 477,13 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 50,26 лева- възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 г. до 09.05.2019 г.; 24,75 лева- лихва за забава за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г.; както разноски по делото за държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание
чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД - предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че
на 24.12.2015 г. страните са сключили Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-....; че с подписване на посочения договор ответницата се е съгласила наред с предоставения й кредит да й бъде отпуснат и раволвиращ кредит под формата на кредитна карта; факта на предоставяне на Л. на издадената й кредитна карта, както и приложението за отпускане на револвиращ кредит; че ответницата е активирал кредитната карта на 05.04.2017 г., като е усвоила предоставения кредитен ресурс; факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера и тяхната изискуемост. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
Съдът приема за установено по безспорен начин, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-...., ведно с приложението към него, с което е отпуснат револвиращия кредит под формата на кредитна карта MasterCard в размер. Договорът е породил целените правни последици с подписването му от страните, а ответникът е преустановил погасяването на усвоената сума на 01.02.2019 г..
Предвид признанието на ищеца, че претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение са изплатени изцяло от ответника към 07.10.2020 г., то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявените установителни искове не са оттеглени от ищеца, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
При настоящата хипотеза сумата, предмет на исковете, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съгласно горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в размер на 125 лева платена ДТ и 100 лева възнаграждение за особен представител, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева, от които 25,00 лева ДТ и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Основателността на главния иск е отпаднала в хода на делото поради късно извършеното плащане от ответника. С оглед изложеното ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П. П. Ф.” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП П. П. Ф.С.А.“, клон България, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. М. 4, Б. П. С., Сграда 14, представлявано по закон от Д. Д., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Н.А.М., по реда на чл.422 ГПК искове за признаване на установено по отношение на А.Д.Л., с ЕГН ********** ***, за следните суми: 477,13 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит CREX-.... под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-...., активирана на 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 50,26 лева /петдесет лева и двадесет и шест стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 г. до 09.05.2019 г. и 24,75 лева /двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2619/29.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4687/2019 г. по описа на РС Пазарджик, поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА А.Д.Л., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф.” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП П. П. Ф.С.А.“, клон България, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. М. 4, Б. П. С., Сграда 14, представлявано по закон от Д. Д., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Н.А.М. сумата в общ размер на 300 лева съдебни разноски, от които 225 лева /двеста двадесет и пет лева/ сторени в настоящото производство и 75,00 лева /седемдесет и пет лева/ в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: