РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 31.01.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 252 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката А.Х.В., ЕГН **********, оспорва заповед № 342з-1022 / 10.10.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нищожност и унищожаемост поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство заповед № 342з-1022 / 10.10.2019 г. ответникът е наложил на жалбоподателката, в качеството ѝ на началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ („КАПОЧР“) към отдел „Административен“ при ОДМВР – Силистра, дисциплинарно наказание „забележка”, считано от датата на връчване на заповедта (18.10.2019 г.).
Ответникът е посочил, че издава заповедта на основание «[...] чл. 97, чл. 92 във вр. с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, M3 № 8121з-1206 / 02.10.2018 г., с която са ми възложени в качеството ми на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР правомощията на орган но назначаване по служебно правоотношение с държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за наказанията по чл. 90, ал. 1, от т. 1 до т. 3 от ЗДСл, чл. 90, ал. 1, т. 1 „забележка“ от ЗДСл във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 „неспазване на кръга на служебните правомощия“ от ЗДСл».
Нарушението е описано в оспорената заповед, както следва: «Установено е по безспорен начин, че на 31.05.2019 г. на работното си място служителката К. Г. Д. – системен оператор в РУ – Силистра при ОД на МВР – Силистра – е завела погрешно в системата план с рег.№ 1886р-8775 / 31.05.2019 г. като докладна записка, а не като план, след което е направила и последващите корекции в системата [...], за което г-жа А.Х.В. в качеството си на началник на сектор „КАПОЧР“ към отдел „Административен“ при ОДМВР – Силистра, неосъществявайки контрол над действията на системен оператор К. Д. и неизпълнявайки в пълна стенен кръга на своите служебни задължения от своя страна също е допуснала нарушение на служебната дисциплина. От длъжностни характеристика с рег. № 342р-1947 / 08.02.2017 г. за длъжността началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ е видно, че заемащият длъжността т. 5.5 „Организира деловодното обслужване на ОДМВР – Силистра“ и т. 5.25 „Осъществява методическо ръководство, помощ, и контрол в структурите на ОДМВР – Силистра по направление на дейност“. [...] А.Х.В., след прекратяване на трудовия договор на 24.03.2019 г. на Г. С. В. (която е била на длъжност системен администратор в сектор КАПОЧР) не е инициирала актуализация на заповед рег.№ 342з-773 / 10.09.2016 г., с което не е създала необходимата организация за осъществяване на ежедневен мониторинг, контрол и методическа помощ върху документооборота в ОДМВР – Силистра, вследствие на което е допуснала неосъществяване на контрол над действията на системен оператор К. Д., при работата ѝ с централизираната информационна система „Документооборот“. [...] На 31.05.2019 г. на работното си място служителката А.Х.В., при изпълнение на служебните си задължения, в качеството ѝ на началник сектор КАПОЧР, с поведението си, не е изпълнила в пълна степен кръга на вменените ѝ с т. 5.5 и т. 5.25 от длъжностната ѝ характеристика, основни длъжностни задължения, а именно по организиране на деловодното обслужване в ОДМВР – Силистра и по осъществяване на контрол в структурите на ОДМВР – Силистра по направление на дейност».
Съдът не счита, че описаните в оспорения административен акт факти могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения.
На първо място, съгласно т. 3 на заповед УРИ 342з-773 / 10.09.2016 г. на директора на ОДМВР – Силистра, във всички РУ на ОДМВР – Силистра трябва да има лица, които осъществяват контрол върху документооборота. Такъв контрол в рамките на РУ – от служител на РУ – е предвиден и в чл. 6 на Вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в МВР при използването на централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот“ (ЦАИСДО). При това положение въпрос на свободна преценка от страна на директора на ОДМВР – Силистра е дали да определи още едно лице, заместващо служителя по т. 1 от заповед УРИ 342з-773 / 10.09.2016 г., за да упражнява паралелен контрол със същия предмет като на контрола на горепосочените лица. На жалбоподателката обаче не може да бъде търсена отговорност за свободната преценка на директора на ОДМВР – Силистра. Дори да се приеме, че, при необходимост от паралелен контрол, тя е била длъжна да сезира директора на ОДМВР – Силистра с искане за назначаване на друг служител по т. 1 от заповед УРИ 342з-773 / 10.09.2016 г., остава неустановена необходимостта за такъв паралелен контрол. Една единствена деловодна нередност от категорията на процесната не може да обоснове подобна необходимост.
На второ място, за датата на дисциплинарното нарушение е посочена датата на деловодната нередност. Това означа, че, според ответника, жалбоподателката е носител на задължение за осъществяване на контрол по отношение на всяка една деловодна операция в деня на извършването ѝ. Това обаче е физическо невъзможно, след като на датата на нарушението само в деловоството на РУ – Силистра са били обработени 221 документа. Ето защо задължението по т. 5.25 от длъжностната характеристика на жалбоподателката не би следвало да се интерпретира в смисъл, че жалбоподателката е длъжна да осъществява контрол в реално време или дори последващ контрол върху ВСЯКА една деловодна операция. Периодичните проверки на случайно или тематично подбрани деловодни дейности също попада в пределите на понятието за контрол. С оглед на това, за липса на контрол би могло да се говори, ако се констатират множество нередности в деловодната дейност на учреждението. Една нередност попада в допустимия процент за човешка грешка, която е неизбежна.
С оглед на гореизложеното се налага извод за основателност на жалбата поради унищожаемостта на оспорения административен акт, причинена от порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.
При този изход на делото учреждението на ответника дължи на жалбоподателката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение (400 лв.). Не следва да бъда уважена претенцията на жалбоподателката за разноски в частта за държавната такса, тъй като такава не е заплащана. Неоснователна е въпросната претенция и в частта за сумата от 100 лв., означена в списъка за разноските като „разходи за явяване на адвокат в съдебно заседание [...] и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. [...]“, поради две причини. На първо място, разноските на адвоката за пътувания и нощувки са свързани с производството, но не са по самото производство. В тази насока е и практиката на ВКС: „[...] съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се присъждат само за платените такси и разноски по производството, както и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт. Разноски за пътни и дневни не се дължат“ (решение № 45 / 13.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4930 / 2017 г., IV о.; вж. също определение № 81 / 07.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 2118 / 2013 г., ТК, I о.). На второ място, разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предписва, че при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото дело обаче е проведено само едно заседание, поради което хипотезата на горецитираната разпоредба не е осъществена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 342з-1022 / 10.10.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на А.Х.В., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лв.; ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част.
Решението е окончателно на основание чл. 124, ал. 1 ЗДСл.
СЪДИЯ: .............................