Решение по дело №3021/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №379

06.06.2019 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд       Трети граждански  състав

на девети май през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                      Съдия : Нели Иванова      

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №3021 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от М.Д.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 501, адв.Зоя Петрова Зарчева, против „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, представляван от Илка Г. Димова-Мазгалева, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор от 30.08.2007г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на банка ДСК му било предоставено ползването на кредитен лимит в размер на 1000лв. С анекс от 05.07.2008г. този размер бил увеличен на 1500лв. На 20.10.2012г. банката обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем. На 07.03.2012г. по ч.гр.д.№563/2012г. на РС-Хасково срещу ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК и изпълнителен лист от 08.03.2012г. за сумата от 2224,93лв. С договор за продажба на вземания от 12.07.2012г. вземането на банката срещу ищеца било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, чийто правоприемник било ответното дружество. Ищеца бил уведомен за това прехвърляне с писмо от 02.08.2012г., от който момент нататък започнал да получава писма, обаждания и съобщения по телефона от страна на ответника и още две фирми, на които било възложено събирането на вземания – „Сайкъл Кредит България“ ЕООД и „Кредитекспрес България“ ЕООД. Срещу ищеца обаче нямало предприети никакви действия за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист. Това задължение обаче било посочено на името на М.Д.Г. в Централен кредитен регистър на БНБ. През м.04.2016г. ищецът подал писмено възражение до изпълнителния директор на ответното дружество с копия до другите две, визирани по-горе, в което заявил, че не дължи претендираното вземане като погасено по давност. В отговор получил писмо от 20.04.2016г., че задължението не било погасено по давност и били изложени доводи за това. Ищецът не бил съгласен с тези доводи и счита, че е настъпила погасителната давност за задължението, която не била нито спирана, нито прекъсвана. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 3479лв., от която 1500лв. – главница и 1979лв. – лихва за забава, както и да се присъдят направените по делото разноски.

         Ответникът оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира същия за недопустим. По същество не оспорва, че към момента е изтекла погасителната давност за вземането му към ищеца. Възраженията си за недопустимост ответника мотивира с липсата на образувано изпълнително производство и липсата на предприети действия за принудително събиране на вземането, а от там липсата на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Предвид изложените доводи в отговора на исковата молба се иска прекратяване на производството, като се остави без разглеждане предявения отрицателен установителен иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

На 30.08.2007г. между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит, по силата на който банката предоставя кредитен лимит от 1000лв. при конкретно уговорени условия. На 05.07.2008г. между банката и ищцата е подписано допълнително споразумение, по силата на което е променен кредитния лимит на 1500лв. На 07.03.2012г. по ч.гр.д.№563/2012г. по описа на РС-Хасково е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено ищцата да заплати на банката 1500лв. – главница, 512,18лв. – договорна лихва за периода 30.08.2007г. – 05.03.2012г. и 212,75лв. – наказателна лихва за периода 20.10.2010г. – 05.03.2012г., което вземане произтича от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 30.08.2007г. С писмо от 02.08.2012г. ищцата е уведомена от ответното дружество, че по силата на договор за цесия, сключен между банката и дружеството, вземането срещу ищцата, произтичащо от договор за кредит от 10.07.2008г. е придобито от последното. В писмото е описано подробно придобитото вземане, възлизащо общо на 2539лв. От своя страна ищцата прави възражение до ответното дружество за изтекла погасителна давност на вземането по договор за кредит от 10.07.2008г., сключен между нея и „Банка ДСК“ ЕАД. На това възражение получава като отговор от ответното дружество, че вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е погасено по давност. От представеното удостоверение, издадено от СИС при РС-Хасково, се установява, че към 07.11.2018г. в РС-Хасково срещу ищцата няма висящи изпълнителни дела. В издадената от камарата на ЧСИ справка се установява, че в регистъра на длъжниците към камарата няма регистрирани висящи изпълнителни дела срещу ищцата. В централния кредитен регистър на БНБ са отразени два текущи кредита на ищцата, а именно придобитото вземане от „ОТП Факторинг България“ ЕАД в размер на 2540лв. с дата на откриване 10.08.2008г. и потребителски кредит, отпуснат от „Райфайзенбанк България“ ЕАД в размер на 15080евро с дата на откриване 11.06.2008г.  

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като се иска установяване недължимост на вземане на ответника към ищеца за посочената в исковата молба сума поради изтекла погасителна давност. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, доколкото ищцата твърди, че въпреки изтеклата погасителна давност на вземането на ответника, последният продължава да настоява, че процесната сума е дължима. В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество заяви, че действително погасителната давност относно вземането е изтекла, но с това изявление не прави признание на предявения отрицателен установителен иск. В същото време във водената между страните кореспонденция в писмен вид ответникът категорично заявява в писмото си от 21.04.2016г., че вземането му не е погасено по давност. При тези данни по делото следва извода, че между страните в настоящото производство съществува спор относно наличието или липсата на изтекла погасителна давност по отношение на вземане на ответника към ищцата, което несъмнено сочи на наличие на правен интерес за ищцата от водене на иск за установяване на недължимост на това вземане на ответника. Разгледан по същество обаче така предявения отрицателен установителен иск се явява неоснователен. В исковата молба ищцата твърди, че е погасено по давност вземане на ответното дружество, придобито по силата на сключен договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД, възникнало на 30.08.2007г. въз основа на договор за издаване и обслужване на кредитна карта. Твърди също така, че за това вземане първоначално на банката срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Несъмнено от данните по делото се установи наличието на сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта на 30.08.2007г. между ищцата и банката, както и допълнително подписан анекс към този договор на 05.07.2008г. Установи се също така, че на 07.03.2012г. по ч.гр.д.№563/2012г. по описа на РС-Хасково е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на банката. В същото време обаче няма данни ответното дружество да е придобило именно това вземане на банката към ищцата, както и липсват данни за подобно висящо задължение на последната към ответника, които да са отразени в Централния кредитен регистър на БНБ. Както в приложението към договора за цесия, така и във водената между страните в настоящото производство кореспонденция е отразено, че става въпрос за вземане на „Банка ДСК“ ЕАД към ищцата, възникнало въз основа на договор от 10.08.2008г. Именно това задължение на ищцата към ответника е отразено като висящо в Централния регистър на БНБ. Никъде в регистъра или в писмата, които са се разменяли страните, нито пък в договора за цесия става въпрос за вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, възникнало въз основа на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 30.08.2007г. Дори самата ищца в своето писмо до ответното дружество е визирала не само, че се касае до вземане възникнало от договор за кредит от 10.07.2008г., а е цитирала и номера на същия 31468599, който също по никакъв начин не кореспондира с нито едно от визираните номера или дати в договора за издаване и обслужване на кредитна карта от 30.08.2007г. или анекса към последния от 05.07.2008г. Несъмнено погасителната давност е изтекла по отношение на вземането на банката към ищцата, възникнало от сключения между тях договор за издаване  и обслужване на кредитна карта от 30.08.2007г. и подписания впоследствие анекс към този договор, но спорът между страните в настоящото производство касае договор за кредит от 10.07.2008г., от който черпи права ответника. За да се прецени дали давността по отношение на това вземане е настъпила е въпрос на доказване в тази насока, а несъмнено липсват доказателства. При тези данни по делото предявения отрицателен установителен иск, макар и допустим поради наличието на спор между страните относно изтичане или не на погасителна давност относно процесното вземане, възникнало въз основа на договор от 30.08.2007г., се явява неоснователен. Доколкото от данните по делото се установи съвсем различно задължение, закупено от ответното дружество въз основа на договор за цесия, по отношение на което се установи наличие на вписване в Централния регистър на БНБ, а не по повод процесния договор за кредитна карта.

   На основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.          

Мотивиран така, съдът

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 501, адв.Зоя Петрова Зарчева, против „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, представляван от Илка Г. Димова-Мазгалева, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК : да се признае за установено, че не дължи сумата от 3479лв., от която 1500лв. – главница и 1979лв. – лихва за забава, като неоснователен. 

ОСЪЖДА М.Д.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 501, адв.Зоя Петрова Зарчева, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, представляван от Илка Г. Димова-Мазгалева, направените в настоящото производство разноски в размер на 300лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ :