Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр. София, 24.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание, като разгледа т.д. 1277/2020
г., намери следното:
Производството е образувано по предявен от В.Л.срещу „Д.з.“ ЕАД осъдителен иск за парично вземане, с който се иска осъждане на ответника да заплати на трето лице („ДСК Л.АД“) застрахователно обезщетение. Според изложените в исковата молба твърдения ищецът Л. е извършила противоправно действие при/по повод изпълнение на дейността си като частен съдебен изпълнител и е причинила на „ДСК Л.“ АД имуществена вреда, за чието обезщетяване била осъдена с влязло в сила решение. При тези факти Л. моли съда да осъди ответника, имащ качеството на застраховател на професионалната й отговорност, да заплати на увреденото от нея лице дължимото застрахователно обезщетение.
С уточнителна молба от 20.08.2020 г. ищецът е посочил, че правото да се иска присъждане на обезщетението в чужда полза произтича от обстоятелството, че застраховката е сключена в полза на трето лице, както и от факта, че длъжникът „Д.з.“ ЕАД бездейства и не удовлетворява кредитора „ДСК Л.“ ЕАД.
При тези факти съдът намира, че искът е недопустим. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд освен в предвидените от закона случаи. Такава хипотеза е уредена в разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, на която се позовава и ищецът. Във фактическия състав на посочената суброгация обаче се включва твърдението, че ищецът е кредитор на третото лице, което бездейства и не упражнява правата си. В настоящия случай твърденията са обратни – ищецът не е кредитор на третото лице, а е негов длъжник, и поради това не може да иска осъждане в негова полза, независимо че плащането от настоящия ответник би погасило дължимата от ищеца към третото лице престация.
Сходна с поддържаните твърдения хипотеза е уредена и в чл. 229 КЗ (отм.), съответно чл. 435 КЗ, но в този случай застрахованият (ищецът) следва да е удовлетворил увреденото от него лице и да иска присъждане в своя полза, а не в полза на увредения. Такива факти не се сочат, нито се заявява такъв петитум. Дори процесният договор да беше в полза на трето лице (макар това да е различен вид договор от застраховането на гражданската отговорност), то право на пряк иск би имало ползващото се лице, а не застраховащият в качеството му на субституент (чл. 398, ал. 4 КЗ).
Право на суброгация не е предвидена и в Наредба № 2/2006 г., представляваща специална подзаконова уредба, свързана със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на частния съдебен изпълнител“. Съгласно чл. 15 от Наредбата увреденото лице може да иска обезщетение пряко от застрахователя, но не е уредено правото на делинквента да иска присъждане на обезщетението в чужда полза.
Ето защо искът е предявен при ненадлежни твърдения относно правото на суброгация и исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на В.Л., с която се иска осъждане на „Д.з.“ ЕАД да заплати в полза на „ДСК Л.“ АД застрахователно обезщетение, покрито по задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ:
Татяна Костадинова