№ 6245
гр. С., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПП. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110154472 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. А. Д. срещу „П. Ф. К. Л.“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 КТ и осъдителен иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „футболист“, съгласно трудов договор от 13.06.2014 г., който е бил
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 КТ и който бил продължен с
допълнително споразумение от 29.07.2016 г. до 31.05.2019 г., а с допълнително
споразумение № 2 от 26.02.2019 г. – за още 3 спортно-състезателни години, съответно
за 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022. Поддържа, че трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 19.07.2021 г., със заповед № 99/23.07.2021 на изпълнителния
директор на ПФК „Л.“ АД на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – без предизвестие от
служителя поради неизплащане на трудови възнаграждения. Твърди, че трудовото
правоотношение е трансформирано в безсрочно, доколкото е продължено с последното
допълнително споразумение като безсрочно в нарушение на правилата на чл. 68, ал. 3
и 4 КТ. Въз основа на горните съображения иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че съществувалото между страните трудово правоотношение
е било сключено за неопределено време и да осъди ответника да му заплати сумата от
11 577,30 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна - „П. Ф. К. Л.“ АД, в който се твърди, че трудовото правоотношение е било
сключено и продължено като срочно в съответствие с правилата, установени в
Правилника за договорите и трансферите на футболисти на БФС, които били
задължителни както за работодателя, така и за ответника в качеството му на работник.
1
Счита, че искът с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на
трудов договор № СЮ2 от 13.06.2014 г., изменен с допълнителни споразумения от
29.07.2016 г. и от 26.02.2019 г. на длъжността „футболист“, както и че същото е
прекратено със заповед № 99 от 23.07.2021 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Спорно между страните по делото е обстоятелството дали към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – 19.07.2021 г., същото е било срочно или
безсрочно.
Съгласно раздел II от представения трудов договор № СЮ2 от 13.06.2014 г.
същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 КТ за срок от три години,
считано от 11.07.2014 г. и се прекратява след изтичането му на 30.06.2017 г.
С допълнително споразумение от 29.07.2016 г. срокът на трудовия договор
между ищеца и ответника е продължен до 31.05.2019 г.
С допълнително споразумение от 26.02.2019 г. срокът на трудовия договор
между страните по делото е продължен с три спортно-състезателни сезона, а именно
сезон 2019/2020 г., сезон 2020/2021 г. и сезон 2021/2022 г., считано от 01.06.2019 г. до
30.06.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 68, ал. 5 КТ:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 68, ал. 5 КТ в тежест на
ищеца е до докаже наличието на безсрочно трудово правоотношение, а в тежест на
ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е сключено като срочно в
съответствие с императивните правила на закона.
Сключването на срочен трудов договор е регламентирано в разпоредбата на чл.
68 КТ. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ може да се сключи срочен трудов договор за
определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в
акт на Министерски съвет не е предвидено друго. С разпоредбите на чл. 68, ал. 3-5 от
КТ са предвидени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен
срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок
са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ, и страните са длъжни да се
съобразяват с тях. Съгласно същата срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за
изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с
новопостъпващи работници и служители в обявени в нестъстоятелност или в
ликвидация предприятия. По смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ временни са работите, които
имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на
предприятието - работодател, какъвто не е настоящият случай, тъй като основният
предмет на дейност на ответника е именно професионален футболен клуб. Сезонни са
работите, извършването на които е свързано с четирите годишни времена – т.е. да
зависят от сезонните условия и да могат да бъдат реализирани само в рамките на
2
определен сезон (Решение 634/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о. и
Решение № 104/23.02.2010 г. по гр. д. № 453/09 г., III г. о., Определение № 654 от
14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5330/2016 г., IV г. о., ГК), какъвто също очевидно не е
настоящият случай, тъй като възложената на ищеца работа с трудовия договор е да
участва във всички мачове на футболния клуб на ответника. Краткотрайни са тези
работи, които имат епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение - например
товаро-разтоварни работи, възстановяване на повреди от природни бедствия или други
непредвидими обстоятелства, какъвто също не е настоящият случай. Хипотезата на чл.
68, ал. 3 от КТ за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ,
предвидена за новопостъпващи работници или служители, но в обявени в
несъстоятелност или ликвидация предприятия, е също неприложима в случая,
доколкото се отнася само за случаи, при което е налице влязло в сила решение на съд
за обявяване на предприятието - работодател в несъстоятелност или в ликвидация.
Разпоредбата на ал. 4 постановява, че по изключение може да се сключи срочен
трудов договор по ал. 1, т.1 и то за срок най-малко от една година за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер по смисъла на ал. 3
от КТ. В този случай срочният трудов договор по ал. 1, т.1 със същия работник или
служител за същата работа може да се сключи повторно само веднъж за срок най-
малко една година. При условията на ал. 4 на чл. 68 от КТ ограничаването на
трудовото правоотношение със срок е допустимо само по изключение, като
обстоятелствата, обуславящи "изключителността" са дефинирани от законодателя с
нормата на пар. 1, т. 8 от КТ, а именно - "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В конкретния случай
не е налице и хипотезата по чл. 68, ал. 4 КТ. Видно от доказателствата по делото, нито
в трудовия договор, нито в допълнителните споразумения в частта относно срока, за
който се сключва договора, са определени такива изключителни обстоятелства по см.
на § 1, т. 8 КТ, а отделно от това – срокът е продължаван двукратно с допълнителни
споразумения от 29.07.2016 г. и от 26.02.2019 г., което обстоятелство също е извън
императивните рамките на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ.
Съгласно разпоредбата на ал. 5 срочен трудов договор, сключен в нарушение
на ал. 3 и ал. 4 се смята за сключен за неопределено време. Ето защо клаузите в тези
допълнителни споразумения от 29.07.2016 г. и от 26.02.2019 г. относно срока на
договора съдът приема, че следва да бъдат заместени с разпореждането на законовата
норма на чл. 68, ал. 5 от КТ, съгласно която договорът се счита сключен за
неопределено време. (В този смисъл например Решение № 104/23.02.2010 г. по гр. дело
№ 435/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 41/ 22.02.2010 г. по гр. дело № 3504/2008 г.
на І ГО на ВКС, Определение № 552/25.04.2013 г. по гр. дело № 1454/2012 г. на ІV ГО
на ВКС).
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – 19.07.2021 г., същото е било
сключено за неопределено време, тъй като със сключването на допълнителното
споразумение от 26.02.2019 г. е нарушена забраната на чл. 68, ал. 4, изр. последно КТ,
да не се сключва срочен трудов договор с един и същ работник за една и съща работа
повече от два пъти.
Доводите на процесуалния представител на ответника, че поради разпоредби от
Правилника за договорите и трансферите на футболисти на Българския футболен съюз
(БФС), единственият възможен начин за уреждане на отношенията между футболен
клуб и професионален футболист, за да упражнява същия състезателни права като
3
такъв, е сключването на срочен трудов договор, противоречат на императивните
разпореди на КТ. Този нормативен акт изрично урежда случаите, в които е допустимо
да се сключи срочен трудов договор и последиците от неспазване на правилата за това,
като не е предвидено изключение за професионалните футболисти.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
както и размера на дължимото обезщетение, съразмерно с брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, а в тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащането на претендираното обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от служителя.
Видно от представената по делото заповед № 99 от 23.07.2021 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника и служителя без предизвестие в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.
Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок,
но не повече от 3 месеца.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на
обезщетението за срок на предизвестие от 30 дни е 11 577,30 лв.
Ответникът не твърди, а и по делото не се установи, същият да е заплатил
обезщетение на ищеца на това основание.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът по чл. 221, ал. 1 КТ е изцяло
основателен и следва да бъде уважен за цялата претендирана сума от 11 577,30 лв..
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 07.10.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира такива в размер на 1 800 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 77 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съда сума в общ размер на 793,09 лв., от които 250
лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 80 лв. държавна такса за иска по чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 68, ал. 5 КТ, и 463,09 лв. държавна такса за иска по чл. 221, ал. 1 КТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 68, ал. 5 КТ иск, че трудовото правоотношение, възникнало въз основа на
4
трудов договор № СЮ2 от 13.06.2014 г., изменен с допълнителни споразумения от
29.07.2016 г. и от 26.02.2019 г. между И. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., ул. „Д. Х.“ № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2, и „П. Ф. К. Л.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Т. К. № 47, към момента на прекратяването му –
19.07.2021 г., е било трудово правоотношение за неопределено време.
ОСЪЖДА „П. Ф. К. Л.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Т. К. № 47 да заплати на И. А. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от
11 577,30 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.10.2022
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение в размер на последното
брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30 дни при прекратяване
на безсрочно трудово правоотношение от страна на служителя без предизвестие по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П. Ф. К. Л.“ АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т. К. № 47 да заплати на И. А. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2, сумата от 1 800
лв. разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК П. Ф. К. Л.“ АД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т. К. № 47 да заплати в полза
на бюджета на съда сумата от 793,09 лв. разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5