№ 3183
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110160035 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на [фирма] спрямо М. СТ. КР. за заплащане на
следните суми: сумата 2737.99 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. №
****** за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до
окончателното погасяване, 322.57 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2021 г., 52.54 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до
окончателното погасяване, 10.12 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 27.05.2021 г , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № № 32101/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът [фирма] твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се [населено място], [улица], с
аб. № ******, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излага и, че ответникът
не е заплатил дължимата такса дялово разпределение, за което също се дължало
обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ответникът е ангажирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Намира
1
претенцията за такса дялово разпределение за недопустима, а исковата молба за нередовна.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва да е потребена ТЕ в
претендирания размер. Оспорва изравнителните сметки и отчетите за имота. Оспорва
годността на измервателните уреди. Оспорва отчисляването на технологичните разходи за
абонатната станция. Липсвали доказателства за отопляемия обем на имота. Оспорва
претенциите за обезщетение за забава като неоснователни. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
определение от 20.01.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 32101/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълен идентитет между
периодите и основанието на претенциите в исковото и заповедното производство –
доставена топлинна енергия и предоставена услуга дялово разпределение за имот, находящ
се в [населено място], [улица], с аб. № ******, поради което възраженията в отговора на
исковата молба не се споделят. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
На първо място, в настоящото съдебно производство не е оспорено възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което съдът намира това
обстоятелство за безспорно между страните. Относно необходимостта от своевременно в
2
срока по чл. 133 ГПК оспорване на качеството на клиент на топлинна енергия/собственик на
процесния имот – виж решение № 4731 от 27.06.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 11945/2013 г.,
решение № 4952 от 6.07.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 4245/2017 г., решение № 5852 от
5.08.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 11367/2013 г., решение № 2970 от 13.05.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 6515/2019 г. и др.
На следващо място, в настоящото съдебно производство е и доказано възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
56 от 10.06.1994 г., с който В. М. С. е дарила на М. СТ. КР. собствените си ¾ ид. ч. от
апартамент № 23, находящ се в находящ се [населено място], [улица], като си е запазила
правото на ползване върху имота докато е жива. Установява се от удостоверение от ГИС
София, че стар адрес [населено място], [улица] е идентичен с адрес [населено място],
[улица] с вх. А, Б и В. С последващ договор за покупко-продажба № 49 от 08.02.1995 г. М.
СТ. КР. е продал на майка си - В. М. С. собствения си недвижим имот - находящ се
[населено място], [улица]. Представено е удостоверение за наследници на В. М. С., от което
се установява, че същата е починала на 28.11.2008 г. и е оставила за единствен наследник по
закон М. СТ. КР.. Ответникът не оспорва да е наследник и да е приел наследството на В. М.
С.. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за
отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани
на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се произнася по
липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за установяването на които не
е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК.Не се твърди по делото и не се
представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.
Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице
да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по
делото в качеството му на собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и М.
СТ. КР., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна
енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на
клиенти в град [населено място].
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
3
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач [фирма], в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 3 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО, а в банята и
щранг-лира. Показанията на уредите в процесния период са отчетени с подпис на
потребител. За щранг-лирата има служебно изчисление на база инсталирана мощност,
умножена по максимален специфичен разход на сградата. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтиран един брой
водомер за топла вода, който е отчитан с подпис на потребител в процесния период. СТЕ
сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г. Общият
топломер в абонатната станция с фабричен № 4024199 е бил с изтекъл срок на годност за
периода 10.2019 г. – 04.2020 г. От ТР Земляне не са предоставили на вещото лице
свидетелство за метрологична проверка на топломера. Същият е сменен с нов топломер м.
10.2020 г. вместо през м.10.2019 г. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност
на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва
метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се
забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е установена и
надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на
4
топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже
годността на измервателното средство при наличие на изрично оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна. Доколкото в отговора на исковата молба е налице
изрично възражение относно годността на измервателните уреди и технологичната годност
на общия топломер, то непроведеното пълно и главно доказване от страна на ищеца за
годността на топломера в абонатната станция за периода м.10.2019 г. – м.04.2020 г., води до
неблагоприятни последици за ищеца. Не се установява по делото, че за периода м.10.2019 г.
– м.04.2020 г. общият топломер в сградата, в която се намира процесният имот е бил
редовен, а отчетената от него топлинна енергия има отношение към множителите във
формулите по Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост.
Нередовността на топломера, липсата на данни за последваща проверка съобразно ЗИ преди
замяната на топломера, води до невъзможност за преценка дали същият е бил годен или не,
поради което и не се доказва дължимостта на отчитаните суми за периода след изтичане
срока на годност на топломера.
Съдът възприема варианта, дадено от вещото лице У., съгласно който изчисленията са
направени само за периода м.05.2018 г. –м.09.2019 г. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Същата
не е оспорена, не противоречи на останалите доказателства по делото. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде
направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане
на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 22.03.2022 г. не е оспорена СТЕ при приемането й.
Оттук и от изчисленията на СТЕ се установява, че за периода 01.05.2018 г. – 30.09.2019
г. при отчитане на изравнителните сметки е ползвана топлинна енергия на стойност 1772.80
лв. Липсват твърдения и доказателства за заплащане на дължимата сума, поради което
претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 1772.80 лв. за периода
01.05.2018 г. – 30.09.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от 2737.99 лв. и за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г. претенцията ще се отхвърли. Върху уважената главница
се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021
г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
5
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи, а именно – 52.54
лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., което се установява от приложените писмени
доказателства. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е
основателна в цялост за сумата от 52.54 лв., представляваща услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е
дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след
изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
По издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава върху
уважената главница /според кредитираната и неоспорена СТЕ за този период общо
дължимата сума за ТЕ е 1 375.89 лв./, поради което и на основание чл. 162 ГПК, а при
съобразяването на диспозитивното начало и посочените суми в извлечението от сметки на
л. 25, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава в размер на 227.20 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 27.05.2021 г.
По издадената обща фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за забава само
върху уважената главница за периода до м.09.2019 г. /според кредитираната и неоспорена
СТЕ за този период общо дължимата сума за ТЕ е 396.91 лв./, поради което и на основание
чл. 162 ГПК, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава в размер на 28.12
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.05.2021 г. Оттук и претенцията за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия ще се уважи за сумата в размер на 255.32 лв.
/227.20+28.12/ за периода 15.09.2019 г. до 27.05.2021 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 322.57 лв. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 10.12 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 27.05.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 274.78 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./ и в размер на
74.92 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответникът претендира разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на 500 лв.-
представени са доказателства за заплащането на сумите. Постъпило е възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК срещу претендираната сума. При преценка на фактическата и правната сложност
на делото съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно и следва да се
уважи. Заплатеното възнаграждение по ч. гр. д. следва да се намали до 449 лв. на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. По съразмерност
на ответника ще се присъди за адвокатско възнаграждение сумата в размер на 149.88 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], срещу М. СТ. КР., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че М. СТ. КР. дължи на [фирма]
следните суми: сумата 1772.80 лв. – главница, представляваща доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. – 30.09.2019 г., за имот, находящ се в [населено място], [улица], с
аб. № ******, сумата 52.54 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 255.32 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г .
– 27.05.2021 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 32101/2021 г. по описа на СРС, 88 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 1772.80 лв. до пълния предявен размер от 2737.99 лв. и за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2020 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 255.32 лв. до пълния предявен размер от 322.57 лв., както
и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 10.12 лв. за периода 01.07.2018 г. –
27.05.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], да заплати
на [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в [населено място],
[улица], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер
на 274.78 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в размер на
74.92 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в [населено
място], [улица] да заплати на М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място],
[улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 149.88 лв. разноски по делото по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8