№ 2
гр. Ямбол , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица С. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Гражданско дело №
20202300100473 по описа за 2020 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на Г. Я.
К. от гр.Я., подадена чрез пълномощника адв.Н.К. от САК против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК
*********, с която е предявен иск по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ - за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума от 5 000 лв., увеличена на осн.
чл.214 ГПК на 70 000 лв. (частичен иск от общо 100 000 лв.), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Д.Я.Я., настъпила на 14.09.2016 г.,
в резултат на ПТП от същата дата, възникнало с лек автомобил, управляван от водач
застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на застрахователното събитие - 14.09.2016 г. до окончателно
изплащане. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства: Твърди, че с
влязла в законна сила на 20.11.2017 г. Присъда №252/02.11.2017 г., постановена по НОХД
№1093/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр.Бургас С. И. С. е признат за виновен, за това че
на 14.09.2016 г. на АМ „Тракия" км. 326+700, в общ.К., при управление на лек автомобил
„БМВ 745Д" с peг. № У 2896 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на брата на ищцата
Д.Я.Я.. В резултат на внезапната смърт на брат й Д.Я., ищцата преживяла силен шок и търпи
и ще продължава да търпи неизмерими болки и страдания. С брат й М., който бил 3 години
по-малък от нея, имала изключително близки отношения на братска и сестринска любов и
уважение. До 2002 г. живяла заедно с брат си и родителите им в един апартамент, споделяли
ежедневието си, имали изключителни отношения на привързаност, уважение и доверие,
споделяли всичко, имали обща приятелска компания и излизали на приятелски сбирки
1
винаги заедно. След като се е омъжила през 2002 г., се преместила със съпруга си в друг
апартамент, но с брат й продължили да се виждат всеки ден, всеки уикенд прекарвали
заедно, всяко лято ходили заедно на почивка. Когато мъжът й отсъствал за по два, три
месеца и бил в чужбина на работа, М. се грижел за детето й - разхождал го, ходил до
детската кухня, купувал храна, памперси, правел ремонти. Според ищцата, брат й бил добър
и усмихнат, грижовен и отзивчив, грижел се изключително много за нея, смъртта му е
огромна травма за нея, а болките и страданията, които преживява ще я съпътстват до края на
живота й. След смъртта му тя изпитвала тревожност, напрежение, безсъние с чести кошмари
и спомени с брат й. Имала често сърцебиене, умора, нервност в продължение на една година
след смъртта на брат й, като тези емоционални страдания дали сериозно отражение на
психологическото й и физическото й състояние - т.к. страда от болест на Хашимото, след
смъртта на брат й се наложило да увеличи дозата на поддържащите я хормони, не е била в
състояние да се грижи пълноценно за тригодишния й тогава син, поради голямата мъка,
която изпитвала заради смъртта на брат си.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на МПС „БМВ" с peг. №
У2896АМ е застрахована в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по застрахователна полица
№BG/22/115002491683 за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, със
срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г.
Поради изложените съображения и след извършеното, при усл. на чл.214 ГПК
изменение, чрез увеличение, на размера на предявения иск, ищцата желае ответникът да
бъде осъден да й заплати сума от 70 000 лв. (частичен иск от общо 100 000 лв.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й
Д.Я.Я., настъпила на 14.09.2016 г., в резултат на ПТП от същата дата, възникнало с лек
автомобил, управляван от водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното събитие -
14.09.2016 г. до окончателно изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал писмен отговор, в който заявил
становище по предявения иск, като оспорил същия изцяло както по основание, така и по
размер. Оспорени са твърденията на ищцата за изключително близки отношения между нея
и нейния брат, надхвърлящи обичайните за такъв вид родствена връзка. Сочи се, че по
делото не са представени доказателства, установяващи особено близки отношения между
ищцата и починалия Д.Я., които да попадат в изключението, допуснатото от Тълкувателно
решение №1/2018 г. на ВКС по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК, т.е. оспорват
материалноправната легитимация на ищцата. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. е пътувал в инцидентния лек автомобил
без поставен обезопасителен колан. Исковата претенция се оспорва и по размер, с твърдения
че е изключително завишена. При условията на евентуалност, считат претендираното от
ищцата обезщетение за такова надхвърлящо по размер въведеният в §96 от ДР на КЗ
максимален размер на обезщетение и несъответстващо на претърпените вреди, съобразно
2
принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и съобразно
съдебната практика по аналогични случаи. Претенцията за лихва намират за неоснователна,
доколкото иска по чл.86 от ЗЗД се явява акцесорен на главния иск, който е неоснователен.
Поради изложените съображения ответникът моли предявените искове, като неоснователни,
да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з. ищцата не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат,
поддържа иска така, както е предявен и моли за уважаването му изцяло по изложените в
исковата молба съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Допълнителни съображения излага в депозирани писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща представител, но чрез процесуалния си представител
– адвокат поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за
отхвърлянето му изцяло по изложените в отговора съображения. Заявена е и претенция за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Допълнителни съображения излага в депозирани писмени бележки.
С Определение от 25.11.2019 г., като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран С. И. С. от гр.Я., който въпреки предоставената от съда възможност, не е
изразил становище по иска. В о.с.з., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Присъда №№252/02.11.2017 г., постановена по НОХД №1093/2017 г. по
описа на Окръжен съд - гр.Бургас, влязла в законна сила на 20.11.2017 г., С. И. С. е признат
за виновен, за това че на 14.09.2016 г. на АМ „Тракия", км.326+700, в общ.К., при
управление на лек автомобил „БМВ 745Д" с peг. № У 2896 АМ, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, като управлявал пътното
превозно средство, без да го контролира непрекъснато и при възникнала опасност за
движението - повреда в двигателя на автомобила, не е спрял управлявания автомобил, в
резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие, представляващо сблъсък на
управлявания автомобил в мантинелата на пътя в ляво и по непредпазливост причинил
смъртта на Д.Я.Я. с ЕГН ***********, който бил пътник в автомобила.
Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта, че към датата на
настъпване на процесното ПТП отговорността на водача на МПС „БМВ" с peг. № У 2896
АМ е застрахована в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по застрахователна полица №BG/22/115002491683
за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на покритие от
07.10.2015 г. до 06.10.2016 г.
Не е спорно по делото, а и от приложеното удостоверение за родствени връзки се
установява, че ищцата Г. Я. К. е сестра на починалия при процесното ПТП Д.Я.Я..
3
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза, чието заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, се възприе от съда изцяло. На поставените въпроси вещите лица са отговорили
следното: Инцидентния автомобил „БМВ 745 Д" е оборудван с 5 бр. комбинирани
инерционни обезопасителни колани (един на мястото на водача, един на мястото на пътника
до него и 3 бр. на задната седалка), с механизми за автоматично прибиране и блокиращи
устройства, които позволяват свободно движение на тялото; Установеното широко
охлузване в областта на дясната половина на шията на пострадалия Д.Я.Я. към основата й, с
широчина около 6 -7 см и дължина около 12 см добре отговаря да е получено от предпазния
обезопасителен колан; Според вещите лица от данните от външния оглед и аутопсията на
трупа, причината за настъпването на смъртта е изпадане на пострадалия в състояние на
травматичен и хеморагичен шок, вследствие травматичната ампутация на долните крайници,
като ампутационната линия преминавала през приблизително средните части на двете
подбедрици, като тази тежка травма и останалите травми обуславят изпадането на
пострадалия в състояние на травматичния шок, а причината за изпадането на пострадалия в
състояние на хеморагичен шок са разкъсванията на всички кръвоносните съдове изхранващи
дисталните части на долните крайници и настъпилият обилен кръвоизлив. Травматичната
ампутация на долните крайници се дължи на силното притискане на долните крайници в
областта на подбедриците от ръбовете и нагънатите повърхности на еластичната мантинела,
която се откачила и навлязла й купето на автомобила и при преминаването на същата в
непосредствена близост до долните крайници на пострадалия се получили описаните тежки
травматични увреждания; На въпроса дали при използване на обезопасителен колан
травмите биха били по-леки или не биха настъпили, вещите лица са отговорили, че в случая
смъртоносните увреждания не са получени вследствие политане на тялото напред, назад или
в някаква друга посока, а са получени вследствие нещастно стечение на обстоятелствата,
при което откачената еластична мантинела, при навлизането й в купето на автомобила е
притиснала с голяма сила и се е получила травматичната ампутация на долните крайници.
Пострадалият не е полетял към мантинелата, за да се удари в нея, а самата мантинела е
притиснала увредените части на тялото и се получили установените травматични
увреждания, които са причинили настъпването на смъртта на пострадалия.
По искане на ищцата, за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди
в резултат смъртта на брат й, по делото са събрани гласни доказателства. Свидетеля Р.Й.К. -
съпруг на ищцата, в показанията си заявяват, че са женени с Г. от 2002 г., а от 1996 г.
познава нея, брат й и цялото й семейство. Още от 1996 г. Г. и брат й били постоянно заедно,
в една компания с общи приятели, живеели в един апартамент, били в една стая с М. до 2002
г., когато се оженил за сестра му. След 2002 г. свидетеля и съпругата му живеели в отделен
апартамент, но Г. постоянно била с брат си - били неразделни, всеки ден били заедно. През
2009 г. на 57 години починал баща им и Г. много трудно преживяла смъртта му, като брат й
й бил опора, помагали си. След раждането на сина му през 2013 г. и т.к. свидетеля често
ходел в чужбина, разчитал на М. да помага на сестра си - той ходил до детската кухнята, на
4
консултации я карал, на лекар. Според свидетеля, съпругата му много тежко преживяла
смъртта на брат си, страдала много, обострило се заболяването й на щитовидната жлеза,
постоянно ходела на гробища, променила се - станала неспокойна и изнервена, вечер не
можела да спи, стряскала се насън, започнала да пие успокоителни и до настоящия момент
страданието й не е намаляло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният в производството иск се квалифицира като такъв с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ, във вр. чл.52 от ЗЗД. Направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.Я.Я. е такова с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно чл.45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство
на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищцата (а и безспорна между
страните по делото) фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което
правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на
конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Възражение в
тази насока е направил ответника.
В настоящия случай, безспорно се установи, че е налице непозволено увреждане.
Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна,
съгласно чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
С оглед влязлата в законна сила присъда, по делото е безспорен факта на настъпване
на ПТП на 14.09.2016 г., в резултат на което е починал Д.Я.Я. – брат на ищцата, че
извършител на деянието е С. И. С., че деянието е извършено от него противоправно и
5
виновно. За безспорен между страните и установен съдът прие и факта на наличие на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек автомобил към датата
на настъпване на процесното ПТП в ответната ЗК „ЛЕВ ИНС" АД.
С доклада по делото съдът е възложил в доказателствена тежест на ищцата
установяване на претърпените от нея неимуществени вреди и техния размер. В тази връзка
ищцата по делото е необходимо да докаже наличие на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпените от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени.
Пред настоящия съд основния спорен между страните въпрос е дали ищцата е
материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
нейния брат, в частност дали от събраните по делото доказателства се установява
изискуемата по т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС особено близка връзка на ищцата с починалия неин брат, което е една от
предпоставките за уважаване на предявения иск. Спори се и по твърденията на ищцата за
интензитета на преживените от нея болки и страдания.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е
разяснено: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
6
В Решение №92/17.11.2020 г. на ВКС по т.д.№1275/2019 г., 2-ро т.о. е прието, че от
разясненията в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС следва категоричният извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия
и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди,
които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди, съгласно Постановление №4 от 25.V.1961 г. и
Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. и за роднините –
братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази
хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит
отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между братята и сестрите е израстването им сами като деца поради продължително
отсъствие на родителите за работа в чужбина (Решение №372/14.01.2019 г. по т.д.
№1199/2015 г. на ВКС, II т.о.) или когато братята и сестрите са единствени наследници по
закон на починалото лице (Решение №310/06.02.2019 г. по т.д.№2429/2017 г. на ВКС, II
т.о.).
При изложените до тук разяснения, съдът като съобрази ангажираните от ищцата
доказателства намира, че макар да се доказа несъмнено, че като сестра на починалия, е била
силно привързана към него и са си помагали, то връзката им не е надхвърляла
традиционните и общоприети добри взаимоотношения между тази категория роднини.
В показанията си свидетеля Р.К. (съпруг на ищцата) говори за силна привързаност и
прояви на подкрепа между ищцата и брат й, каквито отношения имали както докато
живеели заедно с родителите си, така и след като през 2002 г. ищцата създала свое
семейство и заживяла отделно, като въпреки че живеели в различни жилища продължили да
поддържат връзка, да си помагат и да се виждат и чуват ежедневно. Това обаче не
обосновава по категоричен и убедителен начин, че връзката между ищцата и брат й е била
„специална” и изключителна по см. на цитираното ТР №1/2016 г., а напротив говори за
съществуващи, традиционни за българския бит отношенията между брат и сестра,
7
характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В
тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че свидетеля е от най-близкия родствен
кръг на ищцата - неин съпруг и може да се приеме за заинтересован от уважаване на
претенцията й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
починалия при процесното ПТП. Свидетелските показания, че Г. приела много тежко
смъртта на брат си Д., че все още не е преодоляла загубата му, а изпитвала мъка и тъга по
него, не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитала всяка сестра – силна и непреодолима скръб от загубата на
брат. Необходимо е да се отрази и че освен формалното родство с произтичащата от него
близост между ищцата и брат й, липсват каквито и да било доказателства, а дори и
твърдения да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, които да са обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка, така както изисква цитираното по-горе ТР.
Следва категорично да бъде посочено, че съдът не поставя под никакво съмнение
съществувалата близост между брата и сестрата, но в случая, за да се обоснове наличие на
изключение и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, е нужно да се
ангажират категорични и убедителни доказателства за проявленията на тази близост. Освен
на емоционално ниво, близостта може да има проявления и в очакване за материална
подкрепа в бъдеще, очаквани лични грижи и внимание, каквито тук не се доказаха. Поради
това съдът, без да поставя под съмнение преживените от ищцата морални болки и страдания
от загубата на брат й намира, че не е доказала при условията на пълно и главно доказване
интензивно присъствие на всеки от тях в живота на другия, от внезапното прекъсване на
което да са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на КЗ.
При всичко изложено до тук, настоящия съд приема, че ищцата не е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
нейния брат, т.к. останаха недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика,
което налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен, съответно изключва
необходимостта от обсъждане на възражението на ответника с правно основание чл.51, ал.2
ЗЗД, както и искането за приложение на §96 от ДР на КЗ.
И двете страни по делото са заявили искане за присъждане на разноски. С оглед
изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право да му бъдат
присъдени разноски има ответника. По делото, видно от представения списък по чл.80 ГПК,
а и от наличните доказателства, ответника е сторил разноски в размер на 526,22 лв. за
заплатено възнаграждение на вещи лица, която сума следва да му бъде присъдена.
Водим от горното, ЯОС
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Я. К. от гр.Я., ул.******** с ЕГН ********** да бъде
осъдено ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, гр.София, р-н "Лозенец", бул."Черни връх"
№51Д да й заплати сумата от 70 000 лв. (частичен иск от общо 100 000 лв.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Д.Я.Я., настъпила на
14.09.2016 г., в резултат на ПТП от същата дата, възникнало с лек автомобил, управляван от
водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на застрахователното събитие - 14.09.2016 г. до окончателно
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Я. К. от гр.Я., ул.******** с ЕГН ********** да заплати на ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД с ЕИК *********, гр.София, р-н "Лозенец", бул."Черни връх" №51Д разноски по
делото в размер на 526,22 лв.
Решението е постановено при участието на С. И. С. с ЕГН **********, от гр.Я.,
*******, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с
ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9