Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 25.08.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търг. дело № 7119 по описа за 2013
година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба
на „А.П.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** за откриване производство по
несъстоятелност на „М.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.
Молителят твърди, че въз основа на договор предоставял
счетоводни услуги на ответното дружество срещу месечно възнаграждение в размер
на 400 лева, като за м.02.2013 г. размерът на възнаграждението бил 240 лева.
Към предявяване на молбата „М.И.” ЕООД дължало за предоставените му в периода 04.08.2012 г. – 06.03.2013 г. счетоводни
услуги възнаграждение в размер на 2780 лева. Твърди, че дружеството е
свръхзадължено и при условията на евентуалност - неплатежоспособно, във връзка
с което иска по отношение на същото да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Ответникът „М.И.” ЕООД в отговор на
молбата счита същата за неоснователна, като оспорва да е длъжник по търговска
сделка, сключена с „А.П.Е.Г.“ ЕООД, съответно твърди да не
е свръхзадължено или неплатежоспособно.
С определение от 29.01.2015 г. И.К.Н., ЕГН **********, е
конституирана като присъединен кредитор, като твърди да е носител на вземания,
произтичащи от издадени на 20.03.2012 г. записи на заповед, съответно за 100000
лева и 25000 лева, които били предявени за плащане на 20.01.2015 г., но
изпълнение не последвало.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата - „М.И.”
ЕООД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което
към депозирането й, е с регистриран капитал от 5000 лева, изцяло внесен,
собственост на М.Р.М..
В
производството са представени данъчни фактури, издадени в периода 04.08.2012 г.
– 06.03.2013 г. от „А.П.Е.Г.“
ЕООД на „М.И.”
ЕООД за доставени счетоводни услуги на обща стойност 2880 лева, като по фактура
№772/04.08.2012 г. по твърдения на молителя от ответника било извършено
частично погасително плащане на сума в размер от 100 лева. Представените
фактури не са подписани от представител на „М.И.” ЕООД. Видно от
протоколи на НАП, в периода 31.08.2012 г. – 25.03.2013 г. от името на „М.И.” ЕООД молителят „А.П.Е.Г.“ ЕООД е подавало
декларации, обр. 6. Представени дневници на покупките за 2012 и 2013 г. установяват,
че ответното дружество е осчетоводило издадените от „А.П.Е.Г.“ ЕООД фактури за
стойността на доставените му счетоводни услуги.
Представени са две ценни
книги „Запис на заповед”, които обективират
едностранни волеизявления
на „М.И.” ЕООД, представлявано от М.Р.М.,
в качеството му на издател, извършени
на 20.03.2012 г., със съдържание безусловно
обещание да плати на поемателя – И.К.Н.
суми съответно в размер на 25000 лева и 100000 лева, с падеж на предявяване. Двете ценни книги са предявени на 20.01.2015 г..
От
постъпилата от Служба по вписванията - гр. София справка, се установява, че „М.И.” ЕООД не е вписано
като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната
баса на АИС-КАТ не са налице данни „М.И.” ЕООД да е регистрирано като собственик на
пътни превозни средства.
В
производството са прието основно и две допълнителни заключения на съдебно финансово-икономическа
експертиза, които съдът кредитира, като съответни на събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Общата сума на активите
на дружеството-ответник за периода 2009 г. – 2016 г. бележи тенденция към
трайно намаляване, като от 46000 лева в началото на периода към 31.12.2016 г. достига до 0 лева.
Дружеството не разполага с дълготрайни нематериални активи и дългосрочни
финансови активи. Стойността на краткотрайните активи нараства до 2012 г.,
когато достига до 1021000 лева, след което започва процес на устойчиво
намаляване, за да достигне към 31.12.2016 г. стойност от 27000 лева. До 2012 г.
най-голям дял от КА има
Г.а материални запаси, а след това значително нараства относителният дял на вземанията,
които към края на изследвания период съставляват 100% от КА. Основен дял - около
90% от стойността на вземанията на дружеството са такива от задължено лице „Д.Б.“
ЕООД, които са несъбираеми и са отписани през 2016 г.. Делът на паричните
средства нараства до 2013 г., когато достига стойност от 172000 лева, след
което трайно намалява, за да достигне до 0 лева през 2016 г..
В периода 2009 г. – 2012 г. се наблюдава
тенденция на нарастване на пасивите, които в края на 2012 г. достигат до
1052000 лева, след което намаляват до 368000 лева към 31.12.2016 г.. Всички
задължения до 2011 г. са счетоводно отразени като краткосрочни, а след това
като дългосрочни, без за подобно счетоводно записване да е налице документална
обоснованост (отсрочване, новиране).
Общата сума на собствения капитал към 31.12.2016 г. е
отрицателна величина, като през целия изследван период е подчинена на трайно
намаляване от 254000 лева към 31.12.2009 г. до - 341000 лева в края на периода.
При тези данни, коефициентът на обща ликвидност е на ниво
значително под средното за отчетната 2015 и 2016 г., а именно 0,5146 и 0,0844.
В основното заключение коефициентите на ликвидност са благоприятни за целия
изследван период, но това е резултат от осчетоводяването на всички краткосрочни
задължения като дългосрочни, но в първото допълнително заключение при
ревизиране на записванията на ответното дружество и отнасяне на задълженията
като краткосрочни, стойността на показателите за ликвидност към 31.12.2013 г. вече са под референтните стойности и за
общата ликвидност е 0,4488, за бързата – 0,4365. Това отразява ниско
ниво на ликвидност и сочи, че дружеството разполага с ликвидни средства за
покриване само на част от краткосрочните си задължения. Съгласно тези данни
може да се направи обосновано предположение, че след 2012 г. дружеството не е
ликвидно и не разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочните си
задължения.
За целия изследван период 2009 г. – 2016 г. размерът на
имуществените права на ответното дружество е по-малък от паричните му
задължения.
Вещото лице установява, че вземанията на молителя „А.П.Е.Г.“
ЕООД са счетоводно отразени, но тези по записите на заповед на присъединения
кредитор не са включени в счетоводните му записвания.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбите с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно
чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „А.П.Е.Г.“ ЕООД и присъединеният
кредитор разполагат с активна процесуална легитимация.
Договорът
за счетоводно обслужване е неформална, консенсуална и кумутативна правна
сделка, близка по предметно съдържание до уредения в р.VІІІ от Особената част
на ЗЗД договор за изработка. Предметът на задължението на страната, дължаща
характерната престация, е определен резултат – осигуряване на законосъобразно и
правилно осъществяване на счетоводната отчетност на търговското предприятие на „М.И.” ЕООД.
Съответствaщо на
посоченото задължение е това за заплащане на определена парична сума, която по
волята на страните е еквивалентна на престирания резултат – счетоводно
обслужване. За да възникне облигационно отношение с посоченото съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащ го факт – обективирането на взаимни,
насрещни, съвпадащи по съдържание волеизявления на страните.
В случая, доказателства
за съдържанието на волеизявленията, формиращи фактическия състав на сключения
неформален договор не са събрани. Но за дължимото за предоставените услуги възнаграждение
са издадени данъчни фактури. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието
предназначение е да се документират стопанските операции във връзка с
изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието
на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от
получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата
не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт. Осчетоводяването на
издадена фактура за стойността на престацията в търговските книги на ответното
дружество обаче съставлява извънсъдебно
признание на отразената в нея доставка, приемането й без възражения и на
възникналото задължение за заплащане на паричната й стойност. В този смисъл
е уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, която има
задължителен характер, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. №
588/2010 г., Т. К., ІІ Т.О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008
на ВКС, І Т.О. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
Т.О., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
в които е разяснено, че фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура
се съдържа описание на престацията по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така
изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.).
При отразяване на издадените данъчни фактури в счетоводството на ответника
следва да се приеме, че същият е признал да му е предоставена услугата
счетоводно обслужване, съответно в правната му сфера е възникнало задължение за
заплащане стойността й, възлизаща за периода 04.08.2012 г. – 06.03.2013 г. на
сумата 2780 лева. Изискуемостта на задължението на възложителя
настъпва с приемането на работата, по аргумент от чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй
като не се установява да е
постигната различна уговорка между страните, в отклонение от това диспозитивно
правило. Осчетоводяването на фактурите съставлява и признание на
факта за приемане на работата, съответно задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение е с настъпил падеж. Сделката е сключена между търговци и придава
на молителя качеството кредитор на изискуемо задължение, произтичащо от търговска
сделка.
Следва
да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет
на силата на присъдено нещо на постановеното
в производството по чл.
625 ТЗ решение,
е състоянието на свръхзадълженост, евентуално неплатежоспособност на ответника и началната й
дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС
по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение
№ 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „А.П.Е.Г.“ ЕООД, с правна квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуемо и неудовлетворено вземане,
проитичащо от търговска сделка. Същият извод се налага и по отношение на
присъединения кредитор И.К.Н.. С
издаването на ценните
книги в
правната сфера на И.К.Н.,
като поемател, е възникнало право на вземане за сума в общ размер
125000 лева,
изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга, доколкото
падежът на всеки от менителничните ефекти настъпва при предявяването
му. В този случай, за да е
налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане, е необходимо
записът на заповед да е бил предявен за плащане, което е извършено на 20.01.2015 г..
В
Тълкувателно решение № 1/2004 г.на ОСТК на ВКС, т.3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има
значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за
съществуването на задължението по записа на заповед); на условие за запазване
правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти
(чл.514, ал.1, т.1 вр.чл.537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на
менителничното задължение, когато падежът е определен съобразно чл.486, ал.1,
т.1 и т.2 вр. чл.537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след
предявяването. Когато падежът на задължението е обвързан с предявяването на
ценната книга, то обуславя настъпването на изискуемостта на задължението. Записът
на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя
като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка с които менителничният ефект е издаден. Това обуславя извод, че
присъединеният кредитор е процесуално легитимиран за провеждането на молбата по
чл.625 ТЗ.
Разгледани
по същество молбите на „А.П.Е.Г.“ ЕООД и И.К.Н., са основателни.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е
настоящото. Молителят и присъединеният кредитор се позовават на
свръхзадълженост като предпочитано основание за откриване на производство по
несъстоятелност и само при условията на евентуалност твърдят
неплатежоспособност.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл.742 ТЗ). В решение
№201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за
разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в
чл.742 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на
свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите задължения. В решението по
задължителен начин е разяснено, че свръхзадължеността
е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото
не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества.
За останалите свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите, тъй като
освен от едноличния търговец или персоналното търговско дружество, кредиторите
могат да се удовлетворят и от личното имущество на физическото лице - търговец
или от това на неограничено отговорните съдружници. Затова при тези длъжници
неплатежоспособността е единственото основание за откриване на производство по
несъстоятелност. От друга страна неплатежоспособността на един длъжник винаги
създава заплаха за неговите кредитори, поради това тя е уредена като общо
основание за откриване на несъстоятелността при всички търговци.
Успоредното, самостоятелно уреждане на свръхзадължеността е
доказателство, че при нея възниква специфична заплаха за кредиторите. Тази
заплаха при капиталовите търговски дружества се изразява в това, че ако
задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на
капиталовото търговско дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори
всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно.
В тази връзка за свръхзадълженото капиталово търговско
дружество следва да се открие производство по несъстоятелност, без да се чака
момента, в който неговото имущество ще се изразходи и ще настъП.и неговата
неплатежоспособност. По този начин ще се обезпечи равно третиране на всички
кредитори и тяхното съразмерно удовлетворение от недостатъчното имущество на
дружеството.
Чрез изтеглянето на момента на откриване на производство
по несъстоятелност се гарантират и по-благоприятни условия за оздравяване на
предприятието на длъжника. Тъй като, ако се открие производството по
несъстоятелност на основание свръхзадълженост, то в
този момент дружеството може все още да разполага с имущество, което ще се
съхрани с откриването на производството по несъстоятелност, а това ще позволи
дейността на длъжника да се продължи и да се направи опит за оздравяване на
предприятието.
Двете основания
за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на
кумулативност или евентуалност, както в случая. Преценката налице ли е
свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност на
активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени
парични задължения (тези към И.К.Н.) или
необосновано да са вписани активи, които не са действително придобити
(вземания, които са несъбираеми). В този смисъл, вещото лице изрично уточнява в
първото допълнително заключение на СФИЕ, че за целия изследван период 2009 г. -
2016 г. задълженията на „М.И.”
ЕООД са превишавали активите, като дружеството не е разполагало активи, с които
да погаси всички свои задължения (без значение дали същите са изискуеми), т. е.
настъпило е състояние на свръхзадълженост, което е констатирано към 31.12.2009
г., която е най-ранната дата, към която състоянието е проявено. То се запазва
за целия изследван период и е налице към приключване на устните състезания в
настоящото производство, което му придава траен характер. Това обуславя извод
да е налице състояние на свръхзадълженост с начална дата 31.12.2009 г. и на
това основание по отношение на „М.И.”
ЕООД следва да се открие производство по несъстоятелност. Предявената при условията
на евентуалност неплатежоспособност като основание за откриване на производство
по несъстоятелност не следва да се разглежда.
Предвид събраните доказателства ответникът „М.И.”
ЕООД да не притежава дълготрайни материални активи, не е налице имущество, което да е достатъчно за покриване на началните
разноски за производството по несъстоятелност. Молителят и другите кредитори не са изпълнили вмененото им с определение от 07.07.2017 г. задължение в 14-дневен срок да привнесат сумата 6000 лева за покриване на разноските за
несъстоятелността,
което сочи, че са налице всички предпоставки за откриване на
производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да
бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Молителят „А.П.Е.Г.“
ЕООД претендира
присъждане на разноски за производството в общ размер от 2660 лева, представляващи внесени депозити за
възнаграждение за вещо лице, заплатено адвокатско възнаграждение и държавни
такси, които съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника „М.И.” ЕООД и да се съберат от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на „М.И.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2009 г..
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение на „М.И.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „М.И.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и
ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „М.И.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***.
СПИРА производството
по т. дело №7119/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на
основание чл.632 ал.2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „М.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище
***, че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяване на производството, производството по несъстоятелност ще бъде
прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „М.И.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, да заплати на „А.П. Е.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, сумата 2660 (две хиляди шестстотин и шестдесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията - търговския регистър за обявяването му, на основание
чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: