№ ............./02.10.2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от районният съдия гр. дело № 10674/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.М.К., ЕГН**********, против Марийка Димитрова Атанасова, ЕГН**********, Пенка Симеонова Николова, ЕГН********** и Симона Иванова Иванова, ЕГН**********, в качеството им на наследници на Симеон Иванов Атанасов, ЕГН********** иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.части от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, която идеална част е била призната за собственост на ответниците с Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС.
Съдът неколкократно е оставял без движение исковата молба за отстраняване на редица нередовности и неясноти на исковите претенции, като е изискал служебно - гр.д. № 9582/2014 г. по описа на ВРС, IХ състав, ведно с приложените към него в.гр.д.№ 2179 по описа за 2015г., гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, гражданско дело №4444/2018г. по описа на I г.о. на ВКС, гражданско дело №2493/2017г. по описа на I г.о. на ВКС, както и гр.дело № 16512/2016г. по описа на ВРС.
Съдът, след като се запозна с депозираните от ищеца в настоящото производство уточняващи молби, както и с постъпилите гр.д. № 9582/2014 г. по описа на ВРС, IХ състав, ведно с приложените към него в.гр.д.№ 2179 по описа за 2015г., гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, гражданско дело №4444/2018г. по описа на I г.о. на ВКС, гражданско дело №2493/2017г. по описа на I г.о. на ВКС, както и гр.дело № 16512/2016г. по описа на ВРС намира, че предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК е недопустим, поради следните съображения:
От текста на исковата молба и допълнителните уточняващи молби към нея става ясно, че ищецът на практика желае преразглеждане на Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, което счита за неправилно и необосновано. Изтъкват се доводи за неправилна преценка от ВКС на института на придобивната давност и липса на доказателства за владение от страна на ответниците.
С Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, съдът е отменил въззивното решение № 2126 от 18.12.2015 год. по гр. д. № 2179/2015 год. на Варненския окръжен съд в потвърдителната му част относно иска за собственост на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034. Със същото решение съдът е приел за установено по отношение на К.М.К. ***, ЕГН **********, че Марийка Димитрова Атанасова, ЕГН ********** и Симеон Иванов Атанасов, ЕГН **********, двамата от гр. Варна, с.о. „Планова-1" № 34, са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, на основание давностно владение от 20.08.2003 год. до настоящия момент, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК и е потвърдил горното въззивно решение в останалата му част.
С Решение №128/19.10.2017г. по гр.дело №2493/2017г. по описа на I г.о. на ВКС, съдът е оставил без уважение молбата на К.М.К., ЕГН********** за отмяна на осн.чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, второ гражданско отделение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г., в частта, с която е уважен иска по чл.124 ГПК.
С Решение №90/11.06.2019г. по гр.дело №4444/2018г. по описа на I г.о. на ВКС, съдът е оставил без уважение молбата на К.М.К., ЕГН********** за отмяна на осн.чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, второ гражданско отделение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г., в частта, с която е уважен иска по чл.124 ГПК, за собственост на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова".
С оглед нормата на чл. 7 от ГПК съдът служебно следи за допустимост на иска и надлежното извършване на процесуалните действия на страните.
С оглед така установеното от фактическа страна предвид изложените фактически твърдения на ищцовата страна и представените писмени доказатества съдът намира, че с постановяване на горепосочените решения въпросът за собствеността на процесните ½ ид.части от имота е решен, като в отношенията между страните е създадена сила на пресъдено нещо.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 49/14.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 561/2010 г., І т.о., ТК, имащо задължителен характер за съдилищата, непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни с нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор, като забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт и по някои от споровете има вече влязло в сила решение следва да се приеме, че относно правопораждащия факт, съдът се е произнесъл окончателно.
В гореизложения смисъл настоящия състав намира, че предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява недопустим и като такъв производството по него следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10674/2019 г. - ХLIХ-ти състав по описа на ВРС по предявения от К.М.К., ЕГН**********, против Марийка Димитрова Атанасова, ЕГН**********, Пенка Симеонова Николова, ЕГН********** и Симона Иванова Иванова, ЕГН**********, в качеството им на наследници на Симеон Иванов Атанасов, ЕГН********** иск с правно основание чл124 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.части от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, която идеална част е била призната за собственост на ответниците с Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, като недопустим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: